№ 18959
гр. София, 27.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110176686 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А АД, чрез адв. М.,
срещу Гаранционен фонд.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът дължи на дружеството възстановяване на стойността на изплатени обезщетения
за причинени щети от пътнотранспортни произшествия, реализирани извън територията на
Република България, както следва: 1/ регресно вземане за изплатено на 24.07.2024 г., по
сметка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ),
обезщетение на стойност 4910,30 лв., във връзка с настъпило ПТП на 29.01.2020 г. в
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, по вина на водача на л.а. с рег. №
***** ведно с дължимата лихва за забава в размер на 282,58 лв., начислена върху главницата
за периода от 25.07.2024 г. до 23.12.2024 г.; 2/ регресно вземане за изплатено на 01.10.2024 г.,
по сметка на НББАЗ, обезщетение на стойност 688,26 лв., във връзка с настъпило ПТП на
20.02.2024 г. в Република Румъния, по вина на водача на л.а. с рег. № ******* ведно с
дължимата лихва за забава в размер на 21,63 лв., начислена върху главницата за периода от
02.10.2024 г. до 23.12.2024 г.; 3/ регресно вземане за изплатено на 25.11.2024 г., по сметка на
НББАЗ, обезщетение на стойност 4843,30 лв., във връзка с настъпило ПТП на 10.12.2021 г. в
Република Италия, по вина на водача на л.а. с рег. № ******* ведно с дължимата лихва за
забава в размер на 51,25 лв., начислена върху главницата за периода от 26.11.2024 г. до
23.12.2024 г. Излага доводи, че вследствие от настъпилото събитие на 29.01.2020 г. са
1
последвали имуществени вреди за другия участник в произшествието, за обезщетяването на
които била образувана щета при Бюрото на автомобилните застрахователи във
Великобритания (MIB). След отправена от MIB претенция към НББАЗ било изплатено
застрахователно обезщетение, ведно с дължимите ликвидационни разходи, на обща стойност
от 2085,52 евро. След погасяването на посочено вземане, НББАЗ отправило регресна
претенция към Гаранционен фонд за сумата от 4910,30 лв., формирана, както следва: 3425,32
лв. – обезщетение за имуществени вреди, 1400,88 лв. – сума по фактура и 84,10 лв. –
банкови такси. Ответникът отказал да изплати претендираното вземане, при твърдения, че
същото е дължимо от ЗАД „А АД, доколкото към датата на ПТП дружеството имало
качеството застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с предмет – отговорността на водача на л.а. с рег. № ****** Предвид
извършения отказ за плащане от страна на ответника, НББАЗ насочило претенцията си към
ЗАД „А АД, като с оглед изискването на чл. 499, ал. 5 КЗ, дружеството погасило търсеното
вземане, с уточнението, че същото се дължи от Гаранционен фонд, доколкото застраховката
„Гражданска отговорност“ на водача на л.а. с рег. № ******била прекратена, считано от
14.11.2019 г. Ищецът твърди, че доколкото към датата на застрахователното събитие не е бил
налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то
обезщетението се дължи от Гаранционен фонд, като счита, че последният е изпаднал в
забава за плащане на претендираното регресно вземане, обуславяща начисляването на
мораторно обезщетение. На следващо място, излага доводи, че вследствие от настъпилото
застрахователно събитие на 20.02.2024 г., от Националното бюро на застрахователите на
Република Румъния бил отправен иск до НББАЗ, по реда на Съвета на бюрата, за заплащане
на сумата от 292,57 евро, включваща изплатени външни разходи и такса за обработка. След
изплащане на претенцията от НББАЗ, същото отправило искане за възстановяване на сумата
в размер на 686,66 лв. с ДДС, от страна на Гаранционен фонд. Ответникът отказал да
удовлетвори искането на НББАЗ, с мотиви, че за л.а. с рег. № ****** бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с „А АД, със срок на валидност от 21.08.2023 г. до
20.08.2024 г., прекратен на 28.11.2023 г. поради неплащане на вноска. От страна на
Гаранционен фонд били наведени твърдения, че прекратяването на посочения договор било
незаконосъобразно. Предвид постановения от ответника отказ, ищцовото дружество
изплатило претендираното от НББАЗ вземане, въпреки законосъобразното прекратяване на
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. с рег. №
******. Ищецът поддържа, че обезщетението било дължимо от ответника, като претендира
лихва за забава от датата на извършеното от дружеството плащане към НББАЗ. По
отношение на претенцията по т. 3 ищецът твърди, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие на 16.01.2024 г., от страна на Националното бюро на
застрахователите на Република Италия било отправено искане за изплащане от НББАЗ на
обезщетение в размер на 2084,48 евро. След изплащане на посочената сума, НББАЗ
отправило регресна претенция към Гаранционен фонд, който отказал да удовлетвори
искането му, при твърдения, че отговорността на водача на л.а. с рег. № ********* била
покрита от страна на „А АД, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден до 31.03.2024 г., който бил неоснователно прекратен от
застрахователя на 29.11.2023 г. На 25.11.2024 г. ищецът изплатил на НББАЗ сумата от
4834,30 лв., като твърди, че ответникът му дължи възстановяване на стойността на
извършеното плащане, ведно с дължимата лихва за забава. Ищецът поддържа, че не са
налице валидни основания за заплащане на процесните суми от страна на дружеството,
поради липсата на облигационни отношения по сключени договори за застраховка към
датата на реализираните произшествия. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да
заплати на дружеството процесните вземания за изплатени застрахователни обезщетения,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им
погасяване, както и дължимите мораторни обезщетения, начислени върху претендираните
2
суми. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ш., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че
прекратяването на сключените от ищеца договори за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирани в застрахователна полица № ********* с предмет - отговорността на водача
на л.а. “М В, с рег. № ***** застрахователна полица № BG/01/*******, с предмет -
отговорността на водача на л.а. “А Р, с рег. № ******* както и застрахователна полица №
BG/01/123000967523, с предмет - отговорността на водача на л.а. “Ш М, с рег. № *******
било в противоречие със законоустановената презумпция по чл. 336, ал. 1 КЗ и чл. 487, ал. 2
КЗ. Излага съображения, поради които счита, че застрахователят е прекратил неправомерно
действието на сключените договори за застраховка поради неплащане на първа вноска от
разсрочената за изплащане застрахователна премия. Оспорва изцяло твърдените от ищеца
застрахователни събития, съответно механизма на ПТП, противоправното поведение на
водачите на посочените автомобили, както и причинната връзка между твърдените вреди и
поведението на делинквентите. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 499, ал. 5
вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на
„А АД сумите, както следва:
1/ 4910,30 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено от
страна на ищеца на 24.07.2024 г., по сметка на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ), обезщетение във връзка с настъпило ПТП на
29.01.2020 г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, причинено по
вина на водача на л.а. с рег. № ***** ведно с дължимата лихва за забава в размер на 282,58
лв., начислена върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 23.12.2024 г.;
2/ 688,26 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца на 01.10.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение във връзка с настъпило ПТП на
20.02.2024 г. в Република Румъния, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № *******
ведно с дължимата лихва за забава в размер на 21,63 лв., начислена върху главницата за
периода от 02.10.2024 г. до 23.12.2024 г.;
3/ 4843,30 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено на
25.11.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 10.12.2021 г.
в Република Италия, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № ****** ведно с дължимата
лихва за забава в размер на 51,25 лв., начислена върху главницата за периода от 26.11.2024 г.
до 23.12.2024 г.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно настъпване на твърдените застрахователни събития с участието на застрахованите
извън територията на страната водачи на л.а. с рег. № ***** л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег.
№ ****** от които са последвали вреди в твърдения размер, за обезщетяването на които е
изплатил по сметка на НББАЗ процесните суми, отговорността за заплащането на които е в
тежест на Гаранционен фонд.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца да докаже наличието на главен
3
дълг и изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на валидно сключени застрахователни договори по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, въз основа на които към датата
на твърдените застрахователни събития ищецът е осигурявал застрахователно покритие по
отношение на отговорността на водачите на процесните леки автомобили.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението следва да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
претендираните вземания.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по делото, като УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да заяви дали оспорва твърденията на ищеца, че е
заплатил по сметка на НББАЗ процесните вземания в търсения размер.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ЗАД „А АД, в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи в оригинал застрахователна
полица № BG*********, издадена със знак на Гаранционния фонд № *****, застрахователна
полица № BG/01/*******, издадена със знак на Гаранционния фонд № ******, както и
застрахователна полица № BG/01/******* издадена със знак на Гаранционния фонд №
******. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че непредставянето на исканите документи ще бъде
преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
4
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2025 г. от
13:25 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5