РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1505
Гр.
Пловдив, 16.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ДАРЕНА
ЙОРДАНОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1115 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63,
ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е
по касационна жалба, предявена от Г.М.М., ЕГН **********,с адрес *** срещу Решение
№ 260363 от 12.03.2021г. на Пловдивски районен
съд, ХХVI
– ти н.с.
постановено по АНД № 7067 по описа на същия съд за 2020г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ 20-1030-006996/20.07.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР Пловдив,
с-р Пътна Полиция с което на Г.М.М., ЕГН ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 3000 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Релевираните касационни
основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че касатора не е осъществил състава на визираното
в АУАН и наказателното постановление административно нарушение, като в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната
жалба ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не е изразил становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена
в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от Г.М.М., срещу Наказателно постановление № 20-1030-006996/20.07.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на Г.М.М.,
ЕГН ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от
3000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за
извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН Сер. АА № 540340 от 23.06.2020г.,
съставен от Костадин Димитров Попов на длъжност
мл.автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Първоинстанционния съд е приел
за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 23.06.2020
г. около 10:45 часа в гр. Пловдив, на ул.,,Ландос‘‘ № 53 в посока юг, като
водач на лек автомобил ,,Алфа Ромео‘‘ 156 с рег. № ***негова собственост,
управлява това МПС като не използва пътното платно по предназначение за превоз
на пътници и товари, умишлено превърта гуми до загуба на сцепление и умишлена
загуба на контрол, като създава реална опасност за възникване на ПТП.
Процесното административно наказане е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена
и в спорното наказателно постановление.
7. В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителя на АУАН К.Д.П.и свидетелят по него Г. М.К.,
които са потвърдили фактическите констатации в АУАН. Разпитан е и свидетелят С.О.,
на чиито показания съдът не е дал вяра.
8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд
е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и
гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното
в АУАН и НП административно нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. В тази връзка
съдът е приел за неоснователно наведеното възражение, че МПС на нарушителя било
с поставен чип и спортна генерация, което при подаване на газ водело до бучене,
доколкото и двамата полицейски служители са заявили, че са забелязали поднасяне,
вследствие подаването на газ. Не без значение според съда е и признанието на
жалбоподателя пред полицейските служители, че причината да се осъществи
деянието била, че същият искал да види как върви колата. В тази насока съдът е
приел, че нарушението е извършено по непредпазливост, като нарушителят е бил
длъжен да знае, че след като подаде рязко газ на МПС, притежаващо чип и спортна
генерация това може да доведе до неговото поднасяне. Съдът е приел също така,
че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена
правилна правна квалификация на нарушението. В тази връзка съдът е приел, че в
действителност, като нарушена разпоредба в АУАН е изписан единствено чл. 104Б ЗДвП, а не цялостно чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. Важното в случая според съда, е че в
наказателното постановление се съдържа пълното посочване на нарушената
разпоредба. С АУАН се поставят рамките на обвинението, като в случая
жалбоподателят е знаел срещу кои факти да се защитава, както и коя е нарушената
разпоредба, а именно чл. 104Б ЗДвП. Съдът е приел, че приложение намира
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, която е в насока, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
По
отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е
във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл. 175А, ал.1, пр.3 от
ЗДв.П и е законосъобразно определено в този размер.
Първоинстанционния
съд е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като
се касае за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Също така съдът е приел, че и конкретното деяние по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП се отличава с по-висока степен на обществена опасност от останалите
такива, поради което и правилно законодателят е предвидил завишени санкции.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.
104Б, т. 2 ЗДвП, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло
съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
първоинстанционния съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложенете административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер,
предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.175А,ал.1,
пр.3 от ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от същия вид, като се касае за типична
обществена опасност на нарушението.
11. Във връзка с оплакванията на
касатора за липса на извършено административно нарушение и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поддържани пред настоящата
инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в
първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства
по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260363 от 12.03.2021г.. на Пловдивски районен
съд, ХXVI-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 7069 по описа на същия съд за 2020 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.