Р Е Ш Е Н И Е
260373 / 11.8.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен
съд, 14 състав в публично съдебно заседание
на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря
Кичка Иванова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1755 по описа на ВРС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от ищец „Д.З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори **** срещу ответник А.П.Г. с
ЕГН ********** *** за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14402/2019
г. на ВРС, 14 състав за сумата в размер на
923.93 лева, представляваща обезщетение по щета № и
15.00 лева ликвидационни разноски за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на увредено лице по застраховка „ГО на автомобилистите“, както и
обезщетение за забава върху главницата от увреждането 09.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът
моли ответникът да му заплати и разноски за производството. С влязло в сила
определение от 17.05.2022 г. производството е прекратено частично за вземане по
щета № № за главница 745.88 лева,
представляваща застрахователно
обезщетение и 15.00 лева ликвидационни
разноски, както и обезщетение за забава
върху главницата от уувреждането 09.02.2018
г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.232 ГПК. За същите
суми издадената заповед по чл.410 ГПК
подлежи на прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Възраженията са, че не е ясно въз основа на
какви документи са образувани твърдяните щети и как е определен размера на
обезщетението. Не са представени доказателства за щетите по увредения
автомобил. Не са представени доказателства за наличието на основания да се
ангажира отговорността на ответника, липсва съдебен акт, който да ангажила
административнонаказателната отговорност на ответника. Обезщетението за забава
се дължи от уведомяването на ответника, а не от деня на увреждането. Моли за
отхвърляне на иска.
Ищецът обосновава правен интерес от завеждане
на иска от обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение от длъжника на осн.чл.414 ГПК
и заповедният съд му е дал указания за
завеждане на иск за установяване на вземането му. От същите настоящият
състав извежда извод, че предявеният иск
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на задължението, а в тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
От представената
с молбата застрахователна полица
№ BG/08/*** се установява, че
между страните е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на действие от 16.00 ч. на 03.04.2017
г. до 23.59 ч. на 02.04.2018 г. Договорът е
бил действащ към датата на описаното
ПТП, което е настъпило на 09.02.2018 г. в гр.Варна. Застрахователят е образувал
ликвидационна преписка по щета № № * по която е изплатено обезщетение за отстраняване на
щетите по опис на претенция по подадена регресна
претенция на застрахователя на увредения автомобил. Извършеното плащане
се установява от преводно нареждане за кредитен превод, което е приложено на
лист 19 от делото. Ищцовото дружество е получило регресна покана за плащане от
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД от 22.06.2018 г. и на основание ликвидационен
акт № 743590/15.07.2018 г., подписан от директор „Регресни
претенции“ по образуваната ликвидационна преписка № ***от 07.07.2018 г., ищецът „Д.з.“ АД е изплатило дължимото обезщетение на „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД. Към преписката се съдържат възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол за извършен ремонт и платежно нареждане за плащане
по щета.
Ищецът е изпратил на ответника покана за възстановяване на заплатеното
обезщетение на увреденото лице в 7-дневен срок
по посочена банкова сметка. ***шено плащане от
страна на ответника по иска Ал.Г..
От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява,
че от доказателствата по делото може да
се направи категоричен извод, че е възможно получените щети на увредените МПС-ва лек автомобил ****с рег.№ ****и лек автомобил ****с
рег. № **** да са получени по описания начин в протокола за ПТП. Стойността на
щетите по лек автомобил ****с рег.№ ****е 933.66 лева, а стойността на щетите
по лек автомобил ****с рег. № **** не може да се определи, тъй като по делото няма данни за увредените части на
същия автомобил. Размерът на обичайните ликвидационни разноски, които прави
застрахователя при образуване, обработване и приключване на преписки по щети е
15.00 лева. Вещото лице е посочило в заключението, че експертизата е изготвена
без да е извършен оглед на увредения автомобил поради изминалия период от време
от събитието, като експерта е посочил, че
обосновава изводите си въз основа на доказателствата по делото.
Представените с молбата писменни доказателства в това число протокол за
ПТП № 1661605, съставен от служител на ПП - КАТ при ОД на МВР Варна и
доказателствата за извършено плащане на застрахователно обезщетение по регресна
претенция на застраховател към ищцовото дружество не са оспорени от ответника, поради което
съдът приема за установени отразените в тях факти и обстоятелства.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 14402/2019
г. на ВРС се установява, че на 10.09.2019 г. в полза ищеца Д.З. АД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес -
Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ, ****№ 68 е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника А.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** за
заплащане на сума в общ размер на
2039.23 лв. /две хиляди тридесет и девет и 23 ст./ лева, от които: сума в
размер на 1669.87 лв. – дължима ГЛАВНИЦА във връзка с изплатено обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № BG
/08/117001025674 със срок на действие от 03.04.2017 год. до 02.04.2018 год. по
щета № ********* за 923.23 лв. с ликвидационни разноски 15 лв. и по щета №
********* за 745.88 лв. с ликвидационни разноски 15 лв. Ищецът е направил
оттегляне на иск за сумите 745.88 лв.и
15.00 лв по щета по № ********* и с
влязло в сила протоколно определение от съдебно заседание производството в тази
част е прекратено.
От събраните в производството доказателсва съдът намира, че с оглед тежестта
на доказване, която носи ищецът по предявеният специален установителен иск на
кредитора по чл.422 ГПК, същият е установил
по пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му против
ответника по заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на посоченото
основание за посочените в нея суми, като в производството са представени доказателства за заплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция, дължимо на осн.чл.500 от КЗ
вземането
е изискуемо и е настъпил падежа за плащане съгласно чл.
Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията в отговора. От изложеното следва, че предявения иск на кредитора
е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора и направено искане от
ищеца, ответникът следва да му заплати разноски за настоящото производство в
размер на 736.17 лева, както и за
заповедното производство в размер на 339.36 лева.
На представителя на ответника
адв.А. следва да се изплати възнаграждение в размер на 150.00 лева
съгласно определение от 12.10.2010 г.
Мотивиран
от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника
А.П.Г. с ЕГН **********, че съществува вземането на кредитора „Д.З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори **** по заповед за изпълнение от 10.09.2019 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 14402/2019 г. на
ВРС, 14 състав за сумата в размер на
923.93 лева, представляваща обезщетение на увредено лице по щета ****г.
и 15.00 лева ликвидационни
разноски по застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху сумите от увреждането 09.02.2018 г.
до окончателното изплащане, на осн.чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1,
т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.П.Г. с ЕГН ********** да заплати
на „Д.З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** разноски в размер на 736.17 лева за исковото
производство и в размер на 339.36 лева за
заповедното производство, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №
7012/10.09.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 14402/2019 г. на ВРС, 14 състав за горницата
над уважените суми 923.93 лева обезщетение
на увредено лице по щета ****г. и
15.00 лева ликвидационни разноски.
Да се изплати определеното възнаграждение на
адв.А. в размер на 150.00 лв. съгласно определение от
12.10.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: