№ 5395
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110115731 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Исковата претенция първоначално е предявена от В. В. П.,
инкорпорирана в насрещна искова молба от 22.05.2023 г., депозирана по гр. д.
№ 11594/2023 г. по описа на СРС, 89 състав, като с протоколно определение от
14.03.2024 г. /л. 19 – гръб/ е разпоредено по молбата за изменение на
определена издръжка да се образува дело по реда на бързото производство.
Въз основа на това определение на 20.03.2024 г. е образувано настоящото
дело. С разпореждане № 43111 от 21.03.2024 г. е указано на В. В. П. да
конкретизира дали искът е предявен от детето Н. Б. Р., действаща чрез своята
майка и законен представител В. В. П. или от последната в лично качество. С
допълнение към искова молба вх. № 134221 от 23.04.2024 г. /л. 20-25/ е
изложено, че детето, действащо чрез своята майка и законен представител
иска изменение на размера на дължимата от бащата-ответник Б. Л. Р. месечна
издръжка, присъдена с решение № 541574 по гр. д. № 51662/2018 г. по описа
на СРС, от 130 лв. на 300 лв. месечно, считано от датата на предявяване на
иска – 22.05.2023 г. до настъпване на причини, обуславящи изменение или
прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска да окончателно изплащане на задължението.
1
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е сезиран
по предявен от малолетната Н. Б. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител В. В. П., ЕГН ********** иск срещу Б. Л. Р.,
ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете, определена с решение по гр. д. № 51662/2018 г.
по описа на СРС, от 130,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от 22.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период
от време от определяне на предишния размер на издръжката и израстването й.
Заявяват се нужди за образователни, спортни цели, както и за стимулиране
интелектуалното развитите на детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
оспорва основателността на иска, като твърди, че присъдената с решение №
541574 от 19.11.2018 г. по гр. д. № 51662/2018 г. по описа на СРС месечна
издръжка в размер на 130 лв. е изменена, като с решение №
20198456/14.10.2021 г. по гр. № 60653/2020 г. по описа на СРС е увеличена на
260 лв.
С протоколно определение от 16.10.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на размера на иска за сумата от 300,00 лева на 500,00 лв.
Предявен е от малолетната Н. Б. Р., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител В. В. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Б. Л. Р., ЕГН **********, за
увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, първоначално определена с протоколно решение № 541574
от 19.11.2018 г. по гр. д. № 51662/2018 г. по описа на СРС в размер на 130,00
лв., изменена на 260 лв. с решение № 20198456/14.10.2021 г. по гр. №
60653/2020 г. по описа на СРС, на 500,00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на молбата – 22.05.2023 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
2
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, че ищцата Н. Б. Р., ЕГН ********** е
малолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на
устните състезания по делото, като нейни родители са В. В. П., ЕГН
********** и Б. Л. Р., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща
на малолетната ищца, е задължен да й плаща издръжка.
С влязло в законна сила на 19.11.2018 г. решение по гр. д. № 51662/2018 г.
по описа на СРС, 80-ти състав /л. 45/, ответникът първоначално е осъден да
заплаща на малолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 130,00 лв.,
считано от 19.11.2018 г. С решение № 20198456 от 14.10.2021 г. по гр. д. №
60653/2020 г. по описа на СРС, 83-ти състав, влязло в законна сила на
13.11.2021 г., присъдената с решение по гр. д. № 51662/2018 г. по описа на
СРС, 80-ти състав издръжка в полза на ищцата е изменена, като ответникът е
осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 260 лв., считано от
3
07.12.2020 г. Към датата на подаване на сезиращата съда молба – 22.05.2023 г.,
ответникът е бил задължен да заплаща издръжка на малолетното си дете в
размер на 260 лв.
От определяне размера на издръжката на ищцата от 260 лв. е изминал
период от около две години и пет месеца време, като към датата на устните
състезания малолетната Н. е на възраст седем години и осем месеца. Съдът
намира, че израстването на ищцата в периода от определяне предишния
размер на нейната издръжка, само по себе си води до увеличаване и на
необходимите средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна,
дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Отделно от това не се установяват
нужди на ищцата извън обичайните за дете на нейната възраст.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Майката е отглеждащият родител, а на
бащата е определен разширен режим на лични контакти с детето. Към датата
на устните състезания действащият общ месечен режим на лични контакти на
неотглеждащия родител включва да вижда и взема детето при себе си всяка
четна седмица, според поредния и номер в годината, в четвъртък от 17.30 ч.
или сред приключване на учебните ангажименти на детето, до 19.00 ч. в
неделя, както всяка нечетна седмица от месеца за времето в сряда от 17.30 ч.
или сред приключване на учебните ангажименти на детето, до 19.00 ч. в
четвъртък, с изключение на два пъти за по две седмици през лятото по време
на платения годишен отпуск на майката. Не се спори по делото режимът да не
се изпълнява. Детето в рамките на календарния месец минимум осем вечери
пренощува при ответника, като последният полага всички необходими грижи
за детето, като храна, облекло, игри, вземане и водене до училищно заведение,
вкл. медицински грижи.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на
4
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към датата на
депозиране на молбата – 22.05.2023 г. минималната работна заплата за
страната, определена с ПМС № 497/29.12.2022 г., е била 780 лв., а съответният
минимален размер на издръжка според чл. 142, ал. 2 СК е възлизал на 195,00
лв. Видно от представените разписки /л. 65-77/ бащата е заплащал на детето,
чрез майката за периода м.05.2023 г. - м.05.2024 г. месечна издръжка в размер
на 260 лв. Съдът намира, че месечната издръжка за ищцата за периода от
подаване на исковата молба до м.12.2023 г. възлиза на 400 лв., като 260 лв.
месечно са заплащани от ответника, като последният е полагал грижи за
ищцата в разширен режим на лични контакти посочен по-горе. За периода
м.05.2023 г. до м.05.2024 г. по отношение на майката е деклариран
средномесечен начислен облагаем от 1035,32 лв., а за ответника – 2680,54 лв.
/л. 111-115/. Към момента на приключване на устните състезания
минималният размер на издръжката, съобразен с минималната работна
заплата за страната за 2025 г. /ПМС № 35923.10.2024 г./, е 269,25 лв. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/.
Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото не се
установява наличие на други алиментни задължения на ответника. Съдът не
приема като довод за заплащане на по-ниска издръжка на детето задълженията
на ответника по договор за банков кредит, тъй като на същия е известно
задължението да заплаща издръжка на детето си, а още повече и неговите
нужди за това, поради което не следва да се поставят облигационните
задължения пред нуждите на детето и задължението на родителя да дава
издръжка за неговото отглеждане и възпитание. Настоящият съдебен състав
определя, че от м. 01.2024 г. общият размер на издръжката на детето е 600 лв.,
предвид възрастта й и факта, че е вече ученичка в първи клас. Дори и при
разширен режим на лични контакти на ответника с детето, майката полага в
по-голяма степен грижи за детето в натура и съответно по-голяма част от
общия размер на издръжката за детето следва да заплаща ответника.
Предвид изложеното и установения по делото размер на доходите на
родителите, съдът намира, че искът се явява основателен до 370,00 лв.
5
месечно, до който същият следва да бъде уважен от 01.01.2024 г., а в
останалата част – до пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, следва да
бъде отхвърлен, както и изцяло за периода от 22.05.2023 г. до 31.12.2023 г.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, които им се дължат с оглед
изхода на спора съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ищцата е
сторила разноски в размер на 1000,00 лв. заплатен адвокатски хонорар. От
ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът счита да основателно и определя
адвокатското възнаграждение в размера по чл.7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от
2025 г.) от 500 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да му бъдат
присъдени разноски с оглед уважената част от иска в размер на 229,00 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 500,00 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение, предвид което следва да му бъдат присъдени
разноски с оглед отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
размер на 271,00 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 158,40 лв. - държавна такса
върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по
делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от Б. Л. Р., ЕГН **********, определена
първоначално с решение № 541574 по гр. д. № 51662/2018 г. по описа на СРС,
6
изменена с решение № 20198456 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 60653/2020 г. по
описа на СРС, 83 състав, в полза на Н. Б. Р., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител В. В. П., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Б. Л. Р., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Н. Б. Р., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител В. В. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 370,00 лв., считано от 01.01.2024 г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска, в частта за претендирания размер и за периода
22.05.2023 г. до 31.12.2023 г., както и за разликата над уважения размер от
370,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно за периода от
01.01.2024 г., като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Л. Р., ЕГН **********, да
заплати на Н. Б. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. В. П., ЕГН **********, сума в размер на 229,00 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. Л. Р., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 158,40 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Б. Р., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител В. В. П., ЕГН
**********, да заплати на Б. Л. Р., ЕГН **********, сума в размер на 271,00
лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 26.03.2025 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7