Решение по дело №17/2022 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 50
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20224310200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Ловеч, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200017 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 5189326 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
Н. Й. Д. от гр.Р., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката Д., която го е обжалвала.
В жалбата твърди, че не е вярно, че на 17.08.2021 г. автомобилът е бил управляван с
превишена скорост. Изтъква, че получения т нея фиш не се подкрепя от писмени
доказателства (липсва снимков материал), които да доказват, че извършено нарушение е от
лекия автомобил ** **** **. Моли електронният фиш да бъде отменен изцяло, предвид
липсата на доказателства.
В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката Д. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
1
комуникации тип CORDON M2, № MD1195. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 17.08.2021 г. в 11:54:55 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500, в с.Сопот,
област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока
гр.Варна със скорост от 86 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид
обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населено
място, началото и краят на което било обозначено с пътен знак Д11, то съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория
ППС била 50 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от заснетия от
системата видеоклип /снимка на л.11/ установили, че засечената в 11:54:55 часа на
17.08.2021 г. скорост от 86 км/час била от лек автомобил ********* с рег.№ ** **** **.
След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка
при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 83 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.17/ било установено, че собственик
на автомобила е Н. Й. Д. от гр.Р..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 23.08.2021 г. /справка на л.13 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5189326 /л.10/ срещу Н. Й. Д. от гр.Р.. Във
фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което наложил на Д. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, в размер на 400 лева.
Видно от известие за доставяне на л.14 от делото, електронният фиш е бил връчен
лично на Н.Д. на 13.12.2021 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС
АНД на сектор „Пътна полиция“ /л.13/.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателката Д. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на Н.Д. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч – 20.12.2021 г.
/пощенско клеймо на л.6/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8,
изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Н. Й. Д. е
2
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че
на жалбоподателката е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвПчл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това
наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на жалбоподателката Д.. На вещественото
доказателство - разпечатка от видеоклипа /л.11/ ясно се вижда единствено автомобила на
жалбоподателката, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е
работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните
средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.16
от делото снимка на разположението на системата CORDON M2, № MD1195, от която е
видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на
жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
3
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON M2, № MD1195. По делото
са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта
на автомобила е било сертифицирано. Видно от справката от Български институт по
метрология /л.9/, системата е била вписана като одобрено средство за измерване на
06.07.2018 г., с валидност до 13.06.2027 година. Била е преминала също така и първоначална
и последваща проверка на годността, съгласно протокол от проверка № 8 - С-
ИСИС/15.02.2021 г. /л.8/, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип /л.11/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим
тип CORDON M2, № MD1195. На него ясно се вижда автомобила собственост на Д.,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 86 км/час. Следва да се отбележи,
че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за
видеоконтрол на скоростния режим тип CORDON M2 е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се
е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде
заснет, още повече, че жалбоподателката не ангажира доказателства, които убедително да
оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган. Техническите
параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип CORDON M2 са
такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от
протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.15/,
на деня 17.08.2021 г., пътният участък в населеното място с.Сопот, област Ловеч, на който е
била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателката е бил контролиран за
времето от 09:30 до 12:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния
режим са били общо 25 броя. В протокола е отразено и че режимът на измерване е бил
„стационарен“, с посока на задействие и в „двете посоки“, т.е. контролирана е била
скоростта, както на превозните средства движещи се в посока гр.Варна, така и тези с посока
гр.София.
В обжалвания електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата
и мястото му на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Посочени са и ЕГН и адрес на жалбоподателката.
Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от техническото
средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има предвид и че процедурата по
чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение
с тази по ЗАНН. Ясно е посочено във фиша, че вмененото нарушение се изразява в
управление на лекия автомобил в населено място (обозначено със пътните знаци Д11) със
скорост над максимално разрешената от 50 км/час. Същата е законово регламентирана в
посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е необходимо специално
да бъде указвана със съответния пътен знак за всеки участък от пътя. След като участъка в
4
населено място и като не е изрично ограничена или позволена по-висока скорост, то ясно е,
че максимално разрешената скорост на движение ще е законово регламентираната от 50
км/час. В този смисъл, не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, в частност да е узнае в извършването на какво нарушение я обвиняват, тъй
като тя е правоспособен водач на МПС и като такава следва добре да познава правилата за
движение по пътищата. Ясно е индивидуализиран и пътя на който е било заснето
нарушението – първокласен път I-4, при км.24+500, намиращ се в населеното място с.Сопот,
т.е. не може да има съмнения, че това може да е „евентуално“ магистрала, където
максимално разрешената скорост, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е по-висока.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателката Н. Й. Д., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството на собственик
на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от
ЗДвП, като собственик на автомобила, се налага наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателката Н.Д. е лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на
скоростта в населено място за автомобил от категория „В“ не следва да превишава 50 км/ч и
в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателката. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5189326 на
5
ОД на МВР Ловеч, с който на Н. Й. Д. от гр.Р., ********* № **************, ЕГН :
**********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6