№ 326
гр. Варна, 02.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000251 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ДАР Г.Н.”ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София - 1712, район Младост, кв. „Младост 3”, ул. „Ген. Радко
Димитриев”№15, представлявано от Н. В. Н., ЕГН ********** - управител, срещу решение
№ 82 от 17.02.2023 г., постановено по търговско дело № 20223100900181 по описа за 2022 г.
на Окръжен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск срещу
ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, ЕИК *********, Варна, за заплащане от
ответника на сумата от 35 377.03 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предизвестие при едностранно прекратяване на договор, в размер
на 50% от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество ел.енергия
по цената от последно издадената от доставчика фактура, за съответните обекти на ищеца, за
неспазения срок на предизвестието по Договор за комбинирани услуги
№**********/09.06.2021г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго –про
Маркет +“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че постановеното от ВОС решение е нищожно, недопустимо, а
евентуално и неправилно. Същото е нищожно поради особено съществени пороци –
абсолютната неразбираемост на мотивите на съда, които не могат да бъдат изведени и по
тълкувателен път; недопустимо поради произнасянето му извън пределите на заявената и
търсена от страната както и неправилно – поради постановяването му в противоречие с
материалния закон, събраните доказателства и необоснованост.
1
На първо място въззивникът твърди, че е налице пълна неяснота в съображенията на
съда, изложени в издадения от него акт, което на практика се приравнява на липса на
мотиви. Липсата на мотиви от своя страна представлява нарушение на съдопроизводствено
правило - чл.236, ал.2 ГПК, разпоредба, изискваща от съда към решението си да изложи
мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, нещо, което в
настоящия случай не е сторено от съда. На следващо място, решението е недопустимо, тъй
като в нито един момент въззиваемата страна не се е позовавала на хипотезата на
прекратяване на договора на основание чл. 17, ал.1, б.,,з“ от същия. Съдът следва да се
произнесе в рамките на правомощията си само в пределите на търсената защита. /цит.
съдебна практика и решение № 94/09.05.2014г. по гр.д.№566/201Зг. на Трето ГО на ВКС/
Доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в отговора на исковата молба
и отговора на допълнителната искова молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по
своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и
възможност да се предизвика промяна в правната сфера на различни правни субекти по
почин на съда, което е недопустимо и противоречи на същността на иска като процесуално
правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното
начало на гражданския процес. Поради това се твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, поради което следва да се обезсили, а делото да се върне на
първоинстанционния съд. Евентуално, ако въззивният съд не сподели тези доводи, страната
сочи, че решението е и неправилно. Сочи като неправилен изводът на съда, че договорът е
прекратен на основание чл.17, ал.1, б.,,з“, както и че основанието за ангажиране договорната
отговорност на въззиваемата страна за предсрочно прекратяване на договора, не било
възникнало. Твърди се, че в съдебното решение правилно е посочено, че в чл.16, ал.1 от
договора, страните са уговорили отделна клауза, регламентираща конкретни условия и ред
за неговото изменение и прекратяване. В същото време съдът е формирал неправилни
съждения при тълкуване обхвата на действие на цитираната разпоредба. Съдът едностранно,
извън правомощията си е разширил действието на чл.16 от договора като с това нарушава и
действителната воля на страните, приложена при сключване на договора, а именно излиза
извън визираните от разпоредбата на договора хипотези: промени в нормативната уредба;
решения на КЕВР; съществено изменение на цените на производителите на електрическа
енергия в резултат на промени в нормативната уредба, които са настъпили по време на
действие на договора и които не са могли да бъдат предвидени към момента на неговото
сключване, т.е. хипотези, които в процесния случай нито са били налице, нито
въззиваемата страна се е позовавала на тях, нито са представени доказателства в тази
посока. Поддържа се, че ответникът едностранно и предсрочно е прекратил договора - в
нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1, б.ж“ от същия, представляващо виновно
неизпълнение на договорно задължение. Твърди се, че съдът не е проследил дали са налице
промени в нормативната уредба (обективно не са налице такива), нито е проследил и
анализирал евентуално издадени решения на КЕВР (обективно не са налице такива), а още
по-малко е анализирал дали се наблюдава съществено изменение на цените на
2
производителите на електрическа енергия, които да са настъпили в резултат на промени в
нормативната уредба (обективно не са налице такива) - по време на действие на Договора и
които да не са могли да бъдат предвидени към момента на неговото сключване. Съдът
неправилно приел, въпреки позицията на ответника, че изявлението от 05.10.21г. няма
характер на предизвестие. Вместо това, самият ответник се позовава на отправено от него
предизвестие. Страната не само не се позовава на чл.16 от договора, а прави опит да оттегли
отправеното уведомително писмо -предизвестие за прекратяване на договора, считано от
01.11.2021г. Твърди се още, че неправилно съдът приел, че последващото оттегляне на
предизвестието е без правно значение. Според трайно установената съдебна практика и
общите принципи на гражданските правоотношения, предизвестието може да бъде
оттеглено, ако страната, която го изпраща съобщи за това преди или едновременно с
получаването му от другата страна. От момента, в който предизвестието бъде получено, то
не може да бъде валидно оттеглено, тъй като има обвързващ ефект. Единствената
възможност е оттеглянето да бъде извършено със съгласието на другата страна, в рамките
на предвидения с предизвестието срок, което в настоящия случай не е реализирано.
На следващо място, в решението си първоинстанционният съд неправилно обсъжда
отправено на 05.10.2021г. от въззиваемата страна „предложение за промяна на условията по
договора“, като счита посочените съображения за такива с „обективен характер", които
правят невъзможно продължаване изпълнението на договора от страна на продавача, а
именно - „рекордно повишение цените на ел. енергия на пазарите в Европа и региона“.
Въззивникът твърди, че това твърдение, освен че не попада в хипотезите на чл.16, ал.1, не е
и подкрепено с нито едно доказателство, като въпреки това съдът кредитира това твърдение,
което прави решението необосновано.
Отделно от това, съдът не е взел предвид договорената между страните формула за
определяне размер на цената за срока на действие на договора, а именно: Р = Pibex + Fee,
където Pibex е средно претеглената цена за всеки съответен месец на платформа „пазар ден
напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), изчислена на база
почасовата консумация на Купувача и получените сетълмент цени за всеки отделен час през
всеки съответен месец на доставка, т.е. сочените за „обективни фактори“ са абсолютно
неотносими към прекратяването на договора по реда на чл.16, ал.1 от същия, като рискът е
прехвърлен върху купувача, а не е за продавача, тъй като от последния не зависи размерът
на цената. Тази цена се формира от общото търсене и предлагане чрез справедлив
изчислителен механизъм, който се прилага в цяла Европа. Именно затова цените на борсов
„пазар ден напред“ се използват като референтни в договорите за доставка на
електроенергия на крайни потребители, тъй като цените от търговията на „пазар ден
напред“ се публикуват всеки ден до 15:00ч. на сайта на БНЕБ. Тази уговорка се сочи като
основание за липсата на относимост на предложените промени в договора спрямо
хипотезите по чл.16 от договора. Поради това, направеният от съда извод, че запазване на
договора „е от естество да доведе до сериозни загуби за продавача“, е абсолютно
несъстоятелно, още повече, че изменението на цените на производителите на електрическа
3
енергия не са нито в резултат на промени в нормативната уредба, нито са настъпили по
време на действие на Договора, а същите дори и да се приеме, че са били налице - е можело
да бъдат предвидени към момента на неговото сключване. Твърди се, че доказателство за
това е изявлението на самия ответник до купувача от 05.10.21г. /цитат/ Прави се довод, че
изпълнението на сключения между страните договор е започнало на 01.07.2021г., а
инициативата за неговото прекратяване е малко повече от 2 месеца след това като в този
период не се наблюдава която и да е от посочените в чл.16 хипотези за безвиновно
прекратяване действието на договора.
Твърди се, че съдът неправилно е достигнал до извод, че договорът е бил прекратен
на основание чл.17, ал.1, буква „з“ както че основанието за ангажиране на договорната
отговорност на въззиваемата страна за предсрочно прекратяване на договора, не било
възникнало. Ответникът никъде не се позовава на тези обстоятелства. За това свидетелства и
изразеното от него желание за намиране на взаимно съгласие за прекратяване на договора,
считано от 01.11.2021г. Именно защото ответникът не се е позовал на хипотезите на чл.16 от
договора, въззивникът счита, че съдът не би следвало да се произнася с решение в
посочения смисъл. Твърди се още, че по делото е доказано, че отправеното предложение от
въззиваемата страна до въззивника за прекратяване на договора по взаимно съгласие не е
прието от въззивника. Доказа се, че въззивникът е депозирал категоричен отказ да приеме
това предложение, както и че не е налице и законово основание за прекратяване на
договора. Въз основа на това, въззивникът счита за единствено правилен извода, че
договорът е бил едностранно прекратен от доставчика, считано от 01.11.2021 г., каквато е
била категорично изразената от него воля, без да бъде спазен срокът на дължимото
предизвестие, в нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1, буква „ж“, според която
договорът може да бъде прекратен от всяка една от страните - с отправяне на едностранно
30 (тридесет) дневно писмено предизвестие до другата страна, считано от първо число на
месеца, следващ месеца, през който изтича предизвестието. Поради това се претендира
отмяна изцяло на постановеното решение ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна ЕНЕРГО ПРО
Енергийни услуги ЕАД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.А. Т., за неоснователност на
въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се и сторените в производството разноски.
По същество на жалбата в становището се излага, че обжалваното решение е
допустимо и действително. Същото е по същество и правилно, доколкото е основано на
твърденията и възраженията на страните, на събраните доказателства както и на тълкуване
действителната воля на страните по договора при разрешаване на правния спор. /цит.
Решение по гр.дело №1321/2018г. на ВКС, IV г.о. относно оплакването в жалбата за пълна
неяснота на мотивите на съда за отхвърляне на иска/ Поддържа се, че основанията за
изменение на договора, съгласно отправеното до ищеца предложение от 05.10.21г., са
резултат от обективни причини в изходните съществени параметри на договора, върху които
4
страните нямат възможност да влияят. В изпълнение на правомощията си и съгласно чл.20
ЗЗД съдът е тълкувал волята на страните и взаимната връзка на клаузите на чл.16, чл.17 и
чл.18 от договора. Според въззиваемата страна, съдът правилно е тълкувал волята на
ответното дружество за изменение на договора, обективирано в писмо –изявление от
05.10.21г., като изявление за наличие на условията по чл.16 от договора и конкретно за
увеличение на цените на доставка на ел.енергия, закупувана от доставчика на БНЕБ ЕАД,
даващо основание за едностранно прекратяване на договора без предизвестие като уведоми
другата страна. Тези обстоятелства не са били оспорени от ищеца с отговора му от
07.10.21г., а и в хода на процеса. При сключване на договора страните не са могли, а и не са
били длъжник да предвидят повишаването на цените на доставка на ел.енергия. Твърди се,
че ответникът е подходил добросъвестно като се е опитал да запази въпреки това
договорната връзка до края на срока му. Запазване на договора при първоначалните
уговорки, в частност цената и начина на плащане на доставката, е станало невъзможно и
икономически неизгодно за ответника – продавача. Тъй като ищецът категорично е отказал
изменение на договора, то изявлението за прекратяване на договора, считано от 01.11.21г. е
породило действие между страните с приемането му. Междувременно ищецът е извършил
смяна на доставчика на 08.10.21г. и ответникът е уведомен от мрежовия оператор за това
обстоятелство на 27.10.21г. Договорът реално е прекратен без предизвестие на 01.11.2021г.
Поддържа се, че ответникът е действал добросъвестно при отправяне на изявлението от
05.10.21г. като при неприемане измененията в договора е искал прекратяването на договора
по взаимно съгласие. Страната счита, че поведението на ищеца е било ясно и категорично,
докато ответникът очевидно е търсил вариант за продължаване изпълнението на договора,
вкл. с отправеното второ предложение за прекратяване на връзката от 01.12.21г., т.е. за
изпълнението на договора до този момент. С второто отправено предложение ответникът
всъщност е целял да изпълни ангажимента по чл.17, б.ж от договора като изпълнява
договора и за времето на предизвестието, каквото въпреки това намира за недължимо. Като
не е приел това второ предложение, ищецът е заявил отказа си да получава активна
ел.енергия от този доставчик наместо избрания нов такъв. Прави се довод, че ако условията
спрямо новия доставчик са неизгодни за ищеца, то това не се дължи на виновното действие
на ответника. Поддържа се довода, че ищецът сам се е поставил в хипотеза на забава на
кредитора, тъй като неоправдано не е приел предложеното му от длъжника изпълнение.
Дори въззивният съд да приеме, че не са били налице предпоставките за прекратяване на
договора по чл.17, б.з вр.чл.16 от договора, то въззиваемата страна поддържа възражение за
наличие на кредиторова забава съгласно чл.95 ЗЗД.
Съдът при преценка редовността на жалбата констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез законния представител на дружеството, съобразно изискванията в
чл.260 ГПК, при спазване срока за обжалване. Жалбата и отговора са надлежно
администрирани.
С жалбата не са правени доказателствени искания и не се твърдят допуснати от съда
процесуални нарушения, изискващи от въззивния състав извършване на самостоятелни
5
действия по преценка пълнотата на доклада и/или събиране служебно на доказателства.
Съобразно становищата на страните и преценката за допустимост и редовност на
жалбата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „ДАР Г.Н.”ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1712, район Младост, кв.
„Младост 3”, ул. „Ген. Радко Димитриев”№15, представлявано от Н. В. Н., ЕГН **********
- управител, срещу решение №82 от 17.02.2023г., постановено по търговско дело
№20223100900181 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил
предявен от дружеството иск срещу ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, ЕИК
*********, Варна, за заплащане от ответника на сумата от 35 377.03 лева, представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предизвестие, в размер на 50% от
произведението на договорено прогнозно средномесечно количество ел.енергия по цената
от последно издадена от доставчика фактура, за съответните обекти на ищеца, за неспазения
срок на предизвестието по Договор за комбинирани услуги №**********/09.06.2021г. за
покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги по условията на продукт „Енерго –про Маркет +“, ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №248/2023г. на АС-Варна в открито
заседание на 07.06.2023г. от 14.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните чрез
пълномощниците им по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6