Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
12.10.2016 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На дванадесети октомври две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
747 по описа за 2015 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от С.Х.Г. за издаване на заповед за незабавна защита от
Н.П.С., баща на малолетното дете Г.Н.С..
Молителят твърди, че като баща на
Й.С.Г., майка на малолетната Г.Н.С., родена на ***г., се намира в родствена
връзка с детето, чийто дядо по майчина линия се явява. Като основание да
представлява внучката си заявява, че притежава пълномощно да представлява
дъщеря си в правата й на родител. Сочи, че бащата на детето е Н.П.С. с ЕГН
**********. Същият на 04.07.2015г., събота, във времето от 10:00 часа до 10:30
часа и след това от около 11:10 часа до към 12:40 часа, непосредствено до
жилището му и в близост до него (пред входа в жилищния блок) осъществил над
детето Г. акт на домашно насилие. Твърди, че в 10:00 часа непосредствено до
вратата на жилището му С. приел от Г. с подписа си детето за начало на среща за
личен контакт между тях, след което се прибрал в къщи, а те двамата и
придружителката на бащата останали да продължат срещата си навън, насаме. В
10:10 часа детето разстроено и разплакано се прибрало от срещата с баща си, само
в къщи. Причината за това разстройство били изречените от баща му с омраза
обиди и лъжи срещу майка му, него и неговото семейство, че не му давали да се
среща и вижда с детето и не изпълнявали съдебното решение за режима на
контактите му с детето. Детето споделило, че бащата изричал неща като:
„...майка ти не ми дава да се виждам с тебе...”, „...майката ти не дава да
разговарям с тебе по телефона...”, „...майката ти къде е, тя се е отказала от
тебе...”, „...те (в смисъл майката на детето, той като дядо и близките му) не
изпълняват съдебното решение, принуждават ме да идвам от С....”, „...някой те
настройва срещу мен...” и др.подобни. Детето било подложено на това да изслушва
от баща му и неговата придружителка неверни и обидни за него изказвания за
майка си, за дядо си и близките му. Не почувствало подкрепа от баща си и придружителката му да
изрази свободно мнението си по тези лъжливи и обидни за него изказвания,
страхувало се е да им възрази и като е нямало какво да направи, за да ги спре,
решило да се върне в къщи.
Почти веднага след това се позвъняло и излязъл от апартамента, при което
бил нападнат от С. с обвинение, че срещата му с детето по негова и на майка му
вина не се е състояла и той искал да запише това. Като решил да спомогне
създаденото с постъпките на С. напрежение в детето да се преодолее, предложил
да съдейства за продължение на срещата им, което детето приело, макар и
разстроено, и те тръгнали да излязат навън. Към 10:30 часа детето повторно се
завърнало само в къщи силно разплакано, с треперещ глас, без да може да каже
какво се е случило. В такова шокиращо състояние, видели детето за първи път,
което го притеснило още повече. Последвало отново позвъняване и при излизането
му от апартамента, С. с висок и заканителен глас отново повторил обвиненията си
за несъстоялата се среща, като го заплашил с извикване на полиция срещу него и
със закани за наказание със затвор поради неизпълнение на съдебното решение да
му се предаде детето за осъществяване на контакти с него. След около 40-50
минути бил извикан да излезе от дошъл на адреса му полицейски екип. Тъй като
детето излязло все още в разплакано и разстроено състояние, полицаите го
попитали защо и от кого е разстроено и разплакано, на което то им отговорило,
че това са обидните неща, които баща му е говорил за майка му и за тях като
негови дядо и баба, че не му давали да се среща с баща си, а на въпроса им иска
ли да продължи срещата си с баща му, им отговори с „НЕ”.
Твърди, че пострадало лице от действията на извършителя на домашното
насилие С. се явявала малолетната му внучка Г.С., която за времето на срещата с
баща й и придружителката му насаме, била подложена от него на силен
психологически и емоционален натиск чрез произнасяне с омраза и неприязън на
обидни и лъжливи изрази по отношение на майката й, дядо й и неговото семейство,
а в негово и на детето присъствие - с изричане на обвинение и заплахи за
наказателна отговорност и затвор за неизпълнение на съдебното решение за режима
на лични отношения с детето. Последствията от действията на извършителя били
силен психически стрес и разстройство на детето от преживените неприятности,
страх от срещите с баща му, безпокойство и тревога за това какво ще стане с
майка му и близките му в С. при следващи такива срещи, ако баща му продължи да
се заканва и заплашва с полиция, както в деня на насилието, което допълнително
стресирало детето. Счита, че изложените факти и доказателства свидетелстват
изцяло за осъществено от бащата домашно насилие върху малолетното му дете от
психическо и емоционално естество, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Детето е и
единственият свидетел, който може да ги потвърди, ако съдът предени това за
необходимо.
МОЛИ съда да издаде заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от
ЗЗДН спрямо извършителя на домашното насилие - Н.П.С., изразяващи се в:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
върху детето; забрана на извършителя да се доближава до жилището му на по-малко
от
Ответникът - Н.П.С. оспорва иска. По допустимостта на иска, ответникът
счита предявения иск за недопустим, поради липса на активна процесуална и
пасивна легитимация на лицето, имащо право да предяви настоящото претенция, а
именно - С.Х.Г.. Счита, че подадената декларация по член 9, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН
не е подадена от законния представител на малолетното дете и не отговаря на
императивното изискване на закона. Твърди, че дядото, като роднина по права
линия е процесуално легитимен да подаде иск по ЗЗДН, но няма представителна
власт спрямо малолетното дете, за да подава такава декларация за извършено
домашно насилие, като допустима, съгласно член 26, ал. 2 от ГПК.
Ответникът счита депозираната молба за
неоснователна, като твърди, че същия е изнудван и принуждаван да пътува стотици
километри за срещи с дъщеря си, което също се преживявало от детето, само
защото неговата майка и близкият й родствен кръг имат каприза да предават
дъщеря му в град С., а не в град С., където живеела майката, той и детето.
Твърди, че детето има адресна регистрация по постоянен адрес *** и майката
отказвала да предаде детето в град С., за което е отправила нотариална покана
до него, за да ходи в град С. и проведе регламентирания си контакт с дъщеря си.
Ответникът твърди, че с посоченото в молбата за издаване на заповед за защита и
приложените към нея допълнения и обяснения г-н Г. се опитвал да създава
конфликт помежду им, на който да става и детето Г.С.. Счита, че молителят сам е
посочил в молбата реакцията на детето пред униформени служители и полицията на
датата 04.07.2015 г., при която се е разплакало, без да каже нищо. Обръща
внимание на изключително вредоносното влияние, което се оказва върху детето от
молителя Г. и неговото семейство, който се опитва да ограничава контактите му с
детето, като негов баща. Твърди, че въпросната случка, разиграванията на
майката и нейното семейство относно режима му на свиждане с детето продължавали
във времето, както и всевъзможни опити да се възпрепятстват контактите му с
неговата дъщеря. Твърди, че регламентираната среща, която трябвало да има с
дъщеря си през лятото от 30 дни, майката е успяла да съкрати същата именно чрез
размотавания и манипулации на 15 дни. Във връзка с това ответникът е потърсил
компетентните органи в Д „СП” С., на чиято територия живее той и след като е
бил консултиран е насочен да ползва услуга в общността, за което и представя
направление от Д „СП” С.. Твърди, че г-жа Г. категорично е отказала ползването
на каквато и да е било социална услуга и дори контакт със служители на Д „СП”.
Това било достатъчно показателно според него за отношението на майката и
намерението й да ограничава и не допуска контактите между него и дъщеря му,
каквато е единствено неговата цел. Според ответникът той е човекът, който се
интересува от благосъстоянието и комфорта на детето.
Твърди, че г-н Г. е подал молбата с цел
да го сплаши, тъй като е подал сигнал в прокуратурата относно възпрепятстване
от страна на майката неговия режим на контакти с детето, което и към момента
продължавало.
Според ответника, на дата 04.07.2915г.
в 10.00 часа сутринта, на адрес в град С., ул. „*****”, бл. ****, където се
намирало детето по това време, се опитвал да се види с Г. по повод режима му на
свиждане с нея. След позвъняване на адреса, именно г-н Г. отворил вратата му е
дал да разпише тефтер за свижданията с детето, след което излязло детето видимо
смръщено и притеснено и на пръв поглед изглеждало, че е плакало. Твърди, че
дядото се обърнал към детето с думите: „Ти си голяма, знаеш какво да правиш” и
се е прибрал в апартамента. Твърди, че отправил покана към детето да излезе, но
то заявило, че сега не му се излиза, след което се прибрало. Твърди, че от това
много се е разстроил. Отново позвънил на вратата, при което дядото е излязъл и
попитан, защо така е реагирало детето,
г-н Г. заявил, че нищо не е говорил на детето, че нямал намеса върху
настроението му, без да е задавал такъв въпрос, което много го е озадачило.
След това ответникът твърди, че детето е излязло с него пред входа на блока и
виждането помежду им минало изцяло в обгрижване от негова страна към детето и
показване на родителска привързаност. Твърди, че освен проведените разговори
между тях – как си, как върви в училище, има ли нужда от него, той проявявал и
родителска загриженост, като предлагал на детето лакомства. На срещата
присъствала и сестрата на ответника – М.П.С.. Твърди, че двамата с нея са
положили необходимите грижи за детето и да го предразположат да се чувства
добре в тяхно присъствие. Заедно, баща и дъщеря, както и със С., детето се
чувствало добре в тяхно присъствие, разговаряли са нормално, като е започнало
да разказва за училището си, за взаимоотношенията му с учениците и неговите
връстници. Срещата преминала нормално до един момент, в който детето неочаквано
за тях се обърнало и тръгнало да влиза в блока, към апартамента. Те са се
опитали да я догонят, но тя се е била прибрала в апартамента. Били са шокирани,
защото детето тръгнало неочаквано. Загрижени и разтревожени са позвънили на
апартамента, с намерение да проверят, че детето е добре и да си вземат
довиждане с него. При появата на дядото, видимо афектиран, тъй като ответникът е
поискал тефтера за подпис и отбелязване на края на срещата, той е отказал да
отрази точния час и дата, след което е затворил вратата. Ответникът от своя
страна твърди, че се е притеснил от поведението на дядото към него, с което се
е разтревожил за детето. Потърсил е съдействие на местните органи към МВР, за
да му съдействат и да се увери, че детето е добре и върху него не се
осъществява натиск, както и да се разпише в тетрадката за точния час и дата на
срещата им.
Твърди, че майката на детето и нейния баща
г-н Г. многократно саботирали свижданията му с детето Г., поради което е бил
принуден да сезира прокуратурата и да претендира за полагащите му се права да
вижда детето си. Реципрочно на това
твърди, че след време узнал случайно за наличието на настоящата молба и
заведено срещу него гражданско дело. Твърди, че върху детето, което много
обича, никога не е посягал, в смисъл не го е удрял и не му е нанасял телесни
повреди, камо ли да е опитвал по някакъв начин до го стресира. Относно
обстоятелството, че детето е посетило психиатър – психотерапевт и му е бил
издаден амбулаторен лист за посещението, но няма издадена епикриза, според него
означава, че детето е било във видимо здраво здравословно и психическо
състояние. Същият оспорва съдържанието на така предявения с молбата амбулаторен
лист. Твърди, че същия е съставен 6 дни след срещата на детето и в това време
детето можело да е преживяло и други стресови ситуации и под влиянието на
лицата, които се грижат за него, и същите се домогват да докажат твърдените от
тях обстоятелства, са въздействали върху психическото състояние на детето. Моли
да бъде отхвърлена молбата на г-н Г. като неоснователна и недоказана и да не
бъде издавана заповед за защита по ЗЗДН спрямо дъщеря му, тъй като той е
човекът, който най-малко иска да й навреди.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Легално определение за понятието
„домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка (частта от дефиницията, касаеща настоящия случай),
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 998/21.07.2004г. на Община Столична, област С.,
ответникът - Н.П.С. е баща на малолетното дете - Г.Н.С.. Майка на детето е
Й.С.Г..
От представеното Удостоверение за родствени връзки № 717 от 31.07.2015г.
издадено от Община С., се установява, че молителят - С.Х.Г. е баща на майката
на малолетното дете, т.е. С.Х.Г. се явява дядо на Г.Н.С. по майчина линия.
Съгласно член 8, т. 2 от ЗЗДН, производството
по издаване на заповед за защита може да се образува по молба на лице, което е
в родство по права линия с пострадалото лице, т.е. имайки предвид, че молителя
е в родство по права линия с детето Г.Н.С. от второ
степен, то инициираното от него производство по ЗЗДН е допустимо и подлежи на
разглеждане.
Представената декларация по член 9 от ЗЗДН, под страх от наказателна
отговорност, молителя декларира, че от страна на ответника - Н.П.С. е
осъществен акт на насилие спрямо детето на 04.07.2015г., така както е описано в
обстоятелствената част на исковата молба, като същият е осъществил върху детето
си психическо и емоционално насилие.
Видно от постъпилата Справка съдимост № 759/02.09.2015г. от РС – К., Н.П.С.
не е осъждан. Представеното Медицинско удостоверение, изх. № 687/21.08.2015г.,
издадено от Център за психично здраве „******“ ЕООД град С., удостоверява, че
Н.П.С. не е диспансеризиран за наблюдение към ЦПЗ„******“ ЕООД град С..
Изслушано по реда на член 15, ал. 1 от ЗЗД в
проведеното открито съдебно заседание на 18.11.2015г., детето Г.Н.С. сочи следното:
Детето заявява, ответникът да ги оставя на мира и да си живеят живота. Не
харесва поведението на баща си. Огорчена е от него, защото не се държи като
истински баща. Сочи, че на другите деца бащите им се грижат за тях и като
кажат, че ще платят някой урок наистина го правят и се разбират дори да
родителите да са разведени. Не се грижи финансово за нея. Спомня си случката на
4 юли 2015г. От делото за родителски права има режим за свиждане, което се
осъществява, както винаги и на тази дата била подготвена. Сочи, че не ходи с
желание на срещите с баща си. Когато е с него, той обижда постоянно близките
хора, които са я отгледали. Отгледана е от майка си, баба, дядо, на майка й
брат й и повечето време е в С.. Сочи, че на 4-ти дошло времето за срещата.
Ответникът дошъл и дядо й я предал за срещата. Останали двамата и слезли с него
пред входа на блока. Тогава била и неговата сестра - М.. Той веднага започнал
да й говори за делата, какво е станало. Казал, че „мама, баба, дядо и вуйчо ме
настройват срещу него“. Усетила, че с разказа си, той искал да я настрои срещу
близките й. Помолила го да говорят за нещо друго. Той се съгласил и започнал
друга тема, но пак се върнал на темата за делата. Сочи, че се разплакала и се
върнала при баба и дядо. Натъжила се от това, че вместо да има нормални
отношения с нея, той започвал все да говори срещу някого. Писна й. После той
отново се качил и звъннал. Казал на дядо й да запише, че не е имало среща, а
такава се състояла, около половин час среща. Дядо й предложил да я помоли пак
да излезе с него. Той се съгласи, при което дядо й влизайки в апартамента я
помолил за това. Първо отказала, но после отишла, защото той щял да направи
такъв скандал, че не й се мисли. Излезли отново. Твърди, че се била разстроила
и на този ден не искала да разговаря с баща си, поради което се прибрала в дома
на дядо си. Била в кухнята и от прозореца на тази стая видяла, че той звъни на
някой. После пак на звънеца се звъннало и този път била полицията. Твърди, че
направила връзка за това, че баща й извикал полицията, защото когато те дошли
той бил с тях. Той тогава говорел, че не се спазвало съдебното решение и бил
заплашил дядо, че ще го вкара в затвора за 2 години. Сочи, че полицаите искали
да говорят с нея, което я травмирало допълнително. Първият път от тази среща,
когато се прибрала, цялата треперела, плакала, била цялата червена. Вторият път
даже не можела да говори. Всичко я притеснило - и поведението на баща й, и
разговора, който водел с дядо й, и идването на полицията. Повече обаче се
притеснила от поведението на Н.. Категорично заявя, че на баща й не могла да му
казва тате. Към него се обръща с името Н..
Твърди, че преди да говорят полицаите с нея, звъннала на майка си за
подкрепа. Вечерта не й била спокойна. Дядо й работел нещо до късно и чул как
викала на сън – „Мамо, Н. лъже”. След случката от 4-ти юли, винаги сутрин, когато знае, че ще има среща с
Н. я втриса, започва нервно да кашля и се чувства като болна. Когато трябва да
си спомни за 4-ти юли й идвало да плаче от това, което е станало и се е случило
на нея. Това, че Н. говорел за близките й много я обидило. До такава степен й
повлиял този ден, че ако имала възможност би искала сама се обърне към съда за
помощ. На този ден от негова страна поведените му „преля чашата”. На всяка
среща той говорел по адрес на близките й, правил го постоянно. Ако можело да се
направи така, незнаейки дали е възможно, но да не се вижда с него. Обръща се
към съда, ако може да го накара да се държи по-нормално и да не пуска жалби
срещу майка й. Смята, че за да се отърси от всичко това трябва да й се даде
малко време, за да преодолее обидата от Н., като й е необходим период от време
от 3 години. Счита, че това е достатъчно време и не е голям период.
Споделя, че имало случай, в който сама подала сигнал в „Закрила на детето”
в кв. С. – С.. Това било почти в края на ваканцията, малко преди да започне
училище. Била 15 дни при него, в дома му. Тогава не й било приятно с него,
искала да се върна в къщи и го помолила да я върне, искала да я върне в С.. Той
не се съгласил. Н. я завел в социалната служба в С., където написала сигнал
срещу него. След като пуснала сигнала, с Н. тръгнали за С.. Той започнал да я
упреква, че е неблагодарно дете, че всички служби, социални, полиция, работят
на негова страна и че ще я вземе от майка й. Отговорила му, че ако я обича няма
да се държи така. Тръгнали към С. и я върнал при дядо й.
Видно от приложеното гражданско дело № 757 по описа за 2012г. на РС – К., с
влязло в сила на 24.05.2014г. решение № 190/08.04.2013г., след въззивен контрол
във връзка с депозирана жалба и постановено Решение № 400 от 26.02.2014г.,
постановено по гр.д. № 2172/2013г. по описа на Окръжен съд град Пловдив, съдът
е изменил постановените с Решение № 18 от
26.02.2008г. на СРС и Решение № 197 от 23.06.2009г. на СГС мерки
относно режима на лични отношения на детето Г.Н.С. с неговия баща Н.П.С., като
определил нови такива между бащата и детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя в месеца за времето
от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване и 30
дни през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск
на майката.
Във връзка с режима на лични отношения на бащата с детето, майката - Й.С.Г.
е изпратила до бащата - Н.П.С. нотариална покана с рег. № 5910, том 2, акт 164
от 12.06.2014г. на нотариус М. ***, с която майката поканва бащата относно
начина на предаване и връщане на детето, с оглед осъществяване на лични
контакти между тях. Представено е и копие от График за провеждане на срещи на
Н.С. с Г.С., в който срещу подпис на бащата се отразява датата на срещата му с
детето, час на начало и час на край на срещата. В Графика фигурират данни, при
които е удостоверено, че на бащата му е забранено на се вижда с детето, както и
такива – че бащата не се е явил.
Видно от представените копия по преписка с рег. № 281000-5971 от
10.07.2015г. по описа на РУ на МВР – К. и рег. № 1225/2015г. по описа на РП –
К., прокуратурата е отказала да се възложи предварителна проверка и преписката
по жалбата на С.Г. по повод нарушения извършени от Н.П.С. на 04.07.2016г., като
преписката е прекратена.
С писмо изх. № 281000-409 от 13.01.2016г. на РУ на МВР – К. се посочва, че
при извършена проверка, лицето - Н.П.С. не е подавало жалба в РУ К., а само
сигнал за съдействие, който е посетен от автопатрул и изготвена докладна
записка № 251р-7486/07.07.2015г. от полицай Т. М., приложена по делото (лист
249). В същата е отразено, че на 04.07.2016г., около 10.50ч. били изпратени на
сигнал в град С., на улица „*****“ № 107 относно правата над дете. При
пристигане на място, пред входа на блока ги чакал - Н.П.С., който показал
съдебно решение, съгласно което, всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя трябва да взима дъщеря си -
Г.Н.С.. При позвъняване на апартамента се показал дядото - С.Х.Г., който
показал тефтер, в който се отразявало в колко часа е дал детето и в колко часа
бащата го е върнал. По данни на бащата, в този ден детето излязло от
апартамента, направило една крачка и се прибрало. Полицаите извикали детето и
го попитали дали иска да отиде с баща си, но същото категорично отказало да
тръгне с него.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От
показанията на свидетеля, осигурен от молителя - Г. И. Г., баба на детето по
майчина линия се установява следното: твърди, че на 4 юли 2015г. детето имало
среща с баща си, за което било приготвено. Преди срещата, детето било спокойно,
стояло и чакало. В 10.00ч. бащата
звъннал на вратата на апартамента и детето излязло. След него излязъл и дядо
му, за предаване на детето. Дядото предал детето. След около 10-на минути
детето просто влетяло в хола и се тръшнало в креслото. Сочи, че видяла детето
направо в шок - цялото се тресяло, с ръцете се държало и плакало. Изчакала
малко и попитала детето защо плаче, какво става, какво се случило. Детето
отговорило - „тате говори лоши неща за мама и за вас”. Дошъл и дядо й и в този
момент пак се звъннало на вратата на апартамента. Твърди, че мъжът й излязъл и
се указало, че пак дошъл бащата и поискал нещо по предаване на детето, че не се
състояла среща. Дядото помолил Г. пак да отиде при баща си и да продължат
срещата. Детето излязло заедно с дядото, който отново го предал на бащата.
Детето било разплакано и в такова състояние тръгнало. След около 15 минути от
втората среща, детето пак връхлетяло, появило се в антрето и дядо й я
посрещнал. Твърди, че било разстроено, разплакано и в треперещо състояние.
Дядото излязъл да разговаря с бащата. Бащата извикал полицията, която дошла у
тях. Полицията извикала детето, правили му разпити. Детето изпитало
допълнителен стрес от това, че дошла полицията и било разпитвано. Тя се уплаши
от присъствието на полицията. Твърди, че детето не било превързано към бащата,
но към майката да и към тях било привързано. Детето споделило, че на първата и
на втората среща в този ден, бащата е говорил такива неща. Детето се чувствало
ужасно след този инцидент на 4-и юли. Емоционално на този ден детето било
дезориентирано, нито се хранело. След 16.00 часа легнало и заспало, като след
преживян стрес. Детето се успокоило на другата седмица. Твърди, че детето
ходило с дядо си на психиатър във връзка с преживяваното от 4-и юли. Сочи, че
преди 4-ти юли, преди срещите с бащата, детето било нормално, в хубаво
състояние.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна - М. П. С.,
леля на детето по бащина линия и В.И.Б. се установява следното: Свидетелката С.
твърди, че датата 4-и юли я свързвала със среща с племенничката й в град С..
Когато пътували за мястото на срещата, брат й бил развълнуван, говорели си къде
ще водят детето, в зависимост от това какво тя ще пожелае – дали на кино, дали
на сладкарница, където каже там ще я заведат. Качили се на етажа до
апартамента, където живеело детето, звъннал брат й, излязъл дядо й, брат й се
подписал в предоставения му тефтер за взимане и връщане на детето – на коя
дата, в колко часа и т.н., след което слезли долу на входа и започнали да си
говорят къде ще желае да я заведат, за да й бъде по-интересно. Брат й я попитал
дали има приятели във входа, ако иска може и тях да вземат или на сладкарница
да отидат, на пица, каквото пожелае. Детето нищо не казало, съвсем нормално се
държало, но първоначално се чудело. След това, докато говорели тези неща,
времето било облачно и тръгнали към колата, за да влязат вътре, да не ги вали
дъжда. Тя се извърнала и влязла в хода. Тръгнали след нея. Тя се беше качила
вече. Брат й звъннал на звънеца и искал да види какво става с детето.
Същевременно и да се разпише в този тефтер, че не е имало среща, защото много
малко време били с нея, може би половин час или по-малко. Дядото написал часа,
в който приключили, обаче не пожелал да приключи датата, на която е била, в
смисъл - че същия ден е приключила срещата, а брат й можел и на другия ден да
върне детето. След това брат й се обадил на полицията, която дошла, съответно
детето излязло. Сочи, че детето било попитано - какво е станало, защо не е
искало да излезе, че толкова бързо приключили срещата, но то нищо не казало.
Попиталия я дали баща й я е одарил, обидил, но тя нищо не отговорила. Твърди, че когато взели детето за среща, като
че ли то нямало голямо желание, било смръщено, не било весело, може би било
разстроено. Сочи, че по принцип последните пъти била по-резервирана и след това
се отпускала като й хареса някъде, че са отишли или започвала да си тананика,
пуска си музика в колата, пуска си музика със слушалки, чувства се добре.
Твърди, че брат й на срещата с детето не е споменавал нищо пред нея за водени
дела, а и времето било много кратко, в което били заедно. Не е твърдял пред
детето, че не му позволяват да я вижда. Той обичал детето си, като Н., в нейно
присъствие по време на срещата не е обиждал детето, нито е обиждал някой от
нейния разширен кръг близки. На тази среща Н. не е посягал физически на детето.
Счита, че Н. не е повлиял по някакъв начина на психическото състояние на
детето. Той имал желание да се грижи за нея, затова идвал в С. с желанието да
се чувства детето по-добре, да го разнообрази. Твърди, че дядото като предал
детето му казал, че знае какво да прави и че е голяма. За този ден няма
обяснения какво се случи. Смята, че има натиск, върху детето от страна на
майката, бабата и дядото върху него. На същото му се влияело по някакъв начин.
На посочената дата се качили три пъти гори до апартамента, с идването на
полицията. Вторият път се качили, за да видят какво става с детето, защото се е
качило горе. Детето втория път не са го взимали, същото не е слизало при тях.
Извикали полиция, защото трябвало да се запише в тефтера, че не е имало среща,
че е била много кратка, а дядото не пожелал да напише датата, на която се връща
детето. Брат й по закон трябвало на другия ден да върне детето. Счита, че
детето се разстроило едва, когато дошла полицията да го разпитва. Тогава Г.
явно се била обадила на майка си по телефона. След което казала на полицайката
- „мама иска да говори с вас” и дало телефона на полицайката. Същата слязла на
долния етаж, но разговорът се чувал. Полицайката казвала, че за този тефтер,
който е въведен, по закон нямало нужда от такъв, това било незаконно един вид и
че тя е длъжна да осигури среща на детето, да не се възпрепятства срещата на
детето с бащата.
Свидетелката Б. твърди, че с Н.С. живее
от четири години на семейни начала. Н. обичал своето дете и винаги се вълнувал,
когато трябвало да се срещне с него. Спомня си деня 04.07.2015г. Той се
вълнувал, както всеки път, бързал да тръгне, защото нямал търпение да я види,
но като се върнал изглеждал много разстроен. Попитала го как е минала срещата.
Той отговорил, че всичко е вървяло ок, но в един момент Г. се обърнала и си
тръгнала, без да разберат за какво става въпрос, което много ги притеснило -
него и сестра му. Сестра му - М. присъствала на срещата. Те са се притеснили
много и не са могли да си дадат обяснения, защо така се е получило. Н. не й е
споделил някакви смущаващи обстоятелства, свързани със срещата. Казал, че е
останал шокиран за това, че Г. се е обърнала и си тръгнала. Преди срещата, Н.
бил в приповдигнато настроение, развълнуван. Винаги се вълнувал по принцип,
една седмица преди срещата, винаги се обсъждал с какво детето ще се занимава,
приготвят се флумастери, моливи, боички, различни видове игри. За последно детето
идвало при тях през месец август 2015г., когато била срещата за лятната
ваканция. Твърди, че тогава отсъствала от С. и не можела да каже как се е
държало детето. Твърди, че Г. била превързана към своя баща много,
контактували, прегръщали се, усмихвали се един на друг. С нея детето не е
споделяло някакво свое притеснение. Присъствала на срещи в С. многократно между
бащата и детето. Н. полагал грижи за детето, медицински, зъболекарски. Винаги
му купувал подаръци, обличали го.
В изготвения социален доклад и допълнителен такъв от Дирекция „Социално
подпомагане“ при Община К. се прави заключение, че запазването на отношението с
двамата родители, хармонично и освободено от всички конфликти на лоялността и
едностранна принадлежност, е в пряк интерес на всяко дете, тъй като всяко дете
има право на родители. Всеки опит за възпрепятстване на контакта на дете с един
от родителите (лично или по телефон, осъществяване на скайп връзка и др.) е
силно вероятно да оказва негативно влияние върху неговото (на детето) психично
здраве. Казуса изисква, да се отбележи емоционалното отношение на детето Г.С.
към всеки един от родителите, но не са извършени наблюдения, върху
непосредственото общуване между майката и детето, защото майката - Й.Г., е
отказвала съдействие, във връзка с работата на ОЗД К.. С разширения семеен кръг
са осъществени недостатъчен брой срещи, за създаване на ясна представа, какви
са емоционалните връзки в семейството.
Във връзка с всички негативни емоции, които преживява детето, близките са
консултирани от ОЗД - К. за възможността, да се обърнат към доставчик на
социални услуги в общността, чрез чието професионално съдействие: Да се
изработят модели на ефективно общуване на единия с другия родител, което да
позволи съхранение на връзката и да предпази детето от емоционален стрес;
Родителят да изработи модели на общуване с детето, които да осигуряват
психически и емоционален комфорт у детето при общуването с другия родител и при
съхранение връзката с него; Да се информират родителите за възможните
последствия за детето от родителското отчуждение от един от двамата родители -
по отношение на неговото развитие.
Представена е по делото Етапна епикриза на Г.Н.С. (лист 73 от делото) от
психиатърът д-р К., провела психотерапевтичната интервенция с детето Г. на
10.07.2016г. Констатирана острата стресова реакция във връзка със срещите с
баща й.
Във връзка с предявения иск съдът е допуснал комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на Г.Н.С., съдебно психиатрична
експертиза на Й.С.Г. и съдебно психиатрична експертиза на Н.П.С., изготвени от
д-р М.П. – психиатър и А.Д. – психолог, които заключения съдът възприема, като
обективни, компетентни и безпристрастни. При изготвянето на своите заключения,
вещите лица са взели предвид данните от представените по делото копия от
амбулаторни листове и Етапна епикриза. Съгласно заключението, случката описана
на 04.07.2015г. е предизвикала у детето - Г.Н.С. остра стресова реакция.
Изживяванията са били неудоволствени и възприети от детето като инициирани и
поддържани от бащата. Това състояние е съотносимо към въздействието на
дефиницията акт на домашно насилие. Установени са последици, преценени като
протрахиран отговор на ситуацията - Постравматично разстройство. Поведението на
бащата на посочената дата е накърнило чувствата на детето Г.Н.С. в усещанията
му за сигурност и приютеност от значим фактор, какъвто е родителят. Поведението
на бащата на 04.07.2015г. е породило у детето Г.Н.С. душевен дискомфорт, уплаха
и емоционален стрес. Детето Г.Н.С. получава от най-близкото си ежедневно
обкръжение онова щадящо поведение и подход, които са необходими за преодоляване
на отдалеченото вече във времето травмиращо преживяване.
Съгласно заключението, майката - Й.Г. притежава родителски капацитет,
способността да отглежда правилно и ефективно дъщеря си. Съществува здрава
емоционална и доверителна връзка между тях. Полага основни грижи за
задоволяване на ежедневните потребности и интереси, има добра комуникация с
нея, прилагани са адекватни методи на възпитание и родителски педагогичен контрол.
Не са установени белези за абнормно поведение от страна на майката. Няма данни
дъщеря й да е с девиантно поведение, в резултат на нейно въздействие. Притежава
годността да бъде на разположение и съпричастна при нуждите на детето си, при
евентуално здравословно неразположение, при подготовката му за училище,
осигуряването на местоживеене с добри хигиенни условия и други ежедневни
потребности. Няма данни върху детето да е въздействало по недоброжелателен
начин от страна на майката и разширения кръг от нейното семейство.
Съгласно заключението, между Н.П.С. и неговата дъщеря към настоящия момент
не съществува топла емоционална и доверителна връзка - неразривна част от
критериите за наличие на родителски капацитет. Ако е съществувала на ранен
етап, то тя е разрушена и няма данни за рационални и адекватни опити за
възстановяването й, предвид множеството предоставени моменти, в които той е
имал възможност да се представи по избран от него начин. С. не присъства
ежедневно в живота на детето по пълноценен и желан начин. Чрез търсене
съдействието на правораздаващи институции той омаловажава собствения си личен
потенциал за справяне със ситуацията или е налице невъзможност за справяне. Не
спира да обвинява майката на детето си и нейния разширен семеен кръг, оронва авторитета
им, но не се и замисля върху собствените си действия и поведение, които водят
до цялостен емоционален дискомфорт у детето. С тези си действия бащата по
никакъв начин не допринася за спечелване на доверие, усещане за принадлежност,
потребност, грижовност. Към настоящия момент не се предполага да е мъжкият
модел за подражание, от който едно дете има потребност. Липсва качествен
педагогичен родителски контрол, въздействие и взаимодействие. Няма данни по
делото, налагащи мнение бащата или разширеният негов семеен кръг да въздейства
манипулативно върху възприятията, нагласите, убежденията и мнението на детето.
Доколкото представените - копие от жалба до СРП от 25.06.2015г. (лист 65 от
делото) и представеното досъдебно производство дознание № ЗМ393/2016г. на 05 РУ
пр.пр. № 27988/2015г. по описа на СРП не касаят акта на твърдяното домашно
насилие на 04.07.2015г., то съдът като неотносими по делото не ги обсъжда.
Същите касаят взаимоотношения на страните извън посочената датата на домашно
насилие и не са необходими за изясняване на факти и
обстоятелства от предмета на доказване, с оглед релевирания правен спор.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
За да се уважи молбата е необходимо да се установи извършване на домашно
насилие от ответника, който е баща на малолетната Г.С. и към настоящия момент
контактува с нея в рамките на определен режим на контакти по силата на съдебно
решение, определящо местоживеенето на детето, режима на личен контакт с бащата
и издръжка.
Съгласно член 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или емоционално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, което е
извършено между лицата по член 3 от закона. Във връзка с установеното от
фактическа страна, съдът приема, че ответникът е осъществил акт на домашно
насилие спрямо малолетната си дъщеря. В показанията на свидетелката Г., която
има непосредствени възприятия относно емоционалното състояние на детето след
срещата му с бащата, се съдържат данни, че бащата е извършил психическо и
емоционално насилие, чрез произнасяне на лъжливи изрази по отношение на
майката на детето, неговият дядо и семейството му. Непосредствени наблюдения
има и свидетелката С., която първоначално твърди, че детето се държало
нормално. После, в показанията й се съдържат данни, че когато взели детето за
среща, като че ли то нямало голямо желание, било смръщено, не било весело, може
би било разстроено.
Събраните свидетелски показания са противоречиви. Когато за един факт
показанията на свидетелите са противоречиви, съдът може да даде вяра на едните
или другите, като е длъжен да обоснове защо не ги кредитира. В случая, свидетелските показания
са депозирани от роднини на страните, в това число и свидетелката Б., живееща
на семейни начела с ответника. Тези факти
безспорно правят показанията им заинтересовани от изхода на делото и необективни. Ето защо, съдът следва да отчете този факт с оглед
нормата на член 172 от ГПК, като ги съпоставя с всички други
доказателства.
Приоритено значение измежду събраните доказателства е заключението по
допуснатата комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на
Г.Н.С., която дава най-точна преценка за състоянието на детето и за това дали
същото е приело поведението на баща си като акт на домашно насилие. В същото е
отразено, че случката описана на 04.07.2015г. е предизвикала у детето
- Г.Н.С. остра стресова реакция, като поведението на бащата е накърнило
чувствата на детето. Това състояние е съотносимо към въздействието на
дефиницията - Акт на домашно насилие.
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени и устни
доказателства налага извода, че от страна на Н.С. е осъществен
акт на домашно насилие по отношение на детето Г.С., а именно - психическо и
емоционално насилие, чрез произнасяне с омраза и неприязън на обидни и
лъжливи изрази по отношение на майката на детето, неговият дядо и семейството
му. По отношение на посочената конкретна дата на акт
на домашно насилие – 04.07.2015г., по делото се събраха достатъчно
доказателства, от които да
се направи безспорен извод, че на посочената дата
спрямо детето от страна на ответника е осъществен психичиски и
емоционален тормоз.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че детето безспорно се намира в състояние на тревожност, което се установи и
при неговото изслушване по реда на член 15 от
ЗЗДет. Съдът констатира причинно-следствена връзка между това състояние и поведението на ответника, неговият
баща. От работата по делото, извършена от социалните работници и вещи лица –
психолог и психиатър и събраните в тази връзка доказателства може да се направи
заключение, че тревожността формирана у детето е краен резултат от нездравата
обстановка, в което то е поставено, в това число и да бъде обект на многобройни
дела и субект на множество срещи със социални работници, психолози, полиция,
които родителите продължават да водят помежду си, в резултат на изострените
отношения между тях. В тази връзка е и заключението по допусната комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза. В обсъдителната част от
заключението е посочено, че между родителите й не съществува добра комуникация,
не са в синхрон помежду си, отношенията са конфликтни, обтегнати, кумулиращи и
ескалиращи във времето. Бащата на детето е подавал множество сигнали в годините
до различни институции с претенции да му се осигурят срещите с дъщеря му или
когато усети промяна в нейното отношение и поведение спрямо него, обвинява Г. и
близките й, че намират постоянно начини да възпрепятстват срещите му с детето.
Като достатъчно ескалирал момент е събитието от 04.07.2015г., която дата била
отредена за среща между бащата и детето. Данните по делото сочат, че детето се
завърнало от срещата с баща й разплакано, разстроено, треперещо. Споделило, че
баща й е обиждал майка й и нейните близки, проявявал е словесни нападки спрямо
тях.
Недопустимо е едно дете да бъде въвлечено в ситуация, в която да бъде
поставено да избира страна, да коментира действия, да взима отношение, да става
свидетел на заплахи, обиди и намесата на институции. Съгласно заключението,
събитието от 04.07.2015г. е комплекс от гореизброените индикатори. Експертите
смятат, че данните от делото сочат, че Г. многократно е поставяна в подобни
ситуации. Погрешно е да се интерпретира мнението, че детето е настройвано от
едната страна срещу другата. От една страна експертите, не са доловили
индикации за манипулативно поведение или поддаване на провокации или
въздействие. От друга страна, капацитетът на детето позволява да се обсъдят
възможностите й за зряло и адекватно възприемане на определена ситуация и не е
необходимо да бъде въздействало върху нея чрез допълнителни средства. От трета
страна, предвид че самите възрастни не успяват да се справят с подобни ситуации
и търсят съдействието на правораздаващи институции, не дава основание на бащата
да твърди, че детето е настроено срещу него, само защото е изразило
поведенчески неодобрение и е реагирало адекватно на емоционалното си състояние,
а именно - прекратяване на срещата помежду им с цел - излизане от самата
ситуация и освобождаване на вътрешното си напрежение.
Съгласно приетото заключение от комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, детето на конкретната обсъждана дата е реагирала чрез
поведенчески защитен механизъм на осъзнато ниво. То има своите преживявания,
своето право на емоционален израз и реакцията й е било с цел да съхрани себе
си.
Експертизата стига до извод, че Г. е поставяна многократно в неблагоприятни
ситуации от страна на бащата, който не е бил пестелив в изразяване на
отношението си към майка й и нейните близки - хората, към които тя е привързана
и които полагат грижи за нейното физическо и духовно израстване.
Съгласно експертизата, която е приложила проективни методики резултатите,
от които сочат, че Г. поставя на преден план нейното семейство в лицето на
майка й и роднините по майчина линия. Бащата изцяло отсъства в нейните
проекции. Семейството е представено като сплотено, единно, в синхрон и разбирателство.
Чувства се защитена и подкрепяна от тях със съответната емоционално йерархична
зависимост - мама, дядо, баба, вуйчо. Не са пренебрегнати и домашните любимци,
което е индикатор за пълно наличие на довереност, спокойствие, защитеност и уют
в семейната единица. Между Г.С. и баща й Н.С. не съществува стабилна
емоционална връзка на този етап. Със своите действия и отношение спрямо нея той
не допринася за спечелване на доверие, усещане за принадлежност, потребност,
грижовност, не повлиява по благоприятен начин на детето в емоционален аспект, а оттам и в личностов план, предвид нейната ранима и значима възраст, в
която се полагат основите на нейното личностово изграждане.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата за налагане мерки за защита от
домашно насилие е основателна. Поведението на ответника когато е осъществил
среща с детето си на 04.07.2015г. представляват домашно насилие по смисъла на
член 2 от ЗЗДН. Като съобразява естеството на извършените действия, възрастта
на пострадалото лице, родствената връзка между тях, съдът счита, че исканите
мерки следва да се наложат за срок от 12 месеца. По-дълъг срок не би
съответствал на тежестта на извършените действия и неоснователно би ограничил
възможността за контакти между родител и дете, а по-кратък не би имал
възпитаващо действие по отношение на ответника.
С оглед императивната разпоредба на член 5, ал.4
от ЗЗДН, на нарушителя следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в
размер от 200.00 лева. При определяне размера на глобата, съдът определя минимално
регламентирания в закона размер, имайки предвид, че не са представени
някакви доказателства, че нарушителят
работи и какви са доходите му, за да се
обоснове по-висок размер на глобата.
На основание член 11, ал. 2 от ЗЗДН,
предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд град
К..
Същият следва на основание член 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати и направените от ищците разноски по делото в размер на 1200.00 лева,
представляващи - заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъде издадена заповед за защита от
домашното насилие, която по силата на член 20 от ЗЗДН подлежи на незабавно
изпълнение. Следва в заповедта да се впише предупреждението за последиците от
неизпълнението ú, а именно - при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Мотивиран от изложеното и на основание член 15,
във връзка с член 5, ал. 1, т.1 , във връзка с член 16, ал. 1 от ЗЗДН, съдът
Р Е
Ш И:
ВЗЕМА, на основание член 4 във връзка с член 5, ал.1, т. 1 от Закон за защита
срещу домашното насилие, следните мерки за защита по отношение на Г.Н.С. с ЕГН
**********:
ЗАПОВЯДВА на Н.П.С.
*** с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на малолетното си дете - Г.Н.С. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Н.П.С. *** с
ЕГН **********, да приближава детето си - Г.Н.С. с ЕГН **********, да
приближава жилището и в град С. ****, ЖК „*****“, бл. *****, както и в град С.,
улица „*****“ № *****; училището на детето, местата за социални контакти и
отдих, за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание член 15, ал.2 от ЗЗДН,
съобразно решението на съда, като ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ВПИШЕ в заповедта предупреждението по член 21 ал. 3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ заповедта, ведно с решението, както на страните, така и на РПУ
- К..
ОСЪЖДА, на основание член 5, ал. 3 от ЗЗДН, Н.П.С. *** с ЕГН ********** да
заплати ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста)
лева в полза на държавата, платими по сметка на Районен съд град К..
ОСЪЖДА, на основание член 11, ал.2 от ЗЗДН, Н.П.С. *** с ЕГН ********** да
заплати държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева в полза на държавата,
по сметка на Районен съд град К..
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал.1 от ГПК, Н.П.С. *** с ЕГН ********** да
заплати на Й.С.Г. *** с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен
представител на малолетното дете - Г.Н.С. с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 1200.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в седемдневен срок от връчването му пред Пловдивски
окръжен съд, като в случай на обжалване, не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.