ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33799
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110158046 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.11.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
1
Ищецът „....“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Е. С. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 276,04 лв.,
представляваща регресно вземане за главница по договор за паричен заем № 4245871
от 27.08.2021г., сключен между длъжника и „....“ АД, изплатена от „....“ ЕООД по
договор за гаранция от 27.08.2021г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя
с договор за цесия от 31.03.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 12,93 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 06.09.2021г. до 22.11.2022г. и за сумата от 12,61 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 06.09.2021г. до 05.04.2022г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3552/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че
длъжника не живее на адреса, са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „....“ ЕООД твърди, че на 27.08.2021г. бил сключен договор за паричен
заем между „....“ АД и ответника, по силата на който на ответника бил отпуснат заем в
размер от 276,04 лв. срещу насрещното задължение ответника да върне заетата сума
заедно с уговорена договорна лихва на 12 седмични погасителни вноски. Поддържа,
че доколкото ответникът не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът се е обърнал към „...“ ЕООД – гарант по договор за
гаранция от 27.08.2021г., който на 04.06.2021г. извършил плащане по гаранцията за
дължимата сума в размер на общо 301,58 лв. и е уведомил длъжника за плащането на
05.04.2021г. Ищецът поддържа, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 31.03.2022г. е придобил процесните вземания срещу ответника, за което било
изпратено уведомително писмо до последния, съдържащо информация в този смисъл.
В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия преди депозиране на исковата молба в съда, счита, че връчването на препис от
исковата представлява надлежно съобщаване за цесията. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът Е. С. Д., чрез назначения му особен представител адв. М. С., е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
исковете. Релевира възражения за нищожност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК. Оспорва да дължи на ищеца претендираните суми, тъй като не бил редовно
уведомен за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на настоящия
ищец. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.143, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента
„.....“ ЕООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
2
предоставяне на гаранция, по силата на което гарантът е поел задължение да обезпечи
вземанията на кредитора „....“ АД срещу длъжника по договор за паричен заем, че
гарантът е платил задължението на длъжника към кредитора, както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3