Р Е Ш Е Н И Е
Номер 772 от 18.04.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на втори април две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Биляна
Недкова като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 924
по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Н.З.Я. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адв. М.П. *** със съдебен адрес ***
против Отказ за издаване на Удостоверение за търпимост с изх. №
УТ-2084-2-002/19.02.2018 год. на Главния архитект на Община Созопол. В жалбата
е заявено, че оспорения отказ е незаконосъобразен административен акт,
постановен в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби
на закона, поради което е формулирано искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. М.П. ***, поддържа жалбата на
основанията, изложени в нея, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и
съдебно-техническа експертиза, формулира искане за отмяна на оспорения
административен акт и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Главен архитект на Община Созопол, чрез процесуалния си представител адвокат Б. Й. от Адвокатска колегия Бургас, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ
от надлежна страна – адресат на административния акт с наличен правен интерес
от оспорването и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че със Заявление вх. № 4-94-Н-87/26.10.2017 год. по описа на Община
Созопол, Н.З.Я. ***, Началника на Общинска служба по земеделие и гори гр. Созопол,
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Бургас, Областния управител
Бургас и СД „ГЕОС – Димитров и сие“ относно
Комплексен помощен план на новообразуваните имоти в м. „Ачмите“
в землището на гр. Черноморец и село Атия, общ. Созопол. В заявлението е
посочено, че във връзка с изработването, разглеждането и приемането на
Комплексния помощен план на новообразуваните имоти в посочената местност,
обхващащо части от поземлени имоти: ПИ 81178.46.17, ПИ 63015.504.235, ПИ
63015.504.181 и ПИ 63015.504.236, заявителката намира за нужно да уведоми
адресатите, че е собственик по наследство от починалия си съпруг Енчо Георгиев
Янев на следните недвижими имоти: масивна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 67,36 кв.м. за всеки етаж, ведно с полумасивни
постройки – два навеса, построени в периода от 1980 год. до 1986 год. върху
дворно място с площ от 254,47 кв.м., попадащо в идеални части от следните
поземлени имоти: ПИ 81178.46.17, ПИ 63015.504.235, ПИ 63015.504.181 и ПИ
63015.504.236. Заявено е, че така описания имот е единствено жилище, като
прилежащото дворно място е заградено с масивна ограда. На следващо място, в
заявлението е посочено, че във връзка с търпимостта или узаконяването на
собствеността, заявителката е стартирала процедура по признаване на търпимост,
във връзка с узаконяване на сградата, като е възложила на лицензирана фирма
извършването на геодезическо заснемане на сградата,
ведно с допълнителните пристройки, изготвяне на крайни точки на прилежащия
парцел, топографски план, дворищно-трасировъчен карнет с нанесени съществуващи
постройки и др. Във връзка с това е формулирано искане, посочените
обстоятелства да бъдат взети предвид при изработването, разглеждането и
приемането на Комплексен помощен план на новообразуваните имоти в м. „Ачмите“, в землището на гр. Черноморец и село Атия, общ.
Созопол, обхващащо частите от посочените ПИ. Заявено е също и искане за
извършване на оглед на място в присъствие на всички заинтересовани страни. Към
заявлението са приложени геодезическо заснемане на
сградата, крайни точки на прилежащия парцел, топографски план, трасировъчен
план, дворищно-трасировъчен карнет и др., както и декларации (махленски
свидетелства) и удостоверения от Областен управител на област Бургас.
На 30.10.2017 год. жалбоподателката
Н.З.Я. е депозирала до същите адресати и възражение против Комплексен помощен
план на новообразуваните имоти в м. „Ачмите“, в
землището на гр. Черноморец и село Атия, общ. Созопол, обхващащо частите от
посочените в заявлението от 25.10.2017 год. ПИ. Във възражението е заявено, че
плана, в този му вариант е нищожен, незаконосъобразен и неправилен, тъй като не
отразява реалното положение на имотите, поради което е формулирано искане за
връщането му и изготвянето му, съгласно изискванията на закона. Към
възражението са приложени цитираните по-горе документи.
Във връзка с така депозираното заявление, с
писмо изх. № 4-94-Н-87(1), 5-94-Н-90(1) от 13.11.2017 год., Кмета на Община
Созопол е уведомил Н.З.Я.,*** (земеделски земи, раздадени по реда на § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ), с. Атия, землище на гр. Черноморец, общ. Созопол няма изготвен и
одобрен План на новообразуваните имоти и помощен план за него по реда на чл. 28
от ППЗСПЗЗ и отразен в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на
с. Атия. В писмото е разяснена процедурата по изработване и одобряване на ПНИ,
както и възможността и сроковете в които заинтересованите страни могат да се
запознаят с него, да правят възражения, респ. да обжалват заповедта за неговото
одобряване. Относно търпимостта на сградите, в писмото е посочено, че
заявлението на жалбоподателката ще бъде предадено на отдел „ИПЕ“ – Жилищно
строителство в Дирекция „УТКИПЕУП“, които да обследват законността и
търпимостта на сградата.
В изпълнение на заявеното в писмото на Кмета на
Община Созопол, на 12.12.2017 год. работна група в
състав от специалисти „Строителство“ в Дирекция „УТКИПЕУП“ при Община Созопол
са извършили проверка на строеж: „Двуетажна жилищна сграда, масивни огради и
два навеса“, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори
81178.46.17, 63015.504.181 и 63015.504.235, резултатите от която са
обективирани в Констативен акт № 36/12.12.2017 год.
Видно от констативния акт, ПИ 81178.46.17 е горска територия, собственост на
Костадин Янев Мешов (съгласно регистъра към
кадастралната карта), ПИ 63015.504.181 е земеделска земя, като ид. част от нея 440/731 кв.м. е собственост на Златка
Христова Драгиева (съгласно регистъра към кадастралната карта) и ПИ
63015.504.235 е земеделска земя и е собственост на Кметството с. Атия (съгласно
регистъра към кадастралната карта). Посочено е, че двуетажната жилищна сграда,
масивните огради и двата навеса са собственост на Н.З.Я.. Посоченият строеж е
V-та категория, като за него няма одобрен инвестиционен проект, няма
съгласувани и одобрени части към проекта, няма и издадено разрешение за строеж.
В констативния акт е направено и описание на констатираните строежи, изградени
в цитираните ПИ, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67
кв.м. от стоманобетонова конструкция и тухлени
зидове, частично измазана отвън с монтирана дограма; масивни огради с дължина
8,00, 7,50 и 6,00 метра и приблизителна височина 2,20 м. от тухлени зидове; два
навеса с приблизителни размери 2,80/2,00м. и 2,00/2,00 м. до жилищната сграда.
Посочено е, че строителството е извършено в периода 1980 год. до 1986 год. без
строителни книжа и сградата е захранена с ел. енергия и вода. Към акта са
приложени фотоснимка и окомерна скица. В констативния акт са вписани и
установените нарушения, а именно: строежа „Двуетажна жилищна сграда, масивни
огради и два навеса“ е извършен без необходимите строителни книжа, разрешение
за строеж и одобрени инвестиционни проекти, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Като налична документация са вписани подаденото от Я.
Заявление с вх. № 4-94-Н-87/26.10.2017 год. и приложените към него документи.
Вписано е и обстоятелството, че предвид установените нарушения на посочените
нормативни разпоредби, констативния акт е основание за започване на
административно производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. С писмо изх. №
4-94-Н-102/14.12.2017 год. Н.Я. е уведомена за съставения Констативен акт №
36/12.12.2017 год., като екземпляр от същия е приложен
към писмото. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, на
19.12.2017 год. Я. лично е получила писмото и приложения към него констативен
акт.
Във връзка с така връчения констативен акт, жалбоподателката Н.З.Я. *** и до Директора на Дирекция
„УТКИПЕУП“ при Община Созопол Възражение с вх. № 94-00-30/22.12.2017 год., в
което е заявила, че при съставянето на акта са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила. В подкрепа на това твърдение е
заявено, че проверката е извършена без присъствието на жалбоподателката или
упълномощено от нея лице, което съставлява съществено процесуално нарушение,
ограничило правото й на защита. Във възражението е заявено също, че жалбоподателката
е стартирала процедура по признаване на търпимост на въпросните сгради и
узаконяването им по съответния ред, като в подкрепа на това твърдение са
описани конкретно предприетите действия – възлагане на геодезическо
заснемане на сградите от лицензирана фирма и изготвяне на крайни точки на
прилежащия парцел, топографски план, дворищно-трасировъчен карнет с нанесени
съществуващи постройки и др., като е посочено, че геодезическите
дейности са възложени на СД „ГЕОС – Димитров и сие“
от гр. София, представлявано от инж. Богдан Димитров Журовски.
Посочено е, че по възлагане на жалбоподателката се извършва комплексна
строителна експертиза относно възстановяване и допълване на строителни книжа –
идеен проект, фаза: обследване, архитектурни и инженерни части, арх. заснемане,
арх. подложки за инженерните части и др. Заявено е, че възложената от
жалбоподателката комплексна експертиза реално ще приключи в следната
технологична последователност: предварителен идеен етап – до 28.12.2017 год.;
2. окончателен работен етап – 31.01.2018 год. След приключване на комплексната
експертиза и комплектоване на строителните книжа, ще
бъде заявено пред съответния административен орган издаване на удостоверение за
търпимост. Във връзка с така заявените твърдения, във възражението е
формулирано искане за спиране на производството по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а
именно за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като са
налице основанията за узаконяване на същия като търпим строеж.
По така формулираното искане за спиране на
производството, административния орган – Кмет на Община Созопол не се е
произнесъл с нарочен акт, като вместо това е постановил Заповед № 8-Z-159/23.01.2018 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1,
във вр. с чл. 223, ал. 1 от ЗУТ е разпоредил да бъде
премахнат незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда, масивни огради и два
навеса“, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.46.17,
63015.504.181 и 63015.504.235. Указано е, след влизане в сила на заповедта, до Н.Я.
да се изпрати покана за доброволно изпълнение, като при неспазване на срока за
доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение. В мотивите на
заповедта, административния орган се е позовал на констатациите, обективирани в
Констативен акт № 36/12.12.2017 год. В мотивите са
обсъдени и възраженията на Я., че строежа е търпим и не подлежи на премахване,
като е пояснено, че строежа е изграден в площта на поземлени имоти от две
различни землища, в това число имот горска територия, в който, изграждането на
жилищни сгради и масивни огради е недопустимо. В този смисъл е обоснован извод,
че въпросния строеж не може да се приеме за допустим нито по времето на
неговото изграждане, нито по сега действащите разпоредби. С писмо изх. №
94-00-252/24.01.2018 год. Я. е уведомена за издадената заповед, като към
писмото е приложен и екземпляр от заповедта. Видно от приложеното по делото
известие за доставяне, писмото, ведно с приложената към него заповед са
получени лично от Н.Я. на 29.01.2018 г.
Междувременно, на 24.01.2018 год., т.е. след
постановяване на заповедта за премахване на незаконен строеж, жалбоподателката Н.З.Я. *** Заявление за издаване на
удостоверение за търпимост, Заявление за предаване на екзекутивна документация
на изпълнен строеж, Заявление за одобряване на проект – заснемане на изпълнен
строеж за възстановяване на инвестиционен проект и Заявление за издаване на
удостоверение за „груб строеж“. На 21.02.2018 год. ОЕСУТ при Община Созопол е
разгледал депозираните Заявление за предаване на екзекутивна документация на
изпълнен строеж и Заявление за одобряване на проект – заснемане на изпълнен
строеж за възстановяване на инвестиционен проект, като резултатите са
обективирани в Протокол № 2/21.02.2018 год. Видно от приложения по делото
препис-извлечение от протокола, ОЕСУТ е върнал заявленията на вносителя, като е
развил мотиви, че в случая има констативен акт за констатиран незаконен строеж
и издадена заповед за неговото премахване, поради което, изпълненото
строителство няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
По повод депозираното Заявление за издаване на
удостоверение за търпимост, Главния архитект на Община Созопол е постановил
Мотивиран Отказ с изх. № УТ-2084-2-002/19.02.2018 год., в който е обосновал
мотиви, че за въпросния строеж има констативен акт за констатиран незаконен
строеж и издадена заповед за неговото премахване. За терена няма процедиран, одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен
план - План за регулация и застрояване и не е извършена промяна
предназначението на земята – земеделска и горска. В този смисъл, строежа не
отговаря на правилата и нормативите на действащ план и не са налице условията
за прилагане на § 16 от ЗУТ.
Недоволна от така постановения Мотивиран Отказ
за издаване на Удостоверение за търпимост, Н.З.Я. е оспорила същия, по повод
което оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. В сезиращата
съда жалба е заявено, че така постановения отказ е незаконосъобразен,
постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процедурата по обследване на условията за търпимост на
строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Заявено е, че оспорения отказ е немотивиран, като
констатацията на административния орган, че към датата на изграждане на
сградата и към настоящия момент няма процедиран и
одобрен ПУП е недостатъчно аргументиран, като не е направен анализ, дали към
момента на изграждане на сградата не са били налице обстоятелствата по чл. 108,
ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) за издаване на разрешение за строеж в земеделски имоти.
Твърди се, че в оспорения отказ липсват фактически и правни основания за
издаването му, което е основание за отмяната му. Предвид така заявените
твърдения е формулирано искане за отмяна на оспорения отказ.
В хода на съдебното дирене, с цел доказване на
заявените факти и обстоятелства, по искане на процесуалния представител на
жалбоподателката беше допусната и приета съдебно техническа експертиза,
заключението по която, съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и
пълно. В заключението си, при отговор на поставените му въпроси, вещото лице е
отговорило, че за изграждане на сградата липсват строителни книжа, като същата
не е била допустима по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването й
както и по сега действащите разпоредби. От анализа на нормативната уредба от
1980 год. до момента, подробно описана в обстоятелствената част на
заключението, както и всички констатации, свързани със собствеността, статута
на земята и изграждане на сградите, вещото лице е обосновало извод, че не са
налице възможности за търпимост или узаконяване на сградите. По отношение
годината на изграждане на сградата, след анализ на доказателствата по делото и
оглед на място, вещото лице е посочило, че първия етаж на сградата е изграден в
периода 1980 год. – 1986 год., а втория етаж (с оглед вложените в него
материали – блокчета YTONG) е изграден след 1994 год.,
най-вероятно след 2000 год. По отношение на останалите поставени към
експертизата въпроси, респ. дадените от вещото лице отговори относно:
стойността на сградите, реалното ползване на сградите и дворното място, респ. начина
на ползването им, дали това е единствено жилище на жалбоподателката, наличие на
„идейно решение“ за строителство или „идейно предпроектиране“,
наличието на констатирани други незаконни строежи в близост, относно промените
в ЗУТ и дали това строителство е по възможностите на средно статистическо
семейство с доказан произход на средствата, съда намира за изцяло неотносими към предмета на спора, поради което не счита за
нужно да излага мотиви в тази насока.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че оспорения отказ е
законосъобразен, постановен в съответствие с административно производствените
правила и приложимите материалноправни норми, и като такъв следва да бъде потвърден
по следните причини:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ, удостоверението за търпимост се издава от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, а в текста на чл. 141, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината. В този смисъл, оспорения мотивиран отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на Главния архитект на Община Созопол е произнесен от компетентен орган по смисъла на § 16, ал. 1 изр. 2 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл. 141, ал. 1 от ЗУТ, в кръга на правомощията му. За пълнота следва да се отбележи, че и в сезиращата жалба не са заявени доводи за нищожност на оспорения административен акт.
В заявление вх. № УТ-2084-2/24.01.2018 год. жалбоподателката Н.З.Я. е формулирала искането си за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 от ПР на ЗУТ – за строеж изграден до 07.04.1987 год. В ал. 1 от посочената като основание правна норма е указано, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. С оглед така цитираната правна регламентация се обосновава извод, че за да се приеме даден строеж за търпим е необходимо комулативното наличие на следните две предпоставки – строежът да е изграден до 7 април 1987 г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно разпоредбите на сега действащия ЗУТ.
Анализът на цитираната правна норма, съпоставен с установената и описана по-горе фактическа обстановка обосновава извод за липса на визираните материалноправни предпоставки на закона за издаване на поисканото удостоверение за търпимост. Мотивите в подкрепа на това твърдение са следните:
В депозираните множество заявления и молби, в т.ч. нотариално заверена декларация, в която е посочено, че жалбоподателката е наясно с наказателната отговорност по чл. 313 от НК, Н.Я. е заявила, че процесния строеж – двуетажна жилищна сграда е изграден в периода от 1980 година до месец Ноември 1986 год. Така заявените твърдения са изцяло оборени от заключението по съдебно-техническата експертиза, в което вещото лице е отговорило, че само първия етаж на сградата е завършен в периода 1980 – 1986 год., докато втория етаж, с оглед вида на използваните материали – блокчета за зидане YTONG и битумни керемиди е изграден след 1994 год., най-вероятно след 2000 год. Извод, че сградата е завършена след 1990 год. се извежда и от показанията на разпитания свидетел Н. С. С., който в съдебно заседание заяви, че втория етаж на сградата е завършен много по-късно, може би след 1990 год. Предвид така установените факти, съда намира, че в случая не е налице първата комулативно изискуема предпоставка по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно строежа да е изграден (т.е. завършен) до 07.04.1987 год.
От доказателствата по делото се установява липсата и на втората предпоставка от приложимата правна норма. В хода на административното производство е установено, че строежа, за който се иска издаване на удостоверение за търпимост е изграден върху три поземлени имота, както следва: ПИ 81178.46.17, който е горска територия, собственост на К. Я. М. (съгласно регистъра към кадастралната карта), ПИ 63015.504.181, който е земеделска земя, като ид. част от нея 440/731 кв.м. е собственост на З. Х. Д. (съгласно регистъра към кадастралната карта) и ПИ 63015.504.235, който е земеделска земя и е собственост на Кметството с. Атия (съгласно регистъра към кадастралната карта). Обстоятелството, че процесния строеж е реализиран върху горски и земеделски земи автоматично обосновава липсата на действащ подробен устройствен план, на който този строеж следва да съответства по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Подробните устройствени планове предполагат наличието на урбанизирани територии, а не земеделски и горски територии, какъвто е терена под реализирания строеж. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което безпротиворечиво е посочило, че сградата не е била допустима по действащите подробни устройствени планове (такива е нямало както към момента на строителството, така и понастоящем) и по правилата и нормативите действали по време на извършването, както и по сега действащите разпоредби.
Предвид горното, съда приема, че в случая не са налице предпоставките, регламентирани в приложимата материалноправна норма на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което отказа на Главния архитект на Община Созопол се явява правилен и законосъобразен.
В сезиращата съда жалба е развито и възражението, че оспорения отказ е постановен в противоречие с разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, съгласно ал. 1 от който, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Обстоятелството, че строежа е изграден върху земеделски и горски земи, за които няма одобрен и влязъл в сила ПУП обосновава извод, че и така цитираната норма е неприложима. Неоснователно е възражението, че административния орган не е изследвал възможността за приложение на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ППЗТСУ (действала към момента на реализиране на строежа). Съгласно чл. 108, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение, както следва: 1. в земеделски земи - съгласно Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите; 2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му; 3. в други територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии. На първо място, в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличието на частично застроително решение, което съгласно ал. 2 на чл. 108 се одобрява от кмета на общината. На следващо място следва да се има предвид, че от доказателствата по делото става ясно, че реализираното строителство е на жилищна сграда, поради което относима е хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 2, която регламентира строителство върху земеделска земя, чието предназначение се променя. Съгласно цитирания по-горе текст, нормата е приложима само в случаите на проведена процедура по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, каквато в настоящия случай липсва.
Въз основа на горните факти и обстоятелства се обосновава извод, че в настоящия случай не са налице предпоставките, регламентирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и тези по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което, отказа на Главния архитект на Община Созопол да издаде удостоверение за търпимост на собствения на жалбоподателката строеж се явява правилен и законосъобразен, а жалбата против него, като неоснователна следва да се отхвърли.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 500 лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.З.Я. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адв. М.П. *** със съдебен адрес *** против Отказ за издаване на Удостоверение за търпимост с изх. № УТ-2084-2-002/19.02.2018 год. на Главния архитект на Община Созопол.
ОСЪЖДА Н.З.Я. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати в полза на Община Созопол сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му от
страните.
СЪДИЯ: