Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в
публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Мария Димитрова
и в
присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.
дело № 555 по описа за 2020 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са искове с правна квалификация по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът в настоящото
производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. от САК против Г.С.С. с ЕГН ********** с адрес: ***,
п.к. 8900, ул.„Марко Димитров“ № 30 за установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 325/2020 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора в
размер на 176.54 лв.
Ищецът е
претендирал разноските в настоящото и заповедното производства.
Моли съдът да присъедини към настоящото дело и образуваното
заповедно производство за вземането му по ч.гр.д. № 325/2020 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2018 г. между Г.С.С. и
„Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги, съгласно
който ответника е станал абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски № ********* и титуляр по
предпочетен мобилен номер ********** с
избрана абонаментна програма Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до 15.06.2020 г. Твърди
също, че при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът бил
сключил и Договор за лизинг от същата дата 15.06.2018 г., по силата на който взел
мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue на изплащане,
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Посочва се, че
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението му било фактурирано под клиентския му № *********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги, чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.
За потребените от абоната-ответник
услуги за периода 20.06.2018 г. до 19.07.2018 г. ищеца бил издал:
- фактура
№ **********/20.07.2018 г. за отчетния период на потребление 20.06.2018 -
19.07.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 130.83 лв. /с ДДС/, от които: 20.82 лв./без ДДС/ за абонаментен план
Тотал 24,99; 3.59 лв. за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния
пакет в размер на 85.21 лв., генерирано за Допълнителни Услуги Мобилен Интернет
– 11.66 лв.; Други услуги с добавена стойност – 18.33 лв.; Разговори към „Грижа
за клиента“ – 0.22 лв.; Услуги с добавена стойност (SMS) – 55.00 лв.
Разяснява, че във фактурата също бил
отразен и баланс от предходен отчетен период в размер на 33.42 лв. Абонатът бил
извършил частично плащане, при което търсената сума по фактурата остава в
размер на 70.83 лв.
Дължимата сума била платима в срок
04.08.2018 г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
- фактура
№ **********/20.08.2018 г. за отчетения период на потребление 20.07.2018 - 19.08.2018
г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
38.38 лв. /с ДДС/, от които: 20.82 лв. /без ДДС/ за абонаментен план Тотал
24,99; 1.24лв. за временно възстановяване на изходящия трафик; 3.59 лв. за
месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 6.18 лв.,
генерирано за Други услуги (номера 0700/0800/00800) - Други услуги с добавена
стойност – 5.00 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ – 0.02 лв.
Дължимата сума била платима в срок
04.09.2018 г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Абонатът бил потребил и не заплатил
мобилни услуги на обща стойност 109.21 лв.. фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 06/2018 г. и за месец 07/2018 г., а към всяка от
фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер.
С Кредитно известие № **********/20.09.2018
г. била извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на
-8,06лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на
3.59 лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 109.21 лв., за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на
сума в размер на 104.74 лв.
Посочва се, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 104.74лв., било ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл.19 б,в) от ОУ
на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника Г.С.С. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № *********
на дата 20.10.2018 г. крайна фактура № **********/20.10.2018 г.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5
2018 Dual Blue били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно сключеният Договор за лизинг от
дата 15.06.2018 г., Операторът предоставил посоченото мобилно устройство,
предмет на договора, за временно възмездно ползване на ответника срещу насрещното
задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на 86.16 лв.
Уговорената цена била разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на 3.59 лв.
всяка, дължими за периода от юли 2018 до май 2020 г. включително. Падежът на
месечните лизингови вноски, бил на 20-то число от месеца, така, както абонатът
бил посочил да му бъдат издавани месечни фактури в т.5 от договора за мобилния
абонамент. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договора за лизинг,
месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от
лизингополучателя, съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Сочи се също, че в чл.1, ал.2 от
договора за лизинг, страните уговорили, че Лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише
договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума
в размер на съответно 3.59 лв. за устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue.
Ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал.2, устройството подлежало на
връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
Лизингополучателят можел да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, Лизингополучателят бил длъжен
да заплати допълнителна сума в размер на 3.59 лв. /чл.1, ал.3/.
Ищецът посочва, че за периода от
15.06.2018 г. до 20.10.2018 г. включително, абонатът бил заплатил общо 4 броя
месечни лизингови вноски и преустановил плащанията по договора, а съгласно
погасителния план оставали 19 броя лизингови вноски, които обаче абонатът не
заплатил. Т.е., за периода от 20.10.2018 г. до 15.05.2020 г. включително,
лизингополучателят не бил заплатил цената в размер на 68.21 лв., представляваща
19 броя лизингови вноски х 3.59 лв. всяка.
Съгласно уговорения погасителен план,
ищцовото дружество претендира неплатената цена на лизингови вноски, като
следва:
- За устройство HUAWEI модел Y5 2018
Dual Blue, цената в размер на на 71.80 лв., която представлявала 19 броя
лизингови вноски на обща стойност в размер на 68.21 лв., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 3.59 лв., дължаща се на основание чл.1, ал.2 от Договора за лизинг.
Посочва се също, че като абонат на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Г.С.С. се бил съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, а съгласно чл.49 от същите, Теленор имал право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Визира чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването ѝ“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на Г.С.С.. Твърди
се, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи
условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19 б, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и в общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част от него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено,
че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месечения
абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор
и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването ѝ. При неспазване на срока, потребителят
дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретния случай ответникът
Г.С.С. бил подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен
номер ********** и не бил изпълнил задължението си по договорите, да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава.
Издадените фактури не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да
понесе отговорността си.
Представените фактури
сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил
сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да
заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.С.С., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в размер на 176.54 лв., от
които:
-
104.74 лв., представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по Договори за мобилни услуги от дата 15.06.2018 г. № *********, дължими
за периода 20.06.2018 г. до 19.08.2018 г.
-
71.80 лв., представляващи незаплатена лизингова цена, както следва:
• За устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue, се
дължи цената в размер на 71.80 лв., която
представлява 19 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 68.21 лв.,
съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване
на устройството в размер на 3.59 лв., дължима се на основание чл.1, ал.2 от
Договора за лизинг.
Приложил е и моли съдът да приеме като доказателства копия
от документи.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За доказване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства – заверени копия от: Договор за мобилни услуги № ********* от 15.06.2018 г. с предпочетен номер +359896240668; Договор за лизинг към него от 15.06.2018
г.; Фактура № 7*********/20.07.2018
г.; Фактура № 7276932570/20.08.2018
г.; Фактура № 7*********/20.09.2018
г.; Фактура № 7279724013/20.10.2018
г.; Общи условия на Теленор;
Пълномощно; Договор за правна помощ; Платежно нареждане за държавна
такса, както
и ч.гр.дело № 325/2020
г. на Районен съд – Нова Загора.
Видно
от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
********* и ответника Г.С.С. с ЕГН
********** бил сключен Договор за мобилни услуги № *********
от дата 15.06.2018 г. за мобилен номер 0896240668
по програма Тотал 24,99 за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
15.06.2020 г.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната *********.
За потребените от абоната – ответник в производството
услуги за периода от 20.06.2018 г. до
19.07.2018 г. е издадена фактура № **********/20.07.2018
г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 130.83 лева с вкл.
ДДС, като във фактурата е отразен и баланс
от предходен отчетен период в размер на 33.42 лв. и има частично плащане, при
което търсената сума по фактурата остава в размер на 70.83 лв.;
за периода от 20.07.2018 г. до 19.08.2018 г.
е издадена фактура № **********/20.08.2018 г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.38 лева с вкл. ДДС; Абонатът е
потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 109.21 лева, фактурирани за два последователни
отчетни периода - за месец 06/2018 г. и за месец
07/2018 г.
С Кредитно известие №
**********/20.09.2018 г. е извършена корекция по дълга, като била сторнирана
сумата в размер на -8,06лв. /с ДДС/ за предплатени пропорционално и начислени
при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в
размер на 3.59 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 109.21 лв., за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане остава в
размер на 104.74 лв.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове, дължими към оператора
месечни плащания, а именно 18-дневният срок от издаване на всяка фактура,
довело до предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната.
Относно
сключения на дата 15.06.2018 г. Договор за
лизинг за мобилното устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue същото е следвало да бъде заплащано със дължимите ежемесечни фактури, но
по същият начин ответника е изпаднал в забава и по неговите вноски, като това
му задължение възлиза на 71.80 лв.
Поради
липсата на действия от негова страна, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 29.05.2020 г. е депозирано
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е
образувано частно гражданско дело № 325/2020 г. по описа на съда и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 160/02.06.2020 г. за
претендираните от ищеца суми.
Заповедта
е връчена на ответника по настоящото производство при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор
България” ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу него.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор по предявеният срещу него
иск.
В
последното открито съдебно заседание по делото на 10.12.2020 г. страните,
редовно призовани – не се явяват представители.
Постъпила
е молба-становище от ищеца, с която моли да се разгледа делото в негово
отсъствие и да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че са налице
предпоставки за такова.
Ответникът Г.С.С. редовно призован - не се явява в съдебно заседание, не
депозира отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно
установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор,
продава продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори,
докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил
погасяването на паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в
плащанията на главница по издадените му фактури над 18 дни, което съгласно
приетите от страните условия е довело до предсрочна прекратяване на сключените
договори и начисляване на неустойка.
Съдът
прие събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
Ответникът
Г.С.С. редовно призован не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор на
исковата молба и не взема становище по иска.
Съдът
като взе предвид представените по делото писмени доказателства и предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК
намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по
следните съображения:
В
едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците
от неспазване на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.
Налице
са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 от ГПК на страните са
указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск
се явява вероятно основателен, поради
което следва да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.
В
тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева. внесена
държавна такса и 180.00 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, както и в заповедното производство в размер на 205.00 лева, от
които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева за адв. възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.238 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СРЕЩУ Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, ЗА СУМАТА в общ размер на 176.54 лв. /сто седемдесет и шест лева и
петдесет и четири стотинки/, от които: 104.74 лв. /сто и четири лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
№ ********* от дата 15.06.2018 г. за
абонатен № *********; 71.80
лв. /седемдесет и един лева и осемдесет стотинки – незаплатени лизингови вноски
за устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue,
представляваща 19 броя вноски в размер на 68.21 лв. /шестдесет и осем лева и
двадесет и една стотинки/, съгласно погасителен план и една допълнителна вноска
за изкупуване на устройството в размер на 3.59 лв. /три лева и петдесет и девет
стотинки/, дължима на основание чл.1, ал.2 от Договора за лизинг, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в районен съд - 29.05.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Г.С.С.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 205.00 лв. /двеста и пет
лева/, представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 325/2020 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Г.С.С.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА
от 205.00 лв. /двеста и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: