Определение по дело №1272/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1699
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20231100901272
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1699
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АтА.с Маджев
при участието на секретаря Г. М. В. Боботилова
като разгледа докладваното от АтА.с Маджев Търговско дело №
20231100901272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „В.С.” ЕООД, с ЕИК **** е изготвила и заявила за обявяване по
партидата на дружеството Списъци на приетите и неприетите вземания на кредиторите на
дружеството предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Тези списъци са съставени на 06.12.2023
г. и обявени по партидата на „В.С.” ЕООД, с ЕИК **** на 13.12.2023 г. В съставения списък
на приетите вземания са включени вземания предявени от двама кредитори, а именно : 1./
вземане на Н. Н. К. в размер на сумата от 231 000 лв. – съставляващо неизплатен остатък по
договор за заем от 11.06.2014 г., за което е определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 8 ТЗ; и 2./ вземания на ДЪРЖАВАТА, представлявА. от Национална агенция по
приходите, съставляващи както следва : 3 428,89 лв. – главница за публични вземания за
начислени местни данъци и такси възникнали преди РОПН, определени съгласно
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1309/26.05.2023 г. за партида № ****0001 подадена
пред Община Банско, с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 844,09 лв.
– начислена лихва върху главно вземане /3 428,89 лв./ начислена преди постановяване на
РОПН за период от възникването до 20.10.2023 г., с определен ред за удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 452,84 лв. - главница за публични вземания за начислени местни данъци и
такси възникнали след РОПН, с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ;
6,27 лв. - начислена лихва върху главно вземане /452,84 лв./ начислена след постановяване
на РОПН за период от 21.10.2023 г. до 25.10.2023 г., с определен ред за удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; 255,00 лв. – главница, представляващо публично вземане за държавни
такси, съгласно издаден изпълнителен лист от 07.11.2023 г. по т.д. № 1272/2023 г., с
определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; и 88,97 лв. – публично вземане за
имуществена санкция произтичаща от издадено наказателно постановление №
F273404/16.03.2017 г., с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; както и
лихва върху четирите главници от датата на РОПН до датата на окончателното им
1
погасяване, с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
Срещу списъка на приетите вземания, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ е
подадено възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ от ДЪРЖАВАТА, представлявА. от
Национална агенция по приходите, с което е оспорен реда за удовлетворяване на вземането
на кредитора - Н. Н. К., като е посочено, че същия следва да бъде по т. 12, а не по т. 8, както
е прието от синдика. Оспорен е и реда за удовлетворяване на вземането на ДЪРЖАВАТА в
размер на сумата от 88,97 лв. – публично вземане за имуществена санкция произтичаща от
издадено наказателно постановление № F273404/16.03.2017 г., като се поддържа, че това
вземане следва да се ползва с привилегия на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
защото за него е бил наложен запор върху имущество на длъжника, като същия е бил вписан
в ЦРОЗ под номер № 2023020904372, а това му давало право на предпочитателно
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника от продажбата на
запорираното имущество.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ от синдик – М. е депозирано писмено становище по
упражненото възражение от НАП, като с него са развити съображения за частична
основателност на същото по отношение реда за удовлетворяване на приетите вземания с
кредитор – Н. К., както и такива за неоснователност по отношение на реда за
удовлетворяване на едно от вземанията на НАП, чрез предвиждане на привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира следното:
Възражението на кредитора НАП срещу изготвения от синдика списък на приети
вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 13.12.2023 г. - дата
на обявяване в търговския регистър на този списък, и изтича на 20.12.2023 г. Това
възражение е изпратено до съда по пощата на 19.12.2023 г., което е видно от датата,
посочена върху пощенския плик, която се счита за такава на неговото подаване. Ето защо и
предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение
срещу определената от синдика привилегия на предявено и прието в производството по
несъстоятелност вземане /в това число на вземане на оспорващия кредитор, съответно на
вземане на друг кредитор/, която има значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722
ТЗ, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност.
Разгледано по същество подаденото възражение е частично основателно.
Оспорването на реда за удовлетворяване на вземането на кредитора - Н. Н. К., което
е в размер на сумата от 231 000 лв. – съставляващо неизплатен остатък по договор за заем
от 11.06.2014 г. се явява основателно. Касае се за вземане, чиито носител е лице, което има
качеството на едноличен собственик на капитала на „В.С.” ЕООД, като това правно
положение обхваща периодите от 11.06.2014 г. до 02.03.2016 г. и от 04.10.2022 г. до
момента. Тоест както към момента на сключване на договора за заем от 11.06.2014 г. К. е
2
имал качеството на едноличен собственик на капитала на „В.С.” ЕООД. В чл. 616, ал. 2, т. 2
е предвидено, че се удовлетворява само след пълно удовлетворяване на остА.лите
кредитори, вземане произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или
акционер. В случая дадения от К. заем в полза на „В.С.” ЕООД с договора от 11.06.2014 г.
покрива тези условия, защото е извършено финансиране чрез временно предоставяне на
парични средства от едноличния собственик на капитала на дружеството в полза на
дружеството. Това класира вземането за връщане на този заем при ред за удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ – тъй като именно тук са предвидени за удовлетворяване
вземанията по чл.616, ал. 2, т. 2 ТЗ. Така решението на синдика да определи по преден ред за
удовлетворяване на вземането на кредитора – К. /този по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ/ се явява
несъответно на правилата на ТЗ и доказателствата ангажирани по делото, поради което
следва да се ревизира, чрез изменения на определения ред за удовлетворяване на това
вземане от такъв по чл. 722, ал. 1, т. 8 в такъв по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.
Относно остА.лата част от предметния обхват на упражненото от НАП възражение
по чл. 690, ал. 1 ТЗ отнасящо се до реда за удовлетворяване на вземането на ДЪРЖАВАТА в
размер на сумата от 88,97 лв. – публично вземане за имуществена санкция произтичаща от
издадено наказателно постановление № F273404/16.03.2017 г., съдът по несъстоятелността
намира следното :
Предявените вземания на кредитора НАП са за получаване от „В.С.” ЕООД на
публични вземания за неплатени местни данъци и такси, имуществени санкции и държавни
такси, както и за начислени лихви за забавено плащане на тези задължения. В подаденото
възражение се прави оспорване единствено на определения от синдика ред на
удовлетворяване на едно от тези вземания, а именно това за сумата в размер от 88,97 лв. –
публично вземане за имуществена санкция произтичаща от издадено наказателно
постановление № F273404/16.03.2017 г. Твърди се, че така предявеното публично вземане в
посочения размер трябва да бъдат удовлетворено с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С
оглед на това съдът ще се произнесе само по въпросите дали така описаното вземане има
характер на обезпечено такова и в кой ред следва да бъдат удовлетворено, но не и за това
дали от представените от кредитора доказателства се установява, че то е възникнало, по
който въпрос се е произнесъл синдикът като го е включил в списъка на приети вземания в
пълния му предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено възражение от което
и да е от лицата, които имат право и интерес да направят това.
Възразилият кредитор НАП твърди, че предявеното публично държавно вземане в
размер от 88,97 лв. е такова, което е обезпечено по реда на ДОПК с наложен запор върху
имуществото на несъстоятелния длъжник „В.С.” ЕООД, като същия е вписан по реда на
Закона за особените залози /ЗОЗ/.
В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрА., вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочитателно удовлетворение от
получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията и съдебната практика обаче
3
се възприема становище за необхоД.стта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията,
обезпечени със запор или възбрА., вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е произнесъл и
ВКС с Определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 979/2021 г. по описа на
ВКС, І т.о. и Определение № 295 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 1585/2020 г. по
описа на ВКС, ІI т.о.
НеобхоД.стта от корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ произтича на първо
място при съобразяване на въведената със ЗОЗ регламентация относно това какви
обстоятелства, различни от учредения особен залог и фактите, свързани с него, подлежат на
вписване в ЦРОЗ. В чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, в редакцията на разпоредбата, която е в сила към
момента на извършване на вписването в ЦРОЗ на наложения от публичен изпълнител запор
по ДОПК върху имущество на длъжника „В.С.” ЕООД, е предвидено, че на вписване в
ЦРОЗ подлежи единствено запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ. В действащите към този
момент разпоредби от ЗОЗ обаче липсва такава, която да допуска вписването на наложена
като обезпечение възбрА. върху имущество на длъжника така, както е посочено, че е
възможно в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при описване на една от хипотезите, при които едно
вземане подлежи на удовлетворяване с уредената в тази норма специална привилегия.
Вписването на възбрА. в ЦРОЗ съгласно действащите норми от ЗОЗ е недопустимо не само
защото това не е предвидено изрично в закона, но и доколкото възбрА.та представлява
обезпечителна мярка, която се налага само върху определен вид имущество, каквото са
недвижимите имоти и кораби, а недвижим имот не представлява имущество, което може да
бъде предмет на обезпечение по ЗОЗ съгласно чл. 4 ЗОЗ и следователно никакви
обстоятелства, касаещи този вид имущество, не се вписват в ЦРОЗ. Вписването в ЦРОЗ на
възбрА., наложена върху определено имущество, е било допустимо само в един кратък
период от време от 19.12.2007 г. до 24.11.2008 г., когато е действала нормата на чл. 26, ал. 3,
т. 11 ЗОЗ, която е предвиждала, че запорът и възбрА.та, наложени по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, подлежат на вписване в ЦРОЗ. От 25.11.2008 г.
посочената разпоредба е отменена и от този момент вписване на наложена върху имущество
на длъжника възбрА. по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ е недопустимо. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ обаче не е изменена с оглед на така променената уредба, поради което трябва да се
приеме, че тя не съответства на остА.лите правила, регламентиращи вписванията в ЦРОЗ,
което е основание за съда да я тълкува корективно в частта, касаеща правото на
предпочитателно удовлетворяване на кредитори, ползващи се от вписани в ЦРОЗ
обезпечения.
Друго основание за извършване на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се
извежда при съобразяване на действието на наложения запор върху имущество и целта,
която законодателят преследва с уреждането на възможността запорът върху имущество по
чл. 4 ЗОЗ да бъде вписан в ЦРОЗ.
Съгласно чл. 451- чл. 453 ГПК, които норми са приложими и в производството по
публично изпълнение съгласно чл. 206, ал. 1 ДОПК, действието на запора, който е наложен
върху имущество на длъжника за обезпечаване на вземания на кредитори, включително
4
публични такива, се изразява в това, че от момента на налагане на запора длъжникът се
лишава от правото да се разпорежда с притежаваното от него имущество, като в случай че
такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде
противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително
спрямо тези лица. На кредитора, в полза на който е наложен запор, освен сделки на
разпореждане със запорираното имущество, не може да се противопостави и учредяването
на особен залог върху това имущество, но само тогава, когато запорът е вписан в ЦРОЗ и
това е стА.ло преди вписването на особения залог. Този извод следва при тълкуване на
нормата на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, с която е регламентирано действието на вписването в ЦРОЗ на
наложен запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, което е такова по създаване на
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в
чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество. Това означава,
че при принудително изпълнение се приема, че вписаният след запора особен залог не може
да се противопостави на кредитора, в полза на който е наложен запорът, защото спрямо него
учредяването на запора е относително недействително действие и следователно спрямо това
лице при удовлетворяването заложният кредитор ще има качеството на хирографарен такъв,
а не на обезпечен, ползващ специалната привилегия за удовлетворяване, която залогът му
дава по ЗЗД и ТЗ. Съгласно описаните правила учредяването на запор върху имущество на
длъжника, включително по ДОПК, обаче не дава право на обезпечения кредитор да се
удовлетвори с привилегия от стойността на запорираното имущество, като такова право не
дава и вписването на запора в ЦРОЗ, което действие, също както и налагането на запора,
има отношение само към противопоставимостта спрямо кредитора, ползващ се от запора, на
определени действия и сделки, извършени след налагането на запора съответно след
неговото вписване в ЦРОЗ. От така изложеното следва, че правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1
ТЗ в частта, с която е регламентирА. привилегия за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на вземане, върху което е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, не съответства на
всички остА.ли съществуващи в действащото право норми, уреждащи действието на
наложения запор върху имуществото на длъжника, както и последиците от вписването на
този запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Това налага нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде
тълкувА. корективно в съответствие с разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и чл. 12, ал. 2
ЗОЗ.
Освен изложеното, се установява, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не
съответства и на нормата на чл. 724 ТЗ. С чл. 724 ТЗ е регламентиран детайлно начинът на
удовлетворяване на кредитор, който се ползва със специалните привилегии да се
удовлетвори предпочитателно от стойността на имуществото на несъстоятелния длъжник,
които са уредени в първите две точки на чл. 722, ал. 1 ТЗ и които се отнасят до кредиторите,
притежаващи вземания, обезпечени с ипотека, залог, запор, вписан по реда на ЗОЗ, възбрА.,
вписА. по реда на ЗОЗ и вземания, за които се упражнява право на задържане върху имот.
При описване на начина на погасяване на вземанията на тези кредитори обаче в чл. 724 ТЗ
не се говори за всички тези обезпечения, а само за заложена и ипотекирА. вещ, както и за
вещ, върху която се упражнява право на задържане. В чл. 724 ТЗ не е посочена изобщо вещ,
върху която има наложен запор или възбрА., вписани по реда на ЗОЗ. Това означава, че
правилото на чл. 724 ТЗ не съответства изцяло на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото
изключва от уредения с него ред за предпочитателното удовлетворяване тези кредитори, в
полза на които е наложен запор и възбрА., вписани в ЦРОЗ. Това също налага извършването
на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, за да съответства на нормата на чл. 724 ТЗ.
Всички изложени противоречия на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която
с нея е уредена привилегия за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
вземане, върху което е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, с остА.лите правни норми,
съществуващи в ТЗ, както и в ГПК, ДОПК и ЗОЗ, регламентиращи действията на запора,
възбрА.та, възможността за вписване на наложен запор и възбрА. в ЦРОЗ, както и
действието на това вписване, налагат необхоД.стта от извършване на корективно тълкуване
на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при което да се приеме, че с тази разпоредба не се урежда право на
кредитор на несъстоятелния длъжник, в полза на който е наложен запор върху имущество на
5
длъжника, който е вписан по реда на ЗОЗ, да се удовлетвори предпочтително от
имуществото, върху което е учреден запорът. Следователно такова право на
предпочитателно удовлетворяване не може да възникне за НАП по отношение на
процесното публично вземане към „В.С.” ЕООД, дори и да се счете за установено, че то е
обезпечено с наложен запор върху имущество на несъстоятелния длъжник, който е вписан в
ЦРОЗ. Това вземане подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност,
открито по отношение на длъжника, като необезпечени с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както
е посочил синдикът в изготвения от него списък на приети вземания.
Предвид всичко изложено следва да се извърши промяна в списъка на приетите
вземания, които са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ относно реда за удовлетворяване
на вземането на кредитора – Н. К., като същия се измени от чл. 722, ал. 1, т. 8 на чл. 722, ал.
1, т. 10 ТЗ, респективно в остА.лата му част подложеното на разглеждане възражение на
НАП, поради неговата неоснователност следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 120562/21.12.2023 г. /депозирано по пощата на
19.12.2023г./ от Национална агенция за приходите Списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, като приетото вземане по т. 1 на кредитора – Н. Н. К. в размер на сумата от 231 000 лв. –
представляващо незаплатен остатък по договор за заем от 11.06.2014 г. да се счита за такова
с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 120562/21.12.2023 г. /депозирано по
пощата на 19.12.2023г./ от Национална агенция за приходите, в частта му, с която е
поискано да бъде допуснато изменение в Списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ относно
реда на удовлетворяване на прието публично вземане на кредитора - Национална агенция за
приходите за сумата от 88,97 лв. – представляваща наложена имуществена санкция
произтичаща от издадено наказателно постановление № F273404/16.03.2017 г., като се
предвиди привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ., поради вписан в ЦРОЗ запор.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ с извършената промяна Списък на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 13.12.2023 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото
определение в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6