Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.10.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр.
дело №5988 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №330379 от
05.02.2018г.,
постановено по гр.дело №33514/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, е
осъдена С.А.М. да заплати на „Е.“ ООД на правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
сумата от 894.96 лв., обезщетение
за ползване на собствен недвижим имот - апартамент №11, находящ се в град София, ул.“********, с идентификатор 68134.1932.2143.1.24 по КККР на гр.София, за периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. С решението са отхвърлени предявените от „Е.“ ООД срещу С.А.М. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над
894.96 лв. до пълния предявен
размер от 11500 лв., обезщетение за ползване на
собствен недвижим имот - апартамент №11, находящ
се в град София, ул.“********, с идентификатор
68134.1932.2143.1.24
по КККР на гр.София, за периода от 29.07.2014г. до 10.05.2016г., както и за сумата
от 1776.57 лв. представляваща платени такси „битови отпадъци“ за периода от 29.07.2014г. до 30.06.2016г.. С решението е осъдена С.А.М. да
заплати на „Е.“ ООД на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 136.91 лв. разноски по делото. С решението е осъдена „Е.“ ООД да заплати на С.А.М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 932.59 лв., разноски
по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - „Е.“ ООД,
чрез адв.Хр.Х., с която се обжалва решението на СРС в
частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над
894.96 лв. до пълния предявен
размер от 11500 лв., обезщетение за ползване на
собствен недвижим имот - апартамент №11, находящ
се в град София, ул.“********, с идентификатор
68134.1932.2143.1.24
по КККР на гр.София, за периода от
29.07.2014г. до 10.05.2016г., както и за сумата
от 1776.57 лв. представляваща платени такси „битови отпадъци“ за периода от 29.07.2014г. до 30.06.2016г., както и в частта на
възложените в тежест разноски за сумата от 932.59 лв.. Наведени са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части като
постановен в противоречие на материалния закон и на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че
по делото е останал доказан факта, че ответницата е ползвала процесния имот за исковия период от време, за който е
отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че от анализа на събраните
доказателства, както и тези ангажирани пред въззивната инстанция, се установява
факта, че през целия исков период ответницата е ползвала без основание процесния имот, поради което дължи заплащане на обезщетение
за ползване в размер на средния пазарен наем и предявеният иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен. Излага се още, че неправилен е изводът на първоинстанционния
съд, че собственикът на процесния имот дължи
заплащане на такса за „битови отпадъци“, което е основанието предявеният иск за сумата от 1776.57 лв. представляваща
платени такси „битови отпадъци“ за периода
от 29.07.2014г. до
30.06.2016г., да
бъде отхвърлен. Твърди се, че съгласно чл.11, ал.3 от ЗМДТ задължено лице за
заплащане на такси „битови отпадъци“ е ползвателят на имота, който в
случая за исковия период е ответницата и е налице основание за ангажиране на
нейната отговорност да заплати претендираната сума от 1776.57 лв. представляваща платени такси „битови отпадъци“ за периода от 29.07.2014г. до 30.06.2016г.. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред
двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - С.А.М., чрез адв.
Б.Т., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба от ищеца. Изложени са аргументи, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства като е приел, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за ползване без основание на процесния
имот за част от исковия период -29.07.2014г.
до 10.05.2016г., е неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен. Поддържа
се, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен
начин твърдяния от ищеца факт, че ответницата заедно
с малолетно дете е обитавала процесния имот за
исковия период от време, което е основание да се приеме, че по делото не са доказани
елементите от фактическия състав на предявения иск за неоснователното
обогатяване – обогатяване на ответницата, респективно обедняването на ищеца.
Твърди се още, че изводът на СРС за неоснователност на предявения иск за
заплащане на платени такси
„битови отпадъци“ за периода от 29.07.2014г. до 30.06.2016г., е обоснован при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение в
обжалваните части. Претендира присъждане
на разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - С.А.М., чрез адв.
Б.Т., с която се обжалва решението на СРС в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 894.96 лв., обезщетение за ползване на
собствен на ищеца недвижим имот - апартамент №11, находящ се в град София, ул.“********, с идентификатор 68134.1932.2143.1.24 по КККР на гр.София, за периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта на възложените в тежест разноски за сумата от 136.91 лв.. Инвокирани
са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в
обжалваната част като постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства и при неправилно тълкуване на материалния закон. Твърди се, че
изводът на СРС, че ответницата е обитавала процесния
имот за периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г. е необоснован и не кореспондира на събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че в показанията на нито един от разпитаните
свидетели не се сочи факта, че през периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г. ответницата е живеела в процесното
жилище. Напротив, излага се, че по делото е установено, че ответницата е живяла
на друг адрес, където е полагала грижи за болна жена, в която насока са
показанията на свидетеля В.Д., който е без родство със страните и дадените от
него показания са в резултат на негови лични и непосредствени впечатления,
логично последователни са и като такива следва да бъдат кредитирани от съда.
Допълнителни аргументи в подкрепа на становището за неоснователност на предявения
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД са изложени в писмена защита. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - „Е.“ ООД, чрез адв.Хр.Х., депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба от ответницата. Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваната част
е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на
закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно съдебното решение в обжалваната част.
Предявени
са от „Е.“ ООД срещу С.А.М. при условията на субективно и обективно съединяване
искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
С оглед предмета
на постъпилите въззивни жалби от страните, предмет на
съдебен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно
решение.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. От събраните пред първата инстанция
доказателства се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.
Пред настоящата инстанция са
ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК – разпит на свидетеля Н.А.,
брат на управителя на дружеството-ищец, и бивш съпруг на ответницата, който
заявява пред съда, че от 2011г. до м.май 2017г. ответницата, заедно с роденото
от брака им дете, са живеели на адреса на процесното
жилище. Посочва, че след развода с бившата си съпруга, който е бил през 2015г.,
е посещавал процесното жилище всеки месец по два
пъти, тъй като в него е осъществяван режима на лични отношения с малолетната си
дъщеря, съгласно постановеното решение за развод.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ответницата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно в частта, в която е
приет за основателен и доказан предявеният
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 894.96 лв., обезщетение
за ползване на собствен на ищеца недвижим имот - апартамент №11, находящ се в град София, ул.“********, с идентификатор 68134.1932.2143.1.24
по КККР на гр.София, за периода от 11.05.2016г.
до 30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. За да постанови съдебният акт в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 894.96 лв., първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал,
че за периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г.
ответницата е ползвала без основание собствения му недвижим имот, в резултат на
което е налице обедняване - намаляване
на активите от имуществото на
ищеца чрез пропуснато сигурно негово увеличение от ползването на недвижимата вещ. Така обоснованият извод на СРС
е неправилен, в пълно противоречие на събраните по делото доказателства.
Относно изложените от СРС правни аргументи в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД за разликата над 894.96 лв. до пълния предявен размер от
11500 лв., обезщетение за ползване на собствен недвижим имот - апартамент №11, находящ се в град София, ул.“********, с идентификатор 68134.1932.2143.1.24
по КККР на гр.София, за периода от 29.07.2014г. до 10.05.2016г., както и за
сумата от 1776.57 лв. представляваща платени такси „битови отпадъци“ за периода от 29.07.2014г. до 30.06.2016г., решението като краен резултат е правилно, кореспондира на събраните по делото доказателства и е
съобразено с приложимия материален
закон.
Във връзка с изложените във въззивните
жалби доводи, следва да се добави и следното:
Правилно първостепенният
съд е дал правна
квалификация на предявените искове
като такива с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, която норма постановява, че всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът
по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва
да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за
сметка на имуществото на ищеца,
липса на друга правна възможност за ищеца да защити
интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест по
аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1
от ЗЗД.
В конкретната хипотеза
и от представеното по делото
решение от 11.07.2014г., постановено по гр.дело №147/2013г. по описа на РС-Крумовград се установява, че процесният
недвижим имот, представляващ
семейно жилище, а именно апартамент №11, находящ
се в град София, ул.“********, е бил предоставен за ползване на ответницата и малолетната й дъщеря /родена от прекратения брак с Н.А./ за срок от една
година, считано от влизане в сила на решението, т.е. за периода от 29.07.2014г. /дата на влизане в сила на решението/ до
29.07.2015г.. Въззивният съд счита,
че за периода, за който съгласно
посоченото решение по чл.56, от СК е било предоставено ползването на процесния имот на ответницата по силата на закона
по аргумент на чл.57, ал.1 от СК се е създало наемно
правоотношение, тъй като постановеното решение по чл.56 от СК замества
съгласието на наемодателя –
собственик на имота, за посочения в него максимално
предвиден срок. Следователно се налага
извода, че за периода 29.07.2014г. до 29.07.2015г. страните
по делото са обвързани от създадено наемно
правоотношение, респективно ответницата
е ползвала имота на валидно
правно основание и за дружеството-ищец – наемодател е съществувала
друга правна възможност да
защити интересите си – да предяви
иск срещу ответницата за заплащане на наемна цена по чл.232 от ЗЗД. След като за посочения период ищецът разполага с друг вид искова защита, то предявеният иск
по чл.59, ал.1 от ЗЗД за посочения период се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен /чл.59, ал.2 от ЗЗД/.
Досежно останалата
част от исковия период, считано от 30.07.2015г. до
30.06.2016г. в
хипотезата на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗДД единствен релевантен
факт е доказването в процеса на обстоятелството, че дружеството-ищец е бил
лишен от възможността да ползва процесния имот поради
поведението на ответницата, която го е ползвала през правно основание за това.
В конкретния случай съдът приема, че от ангажираните
по делото доказателства не
се установява по несъмнен
начин факта, че ответницата е ползвала
без основание собствения на дружеството-ищец недвижим имот. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания по делото свидетел – В.Д., без родство със страните, който заявява пред съда, че за посочения период ответницата заедно с детето й са живеели в собствения
му апартамент, който е
офис, но е бил годен за живеене, като
същата е полагала грижи за болната му съпруга,
тъй като е отсъствал от страната за продължителен период от време. Показанията на този свидетел са дадени
в резултат на негови лични и непосредствени
впечатления, логично последователни са и не са противоречиви.
На следващо място съдът намира да посочи, че показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Н.А., брат на управителя на дружеството-ищец, и бивш
съпруг на ответницата, следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК и не следва да бъдат ценени, тъй като са противоречиви, взаимно
изключващи се и не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.
По тези аргументи настоящият състав намира, че след като по делото не е
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период от 30.07.2015г.
до 30.06.2016г. ответницата
е ползвала без основание процесния имот, съответно по
делото е останал недоказан факта, че дружеството-ищец е бил лишен от
възможността лично да си служи с недвижимия имот по предназначение и да извличат
полезните му свойства, съответно че са настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера, чийто паричен еквивалент
е средната пазарна наемна
цена, която би могла да бъде
получена от ответницата срещу
ползването на имота за посочената част от исковия
период от време. В тази връзка съдът приема, че по делото е останал и доказан елемента от фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД – обогатяване на ответницата, в
случая увеличение на активите на едно
имущество чрез безвъзмездно получаване
на определено материално благо - ползване
на чужда недвижима, без да има правно основание за това. След като по делото са останали
недоказани елементите на фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД,
предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание на процесния недвижим имот се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от
1776.57 лв. представляваща платени такси „битови отпадъци“ за периода
от 29.07.2014г. до 30.06.2016г., въззивният съд счита за
правилни изложените от СРС мотиви относно факта, че съгласно чл.64
от ЗМДТ таксата за „битови отпадъци“ се заплаща
от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. от собствениците
на имоти на територията на общината. Следователно ищецът в качеството на собственик на
процесния имот има вменено по закон задължение
да заплаща таксата за „битови отпадъци“. Така предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен иска
с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 1776.57 лв. представляваща
платени такси „битови отпадъци“ за периода
от 29.07.2014г. до
30.06.2016г., като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред
настоящата инстанция право на разноски има въззивника-ответник. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта на възложените в тежест на ответницата разноски за сумата от 136.91 лв..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва да се присъди още
сумата от 67.41 лв., сторени от нея разноски пред СРС, както и сумата от 25.00
лв., направени разноски пред въззивната инстанция за платена държавна такса. По
делото не са ангажирани доказателства за направени от ответницата разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, поради което такива
не се дължат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№330379 от
05.02.2018г.,
постановено по гр.дело №33514/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, В ЧАСТТА, в която е осъдена С.А.М. да
заплати на „Е.“ ООД на правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 894.96 лв., обезщетение за ползване на
собствен недвижим имот - апартамент №11, находящ
се в град София, ул.“********, с идентификатор
68134.1932.2143.1.24
по КККР на гр.София, за периода от
11.05.2016г. до
30.06.2016г., ведно
със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, в която е осъдена
С.А.М. да заплати на „Е.“ ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 136.91 лв. разноски
по делото
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Е.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; срещу С.А.М.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***; иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 894.96 лв., обезщетение
за ползване на собствен недвижим имот - апартамент №11, находящ се в град София, ул.“********, с идентификатор 68134.1932.2143.1.24 по КККР на гр.София, за периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.06.2016г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №330379 от 05.02.2018г., постановено по гр.дело №33514/2016г. по описа на СРС,
І Г.О., 49-ти състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Е.“
ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на С.А.М.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***; на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 67.41 лв., сторени разноски пред СРС, както и сумата от 25.00 лв., направени
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до
страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./