Р Е Ш Е Н И Е
№260057
гр. Русе,
14.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на 6 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора…., като разгледа докладваното
от съдия ЧОКОЕВА в. гр. д. № 383 по описа
за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Т.е
обжалвало решението на Русенския районен
съд по гр. д. №
2084/2019 год. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството против ответниците иск за присъждане на вземане
на дружеството, представляващо
стойността на доставена топлинна енергия, ведно с лихвите за забава и разноските.
Развива оплаквания за неправилност
на решението. Моли за отмяната му в обжалваната част.
Ответниците по жалбата Х.Г.Г. и Г.Х.Г. вземат
становище за нейната неоснователност.
Х.Г.Г.
и Г.Х.Г. са депозирали въззивни жалби против същото
решение в частта, с която са уважени исковете против тях. Молят да се отмени
съдебният акт в тази част и претенциите да се отхвърлят.
Въззивният съд намира жалбите за
допустими – подадени от заинтересовани по спора страни, в законния срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен иск от Т.срещу Х.Г.Г.
и Г.Х.Г., като наследници на Й.С.Р.за присъждане на вземане, представляващо
неплатена консумирана топлоенергия за периода от 28.10.2015 г. до 21.01.2019 г.;
лихва за забавено плащане, законната лихва върху главницата.
С обжалваното решение районният съд е приел, че е установил вземането си по
основание и размер съобразно експертното заключение и съразмерно с
наследствените права на ответниците и е уважил частично иска. В съдебно
заседание пълномощникът на ищеца е направил искане за изменение на претенцията
си, чрез намаляването й, като е отказал да направи уточнение чрез частичен
отказ или чрез частично оттегляне прави това искане. Съдът законосъобразно е
отказал да допусне изменението без да бъде направено това уточнение, защото
предмет на делото остава тази част от иска, относно която ищецът не е го е
оттеглил или не се е отказал от него („Българско
гражданско процесуално право“, шесто издание, проф.Ж., стр.447). Относно
другата част настъпват последиците на оттеглянето или отказа от иска, защото
когато се съчетава с оттегляне, за намаляването на иска трябва да има съгласие
на ответниците, когато то е след първото съдебно заседание, респ. ако е чрез
частичен отказ, ще настъпят последиците по чл.233 от ГПК. Във всички случаи
съдът следи за уточнението на това искане и ако ищецът откаже да го направи
(както в конкретния случай) съдът не може да допусне изменението.
Предпоставка за уважаване на
предявения по делото иск е ищецът да докаже, че между страните е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ответникът му дължи заплащането на процесните суми. Видно от приложените по делото
доказателства имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа по искане на всички собственици от ЕС на бл.в частност имотът на Й.С.Р.също
е присъединен. Видно от удостоверенията за наследници ответниците са наследници
на Й. Р. и следователно дължат заплащане на топлоенергията за процесния период
до размера на наследствените им права – 1/6 ид. ч.,
изчислени на тази основа и съобразно заключението на вещото лице, сумите, които
те дължат за процесния период са по
679.11 лв. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателите – ответници
по иска, че не дължат тези суми, защото топломерите са с нулеви показания. Не е
спорно, а и видно от данните по експертното заключение ответниците са отказали
да монтират уреди за отчитане. Съобразно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици в
сграда ЕС са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1
т.2 на отоплителните тела в имота си и да заплащат цената на топлинната
енергия. Неизпълнението на задължението
да се монтират такива уреди, не освобождава потребителя от задължението да
заплаща предоставената му услуга, поради което сумите са присъдени съобразно закона
и решението се явява правилно, а изложените мотиви в обжалваното решение се
споделят изцяло от въззивната инстанция и на основание чл.272 от ГПК, съдът
препраща към тях.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741 от 25.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2084/2019 г. на
Районен съд Русе.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: