№ 575
гр. Смолян, 30.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ал. 3 от ГПК.
С Определение № 590/10.10.2022 г. по гр. д. № 1045/2021 г.
Смолянски районен съд изменя на основание чл. 248 от ГПК Решение №
181/06.07.2022 г. по гр. д. № 1045/2021 г. на РС – Смолян, в частта за
разноските, като го допълва с нов диспозитив, с който на основание чл. 38 ал.
2 от ЗА осъжда „Изи Финанс“ ЕООД да заплати на адвокат Кр. Игн. Б.
адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 697/2021 г. на РС – Смолян в размер
на 50 лева, пропорционално на отхвърления иск, като отхвърля като
неоснователна молбата в частта за разликата над уважения размер от 50 лева
до пълния претендиран размер от 91, 95 лева.
Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответницата М. Б., чрез пълномощник адв. Кр. Б., с оплаквания, че е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, както и
актуалната съдебна практика.
В частната жалба се излагат пространни доводи с твърдение, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7 ал. 2 т. 1,
във вр. с ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения; при наличие на тази изрична норма са неприложими
нормите на чл. 11 и чл. 6 т. 5 от наредбата.
С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното
определение и се постанови друго, с което да бъде осъден ищеца да заплати
на адв. Кр. Игн. допълнително сумата от 41, 95 лева за адвокатско
възнаграждение за извършено процесуално представителство и съдействие по
заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищецът
1
„Изи Финанс“ ЕООД, чрез юрк. Ал. Г., с който се оспорва частната жалба
като недопустима – като просрочена, както и по същество като неоснователна.
Излагат се доводи, че правилно е определено адвокатското възнаграждение.
Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното определение.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена. Неоснователни са възраженията за нейното просрочие:
Обжалвания акт е връчен на ответницата на 20.10.2022 г., а частната жалба е
депозирана в последния ден на едноседмичния срок – на 27.10.2022 г. в 17:03
ч. с оглед разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК, още повече, че съдът е указал
двуседмичен срок за обжалване.
Доколкото страната няма правен интерес от обжалване на
първоинстанционното определение в частта, с която се присъжда адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лева, следва да се приеме, че акта на РС се
обжалва само в отхвърлителната му част – за разликата от 50 лева до 91, 95
лева; по същите съображения следва да се приеме, че се иска отмяна не на
цялото определение, а само на неговата отхвърлителна част.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал. 3 от Закона за адвокатурата за депозиране на възражение в
заповедното производство по чл. 414 от ГПК от длъжника М. Б. чрез
пълномощник адв. Кр. Б.. Определяйки адвокатско възнаграждение под
минимума на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, районният съд е постановил акт в съответствие с чл. 101
параграф първи от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 4
параграф трети от Договора за Европейския съюз, и разясненията, дадени с
решения на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-
427/16 и С – 428/16. Предвид естеството на извършеното от пълномощника
процесуално действие – подаване на бланка за възражение по чл. 414 от ГПК
с изявление, че не се дължи присъденото със заповедта за изпълнение
вземане, естеството на производството – заповедно, не са касае за случай с
фактическа и правна сложност, с оглед на което нормативно установения
минимум на адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал. 2, във вр. с ал. 7 от
НМРАВ не отговаря на легитимните цели. В този смисъл Решение от
21.01.2021 г. по В. гр. д. № 7332/2020 г. на Софийски градски съд и
Определение № 1281/09.04.2021 г. по В. ч. гр. д. № 851/2021 г. на ОС – Варна.
В допълнение следва да се посочи практика на Върховен
касационен съд, в която се приема, че не се дължат разноски във връзка с
депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК. Приема се, че предявяването на
2
възражение по чл. 414 от ГПК не е елемент от самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска; законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на
чл. 422 от ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо. Приема се, че правото на
възражение следва да бъде упражнявано без злоупотреба /чл. 3 от ГПК/,
каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита,
кумулативно – по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и по защитата
срещу иска по чл. 422 от ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха
могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 от
ГПК. В този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г.
на първо търговско отделение и Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. №
236/2020 г. на второ търговско отделение на ВКС.
С оглед изложеното определението на районния съд в
обжалваната му част като законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено. За настоящото производство /по реда на чл. 248 от ГПК/ не
следва да се присъждат разноски; производството по чл. 248 от ГПК не е
самостоятелно по смисъла на чл. 81 от ГПК, а само коректив по отношение на
акта, постановен във вече проведеното исково производство.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 590/10.10.2022 г. по гр. д.
№ 1045/2021 г. на Смолянски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4