Определение по дело №42/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

към определение № 43 от 27.01.2025 г. по ЧНД № 42/2025 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен

Производството е с правно основание чл. 65, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на обв. М.П.М. чрез служебния защитник адв.
С.К. – АК Сливен, за изменение на взетата спрямо обв.М. по ДП № 228
„КП“/2024 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх.№ 2194/2024 г., пор.№
227/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, мярка за
неотклонение от „задържане под стража” в по-лека. В молбата на защитника
на обвиняемия се излагат твърдения за коректно процесуално поведение до
настоящия момент, дадени обяснения по обвинението с признание за вина и
желание за сключване на споразумение. Настоява се за липса на опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Иска се определяне на
по-лека мярка за неотклонение – домашен арест или парична гаранция, която
да позволи на обвиняемия да работи в домашни условия и да помага на
болната си майка.
В с.з. представителят на ОП – Сливен намира искането за
неоснователно. Подчертава събраните до момента писмени и гласни
доказателства, като отчита необходимостта от време за изготвяне на
назначената физико-химическа експертиза. В този смисъл принципно не се
противопоставя мярката за неотклонение да се измени в следващата по тежест
– „домашен арест“.
В с.з. обвиняемият лично и със служебния си защитник поддържа
искането за изменение на мярката за неотклонение. Защитникът акцентира на
коректното процесуално поведение на обвиняемия по настоящото
производство, дадените обяснения, признанието на вина и изразената
готовност за сключване на споразумение след изготвяне на експертизата.
Моли мярката за неотклонение да бъде изменена от „задържане под стража“ в
„домашен арест“.
Обвиняемият лично изразява съжаление за извършеното и моли да
изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен
арест“.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прие за установено от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 228 „КП“/2024 г. по описа на ОД на МВР –
Сливен, вх.№ 2194/2024 г., пор.№ 227/2024 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Сливен се води за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 18.12.2024 г., предявено на
същата дата, е привлечен в качеството на обвиняем М.П.М. за това, че:
-на 17.12.2024г. в гр.Сливен, ул. „***, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, произвел и
1

държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –
метамфетамин – престъпление по чл.354а, ал.1 от НК;
- на 17.12.2024 г. в гр.Сливен, ул. „***, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, произвел и
държал прекурсори – червен фосфор и други материали за производство на
високорисково наркотично вещество и високорисково наркотично вещество
(метамфетамин), с цел разпространение – престъпление по чл. 354а, ал.1 от
НК.
С определение № 505/20.12.2024 г. по ЧНД № 771/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен по отношение на М.П.М. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” по цитираното досъдебно производство.
Видно от материалите по досъдебното производство, в хода на
разследването са приобщени писмени и гласни доказателства, приложени са
протоколи за извършени процесуално-следствени действия, одобрени по
надлежния процесуален ред. С постановление от 20.12.2024 г. на
разследващия орган е назначена физико-химическа експертиза, която е
възложена на вещо лице при НИК МВР-София и която към настоящия момент
не е изготвена.
Разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство, на
22.01.2025 г. обв. М. дава кратки обяснения, в които признава, че намерените в
дома му вещества са служили за производство на високорисково наркотично
вещество. Признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Последното обяснява със затрудненото си финансово положение и
необходимостта от грижи за болната му майка, която не работи. Изразява
желание за сключване на споразумение с Окръжна прокуратура – Сливен.
Справката за съдимост на обвиняемия удостоверява няколко осъждания,
последното от които с влязъл в сила на 14.12.2020 г. съдебен акт, с който е
осъден за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК с наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
В приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, обвиняемият е отразил, че не е женен, не получава доходи и
не притежава недвижими имоти и МПС. Приложената характеристична
справка съдържа данни, че М. е безработен, няма трудов стаж, по характер е
комбинативен, внимателен, добре обмисля всяко свое действие, движи се в
ограничен кръг лица от контингента на гр. Сливен.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са
налице условията за изменение на взетата по отношение на обвиняемия
М.П.М. мярка за неотклонение в по-лека.
И към настоящия момент продължава да е налице обосновано
предположение за извършени от обвиняемия престъпления, за които е
привлечен към наказателна отговорност. Тоест първата предпоставка по чл.63,
ал.1 от НПК продължава да е налице. Що се касае до втората предпоставка по
посочения текст от закона – наличието на реална опасност от укриване или
извършване на престъпление, съдът намира, че същата съществува, но
2

позволява определяне на по-лека мярка за неотклонение.
При вземане на първоначална мярка за неотклонение делото е било в
начална фаза, към който момент ръководеща за определяне вида на мярката за
неотклонение е била квалификацията на престъпната деятелност и
преценената към онзи момент значителна опасност обвиняемото лице да се
укрие или да извърши престъпление.
Видно от материалите по делото, към настоящия момент не се
извършват процесуално-следствени действия, като единствено предстои
изготвяне заключението на физико-химическата експертиза, възложена на
вещо лице в НИК МВР – София. Общоизвестен факт е изготвянето на тези
експертизи с голямо забавяне във времето, поради значителната натовареност
на всички експерти в ресорните лаборатории. От друга страна прокурорът
ангажира становище, че по делото е събран необходимият обем от
доказателства – гласни и писмени, като се чака единствено заключението на
назначената експертиза. От това следва извод за невъзможността на
обвиняемия да повлияе или да възпрепятства обективното и срочно
разследване. Не се установяват и планирани процесуално-следствени
действия с участието на обвиняемото лице.
Тези обстоятелства налагат извод за липса на опасност обвиняемият със
свои действия да повлияе хода на разследването или евентуално да осуети
извършването на конкретни следствени действия, а същевременно е видно, че
на този етап не е необходимо участието му в планирани по делото следствени
действия.
От обясненията на обвиняемия и свидетелските показания се
установява, че обв. М. живее със своята майка, която има сериозни
здравословни проблеми. При определяне на по-леката мярка за неотклонение
„домашен арест“ обвиняемият ще може да подпомага майка си с грижи в
домакинството, а същевременно възможността му за придвижване в
пространството ще продължи да е силно ограничена. Последното
обстоятелство съставлява своеобразна пречка да извърши престъпление.
Изтеклият период от време с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
през който обвиняемият е прекъснал извършваната от него дейност, за която
му е повдигнато обвинение, както и необходимостта от грижи за болната му
майка, осмислят извод за възможността обвиняемият да бъде с мярка за
неотклонение „домашен арест“ до изготвяне на експертизата по делото и
приключване на разследването. Успоредно с това съдът не констатира да са
налице нови доказателства, от които да се направи извод за актуална реална
опасност М. да се укрие.
С оглед фазата на разследването и конкретните актуални данни за
поведението и семейните ангажименти на обвиняемия, съдът намира, че
опасността от извършване на престъпление или укриване е редуцирана и
позволява определянето на по-лека мярка за неотклонение. Съдът също така
съобрази обезпечителния характер на мярката за неотклонение, съобразно
посочените в чл.57 от НПК цели. Факт е, че от вземане на първоначалната
3

мярка „задържане под стража“ до настоящия момент е изтекъл необходимият
период от време, в който период са извършени основните действия по
разследването. Обстоятелството, че назначената физико-химическа експертиза
не е изготвена, а няма данни обвиняемият да е необходим на органите на
досъдебното производство за други следствени действия, в голяма степен
поставят в риск разумността на срока на мярката за неотклонение „задържане
под стража“ занапред.
Съдът взе предвид и ТР № 3/2012 г. на ОСНК на ВКС, в съобразителната
част на което е поставен акцент на обстоятелството, че многократно в
практиката си ВКС е приемал, че при произнасянето си във връзка с мярката
за неотклонение „задържане под стража” съдът трябва да отчита опасностите,
посочени в чл.63, ал.1 от НПК и целите, отразени в чл.57 от НПК. При
преценката си той е длъжен да отчита единствено реалното съществуване на
посочените опасности, като прави извод за наличието им въз основа на
доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Към настоящия момент отсъстват нови доказателства за завишена
опасност от укриване или извършване на престъпление и не е планирано
участието на М. в конкретни следствени действия до изготвяне на физико-
химическата експертиза. Това дава основание да се приеме, че не е
необходимо мярката за неотклонение да продължи да бъде „задържане под
стража“, а би могла да бъде изменена в по-лека.
Съдът намери за най-подходяща към настоящия момент мярка за
неотклонение „домашен арест“, ръководен от съображения, че от една страна
обвиняемият ще може да бъде полезен на семейството си с грижи в
домакинството, а от друга страна – ще е значително ограничен в
придвижването си. Съдът намери за неподходяща на този етап мярка за
неотклонение „парична гаранция“, доколкото по делото не са налице данни за
средства и имущество на обвиняемия, с които да я осигури. В същото време
тежестта на повдигнатото обвинение не може да обуслови, според настоящия
състав на съда, налагане на по-лека мярка за неотклонение от „домашен
арест“.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да измени
мярката за неотклонение на обвиняемия М.П.М. от „задържане под стража“ в
„домашен арест“, който да се изтърпява на адрес – гр. Сливен, ул. ***, и да се
контролира със средства за електронно наблюдение по реда, предвиден в
ЗИНЗС.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	43
Дата:	27 януари 2025 г. (в сила от 30 януари 2025 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20252200200042
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 януари 2025 г.

Определение по дело №42/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите