Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
Председател: Искра Блъскова
Членове: Анета Георгиева
Наталия Георгиева
с участието на секретаря Ева Димитрова и в присъствието на прокурора Г.Г.,
след като разгледа докладваното от председателя
ВНОХД № 445 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивни жалби от подсъдимия Б.О.А. и от
защитника му адв. Г.М.Г.
и допълнение към нея, против присъда № 118/18.07.2017
г., постановена по НОХД № 848/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, с която
подсъдимият Б.О.А. е признат, за:
- Виновен в това, че на 30.12.2015 г. в с. Б., обл. Русе,
извършил действия, с които осъществил анален полов акт, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – М. Д. М., като употребил за това сила и заплашване, поради
което на основание чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три години;
- Виновен в това, че на 30.12.2015 г. в с. Б., обл. Русе,
се съвкупил с лице от женски пол – М. Д. М., на четиринадесет години, като я
принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила
осемнадесет години, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал.
1, т. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок
от четири години.
На основание чл. 23 от НК, първоинстанционният съд
групирал наложените наказания и определил най-тежкото измежду тях – лишаване от
свобода за срок от четири години. На основание чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС определил
при изтърпяване на наказанието първоначален общ режим, като на основание чл. 59
от НК приспаднал при изтърпяването му периода на предварителния арест, считано
от 02.01.2016 г. до 06.12.2016 г.
В жалбата си подсъдимият А. твърди, че присъдата в частта,
в която е признат за виновен за извършени от него престъпления по чл. 150, ал.
1 от НК и чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК е неправилна,
необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Иска се присъдата да бъде отменена и въззивната инстанция да постанови нова, с
която да бъде оправдан по тези обвинения.
В жалбата, депозирана от упълномощения защитник на
подсъдимия А.,*** и допълнението към нея, се навеждат твърдения за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за
виновен за извършени престъпления по чл. 150 и чл. 152 от НК. По-конкретно, първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал показанията на пострадалата, въпреки съществените
противоречия в тях. Наред с това, съдът едностранчиво, непоследователно и
нелогично изтълкувал фактите и доказателствата, събрани в производството,
включително представените епикризи и медицинска документация, както и приетата
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Нито с
присъдата, нито в мотивите към нея, първоинстанционният съд не посочил с какви
действия е осъществено престъплението, конкретно с каква сила или с какви
активни действия (вербални или реални) подсъдимият е осъществил деянията. Нелогично
и без никакви мотиви съдът наложил наказание в размер по-голям от минималния,
неотчитайки оказаното от подсъдимия съдействие, както и обстоятелството, че
веднага след освобождаването му от ареста е започнал работа. Моли въззивната
инстанция да отмени присъдата и подс. А. да бъде признат за невиновен в
извършване на престъпленията. Алтернативно, иска намаляване на наложеното му
наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият
А. и защитникът му адв. Г. поддържат и двете жалби, допълвайки доводите по отношение
неправилността на присъдата, предвид липсата на доказателства, които по
безспорен и несъмнен начин да установяват, че подсъдимият е упражнил каквато и
да било сила или принуда, с оглед осъществяване състава на престъплението по
чл. 150 от НК или чл. 152 от НК. В разпит пред съдебен състав пострадалата
категорично посочила, че не е удряна или заплашвана от подсъдимия. Наред с
това, от приложеното като веществено доказателство по делото, бельо на св. Д.
ясно се виждало, че няма скъсване по него, както било прието в мотивите на
първоинстанционната присъда. Според защитника, заключението на изготвената СМЕ
категорично установявало, че по тялото и половия орган на подсъдимия нямало
наранявания, зацапвания с кръв и каквито и да било обстоятелства, които да
навеждат на извода, че е налице визираното в обвинителния акт престъпление.
Единственото констатирано одраскване на лявата ушна мида по никакъв начин не
водел до белезите на защитно нараняване, целящо отблъскване на подсъдимия.
Акцентира се на психическото заболяване, което има пострадалата – биполярно
разстройство, което според защитата отговаря на нейното импулсивно поведение.
Що се касае до увреждането на аналното отверстие, установено от СМЕ на
пострадалата, в съдебно заседание експертът сочел, че то можело да се получи и
при взаимно желание. В тази връзка счита, че подсъдимият следва да бъде
оправдан, алтернативно прави искане – за намаляване на наложеното наказание
лишаване от свобода от четири на три години и отлагане изтърпяването му с
изпитателен срок. Като мотив за последното сочи, че от освобождаването му от
мярката за неотклонение задържане под стража до настоящия момент работи, грижи
се за непълнолетното си дете и не е осъждан за друго престъпление.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе счита жалбите за
неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд за правилни и пледира за
потвърждаване на присъдата.
След като прецени и обсъди материалите по делото и
доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, съобразявайки задължителните указания
на касационната инстанция, дадени с решение № 76/09.07.2018 по н. д. №
1305/2017 г. по описа на ВКС, ІІ н. о., въззивната инстанция констатира, че
жалбите са неоснователни.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения
материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка. Взел е под внимание всички относими по
делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на
извършените от подс. А. престъпления по смисъла на чл. 150, ал. 1 от НК и чл.
152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК. Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са
допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби,
предвидени в чл. 13 и чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107,
чл. 301, чл. 303 и чл. 305, ал. 3 от НПК, които да са довели до неправилен
анализ на събраните по делото доказателства. Съобразил е всички относими факти
и обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи
относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото, свързани с
авторството, съставомерността и квалификацията на извършените от подс. А.,
престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК. По съществото си наведените в жалбите доводи за неправилност и необоснованост
на постановената присъда не се споделят от настоящата инстанция. След като
подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районния съд
доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло
съответстват на събраните доказателства, а също така и на изведените обосновани
правни изводи. Неоснователен е доводът, че съдът без никакви мотиви наложил
наказание в размер по-голям от минималния, неоснователно е и алтернативно
направеното искане в съдебно заседание за намаляване на наказанието „лишаване
от свобода“ от четири на три години, с цел прилагане института на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.
Установено е, че подс. Б.О.А. е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование,
неженен, неосъждан, работи към настоящия момент. Към 2015 г. също живеел в с. Б., обл. Русе, където по това време живеела
и пострадалата М. М. със семейството си. Подсъдимият поддържал приятелски
отношения с втория баща на М. – св. Д. М., като постепенно се сближил и с нея, в
резултат на което започнал да ѝ дава пари, купувал ѝ цигари,
предоставил ѝ мобилен телефон. Св. М. М. била в проблемни отношения с родителите
си – излизала без предупреждение, употребявала алкохол, не се прибирала навреме,
искала да бъде самостоятелна и по тази причина нощувала във фургон, който се
намирал в двора на фермата на около 20 метра от къщата, обитавана от родителите
ѝ. Фургонът разполагал с легло и минимални удобства, заключвал се само от
вътрешната страна и вечер св. М. отивала да спи в него. Отношенията между св. Д.
М. и подсъдимия се влошили след като свидетелят узнал, че Б.А. е удрял М., среща
се с нея, дава ѝ пари и цигари. По този повод той поискал обяснение от А.
и изискал от него да преустанови горните
действия и контакти с М.
По делото е установено, че на
инкриминираната дата – нощта на 29.12. срещу 30.12.2015 г., М. М. гледала
телевизия до късно заедно със св. Д. М. в дома им, след което отишла във
фургона, за да се приготви да спи. Когато влязла във фургона и започнала да се
съблича, се появил подсъдимият Б.А., който до този момент бил скрит под
леглото. Предвид приятелските отношения между тях, тя не се изплашила от
присъствието му, но забелязала, че е употребил алкохол. Подсъдимият започнал обаче да я прегръща и целува, при
което свидетелката опитала да го отблъсне. Последният, като по-силен физически,
я хванал и блъснал на леглото, държал ръцете ѝ, като твърдял, че ще си
вземе неговото, въпреки оказаната от М. съпротива. Така той вкарал члена си във
влагалището на св. М. и започнал да извършва полов акт. След известно време
взел решение да извърши и други сексуални действия, а именно – анален акт, като
за целта накарал пострадалата да се обърне по корем. Тя се изплашила от подсъдимия
А., заради употребения от него алкохол, което я принудило да се подчини. В
изпълнение на намисленото, подсъдимият рязко вкарал члена си в ануса на св. М.,
от което тя изпитала силна болка и извикала, а подсъдимият преустановил
действията си. Пострадалата поискала да включи осветлението във фургона, той се
съгласил и по този начин св. М. се освободила от него и избягала гола навън. Влязла
в стаята, където спели родителите ѝ, облякла се и използвайки телефона на
св. Д. М. позвънила на спешен номер 112, като обяснила, че е изнасилена,
съобщила данните си и тези на извършителя. След това събудила св. М. и му казала
какво се е случило. Той излязъл, за да потърси подсъдимия, който разбирайки, че
го търсят, избягал от фургона, като в бързината разпилял част от дрехите си. На
мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които предприели нужните
действия във връзка с постъпилия сигнал.
Видно от приетото и неоспорено
заключение по назначената СМЕ, при св. Мустафова са установени следните
увреждания: кръвонасядане на лява буза в резултат на действието на твърд тъп
предмет и разкъсна рана в аналната област в резултат на преразтягане на
лигавицата и кожата на ануса. От заключението на вещото лице, по отношение на
подсъдимия Б.А., се установява одраскване на лява ушна мида в резултат на
действието на твърд ръбест предмет.
От приетото и също неоспорено
заключение на назначената КСПСПЕ се установява, че пострадалата не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ Русе, в състояние е правилно да възприема фактите, които
имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях, била е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното от извършителя през
2015 г., както и че същата не е склонна да преувеличава или фантазира факти,
свързани с описваните от нея събития и е в адекватна степен на психосоциална
зрялост. Според вещите лица М. не се намира в емоционална или друга зависимост
от извършителя. Пред първоинстанционния съд експертите заявяват, че приеманите
от пострадалата атипични невролептици, не влияят на качествените характеристики
на показанията ѝ.
Районният съд правилно е
възприел изложената фактическа обстановка и неговите констатации се подкрепят
изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а именно – изцяло от
свидетелските показания на пострадалата М. М., св. Д. М., св. Ф. Ч., дадени в
хода на съдебното следствие и на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, както и от събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – заключенията на съдебно-медицинските
експертизи и на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, както и от обясненията на подс. Б.А., които са средство за защита и
доказателствено средство и отчасти се подкрепят от съвкупния доказателствен
материал.
Така в обясненията си той
потвърждава, че на инкриминираната дата е отишъл във фургона, за който знаел,
че се ползва от св. М. М. и подробно разказва за осъществения полов акт и останалите
сексуални действия, но заявява, че М. му се обадила и поискала той да отиде при
нея във фургона и случилото се между тях било по взаимно желание и изцяло
доброволно. Не отрича, че М. е напуснала фургона без дрехи, както и че чул
обаждането ѝ на тел. 112, което станало причина да избяга, а освен това
забелязал, че баща ѝ го търси. Всички тези факти са пресъздадени пред
съда непосредствено и от пострадалата, а също и от майка ѝ св. Ч. и
втория ѝ баща – св. М.
Решаващият съд е направил
обстоен анализ на всички гласни доказателства вкл. и на обясненията на подс. А.,
в резултат на който обосновано е достигнал до извода, че в действителност на
посочената дата и място след като употребил алкохол е осъществил полов акт и
други сексуални действия с пострадалата, без нейно съгласие, като употребил за
целта сила и заплашване. Авторството на подсъдимият е безспорно установено от
преките възприятия на посочените по-горе свидетели и от приетите експертизи.
Така обясненията на подсъдимият само частично се подкрепят от останалите
доказателства. Правилно съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
писмени доказателства и правилно не е кредитирал тази част от обясненията на
подсъдимия, обясняващи случилото се между него и пострадалата на 30.12.2015 г. като
израз на свободна воля, взаимно желание и изцяло доброволно, като ги намира за
неправдиви и изразяващи защитна теза. Безспорно е установено, че св. М. се е възползвала от първата възникнала
възможност, за да избяга от фургона, дори без дрехи и незабавно е позвънила на тел.
112, който факт се потвърждава и от подсъдимия. Анализирайки поведението на
пострадалата, очевидно е изпитвала уплаха от действията на подсъдимия, които са
били неочаквани и нежелани от нея.
Правилно съдът е приел, че
изпълнителното деяние е било осъществено от подсъдимия А., чрез използване на
сила и заплаха. Именно въз основа на горните доказателства съдът правилно е
извел извода, че от обективна страна същият е осъществил всички обективни и субективни
признаци от състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като на
30.12.2015 г. в с. Б., обл. Русе, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, като употребил за това сила и заплашване. Изпълнителното
деяние е извършено с действие – предприетите сексуални действия по отношение на
пострадалата, посредством вкарване на половия си орган в ануса на М. М. и
осъществяване на анален полов акт, като действията са предприети с цел
подсъдимият да възбуди и удовлетвори свое полово желание. Към инкриминираната
дата пострадалата е навършила 14 години и с цел преодоляване на съпротива от
нейна страна, подсъдимият е употребил сила и заплашване. От субективна страна е
налице пряк умисъл и специална цел при извършване на престъплението, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици. Знаел е на каква възраст е пострадалата и е осъзнавал,
че тя не желае полов контакт с него и поради тази причина се е скрил под
леглото, за да не бъде видян от баща ѝ, както самият той сочи в
обясненията си, а след това е държал и ръцете ѝ, за да сломи всякаква съпротивата
от нейна страна. При извършване на деянието е действал мотивиран единствено от
собствените си намерения и с единствената цел да възбуди и удовлетвори свое
полово желание.
Правилно е прието от съда още,
че с действията си подсъдимият Б.А. е осъществил от обективна и субективна
страна и деянието по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК, тъй като на
30.12.2015 г., в с. Б., обл. Русе, се съвкупил с лице от женски пол – пострадалат.
М. М., като я принудил към това със сила и заплашване,като е знаел че изнасилената
не е навършила осемнадесет години. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено с действие, за което подсъдимият употребил сила и заплашване спрямо
пострадалата, ненавършила 18 години към него момент. От субективна страна е
налице пряк умисъл при извършване на престъплението, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на действията си и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, разбирал е, че пострадалата не
желае да се съвкупи с него, както и че не е навършила 18 години. Независимо от
това, нарушил половата неприкосновеност на пострадалата, като употребил сила и
заплашване и се съвкупил с нея против волята ѝ.
При индивидуализацията на
наказанието, което наложил на подсъдимия, първоинстанционният съд е отчел като
смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало, а отегчаващи вината
съобразил, че няма. При наличие само на смекчаващо вината обстоятелство, съдът
отмерил всяко от наказанията лишаване от свобода към минималния законов размер
– три години за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК и четири години за
престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК, като на основание чл. 23 от НК наложил на подсъдимия едно общо, най-тежкото
наказание – лишаване от свобода за срок от четири години, което определил на
основание чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
Оплакванията в жалбите са
развити в насока неправилност и необоснованост на присъдата в осъдителната част
и несправедливо тежкия размер на наложеното наказание. Според защитника,
първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си противоречията в показанията
на М., които според него били съществени. Конкретно сочи, че пострадалата първо
твърдяла, че подсъдимият ѝ е скъсал бельото, а в показанията си, дадени
пред съдия на 30.06.2016 г., заявила, че Б. ѝ казал да се съблече и тя
сама съблякла бюстието и бельото си. Последното било иззето като веществено
доказателство и при неговото предявяване ясно се виждало, че по него няма
никакви разкъсвания. Според защитника именно наличието на скъсано бельо
предопределял факта за наличие на насилие спрямо пострадалата, за което в
настоящия случай нямало никакво доказателство. Не били обсъдени и доводите
относно кредитиране на показанията на пострадалата, касаещи аналното проникване.
Веднъж твърдяла, че била легнала по гръб, в друг случай – била легнала по
корем, а имало и твърдения, че била хваната за таблата на леглото. Посочването
на различен механизъм при осъществяване на аналния контакт водел до извод, че
свидетелката изопачава фактите и обстоятелствата, при които това се е случило.
Първоинстанционният съд едностранчиво, непоследователно и нелогично тълкувал
фактите по делото, като не бил съобразил разкрепостения и освободен начин на
живот на пострадалата- не се съобразявала с правила и норми и можела да се
брани, ако желае, като последното е констатирано от вещите лица, изготвили
комплексната СПСПЕ. Налице било предварително обмислено действие от нейна
страна с цел злепоставяне на подсъдимия. В мотивите си първоинстанционният съд
не бил посочил с какви действия е извършено престъплението, което водело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. При налагане на наказанието
лишаване от свобода за престъплението по чл. 152, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК не
били съобразени трудовата активност и оказаното съдействие от страна на
подсъдимия, който доброволно предоставил таблет и биологичен материал.
Въззивният съд не споделя тези
аргументи. Действително,
смекчаващи вината обстоятелства, неотчетени от първоинстанционния съд, са трудовата
заетост на подсъдимия още след освобождаването му от предварителния арест и полагането
от него на грижи за ненавършило пълнолетие дете. Тези обстоятелства са относими,
но дори след съобразяването им, крайният извод за размера на наложеното
наказание продължава да бъде обоснован. Престъпленията са изключително тежки, а
каузалният принос на подсъдимия съвсем не е маловажен. Изрично
първоинстанционният съд е посочил с какви свои действия подсъдимият е
осъществил престъпните деяния – и двете са извършени с действия – вкарал е
половия си орган в ануса на М. Д. М. и осъществил анален полов акт,
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, а също и
съвкупление с лице от женски пол – М. Д. М., което било осъществено посредством
вкарване на половия орган във влагалището на пострадалата и извършване на половия
акт. Подсъдимият употребил сила и заплашване за осъществяване на половите
контакти с пострадалата, която към момента на деянието не била навършила 18 години.
Според настоящия състав на въззивния съд, дали пострадалата води разкрепостен и
освободен начин на живот и дали се съобразява с правила и норми, е ирелевантно
обстоятелство за въпроса можела ли е да се брани, ако желае или не. Съществено
в случая е наличието на травматични увреждания, както при пострадалата, така и
при подсъдимия, което навежда на извод за оказана съпротива от нейна страна. Не
е за подценяване и фактът, че неизменно в хода на цялото наказателно
производство М. М. е поддържала твърдението за изнасилване, изяснявайки фактите
за упражнено психическо и физическо насилие. Заключението по назначената СМЕ установява
при пострадалата кръвонасядане на лява буза в резултат на действието на твърд
тъп предмет и разкъсна рана в аналната област в резултат на преразтягане на
лигавицата и кожата на ануса. Независимо, че последното може да се получи и при
доброволен акт, ако той е осъществен твърде бързо, това не опровергава съмненията
за упражнено насилие. Нещо повече, именно при насилствен акт е логично същият
да бъде осъществен бързо, грубо и дори брутално. От заключението на вещото
лице, по отношение на подсъдимия Б.А. също се установява увреждане – одраскване
на лява ушна мида в резултат на действието на твърд ръбест предмет, което е индиция
за отбранителни действия от страна на пострадалата. Разпитани пред първата
инстанция, вещите лица психиатър и психолог потвърждават, че случилото се е
безспорно травматично преживяване за М. М., което изключва доброволност на
извършените спрямо нея деяния. Следва да бъде отчетена ниската възраст на
пострадалата, при която в ситуация на заплаха или упражнено по друг начин
насилие, волевият акт се скършва и намалява борбата на мотиви и противомотиви, при
което подсъдимият лесно може да преодолее оказаната му съпротива.
Съдът намира, че констатираните
известни противоречия в показанията на М., които според защитника са
съществени, не касаят изложената последователност в действията на подсъдимия и
пострадалата. Вещите лица са категорични, че при нея не се наблюдава склонност
към фантазиране или преувеличаване на фактите. Несъответствията в показанията
на св. М. са нормални и психологично обясними с възрастта ѝ, като защитно
поведение в резултат на преживяната емоционална травма. Относно твърдяните
противоречия в показанията на пострадалата, касаещи аналното проникване, съдът намира
фактическата ситуация в нейното цялостно развитие, за установена. Подсъдимият е
накарал пострадалата да се обърне по корем, тя е била изплашена заради употребения
от него алкохол, което е сломило съпротивата ѝ и я принудило да се
подчини. В изпълнение на намисленото, подсъдимият рязко вкарал члена си в ануса
на св. М., от което тя изпитала силна болка и извикала, а подсъдимият
преустановил действията си.
В противовес на изложената
защитна теза, настоящата инстанция намира, че анализ на всички доказателства е
направен от решаващата инстанция, в резултат на който кредитираният от двете
инстанции съвкупен доказателствен материал навежда на единствения извод, че
извършеното от подсъдимия А. от обективна и субективна страна съставлява
престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК и по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1,
т. 2 от НК.
Поради изложените съображения,
Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия Б.А. са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
четири години е справедливо. Следователно, присъдата следва да се потвърди
изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 118/18.07.2017 г., постановена по НОХД № 848/2017 г. на Русенски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: