№ 11
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000975 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх. №269863/15.11.2021г. от ЗАД „А.Б.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **** – чрез пълномощника
на дружеството адв. К.Б. против определение от 08.11.2021г., постановено в
съдебно заседание на същата дата по т.д. №42/2021г. по описа на Окръжен
съд – С.З., с което е оставено без уважение искането на ЗАД „А.Б.“ за спиране
на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК във връзка
с образувано досъдебно производство №284 зм462/2019г. по описа на РУ – К.,
образувано на 21.03.2019г. за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. с чл.342
ал.1 от НК. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение
като неправилно и незаконосъобразно – по съображения, изложени в частната
жалба. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, тъй
като в исковата молба се твърди, че нарушаване на правилата за движение по
пътищата е довело до смъртта на дъщерята на ищцата, а това твърдение
изцяло покрива състав на престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК. Счита, че
предпоставка за ангажиране отговорността на виновния водач, респ.
застрахователя, е установяване на тези престъпни обстоятелства. В тази
връзка изразява становище, че изходът на гражданско-правния спор зависи от
изхода на наказателното производство.
Ответникът по частната жалба З.И. Р. от ****– чрез своя пълномощник
адв. М.Т. със съдебен адрес: **** изразява становище за неоснователност на
1
жалбата.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение
на съда, което не подлежи на инстанционен контрол.
Обстоятелството, че актът е окончателен и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд не е посочено изрично в диспозитива на постановеното
определение в съдебно заседание на 08.11.2021г. С него съдът е оставил без
уважение направеното искане за спиране на производството по делото на
основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Независимо от непосочване на указание, че
определението е окончателно, обжалвания акт не е от актовете, за които
законът е предвидил възможност за обжалване. На обжалване подлежат онези
определения, за които са налице критериите на чл.274 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 от ГПК срещу определенията на
съда могат да бъдат подавани частни жалби, в случаите, когато
определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в
случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение на окръжния
съд не е съдебен акт от посочените видове. Определението, с което се отказва
спиране на производството по делото, не е от категорията преграждащите
актове. По въпроса кои определения са преграждащи и като такива попадащи
в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съдебната практика е единна,
постоянна, уеднаквена както при отменения, така и при сега действащия ГПК,
включително и с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 5 и т.6 и ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 7 и т.9. Последицата от определението, с
което се отказва спиране на производството, е точно обратната на
преграждащите определения - то дава възможност исковата защита да се
осъществи в пълен обем и да се постанови акт по съществото на
материалноправния спор. Не е предвидена изрично и възможност за
обжалване на определение от този вид. Определението за отказ за спиране на
производството е от категорията на така наречените „определения по хода
или движението на делото”, и като такова, по аргумент от чл. 253 ГПК,
законосъобразността му подлежи на проверка при обжалване на крайния
съдебен акт - по прекратяване на делото или по съществото на спора. В тази
насока е и трайната съдебна практика – определение № 220/12.05.2015 г. на
2
ВКС по ч.гр.д. № 2222/2015 г., I ГО, ГК. При тези обстоятелства не са налице
предпоставките на чл. 274, ал.1 от ГПК, жалбата се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба с вх.
№269863/15.11.2021г. на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **** – чрез пълномощника на дружеството адв. К.Б. против
определение от 08.11.2021г., постановено в съдебно заседание на същата дата
по т.д. №42/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е оставено без
уважение искането на ЗАД „А.Б.“ за спиране на производството по делото на
основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК във връзка с образувано досъдебно
производство №284 зм462/2019г. по описа на РУ – К., образувано на
21.03.2019г. за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК и
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.ч.т.д. № 975/2021 г. по описа
на Апелативен съд – гр. Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274,
ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3