№ 180
гр. Пазарджик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „ Г. - Г.П. " – Пазарджик, с БУЛСТАТ ****,
представлявано от Г. К. П. с ЕГН ***** против Наказателно постановление № 521197-
F538116 /30.06.20. на директора на офис Пазарджик в ТД на НАП Пловдив, , с което на
търговеца- жалбоподател е наложена на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 500 лв.
В жалбата се заявяват основания за процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност, поради която се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание за търговеца - жалбоподател се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и сочи нови основания за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и настоява
да се потвърди изцяло атакуваното постановление.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
Търговецът-жалбоподател ЕТ „ Г. - Г.П. " – Пазарджик е регистрирано и
1
задължено по ЗДДС лице. Предвид това е задължено да подава на основание
чл. 125, ал.3 и 5 от ЗДДС за всеки данъчен период информация от отчетните
регистри по чл. 124 от Закона ( с изключенията предвидени в чл. 159 б); на
магнитен или оптичен носител и копия от тях . Заедно с това следва да подава
и справка –декларация. Срокът за подаване на информацията е по чл. 125 , ал.
5 ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период , за който се
отнасят.
Във връзка с тези задължения на данъчно-задължените лица по ДДС, след
изтичане на този срок инспектори от НАП извършват рутинна проверка по
спазването им.
Такава била извършена от св. К., който констатирал, че търговецът-
жалбоподател за данъчен период от 01.10.2019г.- 31.10.2019 година е подало
информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник за
продажбите" в Офис за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив на
28.01.2020година с вх.№13001681366/28.01,2020 година.
Поради това и свидетелят съставил против търговеца процесния акт, който
е надлежно предявен и е връчен препис на упълномощено лице ( пълномощно
от 18.08.2005г-.- на л. 10 по делото) .
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което е наложена на
основание чл.179 , ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата са заявени в общ план съществени процесуални нарушения,
доразвити и конкретизирани в съдебно заседание от процесуалния
представител. Последният твърди, че за съставяне на акта не е бил канен
нарушителя вкл. чрез пълномощник и акта неправомерно е съставен в
отсъствие, което е съществено процесуално основание и самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Фактическите твърдения са верни, но тяхната истинност не влече
претендираните последици - процесуална неизправност на санкционния
документ, която да е основание за неговата отмяна.
АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, каквато възможност
предоставя чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. За този факт са събрани, от една страна -
2
невръчена писмена покана; от друга - показанията на съставителя му, който
признава, че го съставил след като би следвало колегата му св. Б. да е
уведомила търговеца за дата и час за явяване за съставяне на акта. Последната
признава, че се свързала с пълномощник на търговеца, какъвто действително (
л. 10) още от 2005г. и към съставянето и на двама административни акта е била
Петка П.а. Признанието на Б., че не помни дали в телефонния разговор с
пълномощника е посочила ден за явяване на търговеца за съставяне на акта
прави напълно недоказана поканата и то този начин.
При това положение не е налице формалното изискване, за да се приложи
чл. 40, ал.2 от ЗАНН и съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, който
установява две алтернативи „1.нарушителят да е известен и да не е открит и 2.
Да е поканен и да не се е явил“.
Въпросът е нарушени ли са права на нарушител, който не е бил надлежно
поканен за съставяне на акт, който е съставен в негово отсъствие, но пък е бил
надлежно предявен, доколкото процесният акт е връчен на надлежен
пълномощник, предявен и подписан.
Тук на първо място следва да се посочи, че гарантираната възможност
нарушителят да знае за съставяне на акта предотвратява евентуална
възможност да се отрази в него невярна дата и място на съставяне. Защото, ако
нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта против него, но
пък след това той му е бил надлежно предявен и му е връчен препис, то той ще
има пълна възможност да се запознае и защити по фактите на
административно-наказателното обвинение, защото сам може да инициира
защита чрез възражение в момента на предявяването и отразено в самия и в
тридневен срок след това. Поради това - съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя го лишава от възможността да прецени дали са достоверно
отразени в него дата, място и съставител. В случая гаранция за тази
достоверност е на първо място свидетелят, който в акта е посочен като такъв
„присъствал на самото съставяне на акта“ той е положил подписа си, който е
гаранция за достоверност на отразените в акта дата и място на съставянето му (
доколкото е само свидетел на съставяне)- М.М. . На второ място
достоверността на отразените в процесния АУАН дата и място на съставянето
му е представената разпечатка от електронен регистър на изведените АУАН и
3
НП ( регистър на АН- преписки, л. 48 и сл. ) , съставяни в процесното
ведомство, към което принадлежи контролния орган. Става ясно, че номерата
им се генерират от ползвания софтуерен продукт според датата на тяхното
изготвяне. Така датата на съставяне на акта е напълно достоверна ( както и
мястото, за което обаче не се спори). ( Виж в този смисъл решение 592/2016 по канд
700/16 на АС Пазарджик).
Отразената достоверна дата на съставяне на акта сочи, че той е съставен
по чл. 34 от ЗАНН и контролният орган не е злоупотребил с тези срокове в
ущърб на нарушителя.
Наред с това неговите права за защита против фактите на възведеното му с
акта административно-наказателно обвинение , са били напълно гарантирани.
АУАН е надлежно предявен и връчен на пълномощник, както е отразено в него
и с оглед пълномощно на л. 10 по делото, което е издадено още от 2005г. и
валидно към датата на предявяване на акта и подписване. .
Според словната част на констативния и санкционния акт „като
регистрирано по ЗДДС лице търговецът не е осигурил подаването на
информацията от отчетните регистри "Дневник за покупките" и "Дневник за
продажбите" на магните/оптичен носител и копия от тях в законоустановения
срок до 14.11.19г. година за данъчен период от 01.10.2019 година до 31.10.2019
година“. Затова и правилно нарушението, проявено чрез описаното
бездействие, е поставено в нормативната рамка на чл. 125, ал. 3 и 5 от
ЗДДС , тъй като ал. 3 предвижда ново, самостоятелно по отношение
задължението по ал.1 задължение - за подаване на отчетните регистри ( освен и
наред със СД по ал.1) , а ал. 5 урежда срока, в който следва да се изпълни това
задължение.
Нарушението е описано чрез достатъчни по своя обем и яснота
обстоятелства и е получило своята съответна правна квалификация. То е
констатирано в АУАН и е санкционирано чрез НП , които са процесуално
изправни.
Проведеното съдебно следствие установи верността на възприетите по
административно-наказателното факти обвинение, които не са и спорни.
Установено е безспорно от показанията на актосъставителя и св. Б., а и
4
писмените доказателства,че установеният с ал.5 на чл. 125 ЗДДС срок за
подаване на информацията от отчетните регистри ( в случая 14.11.19г) не е бил
спазен, тъй като за данъчен период 01-31.10.2019г. информацията е подадена
на 28.01.20г.
Наложената имуществена санкция е в минимален предвидения размер и
това следва да се прецени като прекомерен толеранс към търговеца, който вече
неколкократно е предупреждаван с нарочни Предупреждения ( л. 67 и на л. 73)
за нарушения от процесния вид . Последното категорично обосновава и
отхвърлянето на претенцията за възприемане маловажността на случая. Виж в
този смисъл решение на ПЗАС 237/21г. по канд89/21
Потвърждаването на НП води до основателност на претенцията на
въззиваемата страна за юрисконсулско възнаграждение, което следва да се
определи в размер на 100 лева ( предвид броя на проведените открити съдебни
заседания, разпитаните свидетели и интегрираните и обсъдени доказателства).
Неоснователна, предвид изхода на делото, е претенцията за разноски (
адвокатско възнаграждение) на дружеството-жалбоподател
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 521197- F538116
/30.06.20. на директора на офис Пазарджик в ТД на НАП Пловдив, , с което на
ЕТ „ Г. - Г.П. " – Пазарджик, с БУЛСТАТ ****, представлявано от Г. К. П. с
ЕГН ***** е наложена на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „ Г. - Г.П. " – Пазарджик, с БУЛСТАТ **** на НАП сума в
размер на 100 лева.
Решението в частта относно изменението на НП подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6