Р Е Ш Е Н И Е № 260245
гр.Русе,
11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, ІI-ри граждански състав в публично заседание
на 23-ти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, в
присъствието на прокурора ………………,като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1827 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество "Застрахователна Компания Лев Инс" АД-гр.София, твърди, че на 22.01.2015г. на
III-ти клас път
№5101, гр.Борово при 4,900 км., ответникът Д.М.Д., при управление на л.а.
"Форд Фиеста", с рег......, нарушил правилата за движение по пътищата
и при движение с несъобразена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение
и ударил МПС „Волво“, с рег.№==========, собственост
на „Тоти Транс“ЕООД, като му нанесъл материални щети.
След причиняване на посоченото ПТП, ответникът не изпълнил задължението си на
водач и участник в ПТП да сигнализира и изчака органите на КАТ на
местопроизшествието и напуснал същото, с което си поведение виновно се е
отклонил за проверка за алкохол. Пътно-транспортното произшествие било посетено
от мл. автоконтрольор от РУ на МВР-Бяла, който
изготвил протокол за ПТП. Твърди, че на 27.12.2014г. между ищцовото
дружество и ответника бил сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.
под формата на застрахователна полица № BG22115000102691, за притежавания от
него лек автомобил л.а. "Форд Фиеста", с рег......, с който било
причинено и описаното по-горе ПТП. По подадено заявление от представител на „Тоти Транс“ЕООД, в ЗК „Лев Инс" АД била образувана ликвидационна преписка. След
извършен оглед и експертиза на увреденото МПС „Волво“,
с рег.№==========, били установени материални щети в размер на 1383.17лв.,
които на 28.01.2015г. ищцовото дружество изплатило на
собственика „Тоти Транс“ЕООД, чрез превод по посочена
от него банкова сметка. ***овед за изпълнение по
чл.410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 5228/2019г. по
описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
длъжникът подал възражение за недължимост на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи сумата от 1403.17лв.-представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за виновно причинени от него имуществени вреди на МПС „Волво“, с рег.№========== при ПТП на 22.01.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. до окончателното
й плащане по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5228/2019г. по описа на РРС. Претендира
разноски.
Ответникът Д.М.Д. *** оспорва изцяло иска.
От
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
5228/2019г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от
1403.17лв.-представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.08.2019г. до окончателното й плащане, както и
разноски за производството. В предвидения в закона срок длъжникът е направил
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, за което заявителят е уведомен на 15.05.2020г. Настоящото дело е
образувано на 21.05.2020 г.
По делото е представен протокол за ПТП
от 22.01.2015г./л.64/, от който се установява, че ответника при управление на л.а.
"Форд Фиеста", с рег......, нарушил правилата за движение по
пътищата, и при движение с несъобразена скорост, навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил МПС „Волво“, с рег.№==========,
собственост на „Тоти Транс“ЕООД, като му нанесъл
материални щети, след което напуска ПТП. Ответникът има застраховка “ Гражданска отговорност“,
сключена с ищеца на 27.12.2014г. за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.,
която е приложена по делото /л.13/. ЗК „Лев
Инс" АД
-гр.София е оценило причинените
на увреденото МПС „Волво“ материални щети в размер на
1383.17лв., които е изплатило на собственика на увреденото МПС на 28.01.2015г.,
което се установява от платежно нареждане /л.9/. Начислена е и сумата от
20.00лв.-ликвидационни разноски.
По делото са представени заверени
преписи от АУАН и влязло в сила НП/л.65 и л.66/ от 17.02.2015г., видно от които
на ответника са наложени глоби за нарушаване на разпоредби от ЗДвП при ПТП от 22.01.2015г.,
а именно за това, че водача не избира скорост на движение, съобразно
атмосферните условия и др.обстоятелства и че не спира и не установява
последиците от ПТП.
По делото е приета и автотехническа експертиза, от която се установява, че е
възможно описаните увреждания върху МПС „Волво“ да са
получени на 22.01.2015г. в резултат на
ПТП, като експертът е посочил, че разходите за ремонта възлизат на 1140.00лв.
От
разпита на свид.Б.Ц./водач на увреденото МПС/ не се
установяват съществени за изхода на спора обстоятелства.
От
правна страна:
Установителният
иск е допустим, тъй като е предявен в законния срок след направено от длъжника
в заповедното производство възражение за недължимост
на присъденото по ч.гр.д.№ 5228/2019г.
по описа на РРС. Разгледан по същество той е неоснователен. По делото няма спор по фактите, касаещи
настъпването на процесното ПТП, наличието на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", на основание на която ищецът
е заплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение за причинените от
ответника щети, както и за размера на платеното обезщетение. Спорно е само това възникнало ли е в полза на
застрахователя право на регрес по чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./ поради виновното
отклоняване на застрахования от проверка за алкохол, което обстоятелство ищеца
е релевирал в исковата молба.
Съгласно чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е
отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Фактът
на напускане на ПТП от участник в него не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка за алкохол. ЗДвП квалифицира това
обстоятелство като нарушение на правилата за движение и като основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответния участник
в движението. Законът не свързва по никакъв начин напускането на ПТП с
намерението на участника да се отклони от проверка за алкохол, поради което при
претенция по чл.274,ал.1, т.1,изр.последно КЗ/отм./ застрахователят следва да
докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства
отказът на застрахования да се подложи на проверка за алкохол или наличие на
вина у застрахования при отклонение от проверка за алкохол, каквито указания са
му дадени с изготвения в о.с.з. на 26.01.2021г. доклад по делото. По делото не
са релевирани никакви доказателства в тази насока,
поради което твърдението на ищеца, че в негово лице е възникнало правото на
регрес, се явява недоказано.
В подобен смисъл е и трайната
практика на ВКС, изразена в Решение № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. по
описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 16/ 02.02.2011 г.
по т.д. № 374/2010 г., ТК, ІІ т.о. по описа на ВКС.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал основанието за
заплащане на търсената сума, поради което искът следва да се отхвърли.
Видно от приложения
към ИМ договор за правна защита
и съдействие/л.49/,
предоставената
на ответника от адвокат
З. правна защита е безплатна по реда
на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. При това положение на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА дължимото на процесуалния
представител на ответницата по делото адвокат
възнаграждение възлиза на
сумата от 328.22
лв., определено съгласно чл.7,ал.2,т.2
от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ищцата следва да заплати.
Само за яснота
следва да се отбележи, че
съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката,
оказващ безплатна правна помощ, нито
страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта
попада в една от изброените в чл. 38, ал.
1 ЗА категории лица.
Достатъчно
е да се представи
договорът за правна помощ, защото
писмената форма е един от способите
за доказването му, и в него да
е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.
38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката
на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна
страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./. Предвид
изложеното ЗК „Лев Инс"
АД -гр.София следва да заплати на адв.
З. сумата
от 328.22 лв. на
основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА.
По
изложените съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск да се признае
за установено по отношение на Д.М.Д.,ЕГН:**********
***, че дължи на "Застрахователна
Компания Лев Инс" АД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул."Симеоновско шосе"
№ 67А представлявано от М.С.М.Г и П.В.Д. сумата от 1403.17лв.-представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за виновно причинени от ответника
имуществени вреди на МПС „Волво“, с рег.№==========
при ПТП от 22.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.08.2019г. до окончателното й плащане
по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5228/2019г.
по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Застрахователна Компания Лев Инс" АД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А представлявано от М.С.М.Г
и П.В.Д. да заплати
на адвокат З.С.З.,ЕГН:**********, вписан към АК-Русе,
адрес:г*** сумата
от 328.22 лв. на
основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: