№ 38801
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110119470 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Л.К.Д., чрез
пълномощника й юр. В.Ц.. Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена
заповед за изпълнение против Д. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с
настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 468,98 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки), от която а) 282,30 лв. (двеста осемдесет и два лева и тридесет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 36,03 лв.
(тридесет и шест лева и три стотинки) – договорна лихва за периода от 24.07.2015 г. до
11.05.2016 г.; в) 102,34 лв. (сто и два лева и тридесет и четири стотинки) - лихва за забава за
периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и г) 48,31 лв. (четиридесет и осем лева и тридесет и
една стотинки) – лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 31.03.2022 г., както и за
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит с номер ********* от 24.06.2015 г., сключен между (ФИРМА) и Д. Р.
Б.. С договор за цесия от 28.07.2016 г. (ФИРМА) е прехвърлило вземането си към Д.Б. на
дружеството – заявител, като длъжникът е уведомен за прехвърлянето.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Ц., платежен документ за внасянето на държавна такса, списък на разноските и
писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
1
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изречение второ от ГПК. Настоящият адрес на длъжника, който има
качеството на „потребител“, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващи представителната власт на юр. Ц., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13 т. 1 от
ДР на ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съдът не констатира заявлението да се основава на
неравноправни каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против Д.Б.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Л.К.Д., за издаване на
заповед за изпълнение за парично задължение против Д. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 468,98 лв. (четиристотин
шестдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), дължима по договор за потребителски
кредит с номер ********* от 24.06.2015 г., сключен между (ФИРМА) и Д. Р. Б. и договор за
цесия от 28.07.2016 г., от която а) 282,30 лв. (двеста осемдесет и два лева и тридесет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 36,03 лв.
(тридесет и шест лева и три стотинки) – договорна лихва за периода от 24.07.2015 г. до
11.05.2016 г.; в) 102,34 лв. (сто и два лева и тридесет и четири стотинки) - лихва за забава за
периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и г) 48,31 лв. (четиридесет и осем лева и тридесет и
2
една стотинки) – лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 31.03.2022 г., както и за
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3