Р Е Ш
Е Н И Е
№ 194/27.04.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 182/2021 г. по описа на
Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /
ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/ Монтана против решение № 260035/04.03.2021 г., постановено по АНД № 567/ 2020 г. по описа на Районен съд Лом, с което е отменено наказателно постановление № АН-01-78/29.10.2020 г., издадено от директора на РЗИ Монтана, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за извършено нарушение по т.І.5 от заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето/ Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Оспорва се изводът на въззивния съд за липсата на достатъчно данни, за да се направи категоричен извод за констатираното нарушение. Твърди се, че правилно описаното в НП деяние, изразяващо се в нарушаване на противоепидемична мярка по чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията на законовата разпоредба, действала към датата на извършването му – 21.10.2020 г, е било квалифицирано като административно нарушение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за липсата на достатъчно данни за извършеното нарушение, нарушен чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН не кореспондира със събраните доказателства в производството. Поддържа се, че процесното наказателно постановление е законосъобразно издадено, налице е твърдяното нарушение, поради което съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, твърди неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от касатора касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд Лом се е развило по жалба от Р.А.И. ***, против наказателно постановление № АН-01-78/29.10.2020 г. на директора на РЗИ Монтана, издадено въз основа АУАН № АН-01-78/21.10.2020 г., с което на Р.А.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за нарушение по т.І.5 от заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка на място на 21.10.2020 г., в обект – супермаркет“Богат – беден“ в гр.Б*** , ул. 2*** -ти септември № 33, стопанисван от „К*** “ ООД, Р.И. на длъжност продавач-консултант, работи на касата без защитна предпазна маска на лицето, покриваща носа и устата. С което е нарушил въведената противоепидемична мярка по т.І.5 от заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето/ Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
С обжалваното съдебно решение Районен съд Лом е отменил обжалваното наказателно постановление. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че описаната конкретна фактическа обстановка в обстоятелствената част на НП и АУАН не е подробна, не е ясно наличието на обстоятелствата в цитираната т.І.3 от заповедта, поради което е нарушен чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от санкционираното лице, административнонаказващият орган в АУАН е посочил погрешна законова разпоредба, която актосъставителят е приел за нарушена. При така установеното в издаденото наказателно постановление е квалифицирана като неспазване на императивното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, представляващо неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита на санкционираното лице.
Решението на РС Лом е постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ 1. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“ Съгласно разпоредбата на чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
Въз основа на тази нормативна регламентация, която дори не се оспорва в жалбата от Р.И.“ действително, не бях поставила защитна маска на лицето/същата, бе в джоба ми/“, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съдържащата се в наказателното постановление правна квалификация на нарушението е непълна.
В случая описаното в НП е посочено и основанието за наложеното административно наказание, деянието е квалифицирано и от правна страна. Посочените правни норми свързват налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63а, ал. 1 от Закона за здравето с акт на министъра на здравеопазването. Адресати на правните норми по чл. 63а, ал. 1 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
В процесните АУАН и НП е посочена заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с които са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т.І.5, е въведено и задължение за всички лица, които се намират в закрити обществени места /в т. ч. търговски обекти/ да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др. /. Фактическото обвинение за местонахождение на Р.И. в търговски обект, още повече, като продавач- консултант, без да е поставена маска или защитно средство, покриващо носа и устата, сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, правилно квалифицирано като административно нарушение и наложено наказание на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание. с оглед на това настоящият касационен състав приема, че при издаване на НП № АН-01-78/29.10.2020 г. на директора на РЗИ, е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото дори е достатъчно да се погледне разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, която изрично разпорежда“ Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,“ и само с посочването й административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна. За пълнота следва да се има предвид и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН“Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“, което в конкретния случай е безспорно.
Като е достигнал до различни правни изводи за процесуална незаконосъобразност на процесното НП и го е отменил, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Извършването от Р.И. е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение и на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, като същото не представлява маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Видно от фактическата обстановка, при която е осъществено съставомерното поведение и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а напротив – причините за неговото извършване съгласно обясненията на наказаното лице се състоят в нарушение на нормативните задължения за спазване заповедите на органите на държавно управление, то се налага извод, че деянието е типичен случай на осъществяване състава на административното нарушение. Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление № АН-01-78/29.10.2020 г. на директора на РЗИ Монтана се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260035/04.03.2021 г., постановено по АНД № 567/ 2020 г. по описа на Районен съд Лом и вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № АН-01-78/29.10.2020 г., издадено от директора на РЗИ Монтана, с което на Р.А.И. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за извършено нарушение по т.І.5 от заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: