№ 272
гр. Благоевград, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500207 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Въззивна жалба с вх.№943/16.01.2024г. е подадена от Г. С. М., с ЕГН
********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“**, против Решение №2/03.01.2024г.
по гр.д. №1455/2023г. по описа на РС-Благоевград.
С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като се
излагат съображения за липса на финансови средства за заплащане на сумите,
посочени в решението. С въззивната жалба не са представени нови
доказателства. Няма доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която
е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
С Решение № 2/03.01.2024г. по гр.д. №1455/2023г. по описа на РС-
Благоевград, съдът признава за установено, на основание чл. 422, ал.1 вр. с
чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с
чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ вр. с чл.
99, ал. 1 от ЗЗД, че Г. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. **
дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. **, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв. И. М. Л.,
вписан в АК - София, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.**, следните
1
сумите, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 464 от 22.05.2023 г. , издадена по ч. гр. д. № 1019/2023 г. по
описа на Районен съд - гр.Благоевград, както следва:
-сумата в размер на 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки/ - главница, представляваща незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № **********/08.11.2019 г. за отчетен период от
08.10.2019г. до 07.11.2019 г. по Договор за електронни съобщителни услуги
от 28.08.2019 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart
L+“, сключен между „БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на договор за
продажба на вземане от 05.01.2023 година, „Евро Финанс Колект“ ЕООД е
закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане
всички вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимото;
- сумата от 0,89 лв. /осемдесет и девет стотинки/, представляваща
лихва върху сумата от 29,59 лева по фактура № **********/08.11.2019 г. за
периода от 26.11.2019 година до 12.03.2020 година;
- сумата от 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва върху сумата от 29,59 лева по фактура №
**********/08.11.2019 г. за периода от 14.05.2020 година до 12.05.2023
година;
-сумата в размер на 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки/ - главница, представляваща незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № **********/08.12.2019 г. за отчетен период от
08.11.2019г. до 07.12.2019 г. по Договор за електронни съобщителни услуги
от 28.08.2019 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart
L+“, сключен между „БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на договор за
продажба на вземане от 05.01.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е
закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане
всички вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимото
- сумата от 0,64 лв. /шестдесет и четири стотинки/, представляваща
лихва върху сумата от 29,59 лева по фактура № **********/08.12.2019 г. за
периода от 26.12.2019 година до 12.03.2020 година;
- сумата от 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва по фактура № **********/08.12.2019 г. за периода от
2
14.05.2020 година до 12.05.2023 година.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от
надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск,
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение жалбоподателят е обжалва с бланкетна
въззивна жалба, съдържаща оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на чл. 260
т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване
съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на
решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция. Съгласно
посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно
произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за
допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на
акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на
3
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма
или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти.
Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната
инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната
жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността
само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната
такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. №
764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по
т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ
т.о.;Р. № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. В т. 2 на посоченото
Тълкувателно решение е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна
уредба на второинстанционното производство като ограничено въззивно
обжалване въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да
потвърди или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са
пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор. Посочено е, че дейността на въззивния съд не е
повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение и
ако са налице опорочени извършени от първата инстанция процесуални
действия, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствени
действия по установяване на фактите и прилагане на правото, включително да
даде указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,
непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изложени са и
съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за законност /чл.
5 от ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на
императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва
оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1, връзка с чл.
260, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното производство
като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението
си при съобразяване с фактите, установени по делото. При бланкетна
въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на
правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания
фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния
съд материалноправна норма. В конкретния случай, първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице
и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството, предвид разясненията, дадени в посоченото ТР. При това
4
положение и предвид липсата на конкретни, каквито и да било, оплаквания
във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че
не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи, при съобразяване със задължителния характер на указанията
по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото
въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна
проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми от първата инстанция и не констатира
такива.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При изхода на спора пред въззивния съд, право на
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има въззиваемата страна, която е
релевирала своевременно искане за присъждането им за адвокатско
възнагаждение, но не е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение пред втората инстанция, поради което не следва да й се
присъждат такова.
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол,
съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, съгласно
която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с
цена на иска до 5000 лв. за граждански дела.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/03.01.2024г. по гр.д. №1455/2023г. по
описа на РС-Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5