Р Е
Ш Е Н
И Е
№
27.07.2017
г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
Секретар Йорданка Тянева, като разгледа докладваното
от съдия Мария Терзиева гражданско
дело № 240 по
описа за 2017 г. и
като обсъди:
Правното основание на иска е чл.26 СК .
Депозирана е молба от А.И.М.,
чрез адвокат А. против: Г.А.М., Р.И.М. и Зюмбюля Г.М.,
в която твърди, че Зюмбюля М. е
негова съпруга, Г.М. е техен син, а Р.М. съпруга на Г.. През 1979 г. двамата
със Зюмбюля са сключили граждански брак, като семейство са заживели в жилищна
сграда, находяща се в с. Болярци, ул. „56-та” № 18 /собственост на родителите/,
през 1990 г. Г. Иванова, Димитър А. и Шинка Чакърова са подарили на З.
Манонолова и на брат й Данаил А. своите наследствени части от недвижимия имот,
в който са живеели като семейство. Така
Зюмбюля е придобила по наследство и дарение ½ идеална част от недвижими имот,
представляващ: едноетажна, еднофамилна жил. сграда със застроена площ от 90 кв.м.,
построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел III – 823 в кв. 94
по ПУП на с. Болярци. Ищецът твърди, че той и съпругата му Зюмбюля продължават
да ползват половината от жилищната сграда, като другата половина се ползва от
брата на съпругата му и неговото
семейство. Ответникът Г. и съпругата му Р. също живеят в жилищната сграда. От няколко месеца обаче
поведението на двамата коренно се е променило спрямо ищеца и съпругата му,
които започнали да се държат грубо и неуважително към тях. При разговор между
двамата Зюмбюля е споделила, че миналата година е прехвърлила на първия ответник
своята част от описаната жилищна сграда, без знанието на ищеца. Ищецът твърди,
че ответницата Зюмбюля се е разпоредила с имота, като не й е било обяснено
какво подписва, същата е с увреден слух и не е чула прочетеното от нотариуса. В
нотариален № 62, том 4, дело 563 с вх. рег. № 1023 от 21.03.2016г. на СВ при
АРС е посочено, че въпросното
жилище не представлява семейно жилище –
което не е вярно. Моли да бъде постановено решение, с което се обяви спрямо
ищеца за недействителен договор за прехвърляне на недвижим имот, за който е
съставен нотариален акт № 62, том 4, дело 563 с вх. рег. № 1023 от 21.03.2016г.
на СВ при АРС, с прехвърлител Зюмбюля М. и получател Г.М., с който е прехвърлен
недвижим имот, представляващ 4/10 идеални части от едноетажна, еднофамилна жил.
сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в УПИ III – 823 в кв. 94 по ПУП на с.
Болярци срещу издръжка и гледане, които прехвърлителката Зюмбюля М. е получила
от Г.М. от 2010г. до момента на подписване на договора, с който са извършени действия
на разпореждане от Зюмбюля М. със семейното жилище, което съставлява недвижим
имот, предмет на сделката – нейна лична собственост, без негово съгласие и без
разрешение на районния съдия. Ангажират писмени доказателства, претендира за
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответницата Зюмбюля М.. Същата признава иска. Заявява, че имота, с който се
е разпоредила в полза на сина си Г.М. за нея и съпруга й представлява семейно
жилище, прехвърлила е същото без да
уведоми съпруга си и без да иска неговото съгласие. Заявява, че при подписване
на договора за нея не било ясно при какви условия извършва прехвърлянето, както
че след прехвърлянето синът й Г. станал много груб и агресивен спрямо нея и
съпруга й, започнал да гони дъщерите й от вкъщи, както и техните деца. Ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответниците Г. и Р. Манолови, които считат, че предявения иск е
неоснователен. Заявяват, че прехвърлителката Зюмбюля Иванова изрично е заявила
в нотариалния акт, че прехвърления от нея недвижими имот /лична собственост/ не
съставлява семейно жилище. Прехвърлителката Зюмбюля Иванова години преди
сделката е предала владението върху имота, описан в нотариалния акт на Г.М.,
който твърди, че е съборил и наново изградил с негови средства сграда с
допълнителна баня, стаи и е извършил подобрения. Твърди, че този имот
представлява негово семейно жилище, в което живее със семейството си, като
прехвърлителката и съпруга й са останали да живеят в имота. Ето защо счита, че
за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като
имота, описан в атакуваната сделка не е бил семейно жилище на ищеца и на прехвърлителката.
Ангажират писмени доказателства, претендира за направените по делото разноски.
За да се произнесе по
така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на
страните и събраните доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби,
взе предвид следното:
По делото не е спорно, че
ищецът А.М. и третата ответница Зюмбюля М. са съпрузи,което се установява и от
представеното у-ние за семейно положение от Община Асеновград. От брака помежду им са родени децата:
Валентина Андонова М., Славка Андонова М. и Г.А.М., което е видно също от
представеното удостоверение.
По време на брака си с ищеца, ответница Зюмбюля
М. е придобила по силата на договор за извършено в нейна полза дарение,
обективиран в представения по делото препис от нотариален акт № 186, т.1, дело
303/1990 г. на Асеновградския РС следния недвижим имот: 4/10 ид.ч. от
едноетажна еднофамилна жил.сграда със застроена площ 90 кв.м., построена въз
основа на отстъпено право на строеж в/у държавен парцел ІІІ-823, в кв.24 по
плана на село Болярци, състоящ се от 580 кв.м., с уредени регулационни сметки,
при граници: улица, Запрян Василев И. и Г. Христозов А..
От нотариален акт № 108,
т.2, рег.№ 1705, дело 302 с вх.рег.№ 1023/21.03.2016 г.,Акт № 62, т.4, дело
563/16 г. на Служба по вписвания при РС Асеновград е видно, че Зюмбюля Г.
Манолово е прехвърлила на сина си Г.А.М. следния свой имот, представляща лична
собственост и несемейно жилище за пръхвърлителката: 4/10 ид.ч. от жил.сграда със застроена площ 90
кв.м., построена в/у ПИ № 823, за които е отреден УПИ ІІІ-823 в кв.94 по ПУП на
село Болярци, общ. Садово, с площ 580 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІV-824, УПИ
Х-830, УПИ ІІ-822 срещу издръжка и гледане, която прехвърлителката Зюмбюля М. е
получавала от приобретателя Г.М. от 2010 г. до сключване на сделката.
От удостоверение за
постоянен адрес на ищеца А.И.М. е видно, че адреса на същия е село Болярци,
общ. Садово, ул.“56-та“ № 18.
Между страните не се
спори, че семейството на ищеца живее в описаната в нотариалния акт от 2016 г.
жилищна сграда, която е с административен адрес село Болярци, общ. Садово,
ул.“56-та“ № 18, на които адрес живеят и ответниците Г. и Р. Андонови.
От показанията на
свидетелите на ищцовата страна: Данаил Г.А. и Димитър Митков Гочев – съответно
брат и син на Зюмбюля М., които съдът кредитира се установява, че Зюмбюля,
съпруга и, както и свид.Данаил А. ***,
разделена на две /едната част е на Зюмбюля, а другата на Данаил/, като ползват
по два стаи и салон. Тази къща е била
прехвърлена на Зюмбюла и Данаил, по равно. Сина на страните Гошо е направил
пристройка към тяхната част на къщата, като е достроил още една стая и баня. Първоначално
Гошо и майката му са се разбирали, но от края на 2016 г. отношенията им са се
влошили, когато Г. е изгонил сестра си от къщата, а след това е започнал да се
кара с майка си и баща си. Зюмбюля и А. са се оженили през 1973 или 1974 г., от
както са женени и до сега те живеят в тази къща. Зюмбюля не е грамотна, не може
да чете и пише, тя с палец се е подписала на нотариални акт, с които е
прехвърлила къщата на Гошо. За това прехвърляне А. не е знаел, разбрал е
по-късно, след като са започнали скандалите между тях, Зюмбюля му е казала.
Гошо е изгонил родителите си от къщи, както и сестра си – като е заявил, че
къщата е негова.
От показанията на
свид.Т.Г. Асенов – баджанак на Г.М., които съдът кредитира се установява, че Г.,
съпругата му и родителите му живеят в една къща от 7-8 години, но в отделни
домакинства – ползват различни стаи. Г. и свидетеля са направили ремонт на част
от къщата, като са бутнали част от коридора и са изградили нова стая и баня
пред 2 години, ремонтирали са покрива. Ремонта е направен без план и строително
разрешение, без съгласие на вуйчото, които живее в другата част на къщата.
Половината от къщата е прехвърлена от Зюмбюля на Гошо, отношенията между тях са
се влошили, нещо са се скарали и не се разбират
помежду си.
При така установените факти по делото и като взе предвид
разпоредбите на закона, съдът прие следните правни изводи. Съгласно
разпоредбата на чл.26 от СК разпореждането със семейното жилище - лична
собственост на единия съпруг е валидно само ако е налице съгласие за това
дадено от другия съпруг-несобственик, ако съпрузите нямат друго жилище - обща собственост или лична
собственост на всеки един от тях, а при липса на съгласие разпореждането може да стане с
разрешение на районния съд, ако се установи че не е във вреда на децата и
семейството. За успешното провеждане на иска следва ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, че имотът собственост на съпруга му, с
който е извършено разпореждането е семейно жилище, а ответниците в защитата си
срещу иска следва да установят, че е било налице съгласие на съпруга-несобственик
за извършването на разпоредителната сделка. Съгласието на другия
съпруг-несобственик, доколкото не е елемент от фактическия състав на
разпоредителната сделка, не може да се разглежда като абсолютна предпоставка за
нейната действителност, при липсата на която сделката е нищожна. Налице е относителна
недействителност, доколкото е възможно сделката да бъде санирана с даване на
последващо съгласие от съпруга несобственик. В случай обаче, че
такова съгласие липсва, сделката се приравнява по последици на нищожната сделка - сключена
при липса на съгласие, което е едно от основанията за нищожност,
предвидено в чл.26 ал.1 ЗЗД. В закона е предвидена възможност съгласието да бъде заместено с
разрешение на съда, като съответно съда при даване на разрешение за сключване
на сделката взема предвид интересите на децата и семейството, но съдът в случай че бъде сезиран с такова искане има такива
правомощия само до момента на сключване на сделката. След
сключването на сделката не е предвидена възможност същата да бъде санирана с
даване на последващо разрешение от съда, поради което и в случая, следва единствено да се установи дали
е налице извършено разпореждане със семейното жилище, в
съответствие с изискванията за действителност на разпореждането предвидени в
чл.26 СК, като не следва да се обсъжда въпроса дали извършеното
разпореждане е във вреда на децата и семейството. Доколкото
в закона липсва
точна дефиниция на понятието семейно жилище, съдържанието на това понятие може да се
изведе от съдебната практика обективирана в постановление №12/28.12.1971 г. на
Пленума на ВС. Въпреки, че посоченото постановление е издадено за нуждите на
правилното прилагане на правилата за предоставяне на семейното жилище на някой
от съпрузите след развода, от него може да се изведат основните характеристики
определящи едно жилище като семейно. На първо място това е жилището, в което
семейството живее преимуществено и в което е устроило домакинството си, по
начин да задоволява в най пълна степен битовите нужди на семейството. Семейното
жилище обхваща съвкупността от жилищни и битови помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство. Между
страните не се спори, че жилищната сграда описана в оспорения НА от 2016 г., е
семейно жилище на ищеца и тримата ответници, в което те живеят заедно с децата
си от дълги години, като това обстоятелство се установява и от доказателствата
по делото, поради което съдът го приема за доказано. Не се установява съпрузите
А. и Зюмбюля Манолови да имат друго жилище обща собственост или лична
собственост на някой от тях. Спорен между страните е въпроса, дали в обхвата на
понятието семейно жилище, в случая следва да се включи целият прехвърлен имот,
в които живее семейството на ищеца и третата ответница, заедно с първия и
втория ответници, с родените от брака им ненавършили пълнолетие деца, както
дали в това жилище са включват и пристроените стая и баня. Според цитираното
по-горе постановление, предназначението на семейното жилище е да задоволява
битовите нужди на семейството и в обхвата му се включват жилищни и сервизни
помещения, чието предназначение е да обслужват именно тези
битови нужди на цялото семейство. В случая процесния имот, видно от
представеният нотариален акт се състои от
дворно място, в което е изградена едноетажна масивна жилищна сграда, които
графично са отразени на представената по делото скица на имота. От скицата и
свидетелските показания става ясно, че жилищната сграда
представлява отделна постройка, към която е пристроена стая и баня преди 7-8
години от Г. /в която живеят и ползват той, съпругата и децата им/, а
останалата част, състояща се от стая и част от коридор се ползват от родителите
му от сключването им на брака и до настоящият момент. По изложените по-горе
съображения съдът приема, че семейно жилище на семейството на ищеца А. и
съпругата му Зюмбюля е именно жилищната сграда, изградена в дворното място, от
която по ½ ид.ч. са придобити от Зюмбюля М. и Данаил А. през 1990 г.
чрез дарение. Именно в тази сграда живее семейството им, и тя служи за задоволяване
на битовите му потребности, сградата е с
площ общо от 90
кв. м., които съдът намира, че са напълно достатъчни за задоволяване битовите
нужди на семейството на ищеца. Разпореждане със семейното жилище по смисъла на
чл.26 от СК е всяка сделка, при която съпруга – собственик се лишава от
собствеността върху семейното жилище, или
част от него и по този начин
лишава или създава възможност за лишаване
на семейството и
децата си от подслон. Във връзка с изложеното, съдът приема, че за сключването
на договора за прехвърлянето на имота е било необходимо съгласието на ищеца.
При това положение е необходимо да се изследва дали е било налице съгласието на
ищеца за сключване от страна на ответница Зюмбюля М., на разпоредителната
сделка, в частта и относно прехвърлянето на ид.ч. от жилищна сграда, описана в
процесния нотариален акт, към момента на сключване на сделката или в по-късен
момент. Относно формата на съгласието в закона не се съдържат изрични
изисквания, поради което и следва да се приеме, че е допустимо съгласието да се
изрази както писмено, така и устно, поради което и наличието на съгласие за сключване на
оспорваната понастоящем сделка е допустимо да се установява с всички
доказателствени средства. От представения по делото НА на Нотариус Кожухарова е
видно, че липсва писмено изразено съгласие, било чрез нарочна декларация или
устно пред нотариуса при изповядване на сделката. Още повече в същия НА е
посочено, че недвижимият имот представлява лична собственост и несемейно жилище
за прехвърлителката Зюмбюля. От показанията на свид. Данаил А. се
установява още, че ищеца А. е разбрал за прехвърлянето месеци по-късно, след
като Г. е изгонил сестра си от къщи, започнал е да се кара и да се държи зле с
родителите си. Или от доказателствата по делото не може да се приеме, че към
21.03.2016 г. -момента на сключване на процесния НА за прехвърляне на недвижим
имот, ищецът изобщо е знаел за сключването на договора, доколкото същият е сключен между ответниците Зюмбюля и Г.
Манолови, поради това и още по-малко може да се направи извод, че към този
момент ищецът е изразил съгласие за сключването на тази сделка. По делото не се
установи и заместване на съгласието на ищеца с разрешение на Районния съд по местонахождение на имота, нито пък се установи даване на
последващо съгласие от страна на ищеца за сключване на сделката. С оглед
изложеното съдът приема, че към момента на сключване на процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот, не е било налице съгласие на ищеца за сключването
на този договор. Поради това и искът следва да се уважи като се признае за
нищожен договора, обективиран в
нотариален акт № 108, т.2, рег.№ 1705, дело 302 с вх.рег.№
1023/21.03.2016 г., Акт № 62, т.4, дело 563/16 г. на Служба по вписвания при РС
Асеновград, с които е прехвърлен следния недвижим имот: 4/10 ид.ч. от жил.сграда със застроена площ
90 кв.м., построена в/у ПИ № 823, за които е отреден УПИ ІІІ-823 в кв.94 по ПУП
на село Болярци, общ. Садово, с площ 580 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІV-824,
УПИ Х-830, УПИ ІІ-822 срещу издръжка и гледане, която прехвърлителката Зюмбюля М.
е получавала от приобретателя Г.М. от 2010 г. до сключване на сделката, което е
семейно жилище на ищеца и съпругата му.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат осъдени ответниците: Зюмбюля Г.М., Г.А.М. и Р.И.М. да заплатят на ищеца А.М. сумата 550 лева, направени по производството разноски
/50 лв. внесена ДТ и 500 лв. заплатен адвокатски хонорар/, за които са
представени доказателства по делото.
Мотивиран от изложеното
Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор – обективиран
в нотариален акт № 108, т.2, рег.№ 1705,
дело 302 с вх.рег.№ 1023/21.03.2016 г., Акт № 62, т.4, дело 563/16 г. на Служба
по вписвания при РС Асеновград, за прехвърляне на следния недвижим имот: 4/10
ид.ч. от жил.сграда със застроена площ 90 кв.м., построена в/у ПИ № 823, за
които е отреден УПИ ІІІ-823 в кв.94 по ПУП на село Болярци, общ. Садово, с площ
580 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІV-824, УПИ Х-830, УПИ ІІ-822 срещу издръжка
и гледане, която прехвърлителката Зюмбюля Г.М. е получавала от приобретателя Г.А.М.
от 2010 г. до сключване на сделката, което е семейно жилище на ищеца А.И.М. и
съпругата му Зюмбюля Г.М..
ОСЪЖДА Зюмбюля Г.М., ЕГН **********; Г.А.М.,
ЕГН ********** и Р.И.М., ЕГН ********** *** да заплатят на А.И.М., ЕГН ********** *** сумата
550 лева (петстотин и петдесет), представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пловдивския ОС, в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :