№ 10430
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110160036
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците Е. Е. М. и Е. Д. М. съществуването на
вземане РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки ответник , както
следва: 1106,25 лева – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на
адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 25.05.2021г. до изплащане
на вземането, сумата 122,93 лева – мораторна лихва за период от 15.06.2018г.
до 29.04.2021 г., сумата 48,25 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.04.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 9,12 лева –
мораторна лихва за периода от 31.05.2018г. до 29.04.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28979/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
1
производството.
Ответникът Е. Е. М., редовно уведомен на 08.01.2022 г., не подава
отговор на исковата молба. Подаденото в заповедното производство
възражение е бланкетно.
Ответникът Е. Д. М., редовно уведомен на 08.01.2022 г., не подава
отговор на исковата молба. Подаденото в заповедното производство
възражение е бланкетно.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът Е. Д. М.
оспорва предявените искове, твърди, че не е налице облигационно отношение
между страните и сочи, че е налице нарушение при отчитане средствата за
търговско измерване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период
в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От представеният от ищеца и приет като доказателство по делото
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 137, том VII,
2
нот. дело № 1337/1987 г. по описа на I-ви Нотариус при СРС /лист 17 от
делото/ се установява, че ответникът Е. Д. М. на 21.07.1987 г. е придобил
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Банишора бл. 38, ет.
8, ап. 47. Не се спори, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № 171, том I, рег. № 1869, дело № 149/2018 г. по описа на
Нотариус И.йло Николов, рег. № 040 в Регистъра на Нотариалната камара с
район на действие СРС /лист 20-22 от делото/, на 20.02.2018 г. бившата
съпруга Валентина Борисова М.а учредява пожизнено безвъзмездно право на
ползване върху своята 1/2 ид.ч. от имота в полза на ответника Е. Е. М., след
което продава своята 1/2 ид.ч. от имота на ответника Е. Д. М..
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за
посочения период, респ. между тях и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „фирма” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в
установените равни квоти – по 1/2 за всеки ответник.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия от доставчика на топлинна енергия, доколкото не се
установява етажните съсобственици да са сключили изричен договор в тази
насока. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в
зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат
твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и
3
този, който е приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общите
топломери на двете абонатни станции за процесната сграда и изравнителните
сметки, съставени от ищеца. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот
няма начислена топлинна енергия за отопление на имота за трите броя
радиатори с монтирани индивидуални разпределители за разходите за
отопление в хол, стая кухня, доколкото след измерване на уредите през двата
отоплителни сезона са отчетени нулеви разходи. Сочи, че за двата отчетни
периода за щранг-лирата в банята има служебно начислен ТЕ на база
инсталирана мощност. Вещото лице дава констатация, че няма начислена ТЕ
за отопление на общите части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани през 1997 г. В имота се ползва топла вода като сумите за топла
вода са отчетени след отоплителен сезон 2019 г. и 2020 г. като общото
количество е топла вода е коригирано – увеличено спрямо показанията на
общия водомер през 18/19 г. и намалено за 19/20 г. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея.
Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в
сила съдебен акт. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1027,64 лева. Вещото лице е
установило и че общите топломери в абонатната станция, които отчитат
топлоенергията (долен и горен кръг), са преминали метрологична проверка от
лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните
вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца
счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и
компетентно изготвено.
4
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Отделно от това, по делото не се
доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове. Съобразно представените от ищеца съобщения към
общите фактури и извлечения от сметката за процесния период от
01.04.2018г. до 30.04.2020 г. е дължима сумата от 48,25 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница за топлинна
енергия се явява основателен до посочения от вещото лице размер, а
предявеният иск за дялово разпределение се явява изцяло основателен.
Посочените суми са дължими от ответниците при равни квоти по 1/2 за всеки
от тях, доколкото макар безспорно да се установява, че Е. Д. М. е собственик
на целия имот, в полза на Е. Е. М. е учредено пожизнено и безвъзмездно
вещно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
възраженията. Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия следва се явява основателен до размера от 113,20 лева и
единствено за периода 15.09.2019 г. до 29.04.2021 г., който размер е
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
За горницата над посочената сума до пълния предявен размер и за останалия
период искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
5
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 25,73 лева – платена държавна такса в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева – определено от съда
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответниците следва да се
присъди сумата от 69,99 лева – разноски в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 25,73 лева – платена
държавна такса в исковото производство, 350,00 лева – депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете в тежест на ответниците следва да се присъди
сумата от 439,69 лева – разноски в исковото производство.
Ответниците не претендират разноски и не доказват реално извършване
на такИ., поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Е. М., ЕГН
********** с адрес /населено място/ и Е. Д. М., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ ДЪЛЖАТ на „фирма” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: /населено място/ РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за
всеки от тях сумата от 1027,64 лева – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ
се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 25.05.2021г. до
изплащане на вземането, сумата 113,20 лева – мораторна лихва от 15.09.2019
г. до 29.04.2021 г. в размер на, сумата 48,25 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.04.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28979/2021 г. по описа на СРС, 166 състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер 1106,25 лева, иска за мораторна
6
лихва върху главница за топлинна енергия за горницата над посочената сума
до пълния предявен размер 122,93 лева и за периода 15.06.2018 г. – 14.09.2019
г. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 9,12 лева за период от 31.05.2018г. до 29.04.2021 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. Е. М., ЕГН ********** с адрес /населено място/ и Е. Д.
М., ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА ЗАПЛАТЯТ на „фирма”
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: /населено място/
РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки от тях на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 69,99 лева – разноски в заповедното производство и сумата
439,69 лева – разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7