Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.
Русе, 02.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, в публичното заседание на 17 май 2023г. в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС
СПАСОВ
при секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм. дело № 30 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 184, във връзка с
чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 45, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по субективно
съединени жалби на Х.Г.А.,
М.И.П., Й.М.Р., тримата с адресна регистрация в Община Русе, чрез процесуален
представител адв. Д.М.Д. ***, К.К.А., М.Г.Н., И.Н.И. и М.Н.Ч., и четиримата с
адресна регистрация в Община Русе, чрез процесуален представител адв. А.С.Б. ***,
както и по
оспорване на Областен управител на Област Русе на Решение № 1163, прието с
Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на Общински съвет (ОбС) – Русе (л. 1 от
преписката), върнато за ново обсъждане от общинския съвет поради констатирани
от областния управител нарушения. При липсата на последващо произнасяне от
страна на Общински съвет - Русе и изтичането на 14-дневния срок за това,
областният управител е сезирал със своето оспорване АдмС – Русе. Релевират се
основания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Претендира се отмяна на оспореното Решение
№ 1163, прието с Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на Общински съвет - Русе.
Претендират се и направените в производството разноски, съгласно представени
списъци на разноските.
Ответникът по оспорването - Общински съвет – Русе,
чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбите и направеното
оспорване от областния управител на Област Русе. Претендира направените
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Административен
съд - Русе, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и направената проверка за законосъобразност на оспорения общ
административен акт, намира за установено следното:
По
фактите
Председателят на Общински съвет -
Русе е внесъл за разглеждане от ОбС – Русе Предложение вх. № 912 от 11.11.2022 г. относно
приемането на решение за определяне на минимални и максимални цени за
таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа,
валидна на територията на Община Русе (л. л. 16, гръб и 17 от преписката).
В предложението било
посочено, че в Общински съвет - Русе е постъпило Писмо вх. № 831 от
18.10.2022 г. от заинтересовани таксиметрови превозвачи с искане за промяна в
цената на предлаганата от тях услуга съответно за дневна 1.05 - 1.50 лв./км. и
нощна 1.20 - 1.80 лв./км. Основен мотив за исканите промени в цените бил
покачването на цените на горивата, разходите за поддръжка на автомобилите,
поскъпването на застраховките и техническите прегледи, цената на труда, както и
обстоятелството, че същите не отговарят на пазарната действителност в гр. Русе
(л. 17, гръб и л. 18 от преписката).
Посочено било още, че с изменението на чл. 24, aл. 5 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. за таксиметровите превози на пътници /Наредбата/ (ДВ, бр. 9 от
2021 г., в сила от 2.02.2021 г.), в срок до 31 октомври общинският съвет
определя минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един
километър пробег по съответната тарифа за следващата календарна година, валидни
за територията на съответната община. Когато общинският съвет не определи
минимални и максимални цени за следващата календарна година, се прилагат
цените, които са били определени към 31 декември.
В предложението било уточнено, че последното изменение на цените за
километър пробег било прието с Решение № 678/14.10.2021 г., където Общински
съвет - Русе е определил минимални цени за таксиметров превоз на пътници за
един километър пробег по съответната тарифа, валидна на територията на Община
Русе - дневна тарифа 0.89 лв. на км. и нощна тарифа 0.99 лв. на километър и
максимални такива - дневна тарифа 1.29 лв. на км. и нощна тарифа 1.49 лв. на
км.
От съдържанието на предложението става ясно още, че на 10.11.2022 г. било
проведено заседание на Постоянната комисията по комунални дейности, транспорт и
безопасност на движението към Общинския съвет, която разгледала постъпилото предложение за промяна на цените и единодушно взела решение
предложението да бъде разгледано от Постоянната комисия по законност, обществен
ред и сигурност, където да се прецени, законосъобразността на предложението и
дали да бъде изготвен проект на решение. Предвид обстоятелството, че предложението
касае приемането на решение, което притежава характера на общ административен
акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс, е посочено, че било
необходимо публично оповестяване на проекта на акта, като същият следвало да
бъде публикуван на сайта на Общинския съвет не по-късно от един месец преди
приемането му, налице са данни за това. В тази връзка на свое заседание ПК по
ЗОРС взела решение такъв проект да бъде изготвен и внесен от Председателя на
Общински съвет — Русе. (л. л. л. 18, гръб – л. 26 от преписката)
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от Правилника за организацията
и дейността на Общински съвет - Русе, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация, председателят на ОбС – Русе предложил на ОбС да вземе
следното решение:
„На основание чл.
21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, чл.65 от АПК и чл. 24а,
ал. 11 от Закона за автомобилните превози, вр. чл. 24, ал. 5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници определя
цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег на територията
на Община Русе, както следва:
1. Минимални цени:
1.1. Дневна тарифа - 1.05 лв.;
1.2. Нощна тарифа – 1.20 лв.
2. Максимални цени:
2.1. Дневна тарифа - 1.50 лв.;
2.2. Нощна тарифа - 1.80 лв.“
Съгласно Протокол № 43,
на заседанието на 13.12.2022 г. са присъствали четиридесет и девет от общо петдесет и един
общински съветници, като след разглеждането на т. 33 от дневния ред и след
приемането на предложение, съгласно което да се определи по-ниска минимална
цена на дневна и нощна тарифа, съответно - 0.89 и 0.99 лева, след поименно
гласуване, 35 (тридесет и пет) общински съветници са гласували „за“ предложения
проект на решение с приетото към него допълнително предложение, 1 (един) е
гласувал „въздържал се“ и е нямало „против“ (л. л. 2 – 16 от преписката).
Решение № 1163, прието с Протокол № 43 от 13.12.2022 г., е прието на основание чл. 21, ал.
2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, чл. 65 от АПК и чл. 24а, ал. 11
от Закона за автомобилните превози, вр. чл. 24, ал. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. за таксиметров превоз на пътници, във връзка с Контролен лист № 1083 от 25.11.2022
г. на Общински съвет - Русе, съдържащ предложение за приемането на решението от
председателя на съвета.
С решението се определят цени за таксиметров превоз на пътници
за един километър пробег на територията на Община Русе, считано от 01.01.2023г.,
както следва:
1. Минимални цени:
1.1. Дневна тарифа - 0.89 лв.;
1.2. Нощна тарифа - 0.99 лв.
2. Максимални цени:
2.1. Дневна тарифа - 1.50 лв.;
2.2. Нощна тарифа - 1.80 лв.
Решението на общинския съвет е
изпратено на областния управител на Област Русе на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА на 22.12.2022 г., за което е представен по делото заверен препис от
извлечение от електронна поща (л.100 от делото), като е получено в
деловодството на Областна администрация — Русе с вх. № 08-01-125 от 22.12.2022 г.
Със Заповед № 4-95-00-721 от 29.12.2022 г. (л. л.
46 - 49 от делото) Областният управител връща за ново обсъждане Решение № 1163,
прието с Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на ОбС – Русе като незаконосъобразно.
Мотивите на областния управител се изразяват в това, че с решението са нарушени нормите на чл. 24а, ал.
11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и чл. 24, ал. 5 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. (Наредба № 34) за таксиметров превоз на пътници. Според
цитираните норми общинските съвети следва в срок до 31 октомври да определят
минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър
пробег по съответната тарифа за следващата календарна година, валидни за
територията на съответната община. В случая решението на Общински съвет - Русе
е прието на 13.12.2022 г., поради което областният управител е счел, че не са
спазени сроковете, установени със ЗАвПр и Наредба № 34. Посочил е, че последствията
от неспазването на определения срок - 31 октомври, са уредени в изречение второ
на същите норми от ЗАвПр и Наредба № 34 по следния начин: когато не бъдат
утвърдени от Общинския съвет в предвидения законов срок минимални и максимални
цени за следващата календарна година, се прилагат цените, които са били
определени към 31 декември на предходната година. Освен това е счел
още, че с приемането на процесното решение не е съобразена и разпоредбата на
чл. 90, ал. 1 от АПК, според която административните актове не се изпълняват,
преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или
протест - до решаването на спора от съответния орган, както и че решението е
прието при наличие на непълни и противоречиви мотиви за това - нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Заповедта и придружителното писмо към нея са получени
от Общински съвет - Русе на 29.12.2022 г., видно от представения по делото
заверен препис от извлечение на Дневник за входяща и изходяща поща на ОбС –
Русе (л. л. 96 – 103 от делото).
Законовият 14-дневен срок за произнасяне на Общински
съвет - Русе изтича на 12.01.2023 г.
В срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА не последвало ново
разглеждане на върнатото решение и областният управител, на основание чл. 45,
ал. 8 от ЗМСМА сезирал настоящия съд с оспорване на Решение № 1163, прието с
Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на ОбС – Русе.
В Писмо вх. № 540 от 07.02.2023 г. на председателя на
ОбС – Русе е посочено, че на заседанието на ОбС – Русе, проведено на 24.01.2023
г., ОбС – Русе не е отменил процесното решение, тъй като проектът за отмяна на
акта е бил оттеглен от неговия вносител (л. 96 от делото и л. 27 от
преписката).
Срещу процесното решение са
постъпили и субективно съединени жалби от Х.Г.А., М.И.П., Й.М.Р., тримата с адресна
регистрация в Община Русе, чрез процесуален представител адв. Д.М.Д. ***, К.К.А.,
М.Г.Н., И.Н.И. и М.Н.Ч., и четиримата с адресна регистрация в Община Русе, чрез
процесуален представител адв. А.С.Б. ***, в които са изложени идентични
съображения за незаконосъобразност на решението на общинския съвет, а именно,
че нормата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет в
изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член да приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Решение № 1163, прието с
Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на ОбС - Русе обаче се явява незаконосъобразно,
тъй като съгласно чл. 24, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) Общинските
съвети определят в срок до 31 октомври минимални и максимални цени за
таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за
следващата година, валидни за територията на съответната община, като
регламентираният от закона срок е преклузивен. Решение № 1163, прието с
Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на ОбС - Русе е прието на 13.12.2022 г., т.е.
след изтичане на определения законов преклузивен срок. В този случай
законодателят е посочил, че когато общинският съвет не определи минимални и
максимални цени за текущата година, се прилагат цените към 31 декември на
предходната година.
Правни
изводи
Оспорването на Областния управител на Област Русе е
процесуално допустимо, като подадено
в законоустановения 7-дневен срок по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА. Областният
управител на Област Русе има право и интерес от оспорване на административния
акт, като правата му произтичат пряко от закона – чл. 45, ал. 4, вр. с ал. 8 на
същата норма от ЗМСМА. Процесното решение е акт на ОбС по смисъла на чл. 45,
ал. 4, изречение второ от ЗМСМА и Областният управител разполага с
компетентност да го оспори пред съответния административен съд. Оспорването
намира правното си основание в чл. 32, ал.2, предл. 1 от Закон за
администрацията (ЗА), във вр. с чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА.
Субективно съединените жалби от Х.Г.А., М.И.П., Й.М.Р.,
тримата с адресна регистрация в Община Русе, чрез процесуален представител адв.
Д.М.Д. ***, К.К.А., М.Г.Н., И.Н.И. и М.Н.Ч., и четиримата с адресна регистрация
в Община Русе, чрез процесуален представител адв. А.С.Б. ***, също се явяват
подадени в срок от лица, които имат правен интерес от оспорване на общия
административен акт, като всеки един от жалбоподателите е адресно регистриран в
Община Русе и ползва таксиметрови услуги в гр. Русе.
Разгледани по същество, направеното оспорване и
постъпилите жалби се явяват основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, вр. чл. 184 от АПК, проверката на законосъобразността
на оспорения общ административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при приемането му, както и дали е
съобразен с целта на закона.
Съдът е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на ОАА, като не се ограничава само с основанията, посочени
от оспорващите.
В административното
право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на
нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от
който е засегнат актът.
Нищожни са тези
административни актове, които, поради радикални, основни и тежки недостатъци,
се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове
и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да
породят, изменят или погасят някакви правни последици.
За да бъде
законосъобразен на първо място административният акт трябва да бъде издаден от
компетентен орган.
Компетентността на
административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на
изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава.
Той може да действа само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а
актовете и действията му извън тях са винаги нищожни - не пораждат никакви
правни последици.
Липсата на компетентност
е едно от безспорните основания за нищожност на административния акт.
Компетентността
следва да бъде териториална, материална и времева.
При проверката на
тези изисквания, решаващият състав констатира следното:
Териториалната и
материална компетентност на Общински съвет – Русе да приеме решение като
процесното е уредена на първо място от общата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), която
предвижда принципна компетентност на общинския съвет в изпълнение на своите
правомощия по ал. 1 на същия член да приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения. На следващо място съгласно разпоредбата на
специалния закон – чл. 24а, ал. 11 от ЗАвПр, общинските съвети определят в срок до 31 октомври минимални и
максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по
съответната тарифа за следващата година,
валидни за територията на съответната община. Когато общинският съвет не
определи минимални и максимални цени за текущата година, се прилагат цените към
31 декември на предходната година. В този смисъл колективният административен
орган – Общински съвет - Русе е разполагал с териториална и материална
компетентност да приеме решение, с което да определи минимални и максимални цени за таксиметров превоз на
пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата година, валидни за територията на Община Русе.
Не е спазено обаче
изискването на закона, упражняването на това правомощие да бъде реализирано в срок до 31 октомври.
В случая е налице т.
нар. „времева некомпетентност“. При
този вид компетентност органът има правомощието да издаде/приеме определен административен
акт само във времевия период, за който му е делегирано това правомощие. Приемането
на решение след този законово регламентиран преклузивен срок е нищожно.
Общински съвет –
Русе има правомощието по чл. 24а, ал. 11 от ЗАвПр за периода до 31 октомври на
настоящата година да определи минимални и максимални цени за таксиметров превоз
на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата година,
и въз основа на закона, му е определено и цитираното правомощие. При
ограничаване на това му правомощие във времето – до 31 октомври на настоящата
година, органът няма компетентност да приема акт по чл. 24а, ал. 11 от ЗАвПр
след този срок.
Съгласно относимата
нормативна уредба – чл. 24а, ал. 11 от ЗАвПр, в случай че Общинският съвет не
упражни правомощието си да определи минимални и максимални цени за таксиметров
превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата
година в законоустановения преклузивен срок до 31 октомври на настоящата
година, то през следващата година следва да се прилагат цените до 31 декември
на предходната година.
За да породи правни
последици Решение № 1163, прието с Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на ОбС - Русе, следва да е прието
от орган, който разполага с териториална, материална и времева компетентност
при произнасянето си.
В конкретния случай
териториалната и материална компетентност, с която разполага Общински съвет -
Русе не е упражнена в предвидения в закона срок и за него се е преклудирала
възможността да упражни това свое правомощие. Като се е произнесъл след
установения от закона преклузивен срок, органът е постановил един
недействителен акт, който не поражда правни последици, а неговата нищожност
следва да бъде прогласена по надлежния ред.
В този смисъл е и
практиката на ВАС, намерила отражение например в Решение № 14166 от 20.11.2018
г. по адм. д. № 54/2018 г. на ВАС, III о.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 184, във
връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ основателно се явява искането на
оспорващия да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева (л. 115 от делото). Според практиката на ВАС юрисконсултско
възнаграждение се присъжда не само когато процесуалното представителство на
страната е било осъществено от юрисконсулт, но и когато страната е била
представлявана в производството от друг служител с юридическо образование в
хипотезата на чл. 32, т. 3 от ГПК, дори и той да не е назначен на посочената длъжност,
както е и в случая – представляващият областния управител служител е назначен
на длъжността главен експерт в Дирекция „Административен контрол, регионално
развитие и държавна собственост“ в Областна администрация – Русе (вж.
пълномощно на л. 94 от делото).
Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на
АПК, следва да бъдат присъдени в тежест на Община Русе, която разполага със
собствена правосубектност като юридическо лице – чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, юрисконсултско възнаграждение (а
и деловодните разноски по принцип) се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Областната администрация на Област Русе,
която също е юридическо лице, съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗА.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 184, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява
искането на жалбоподателите да им бъдат присъдени направените по делото
разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева за всеки един
поотделно.
В полза на жалбоподателя Й.М.Р.
следва да бъде присъдено и заплатеното от него в брой адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита и съдействие по делото от адв. Д.М.Д. *** в
размер на 1 000 лева (вж. Договор за правна защита и съдействие № 019966 от
03.01.2023 г. на л. 8 от делото).
Неоснователно се явява искането
на адв. Д.М.Д. *** за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната безплатна
правна защита на жалбоподателите М.И.П. и Х.Г.А. в размер на 1 000 лева за
всеки един от тях или общо в размер на 2 000 лева. Действително съгласно
представените по делото договори за правна защита и съдействие (л. л. 6 и 7 от
делото) и декларация за материално и гражданско състояние на Х.Г.А. (л. 5 от
делото) се установява, че адв. Д. е оказал безплатно правна защита и съдействие
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на Х.Г.А. и на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3, пр. 2-ро от ЗА на М.И.П.. В случая обаче, видно дори и от факта, че
оспорването, направено от тримата жалбоподатели Х.Г.А., М.И.П. и Й.М.Р., е
осъществено посредством депозирането на една обща жалба чрез процесуалния им
представител адв. Д.М.Д., като безспорно на адвокат Д. е било заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие по делото
от един от жалбоподателите – Й.М.Р., като по този начин е бил възнаграден
действително положения труд от адвоката по делото, поради което адвокатско
възнаграждение не му се следва и по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като в случая
се оспорва от тримата жалбоподатели един и същ административен акт с напълно
идентични аргументи за неговата незаконосъобразност, едни и същи са и доводите
и представените писмени доказателства касателно допустимостта на производството
- правния интерес на лицата да оспорят процесния акт.
Основателно е искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат А.С.Б., който е оказал безплатна правна помощ
на жалбоподателите К.К.А.,
М.Г.Н., И.Н.И. и М.Н.Ч. в
проведеното производство по адм. дело №
30/2023 г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. първо и второ от ЗА, видно
от съдържанието на представените договори за правна защита и съдействие (на л.
11, л. 15, л. 19 и л. 23 от делото). Размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на 1 000 лева.
Следва да се посочи, че възнаграждение в посочения
размер не следва да се определя поотделно според броя на субективно съединените
жалби, щом за тяхното разглеждане се развива едно общо съдебно производство.
По-конкретно неприложимо, дори по аналогия, е правилото, разписано в
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според което за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, именно с оглед наличието на специална правна норма, уреждаща размера
на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела – чл. 8 от Наредбата.
Освен това следва да
се съобрази, че в конкретния казус жалбите срещу оспорения административен акт
имат напълно идентично съдържание, като в случая се оспорва от четиримата жалбоподатели
един и същ административен акт с напълно идентични аргументи за неговата
незаконосъобразност, едни и същи са и доводите и представените писмени
доказателства касателно допустимостта на производството - правния интерес на
лицата да оспорят процесния акт.
С оглед гореизложеното на надлежно упълномощения
адвокат от жалбоподателите К.К.А., М.Г.Н., И.Н.И. и М.Н.Ч. – адв. А.С.Б. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1 000 лева,
като по този начин ще бъде възнаграден действително положения труд от адвоката по делото.
Доколкото отговорността за разноски е от облигационно
естество, направените разноски и възнаграждението за предоставената безплатна
правна помощ следва да бъдат присъдени в тежест на Община Русе, която разполага
със собствена правосубектност като юридическо лице – чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА.
В заключение, обстоятелството, че адв. Д. Д. и адв. А.
Б. са представлявали по настоящото дело повече от едно лице не е довело до
полагане на повече усилия от тяхна страна.
Водим от изложеното
и на основание чл. 184, във връзка с чл. 172, ал. 2,
предл. първо
и чл. 173, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 1163, прието с
Протокол № 43 от 13.12.2022 г. на Общински съвет – Русе.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на Областна администрация на Област Русе сума в размер на 100
лева – за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на Й.М.Р., ЕГН ********** сума в размер на 1 010 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на М.И.П., ЕГН ********** сума в размер на 10 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на Х.Г.А., ЕГН ********** сума в размер на 10 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на К.К.А., ЕГН ********** сума в размер на 10 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на М.Г.Н., ЕГН ********** сума в размер на 10 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** сума в размер на 10 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на М.Н.Ч., ЕГН ********** сума в размер на 10 лева – за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адвокат А.С.Б. ************,
със служебен адрес: гр. Силистра, ул. “Илия Блъсков“ № 1, сумата от 1 000 лева –
възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателите К.К.А.,
М.Г.Н., И.Н.И. и М.Н.Ч..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател
Съдия: