РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание
на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 602 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и чл.55 от КСО.
Постъпила е жалба от М.В.С., чрез
пълномощник – адв. С.С. ***, с която се оспорва Решение № 1040-17-59/20.11.2018
г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е отменено Разпореждане № 122/16.10.2018
г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С отмененото разпореждане злополуката,
станала с жалбоподателката М.С. на 20.05.2018 г., се приема за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Оспорващата развива съображения за незаконосъобразност
на оспореното решение поради нарушение на материалния закон. Моли съда да
отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Русе и да се произнесе по
съществото на спора като признае злополуката за трудова. В представена по
делото писмена защита (л. 82-84) е заявено и искане за присъждане на разноски
по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП
на НОИ – Русе, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт Р., счита
жалбата за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като
заинтересована страна в производството е конституирано дружеството – осигурител
„Шенген Русе“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, което се представлява лично от
управителя С.Р. и чрез пълномощника адв.
М.Р.. Счита подадената жалба за неоснователна. Иска от съда да същата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Жалбата е процесуално допустима. Същата
е депозирана от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за
който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване в срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт – Решение №
1040-17-12/19.02.2018 г. е постановен от компетентен по смисъла на чл. 117, ал.
3 от КСО административен орган, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу
разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „г” от КСО). Решението е издадено в изискуемата писмена
форма като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. В хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, на
който се позовава и административния орган в решението си, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът установи следното:
С декларация за трудова злополука вх.
№ 122/20.09.2018 г. (л. 16 от преписката) жалбоподателката М.В.С. е декларирала
пред ТП на НОИ – Русе настъпилата на 20.05.2018 г. с нея злополука. Според
отразеното в Декларацията за трудова злополука в деня на злополуката С. е
работила като сервитьор, с
работно време от 13:00 часа до 23:00 часа в заведение в гр.Русе, пл.“Света
троица“, стопанисвано от „Шенген
Русе“ ЕООД. В 14:15 часа
в склада на заведението, при вдигане на каса с бутилки с безалкохолни напитки
се счупва дъното на касата и от нея пада бутилка върху крака на
жалбоподателката, причинявайки й прорезна рана с обилно кървене. От инцидента С.
получила разкъсно-контузна рана на десния глезен с разкъсване на сухожилието,
която довела до настъпване на временна неработоспособност.
Във връзка с така подадената
декларация за трудова злополука било извършено разследване на злополуката,
съгласно Заповед № 1015-17-129/20.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе
(л. 17 от преписката). Разследването приключило със съставяне на Протокол № 17/15.10.2018
г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.05.2018
г. с М.В.С. (л.л. 13-15 от преписката). В протокола били описани горните
обстоятелства като в Раздел VІІІ „Анализ на причините за възникване на
злополуката“ са описани сведенията за инцидента, дадени от пострадалата С. и от
работодателя й – собственика на дружеството С.Р.. И двамата посочват
настъпилото увреждане като е налице разминаване в данните по отношение на
работното време на жалбоподателката, което според Р. е било от 08:00 часа до
12:00 часа на датата 20.05.2018 г., а към момента на инцидента С. е била в
заведението с клиент. Посочена е и информацията, дадена от клиентите на
заведението Ц. и П., чийто писмени сведения са представени при подаването на
декларацията за трудова злополука от жалбоподателката.
Въз основа на данните от подадената
декларация за трудова злополука и протокола от извършеното разследване, длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Русе издало Разпореждане № 122/16.10.2018
г. (л. 10 от преписката), с което описаната в декларацията злополука с М.В.С.,
станала на 20.05.2018 г., била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с
аргумент, че настъпило внезапно увреждане здравето на пострадалия е станало през
време и по повод на работа, извършвана в интерес на предприятието.
Разпореждането било оспорено от осигурителя
„Шенген Русе“ ЕООД с твърдения идентични на изложените в протокола сведения от
собственика Р., че към момента на злополуката жалбоподателката не е била на
работа и не й е възлагана работа в интерес на предприятието. Тя се е намирала
там в качеството на клиент на заведението и нерегламентирано е извършвала
дейност в склада. В подкрепа на тези твърдения с жалбата са представени
обяснение от Г.В. – лицето, с което се твърди, че С. е дошла в заведението като
клиент, както и отчетна форма (график) на работните смени за месец май 2018 г.
(л. 8-9 от преписката).
С оспореното в настоящото
производство решение Директорът на ТП на НОИ – Русе уважил жалбата на
осигурителя и отменил издаденото разпореждане. В мотивите на решението са
обсъдени сведенията на собственика на дружеството Р. и представените от него
обяснения от В. и график на смените за месеца. Прието е за безспорно установено
настъпилото внезапно увреждане на жалбоподателката, но също така е прието, че
от пострадалата не са представени доказателства, че на 20.05.2018 г. в 14:15
часа, намирайки се на работното си място, в качеството на клиент на
заведението, тя е извършвала трудова дейност съгласно възложената й работа по
трудово правоотношение, час и половина след края на работното й време за този
ден, според представения от осигурителя график. С оглед на това ответният
административен орган е извел краен извод, че злополуката няма характер на
трудова.
От така установените обстоятелства
става ясно, че спорът по настоящото дело, образувано по жалбата на пострадалата
С. срещу решението на Директора на ТП на НОИ – Русе, се свежда до това дали към
момента на настъпване на злополуката тя е била на работа и е изпълнявала
трудовите си задължения или не. Спор относно самото увреждане, момента и начина
на причиняването му не е налице. Увреждане на здравето, което е причинило
временна неработоспособност на жалбоподателката, безспорно се установява от
приложената по преписката медицинска документация - болничен лист от 23.05.2018
г. и болничен лист от 22.06.2018 г.
За изясняване на спорния по делото
въпрос в хода на настоящото съдебно производство са разпитани множество
свидетели, включително всички лица дали сведения във фазата на
административното производство.
В показанията си св. В.Ц. посочва, че
в деня на инцидента, около 14 часа е посетил заведението – барчето „Любов“, в
което работи жалбоподателката, която в този момент сервирала на съседни маси. С.
влязла навътре в заведението, към склада, като малко след това излязла куцайки
с окървавен крак и викала за помощ. Била й оказана помощ от клиент на
заведението. В идентичен смисъл са и показанията на свидетеля П.П., който
заявява, че имал уговорка с жалбоподателката да посети заведението в началото
на работната й смяна и при пристигането си около 14 часа на 20.05.2018 г. бил
обслужен от нея - тя му донесла кафе. И двамата свидетели твърдят, че някой се
е обадил на спешна помощ, но св. Ц. посочва, че е видял пристигнала на място
линейка, която е откарала С. в болница, докато св. П. твърди, че е възприел
само как св. В. й помага, но не и кой точно е откарал пострадалата до
болницата.
Като свидетел по делото е разпитан и Г.В.,
чиито писмени обяснения са представени от осигурителя при оспорване по
административен ред на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО пред горестоящия орган. В показанията си В. заявява, че познава
жалбоподателката от предишно нейно работно място – друго заведение в града, а
така също познава и собственика на дружеството – осигурител, тъй като в близост
до заведението му се намира офисът на майката на свидетеля. Свидетелят заявява,
че в деня на инцидента срещнал жалбоподателката около обяд в центъра на града.
Тя му казала, че е приключила работната си смята и му предложила да пият кафе в
заведението, в което С. работи, с мотив, че там няма да плащат сметка. Двамата
отишли в заведението, при което В. влязъл от главния вход, а С. през служебния.
Малко след това жалбоподателката пострадала и св. В. помагайки й я откарал до
спешна помощ със своя автомобил, който бил паркиран наблизо.
От показанията на св. В.П. се
установява, че на 20.05.2018 г. сутринта, около 7:45 часа, срещнал М.С., която
отивала на лекции в университета, тъй като била студентка. П. откарал С. до
университета и се уговорили след като приключат лекциите, около 12:30 часа, да
се видят да пият кафе. По-късно по обяд П. и жалбоподателката се видели според
уговорката, но за бързо, тъй като св. П. бил на работа от 13.30 часа в магазин
в МОЛ – Русе. С. заявила, че също е на работа и помолила П. да я откара до
центъра. Той я закарал до паркинга пред църквата „Света Троица“, без да
посещава заведението, в което жалбоподателката работи.
В съдебно
заседание на 26.03.2019 г. е проведено изслушване на жалбоподателката по реда
на чл. 176, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК, при което същата
твърди, след приключването на лекциите в университета, е била на смяна в
заведението от 13 часа до 22 часа на 20.05.2018 г. След като пострадала, била
откарана в болницата от линейка, където й е оказана първа медицинска помощ,
като св. В. я е придружил до болницата със своя автомобил.
По делото
е изискана информация и от ЦСМП – Русе, от където е посочено, че във връзка с
получено повикване от тел. 112 за площад Св. Троица е изпратен екип в състав
д-р М. и шофьор В. и пострадалата М.С. е транспортирана до УМБАЛ. Представени
са копия от Книга за вписване на повикванията в ЦСМП – Русе и фиш за спешна
помощ обр. 803а (л. 93-95). По искане на заинтересованата страна на основание
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК е открито производство по
оспорване на писмо изх. № 05-9/29.03.2019 г., издадено от директора на МЗ
„Център за спешна медицинска помощ“ – Русе в частта, в която е декларирано:
„Веднага е изпратен екип в състав: …“ и „… и е транспортирана до СО на УМБАЛ
„Канев“ АД“, както и на фиш за спешна медицинска помощ от 20.05.2018 г. в
частта му: „площад Св. Троица“, както и посоченото: „кола 20“; „старт 14:50“;
„на място“ и „Транспортиран в: СО“. Във връзка с допуснатото оспорване на
документите по делото са разпитани като свидетели д-р И.М. – лекар в
реанимационен екип в ЦСМП – Русе, понастоящем директор на центъра и Л.И.В. –
шофьор на линейка към ЦСМП – Русе (баща на свидетеля Г.В.). В показанията си и
двамата свидетели сочат, че на жалбоподателката е оказана спешна медицинска
помощ в СО на УМБАЛ – Русе, където тя е била докарана от св. Г.В.. Документално
случаят е описан като подаден сигнал и транспортиране с линейка единствено, за
да може жалбоподателката да бъде по-бързо приета в отделението преди останалите
чакащи и да й бъде оказана хирургична помощ.
С оглед на
всички изложени факти и събрани доказателства съдът намира, че проведеното частично
оспорване на документи – писмо и фиш за спешна помощ е успешно, като приема за
установено, че жалбоподателката е била транспортирана до спешно отделение от
св. В., а не с автомобил на спешната помощ. Този факт обаче съдът счита за
ирелевантен за спора, доколкото начинът на транспортиране до болничното
заведение няма никакво отношение към квалифицирането на злополуката като
трудова или не. Тези данни опровергават показанията на св. Ц. и обясненията на
жалбоподателката, но само в частта относно твърденията за пристигнала на място
линейка. Не се опровергават обаче показанията на св. Ц., св. П. и св. П., че в
деня на злополуката жалбоподателката е била на работа след обяд (от 13:00
часа). В тази връзка съдът не кредитира обясненията на заинтересованата в
настоящото производство страна, както и показанията на св. Г.В., твърдящи, че С.
е била на работа до обяд, до 12 часа на датата 20.05.2018 г. Последното не би
могло да се установи и от представените по делото отчетни форми, една от които
е със съдържание на график за работа (л. 30 и 31 от преписката). В представения
от работодателя график за работа за месец май срещу името на жалбоподателката е
отразено за датата 20.05.2018 г. (деня на злополуката) – „2/б“, а за следващите
дни само означение „б“. Въз основа на това отразяване заинтересованата страна
твърди, че жалбоподателката на посочената дата е работила първа смяна от 8 до
12 часа (код 2). Според Заповед (без номер) от 25.04.2017 г. на управителя на
„Шенген Русе“ ЕООД (л. 48 от делото) в дружеството се изготвя месечен график на
смените на служителите, който най-късно през последния ден на месеца на
предходния месец се свежда до знанието на служителите и се поставя на достъпно
място в заведението. При това положение графикът за месец май е следвало да бъде
изготвен до края на месец април, когато обективно е нямало как да бъде
известно, че от 20 май 2018 г. С. ще бъде в болнични. Дори и да се приеме,
според обясненията на жалбоподателката, че работният график се е изготвял не
месечно, а седмично – всяка неделя, с оглед на това, че 20.05.2018 г. е ден
неделя – последен ден за изготвения график за седмицата от 14 до 20 май, също
няма възможност при изготвяне на графика да бъде отразено настъпилото внезапно
увреждане на жалбоподателката и последвалата от него временна
неработоспособност. С оглед на това съдът счита, че посочения график на работа
на служителите в дружеството – заинтересована страна по делото, въз основа на
който ответният административен орган е извел извода си, че жалбоподателката не
е била на работа към момента на злополуката, е съставен в последствие
единствено за целите на административното производство, с оглед застъпваната от
осигурителя теза относно злополуката. Твърденията на св. Г.В., че
жалбоподателката отишла с него в заведението като клиент, след работно време,
противоречат на всички останали доказателства по делото, които сочат, че С.
преди обяд е била ангажирана в университета като студентка (като според
представения лекционен график лекциите е следвало да бъдат дори цял ден) и след
обяд е отишла на работа в заведението, стопанисвано от заинтересованата страна,
където в началото на работната й смяна е настъпила злополуката, безспорно
свързана с възложената й работа като сервитьор.
При това
положение съдът намира, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО напълно
обосновано е приело злополуката, станала на 20.05.2018 г. с М.В.С., за трудова,
съобразявайки, че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия
състав по чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: налице е внезапно увреждане на
здравето на жалбоподателката, което е настъпило по време на работа и във връзка
с извършваната работа по заеманата от С. длъжност, вследствие на което е
настъпила временна неработоспособност.
С оглед на
това, постановеното разпореждане от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО
за приемане на процесната злополука за трудова се явява законосъобразно, като
издадено от компетентен орган (видно от Заповед № РД 11-119/30.04.2015 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе – л. 44 от делото), при спазване на изискванията
за писмена форма на акта и липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на
материалния закон (налични са всички предпоставки за издаване на акта с такова
съдържание) и в съответствие с целта на закона.
Отменяйки
това разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Русе е постановил
незаконосъобразен акт, като не е извършил съвкупен анализ на събраните
доказателства, а е обсъдил едностранчиво само част от тях, вследствие на което изводите
му не кореспондират на доказателствения материал и установените с него факти.
Решението на директора на ТП на НОИ – Русе следва да бъде отменено. След
отмяната, на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът следва да реши въпроса по
същество – да потвърди процесното разпореждане на на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.
В
представена по делото писмена защита вх.№1189
от 25.03.2019 г. по описа на съда, от процесуалния представител на
жалбоподателката (л. 82-л.84) е направено искане за присъждане на разноски по делото
в размер на 300 лв. - изплатен адвокатски хонорар, а впоследствие 350 лв. за
адвокат с писмените бележки с вх.№1820 от 13.05.2019 г. по описа на съда. В
хода на съдебното производство жалбоподателката е представлявана от адвокат С.С.
въз основа на сключен между тях договор за правна защита и съдействие №
********** от 03.12.2018 г. (л. 13). С този договор е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, като в частта относно плащането му е
вписано „до 10.01.2019 год.“. По делото не са представени доказателства за
извършено фактическо плащане – в брой или по банков път, поради което липсва
основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.
Мотивиран така и на основание чл.
118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, Административен
съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.С., Решение
№ 1040-17-59/20.11.2018
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е уважена
жалбата на С.Т.Р. *** и е отменено Разпореждане № 122/16.10.2018 г.
на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 122/16.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с което злополуката, станала с М.В.С. на 20.05.2018 г.
се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.С. за
присъждане на разноски за процесуално представителство в производството пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: