РЕШЕНИЕ
№972/31.5.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
четиринадесети май Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1503 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Арас 2009” ЕООД, представлявано Х.И.Х. в качеството му на управител, против Наказателно постановление №
03-009377/ 21.02.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по
труда" - Варна, с което на „ Арас 2009” ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер
на 1 600
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
В
жалбата лаконично се твърди, че постановлението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно , както и
че в хода на производството са
били допуснати нарушения на процесуалните правила.Поради това се иска неговата
отмяна или намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпила е молба от надлежно упълномощен процесуален
представител, в която е посочено, че депозираната жалба се поддържа на
посочените в нея основания.Твърди се, че нарушението е било отстранено след
неговото установяване и се иска размера на санкцията да бъде намален на
100лв.Навеждат се доводи за това, че работника реално не е извършвал работа на
територията на Р.България, тъй като дружеството командирова работници в
Германия.Въпреки това са били изплатени трудово възнаграждение за неизвършена
работа , както и обещетение за неизползван платен
годишен отпуск.Твърди се още, че въпреки на дружеството са били дадени
предписания за отстраняване на нарушения от този вид, срещу него са били
издадени постановления още преди изтичане на предоставения за изпълнението им
срок.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
29.01.2018 г., служители на ДИТ – Варна , една от които св. Н.З., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в „Арас – 2009“ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.И.Х. с основна дейност
„Дейности по опаковане и пакетиране“ по представени по електронен път документи
в ДИТ – Варна. В хода на проверката се установило, че на 11.01.2017 г. между
дружеството и работника Г.У. бил сключен трудов договор №
740/11.01.2017 г. , с който тя приела да
изпълнява трудовите функции на длъжността „пакетировач“, с основно месечно трудово възнаграждение от
460 лева и основен платен годишен
отпуск по чл. 155 КТ за срок от 24 дни. С договора било уговорено между
страните, че периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е 30-то
число на месеца, за предходния месец. Със Заповед № 530/13.02.2017 г. трудовия
договор бил прекратен.При проверка на финансовите документи за изплатени
трудови възнаграждения, св.З. установила, че
към тази дата на У. не било начислено и изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.Всичко установено при
проверката било описано протокол №
1805375/13.02.2018 г.С него били дадени и съответните предписания, като в пункт 3 било посочено, че работодателя следва да начисли и изплати
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на Г.У. на основание чл. 224 ал.1 вр. с чл.
128т.1 и т.2 от КТ в срок до 08.03.2018 г.
На 13.02.2018г. св.З. съставила против „А.“ ЕООД акт за установяване на
нарушение, за това че в качеството си на работодател не е изплатило и начислило
парично обещетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение на Г.У..Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.224 ал.1 вр.чл.128 т.1 и т.2 от КТ.Било прието, че то е
извършено на 31.03.2018г. в гр.Варна.При предявяване на акта възражения не били
направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в
които било посочено , че на управителя на дружеството не били връчени жалбата
от работника и цялата преписка, че предявеният му акт бил нечетлив, както и че
работника не бил в трудово-правни отношения с дружеството от 13.02.2018г.,
поради което и Д „ИТ“ нямала правомощия да се произнася по изплащане на заплати
и обещетения.В заключение било формулирано искане
съставения против дружеството акт да бъде отменен.Възраженията били разгледани
и с мотивирано становище приети за неоснователни.
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението по чл. 224 ал.1 вр.чл.128 т.1 и т.2 от КТ.За него на „А.“ ЕООД била
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 600лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свид. Н.З., чиито показания съдът кредитира, като дадени
безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е
констатирано при проверка на представените документи. Свидетелката посочи още, че даденото
предписание е било изпълнено в срок и на работника е било изплатено дължимото обещетение за неизползван годишен отпуск.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
депозирана в срока и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 009377 /
21.02.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния
срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на
акта.И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават.Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.Правото на защита е било реализирано в пълнота
с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно
производство.Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и с
мотивирано становище приети за неоснователни, поради което и не е налице
твърдяното нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това съдът намира
възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила са неоснователни.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл. 224 ал. 1 от КТ
предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176
от КТ, правото за който не е погасено по давност. Алинея 2 на същата разпоредба
на чл. 224 от КТ допълва, че обезщетението по предходната алинея се изчислява
по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че трудовото правоотношение с Г.У. е било прекратено на 13.02.2017 г., като към момента на проверката не е било
начислено и заплатено в пълен размер обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на лицето. В случая
административно-наказващия орган е приел, че заплащането на обезщетението е
било дължимо до 30-то число на следващия месец, с оглед клаузите на подписания
трудов договор за заплащане на възнаграждението в посочените срокове. Поради
тези съображения е било прието, че нарушението е извършено след изтичане на
този срок, а именно – на 31.03.2017 г. В този смисъл, доколкото
обещетението е било дължимо във всеки един
момент от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до
датата на извършване на проверката, то съдът намира, че нарушението е извършено
на посочената в акта и постановлението дата. В случая се касае за едно
продължавано деяние, изразяващо се в бездействие, като в периода на
осъществяването му се засягат съответните обществени отношения, които нормата на чл. 224 ал.1 от КТ гарантира и
защитава. Доколкото периода на извършване на нарушението приключва с датата, на
която задължението за заплащане на процесното обезщетение е било изпълнено,
сроковете по чл. 34 от ЗАНН не са били изтекли към момента на извършване на
проверката, доколкото е установено, че обезщетението не е платено към момента
на съставяне на акта.
Съдът намира за неоснователни
възраженията за това, че актът е бил издаден в срока, определен със задължителното предписание за
начисляване и изплащане на дължимо обещетение за
неизползван платен годишен отпуск.Неизплащането на съответните обещетения в законоустановения срок е самостоятелно
нарушение, като обстоятелството че те са
били изплатени в срока на даденото задължително предписание не води до отпадане
на отговорността на работодателя.Поради това доводите за несъставомерност
на осъщественото бездействие преди изтичане на срока на изпълнение на
задължителните указания са несъстоятелни.
Като неоснователни съдът преценява
и възраженията, свързани с неизпълнение
на трудовия договор от страна на Г.У.,
доколкото в такава ситуация за
работодателя е налице възможност да прекрати трудовото правоотношение въз
основа на определени законови основания.Това
обаче не го освобождава от задълженията му, произтичащи от трудовия
договор, включително и от това да изплати
възнаграждение за неползван платен годишен отпуск.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че правилно и законосъобразно
административно – наказващия орган е ангажирал отговорността на „Арас -2009“
ЕООД в качеството му на работодател за
нарушение на чл. 224 ал.1 във вр. с чл. 128 т.1 от КТ , чрез налагане на
"имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност
на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно така установената фактическа обстановка , съдът намира че правилно наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл.415 „в” от КТ. Тази
норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което може да бъде отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители. От показанията на св.З.,
дадени в хода на съдебното следствие се установява, че дължимото обещетение е било изплатено на работника .Независимо от
това обаче, за У. са произтекли вредни
последици с оглед неизплащане му в срок.
Поради това съдът намира, че не са налице обективните предпоставки нито
за приложението на чл.415”в” от КТ, нито за чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена
санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ.В нея е предвидена санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквото в
случая е налице.При определяне на размера на наложената „Имуществена санкция“
обаче наказващият орган не е взел предвид липсата на доказателства за допускани
от страна на работодателя други нарушения на трудовото законодателство, за
които да са му налагани санкции.Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложената санкция до минималния предвиден в закона от 1 500лв.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009377/ 21.02.2018г.
на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Арас 2009” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция"
в размер на 1 600 лева, на основание чл.
416 ал.5 вр.
чл. 414 ал.1
от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция“ от 1 600лв. на 1 500лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: