РЕШЕНИЕ № 104
гр. Пазарджик, 27.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на шести октомври през две
хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Константина
Рядкова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 187/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, за осъждане
на „МБАЛ - Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 292 262 лева, представляваща
вземане за наемна цена от ползването на медицинска техника съгласно Договор от
29.05.2009 г. за съвместна дейност, като главницата е формирана след прихващане
на задължението на ищеца към ответника в размер на 4 620 лева по издадени
20 фактури за периода от 21.01.2015 г. до 30.09.2016 г. със задължението на
ответника към ищеца в размер на 296 882 лева по издадени 40 фактури за
периода от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 103 ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 8 255 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 0.2
% на месец, върху неплатените суми по всяка една фактура, за периода от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, а при условие на евентуалност, при отхвърляне
на главните искове – сумата от 292 262
лева се претендира като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца от ползването на спирален
компютър томограф /скенер/ и рентгенов апарат за графично-скопични изследвания,
за период от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 59 ЗЗД, а
сумата от 8 255 лева се претендира, като
мораторна лихва за забава в плащането на главницата, за период от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
Ищецът твърди, че на 29.05.2009 г. между „МБАЛ
- Велинград“ ЕООД, като възложител и „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД, като изпълнител, е бил
сключен Договор за съвместна дейност, по
силата на който изпълнителят се е задължил да достави и монтира на осигурено от
възложителя помещение в МБАЛ, за ползване от възложителя, Спирален компютър
томограф /скенер/ и Рентгенов апарат за графично-скопични изследвания,
собственост на изпълнителя. Срокът на договора бил 7 години, т. е. до
29.05.2016 г. Съгласно чл. 4 възложителят до 5-то число на месеца, следващ
предходния, бил длъжен да предаде на изпълнителя медицинските направления,
както и други документи, удостоверяващи извършените прегледи с апаратурата, за
да може изпълнителят да издаде фактура за дължимите от възложителя суми, по
единични цени, определени в р. ІV от договора, а именно: за 1 бр. Скенограма –
60 лв., за 1 бр. Рентгенография – 5 лв., за 1 бр. Рентгеноскопия – 5 лв., като
е предвидено, че дължимата месечна сума не може да бъде по-малка от 15 000
лв. Ищецът излага, че тази уговорка за минимална цена не се прилагала на
практика и са били фактурирани действително извършваните прегледи. Твърди се
още, че ако МБАЛ – Велинград ЕООД не е разполагала с тази медицинска апаратура
към 01.01.2010 г., то тя не е могла да функционира като медицинско заведение от
този тип, тъй като това били изисквания на Националната здравноосигурителна
каса (НЗОК) за работа с рентгенова апаратура с цел покриване изискванията от
МБАЛ – Велинград ЕООД съгласно Националния рамков договор и Наредбата за реда
за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрена енергия.
В договора било уговорено, че при необходимост тази медицинска техника ще се
използва и от собственика й – ищецът по делото „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД. Сочи
се, че още след сключването на договора ответникът е започнал да осъществява
дейността по използване на предоставената срещу заплащане медицинска апаратура.
Чрез предоставяне на отчитани реално извършени прегледи от ответника, ищецът е
фактурирал същите и е очаквал плащане по тях. До средата на 2012 г. разплащания
са осъществявани с известни закъснения. През този период техниката е била
използвана и от ищеца, като за ползването на помощенията, в които е монтирана
същата, ищецът е заплащал на ответника определени суми. Твърди се, че към 2015
г. от ответника са постъпвали само частични плащания по издаваните от ищеца
фактури. В края на 2014 г., поради неизпълнение на „договора за наем“ на
медицинската техника, задълженията на МБАЛ – Велинград ЕООД били достигнали
сума в размер на 166 842.48 лева по фактури. Тази сума била потвърдена
писмено от ответника на 15.04.2015 г. при счетоводно потвърждаване на разчетите
между двете дружества. Задълженията на ищеца към ответника в размер на
3 041.20 лева към същата тази дата също били потвърдени писмено. Посочва
се също, че ищецът е поканил ответника да заплати дължимите суми с писмо,
получено от втория на 12.12.2014 г. Ищецът извежда извод, че макар и срокът на
договора да е изтекъл на 29.05.2016 г., то понеже ответникът продължил да
ползва медицинската апаратура, без противпоставяне от страна на собственика, то
договорът следва да се приеме за безсрочен по силата на закона – ЗЗД. През 2016
г. започнал финансов одит на МБАЛ – Велинград ЕООД, като във връзка с него
отново били потвърдени разчетите между дружествата, от което се установило, че
ответникът признал задължения в размер на 255 741 лева към 30.06.2016 г.,
по счетоводни данни. Видно от това потвърждаване на разчетите всички фактури до
30.08.2016 г., с изключение на една от 30.06.2016 г. за сума от 11 326.53
лева, са били осчетоводени от двете дружества. Ищецът излага, че за периода от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г. задължението на МБАЛ – Велинград ЕООД е в размер
на 296 882 лева по следните
фактури и 8 255 лева – за
неустойка (нар. договорна лихва), както следва: 1/ ф-ра № **********/31.05.2014
г. – за сумата от 6 063.19 лв., а договорната неустойка за периода от края
на месеца, следващ датата на издаване на
фактурата, в случая – от 30.06.2014 г. до 30.09.2016 г. – в размер на 351.65
лв.; 2/ ф-ра № **********/18.06.2014 г. – за сумата от 835.85 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 46.76 лв; 3/ ф-ра № **********/30.06.2014 г. –
за сумата от 8 581.49 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 480.53 лв; 4/ ф-ра №
**********/31.07.2014 г. – за сумата от 1 737.68 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 93.79 лв; 5/ ф-ра № **********/31.07.2014 г. – за сумата от
11 711.50 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца,
следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 632.39 лв; 6/ ф-ра № **********/31.08.2014 г. –
за сумата от 10 101.46 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 525.25 лв. 7/ ф-ра №
**********/31.08.2014 г. – за сумата от 1 231.78 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 64.01 лв; 8/ ф-ра № **********/01.10.2014 г. – за сумата от
9 881.38 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца,
следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 494 лв; 9/ ф-ра № **********/01.10.2014 г. – за
сумата от 835.85 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца,
следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 41.75 лв; 10/ ф-ра № **********/31.10.2014 г. –
за сумата от 9 881.62 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 474.28 лв; 11/ ф-ра №
**********/31.10.2014 г. – за сумата от 1 099.80 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 52.75 лв; 12/ ф-ра № **********/28.11.2014 г. – за сумата от 9 016.55
лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца, следващ датата
на издаване на фактурата до 30.09.2016
г. – в размер на 414.73 лв; 13/ ф-ра № **********/28.11.2014 г. – за сумата от
1 275.77 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца,
следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 58.65 лв; 14/ ф-ра № **********/31.12.2014 г. –
за сумата от 9 256.50 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 407.26 лв; 15/ ф-ра №
**********/31.12.2014 г. – за сумата от 923.83 лв., а договорната неустойка за
периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 40.61 лв.; 16/ ф-ра
№ **********/31.01.2015 г. – за сумата от 12 216.56 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 513.07 лв.; 17/ ф-ра № **********/31.01.2015 г. – за сумата от
1 253.77 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца,
следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 52.62 лв.; 18/ ф-ра № **********/28.02.2015 г. –
за сумата от 12 251.54 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 490 лв.; 19/ ф-ра №
**********/28.02.2015 г. – за сумата от 1 099.80 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 43.96 лв.; 20/ ф-ра
№ **********/31.03.2015 г. – за сумата от 9 991.56 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 379.65 лв.; 21/ ф-ра
№ **********/31.03.2015 г. – за сумата от 1 099.80 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 41.76 лв.; 22/ ф-ра
№ **********/30.04.2015 г. – за сумата от 879.84 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 31.64 лв.; 23/ ф-ра
№ **********/30.04.2015 г. – за сумата от 11 396.58 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 410.25 лв.; 24/ ф-ра № **********/31.05.2015 г. – за сумата от 9
496.55 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца, следващ
датата на издаване на фактурата до
30.09.2016 г. – в размер на 322.86 лв.; 25/ ф-ра № **********/30.06.2015 г. –
за сумата от 10 041.36 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 321.31 лв.; 26/ ф-ра №
**********/31.07.2015 г. – за сумата от 9 616.16 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 288.48 лв.; 27/ ф-ра
№ **********/31.08.2015 г. – за сумата от 10 001.18 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 280.02 лв.; 28/ ф-ра № **********/30.09.2015 г. – за сумата от 7
906.24 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца, следващ
датата на издаване на фактурата до
30.09.2016 г. – в размер на 205.55 лв.; 29/ ф-ра № **********/30.10.2015 г. –
за сумата от 8 686.24 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 208.46 лв.; 30/ ф-ра №
**********/30.11.2015 г. – за сумата от 10 741.54 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 236.30 лв.; 31/ ф-ра
№ **********/31.12.2015 г. – за сумата от 9 736.60 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 194.72 лв.; 32/ ф-ра
№ **********/31.01.2016 г. – за сумата от 6 211.42 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 111.79 лв.; 33/ ф-ра
№ **********/29.02.2016 г. – за сумата от 10 416.42 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 166.65 лв.; 34/ ф-ра № **********/31.03.2016 г. – за сумата от 10
471.37 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца, следващ
датата на издаване на фактурата до
30.09.2016 г. – в размер на 146.59 лв.; 35/ ф-ра № **********/30.04.2016 г. –
за сумата от 8 891.26 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 106.69 лв.; 36/ ф-ра №
**********/31.05.2016 г. – за сумата от 10 901.42 лв., а договорната неустойка
за периода от края на месеца, следващ датата на
издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 109.01 лв.; 37/ ф-ра
№ **********/30.06.2016 г. – за сумата от 11 326.52 лв., а договорната
неустойка за периода от края на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 30.09.2016 г. – в
размер на 90.60 лв.; 38/ ф-ра № **********/01.08.2016 г. – за сумата от 9
946.38 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца, следващ
датата на издаване на фактурата до
30.09.2016 г. – в размер на 59.67 лв.; 39/ ф-ра № **********/31.08.2016 г. – за
сумата от 8 621.37 лв., а договорната неустойка за периода от края на месеца,
следващ датата на издаване на фактурата
до 30.09.2016 г. – в размер на 34.48 лв. и 40/ ф-ра № **********/30.09.2016 г.
– за сумата от 11 246.27 лв., а договорната неустойка за периода от края на
месеца, следващ датата на издаване на
фактурата до 30.09.2016 г. – в размер на 22.49 лв.
Ищецът посочва, че неговите задължения към ответника
възлизат на сумата от 4 620 лева,
за периода от 21.01.2015 г. до 30.09.2016 г., по фактури, както следва: 1/ ф-ра
№ 6038/21.01.2015 г. – за сумата от 231 лева; 2/ ф-ра № 6065/23.02.2015 г. – за
сумата от 231 лева; 3/ ф-ра № 6118/30.03.2015 г. – за сумата от 231 лева; 4/ ф-ра
№ 6151/27.04.2015 г. – за сумата от 231 лева; 5/ ф-ра № 6187/25.05.2015 г. – за
сумата от 231 лева; 6/ ф-ра № 6235/30.06.2015 г. – за сумата от 231 лева; 7/ ф-ра
№ 6273/29.07.2015 г. – за сумата от 231 лева; 8/ ф-ра № 6315/31.08.2015 г. – за
сумата от 231 лева; 9/ ф-ра № 6356/29.09.2015 г. – за сумата от 231 лева; 10/ ф-ра
№ 6394/30.10.2015 г. – за сумата от 231 лева; 11/ ф-ра № 6425/27.11.2015 г. –
за сумата от 231 лева; 12/ ф-ра № 6440/08.12.2015 г. – за сумата от 231 лева;
13/ ф-ра № 6496/29.01.2016 г. – за сумата от 231 лева; 14/ ф-ра № 6538/29.02.2016
г. – за сумата от 231 лева; 15/ ф-ра № 6578/28.03.2016 г. – за сумата от 231
лева; 16/ ф-ра № 6667/31.05.2016 г. – за сумата от 231 лева; 17/ ф-ра №
6707/29.06.2016 г. – за сумата от 231 лева; 18/ ф-ра № 6796/29.07.2016 г. – за
сумата от 231 лева; 19/ ф-ра № 6874/29.08.2016 г. – за сумата от 231 лева и 20/
ф-ра № 6905/28.09.2016 г. – за сумата от 231 лева.
Ищецът счита, че след прихващането на двете задължения,
МБАЛ – Велинград ЕООД дължи на „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД сумата от 292 262 лева, за периода от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът МБАЛ – Велинград
ЕООД, чрез адв. С., а в съдебни заседания и чрез адв. М.,
оспорва исковете като неоснователни. Счита, че договорът за съвместна дейност е
нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен в противоречие
със Закона за обществените поръчки от 2004 г. (отм. 15.04.2016 г.) и с цел
заобикаляне на закона. Ответникът излага, че отношенията между страните са като
по договор за наем, дори – финансов лизинг, с оглед уговорката за придобиване
на собствеността върху предоставената за ползване апаратура. След анализ на
договора, като заключение се прави, че процесният договор представлява по
правната си природа такъв за наем на медицинска апаратура. В тази връзка
приема, че целта е да се заобиколи чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП 2004 г. (отм.),
съгласно който доставките на стоки, осъществени лизинг, наемане със или без
право на закупуване, са обект на обществена поръчка. В договора е предвидено,
че при редовно плащане на договорените суми, добри отношения между страните и
изтичане на срока на договора, МБАЛ – Велинград да придобие собствеността на
апаратурата. Ответникът твърди, че прогнозната стойност на обществената поръчка
за доставка на подобна апаратура е в размер на 1 260 000 лева без ДДС
(месечната сума е не по-малко от 15 000 лева, за срок от 7 години) и
попада в стойностните прагове по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП 2004 г. (отм.).
Управителят на МБАЛ – Велинград е възложител по смисъла на чл. 7, т. 3 от ЗОП
2004 г. (отм.) и се явява субект на обществени поръчки. Договорът бил сключен в
нарушение на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 8, вр. чл. 14, ал. 1, т. 2 от същия
закон. Отделно от изложеното, ответника счита, че договорът е сключен и в
противоречие с чл. 2 вр. чл. 37 от Закона за лечебните заведения, доколкото
дейността на болничната помощ се извършвала от дружество по ЗЗД. На следващо
място се излага, че договорът за съвместна дейност е сключен и в противоречие с
чл. 23, ал. 1, т. 9, 10, 19 и 20 от Наредбата за реда за учредяване на
търговски дружества и упражняване правата на собственост на общината в
търговските дружества, приета от Общински съвет – Велинград с решение № 174 по
Протокол № 10 от заседание на ОС, проведено на 29.06.2005 г. – не са налице
актове на Общинския съвет, които да обосноват валидността на процесния договор.
Правят се и възражение за неспазване на ЗСч и ЗДДС и ЗКПО. Излага се, че сумата
за главница не се дължи, тъй като посочените в процесните фактури услуги не са
изпълнени от ищеца, напротив – услугите, посочени в р. ІV са извършвани от
ответника като лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ и посредством наети от него
правоспособни лица – лекари и специалисти, работещи в МБАЛ – Велинград ЕООД.
В допълнителната искова молба ищецът излага, че процесният
договор представлява по същество договор за съвместна дейност, който спада към т.
нар. ненаименовани договори, към който се пралагат разпоредбите на ЗЗД. Ищецът
счита, че този договор не попада в обхвата на ЗОП, действащ към него момент.
Ищецът оспорва процесният договор да е такъв за наем или финансов лизинг. Не
било изпълнено условието на чл. 228 от ЗЗД наемодателят да се задължи да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му
плати определена цена. Клаузата за минимална цена от 15 000 лева на месец
е дерогирана с анекс № 3 от 30.01.2012 г., сключен към договора. Счита, че
полза от договора имат и двете страни, тъй като и двете страни са получавали
заплащане по здравните пътеки от Здравната каса за пациентите, изпращани да
ползват апаратурата. Не е сключен и договор за финансов лизинг, тъй като уговорката
за придобиване от страна на ответника на медицинската техника е клауза за
дарение, а не за придобиването й при условията на лизинг. Моли за допускане на
изменение на исковете при условията на евентуалност, ако
се възприеме за основателно възражението на ответника,
че договорът е нищожен – ответникът да заплати претендираните
суми като получени без основание, поради неоснователното му обогатяване.
В допълнителния отговор ответникът поддържа заявеното в
отговора на исковата молба. Излага се, че законната лихва за забава не се
дължи, тъй като процесната покана за изпълнение касае искане за плащане на
посочената сума, а не искане за връщане на недължимо получена сума. При евентуално уважаване на иска по чл.
59 от ЗЗД, ответникът релевира възражение за прихващане със сумата в общ размер
от 501 482.70 лева за периода от 10.12.2009 г. до 21.10.2013 г., като платена
на ищеца без основание предвид твърдяната нищожност на договора за съвместна
дейност от 29.05.2009 г.
След
изрично предоставена от съда възможност за излагане на становища във връзка с
допуснато изменение на исковете и въведени в резултат на това възражения, ищецът
навежда твърдения за извършено извънсъдебно прихващане за 2011 г. между
страните за сума от 52 487.68 лева, както и за погасено с 5-годишна
давност вземане на ответника (по възражението за прихващане с недължимо платени
суми) по фактури за периода от 10.12.2009 г. – 21.02.2012 г., както и евентуално довод
за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност за цялото вземане от
501 482.70 лева, доколкото се касаело до периодични плащания – чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Във връзка с това, ответникът прави довод, че на основание чл. 103,
ал. 2 от ЗЗД прихващане се допуска и с погасени по давност вземания. По тези
твърдения съдът е взел отношение с определение № 325 от
17.05.2017 г., при което е направено и съответно изменение на доклада по чл.
146 от ГПК (л. 1023).
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за наличие на неизпълнено
договорно задължение. Сезиран е родовокомпетентен съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Относно изменението на исковете и правната квалификация:
По
допустимостта на изменението на иска с допълнителната искова молба съдът се е
произнесъл с определението по чл. 374 ГПК от 02.03.2017 г. (л. 382 по делото). Принципно
добавянето на нови основания на претенцията (включително с позоваване на нови,
различни от първоначално заявените обстоятелства), без промяна в предмета на
исканата защита, респ. петитума на първоначално предявения иск (в случая все за
осъждане на ответника да заплати първоначално претендираните суми), е допустимо
изменение на първоначалния иск и не съставлява недопустимо последващо обективно
съединяване на искове, тъй като не се касае за различни и по основание и по петитум
искове, т. е. представлява хипотеза, която е допустима съобразно разпоредбата
на чл. 372, ал. 2, изр. 2 от ГПК, а и съгласно съдебната практика (така Определение
№ 884 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2265/2013 г., I т. о.).
Тоест,
следва да се прави разлика между хипотезите на чл. 372, ал. 2, изр. 1 и чл. 372, ал. 2, изр. 2 от ГПК. В първия
случай се касае до поясняването или допълването на първоначалната искова молба,
представляващо уточняване на същата без нововъведените факти да имат за
последица изменение на основанието на иска, докато във втория случай
изменението на иска може да се изразява в промяна или на основанието, или на
петитума, т. е. като се съблюдават изискванията на чл. 214 от ГПК (така Определение
№ 362/30.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 156/2010 г., I т. о., докл. съдията
Тотка Калчева чл. 274, ал. 3 ГПК).
С
оглед изложеното и съдебната
практика, допустимо е изменение на иска с допълнителната
искова молба. При промяна в основанието, но не и в
петитума (сумите остават същите), изменението на исковете не
противоречи на чл. 214 от ГПК.
Съдът, като
изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието, изложено в
допълнителната искова молба, прилага правните норми, квалифицирайки по този
начин материалното субективно право, предявено с иска. С трайно установената
съдебна практика на ВКС се приема, че ищецът не е длъжен да сочи претендираното
от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е
с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет
(основание на иска) и посочване в какво се състои искането (петитум). Правната
квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация
не е задължителна за съда.
В конкретния
случай, доколкото изначално не се твърди да е предадена от ищеца на ответника
претендираната сума за главница от 292 262 лева (напротив – с
първоначалния иск се иска осъждане на ответника именно поради дължимостта и
незаплащането й от ответника), то твърдението, че е налице обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, възприемано в смисъл, че обогатяването на
ответника се изразява в задържането (незаплащането) на дължимата от него за
ползването на апаратурата сума, следва да се субсумира под правната норма на
чл. 59 от ЗЗД, а не на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. По отношение на сумата от
8 255 лева, същата се претендира като мораторна лихва за забава при плащането на
главницата, на осн. чл. 86 от ЗЗД, а не като договорна лихва за забава.
Правната
квалификация следва да се определи по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, видно и от Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС, в което се посочва, че първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване,
на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт. Хипотезата на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква претенцията да касае връщане на даденото,
докато в случая не се претендира връщане (както щеше да бъде, ако се търсеше
връщане на самата вещ), а се претендира сумата, с която ответникът се е
обогатил за сметка (обедняването) на ищеца. Когато не са налице елементите на
някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият
разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД – т. 1 от цитираното ППВС.
По допустимостта на възраженията от
ответника и ищеца:
Относно
приетото възражение за прихващане, направено от ответника с допълнителния
отговор на ДИМ и наведените от ищеца възражения във връзка с него – за
погасено по давност вземане, съдът се е произнесъл с
определението от 17.05.2017
г. (л. 1023 от делото) и препраща към тях.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство сключен на
29.05.2009 г. между „МБАЛ - Велинград“ ЕООД, като възложител и „ВЕЛИ
МЕДИКУС“ ООД, като изпълнител, договор за
съвместна дейност, по силата на който изпълнителят се задължава да осигури за
своя сметка и със свои средства доставката, монтажа и поддържането на Компютърен
томограф и Рентгенов апарат за графично-скопични изследвания, срещу което
възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя направените изследвания с
апаратурата. Възложителят се задължава да осигури необходимите медицински
специалисти, които да работят с процесната апаратура. Цените за отделните
изследвания са регламентирани в р. ІV и са както следва: за 1 бр. Скенограма –
60 лв., за 1 бр. Рентгенография – 5 лв., за 1 бр. Рентгеноскопия – 5 лв., като
е предвидено, че дължимата месечна сума с ДДС не може да бъде по-малка от
15 000 лв. Срокът на договора е 7 години, т. е. до 29.05.2016 г. Предвидено
е при правилна експлоатация на апаратурата, добри взаимоотношения между
съконтрахентите, редовно плащане на договорените суми, изпълнителят да подари апаратурите на възложителя след
изтичане срока на договора. Начинът на изплащане на натрупаните суми за
извършените изследвания с предоставената апаратура е уговорен в чл. 4 от
договора. Видно от същия, до 5-то число на месеца, следващ предходния, възложителят
се задължава да предаде на изпълнителя медицински направления, както и други
документи, удостоверяващи извършените прегледи с апаратурата, с цел изпълнителят
да издаде фактурата за дължимите суми. Възложителят е поел задължението да
заплаща сумата по издадената фактура до края на месеца, следващ предходния –
чл. 5. Разходите за ток, вода, телефон, консумативи и други са уговорени в
тежест на възложителя. При забава на плащанията се начислява лихва в размер на
0.2 % месечно – р. VІ, т. 3. Предвидени са основания за прекратяване на
договора.
По делото са приети процесните фактури, подробно описани по-горе.
По делото е приет Анекс № 3/30.01.2012 г. към Договора
от 29.05.2009 г., с който в р. ІV, т. 4 се добавя, че дължимата месечна сума с
ДДС не може да бъде по-малка от 15 000 лв. „само при промяна статуквото на
болницата, т. е. ако бъде приватизирана или продадена“, от което може да се
приеме, че минимално определената сума се дължи само при настъпване на
посоченото условие.
В
откритото съдебно заседание от 21.04.2017 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че услугите, обективирани в процесните 40 бр. фактури са извършени
от специалисти на МБАЛ – Велинград.
По делото е изслушано експертно заключение на вещо лице по
Съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, прието от съда за обосновано,
от което се установява следното: Общата стойност на 40-те процесни
фактури, издадени през периода от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., е в размер на
296 882.40 лева. От тях 36 фактури са осчетоводени от ответника в счетоводните му регистри, по аналитична партида на „Вели
Медикус“ ООД, а именно: ф-ри с №№ **********–**********. Останалите 4 фактури с №№
**********/30.06.2016 г., **********/01.08.2016 г., **********/31.08.2016 г. и
**********/30.09.2016 г., на обща стойност 41 140.54 лева, не са
осчетоводени от ответника, поради това, че касаят периода 30.06.2016 г. – 30.09.2016
г., т. е. са издадени след срока на договора. Оосчетоводените
от ответника 36 фактури са на стойност 255 741.86 лева. Направен
е извод, че издадените от ищеца фактури съдържат задължителните реквизити,
определени от ЗДДС. Изрично вещото лице посочва, че видно от извършените
стопански операции по счетоводното отчитане, и двете дружества не са възприели
договорената в процесния договор съвместна дейност, като основание за
възникване на едно общо за тях предприятие. В процесните фактури, предмет на доставката
по смисъла на ЗДДС, е договорено месечно възнаграждение за използването от
ответното дружество на двата медицински апарата, като то е определяно на базата
на реално извършените изследвания по договорените в р. ІV от договора единични
цени. Не се установяват приходите на ответника, получени от НЗОК, за отделните
и конкретни медицински изследвания рентгенографии и компютърна томография
/скенери/, тъй като те са част от провеждани изследвания, включени в клинични
пътеки, за които МБАЛ – Велинград ЕООД е сключило договор като болнично
заведение с НЗОК. Няма установено нарушаване на принципите за текущо счетоводно
отчитане на основата на документална обоснованост – макар на вещото лице да не
са били предоставени конкретните списъци на пациенти, преминали изследване с
процесната апаратура, установява се следният неформален ред в болничното
заведение: броят на отделните изследвания се уточнява в края на текущия месец, когато
завеждащите отделения лица предоставят на счетоводния отдел списъка на
пациентите, ведно с медицинските направления, с които лекуващите лекари са
насочвали болния за съответния вид изследване. Така получената информация се
обобщава и проверява, след което тя се предоставя на ищеца, който въз основа на
нея издава съответната фактура за предходния месец. През процесния период май
2014 г. – септември 2016 г. в отделението по образна диагностика при ответното
дружество са работили по трудов договор 2 лекари, 5 рентгенови лаборанта и 1
санитар. Този медицински персонал е извършвал медицинските изследвания
рентгенографии и компютърна томография /скенери/ (както се посочи това
обстоятелство е прието за безспорно между страните). В експертизата е посочено
детайлно по месеци броя медицински изследвания, като съдът съобразява, че 11
броя фактури са издадени за извършени услуги, които не са предмет на процесния
договор, тъй като включват непредвидено изследване – с електромиограф (ЕМГ).
Това са фактури с №№ **********/18.06.2014 г., **********/31.07.2014 г.,
**********/31.08.2014 г., **********/01.10.2014 г., **********/31.10.2014 г.,
**********/28.11.2014 г., **********/31.12.2014 г., **********/31.01.2015 г.,
**********/28.02.2015 г., **********/31.03.2015 г. и **********/30.04.2015 г.,
на обща стойност 12 273.77 лева. Вещото лице посочва дължимата наказателна
лихва за забава по процесните 40 фактури в размер на 0.2 % месечно върху
неплатената сума, в размер на общо 7 884.69 лева. От този размер обаче
следва да се приспадне начислената като неустойка сума от 521.29 лева, касаеща
посочените по-горе неплатени на падежа фактури, които са издадени за
изследвания, невключени в предметния обхват на договора от 29.05.2009 г. –
изследването с ЕМГ. Или, дължимата неустойка по 29-те фактури (40-11) е сума в
размер на 7 363.40 лева (7 884.69 лв. – 521.29 лв.). На същото
основание, следва да се посочи, че общият размер на задълженията по посочените
29 фактури е сума в размер на 284 608.63 лева (296 882.40 лв. –
12 273.77 лв.), а от тях осчетоводени фактури -
за сумата от 243 468.09 лева (255 741.86 лв. – 12 273.77 лв.).
Вещото лице посочва дължимата законна (мораторна) лихва за забава по
неизплатените фактури, изчислена за всяка от тях от датата на падежа (първо
число на по-следващия месец, спрямо месеца, за който са отчитани извършените
изследвания – чл. 5 от договора) до завеждане на настоящите искове, в размер на
34 593.70 лева. Както се посочи по-горе, от тази сума следва да се
приспадне дължимата сума за мораторна лихва върху главниците по 11-те фактури,
които не следва да се добавят към задължението на ответника. Или, дължимата
мораторна лихва върху процесните 29 фактури се изчислява чрез калкулатор от
продукт „Апис“ в размер на 32 336.06 лева (34 593.70 лв. –
2 257.64 лв.). В откритото съдебно заседание експертът уточнява, че
ищцовото дружество фактурира цената по договора за ползването на предоставената
на болницата апаратура, но самата услуга не е извършена от ищеца, тъй като
същата представлява медицинско изследване. Тоест в самата фактура е следвало да
бъде посочено различно основание по услугата, а именно за наемна цена. Това
неправилно установяване на обекта на услугата не влияе върху реквизитите на
фактурите от гледна точка на счетоводните стандарти.
Съдът
изрично е поставил допълнителна задача на вещото лице да провери ежемесечните
описи, съставени от ръководителите на болничните отделения, които са станали
основание за издаване на фактурите от ищеца (вж. определение от 17.05.2017 г. –
л. 1024 гръб). Въпросът отново е във връзка с документалната обоснованост на счетоводното
записване (задачи по т. 5 и 9 от първоначалната СИЕ). Няма пречка съдът да
възложи на вещото лице да установени определени допълнителни факти, необходими
за изясняване на задачата на експерта (по аргумент от Решение № 68 от
14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 748/2011 г., II г. о.).
От
допълнителното заключение на вещото лице по СИЕ се установява, че за периода от
10.12.2009 г. до 21.10.2013 г. ответникът е погасил задължения по фактури,
издадени във връзка с договора за съвместна дейност от 29.05.2009 г. на обща
стойност 496 852.51 лева с ДДС. Вещото лице подробно разяснява редът за
отчитане на извършените изследвания, като по същество се потвърждава изложеното
и в основната СИЕ. Като заключение експерта излага, че водената медицинска
документация, обект на контрол от различни органи, съдържаща конкретни данни за
действително извършено медицинско изследване с процесната медицинска апаратура,
по същество осигурява документална обоснованост на извършените и отчетени
стопански операции, каквито по смисъла на ЗСч са медицинските изследвания, предмет
на процесните фактури. Към съответната фактура се съдържа описът на съответните
пациенти.
По
отношение на извършените между спорещите страни прихващания, не се установява
по категоричен начин произходът на задълженията и периодът, за който се отнасят
–дали имат отношение към процесния договор или не. В тази връзка експертът
посочва, че за периода от м. септември 2009 г. до 30.04.2014 г. са погасени
задължения на ответното дружество, възникнали през 2013 г. и 2014 г. от
ползването на процесната апаратура, в размер на 7 728.70 лева чрез
прихващане.
Относно
средния пазарен наем за ползване на процесната апаратура за периода от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г. вещото лице съобразява изключително специфичния
и високотехнологичен характер на техниката, като посочва сума в общ размер от
84 825 лева или по 2 925 лева на месец.
Правни
изводи:
Предявен
е главен иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 103 от ЗЗД и акцесорен по чл.
92 от ЗЗД. При условие на евентуалност, са предявени главен по чл. 59 от ЗЗД и
акцесорен по чл. 86 от ЗЗД.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на валиден договор, задължение на ответника, обусловено от броя и вида
изследвания с процесната медицинска апаратура през претендирания период, изискуемост
на задължението за плащане.
Не е спорно между страните, че на 29.05.2009 г. е
подписан Договор за съвместна дейност, по силата на който изпълнителят „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД се
е задължил да осигури за своя сметка и със свои средства доставката, монтажа и
поддържането на Компютърен томограф и Рентгенов апарат за графично-скопични
изследвания на възложителя „МБАЛ - Велинград“ ЕООД, срещу което болничното заведение от своя страна
се задължава да заплаща
направените изследвания с апаратурата по цени, както следва: за 1 бр. Скенограма
– 60 лв., за 1 бр. Рентгенография – 5 лв., за 1 бр. Рентгеноскопия – 5 лв.
В договора е регламентирана минимална дължима от
възложителя на изпълнителя месечна сума в размер на 15 000 лв. с вкл. ДДС,
която клауза действа от датата на сключване на договора до подписването на Анекс
№ 3/30.01.2012 г., с който същата се поставя под условие (бъдещо и несигурно
събитие), което по същество дерогира уговорката за минимална
месечна сума.
В Решение № 497 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 674/2012 г., IV г. о.
е посочено, че естеството на договора, неговият правен характер не
зависи от начина по който е озаглавен, ако при направеното тълкуване се
прецени, че то е неправилно и не отговоря на общата воля и преследваните от
страните цели. Какъв е сключеният договор се определя от неговото конкретно
съдържание, от правата и задълженията на страните, които са уговорени.
Изложеното относно задълженията на страните по процесния
договор за съвместна дейност обосновава извод за определяне на правната му характеристика
като такъв за наем на движими вещи. Дефиницията на чл. 228 ЗЗД сочи, че с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му
плати определена цена. В настоящия случай, изпълнителят (наемодател) се е
задължил да достави, монтира и поддържа собствената си медицинска
апаратура (компютърен томограф и рентгенов
апарат) за временно (7 годишно)
ползване, а възложителят (наемател) дължи да му плати определена цена за
ползването й, като за разлика от обикновения договор за наем, където
наемодателят е дезинтересиран от това дали вещта се ползва реално или не, в случая
страните са предвидили наемната цена да е обвързана от реалното ползване на
вещта. Последващата уговорка, че след изтичане на срока на договора,
собственикът ще дари апаратурата, представлява обещание за дарение, което не
произвежда действие – чл. 226, ал. 1 ЗЗД (въпрос,
който принципно е ирелевантен за спора).
По възражението на ответника за нищожност на договора:
Процесният договор от 29.05.2009 г. е сключен при
действието на Закона за обществените поръчки (в сила от 01.10.2004 г.
отм. 15.04.2016 г.).
По
силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП 2004 г. (отм.) обект на обществена поръчка
са доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, наемане, лизинг със или без
право на закупуване или покупка на изплащане, както и всички необходими
предварителни дейности по употребата на стоката като инсталиране, тестване на
машини и съоръжения и други на стойност над 66 000 лева (чл. 14, ал. 1, т.
2 от ЗОП), като възложители на обществена поръчка са и лечебните заведения, като
публичноправни организации (чл. 7, т. 3 вр. § 1, т. 21 от ДР на ЗОП 2004 г. отм.),
които организират и провеждат процедурите за възлагане и сключват договорите за
тях чрез ръководителите си или упълномощени длъжностни лица (чл. 8, ал. 2 и 3).
Видно от публичния ТР към АВ
едноличен собственик на капитала на „МБАЛ – Велинград“ ЕООД е Община Велинград,
поради което съдът приема, че е налице изискването, обуславящо извод че
ответникът е публичноправна организация по смисъла на цитираната разпоредба.
Правилата
за възлагане и провеждане на процедура за обществена поръчка определят обектите
на обществената поръчка, описани по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП 2004 г. (отм.)
като доставки на определени стоки, като в понятието доставки са посочени не
само сделки с предмет придобиване на право на собственост върху вещ срещу
определена цена (покупка), но и предоставянето на възмездно ползване върху
такива вещи (наем), съответно ползване на вещите с възможност на придобиване на
собствеността (лизинг). В този смисъл, обект на обществена поръчка са доставки
на мишини, съоръжения и други, чрез които възложителят придобива правото на
собственост или ползването на вещ срещу възнаграждение. Следователно преценката
дали определена вещ, предмет на договор с лице, което е възложител на
обществена поръчка, попада в обхвата на обектите на обществена поръчка следва
да се преценява с оглед на целта на сключената сделка (Решение № 138 от 8.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 103/2012
г., I т. о.). Поетите права и задължения на страните относно съществените
елементи на договора, както се посочи вече, дават характеристиката му като
договор за наем. Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД е ограничена от
съответствието на договора с повелителните разпоредби на закона, каквито са
установените правила в специалния закон – ЗОП 2004 г. (отм.) с оглед на
прогласените в чл. 1 от същия закон цели на законодателя.
Видно
от чл. 15, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗОП 2004 г. (отм.) стойността на обществената
поръчка с оглед предмета на договора от 29.05.2009 г. е в
размер на 1 260 000 лева, изчислено като произведение от срока на
действие на договора (7 години, т. е. 84 месеца) и минималната наемна цена на
месец от 15 000 лева. Както се изложи и по-горе, уговорената клауза за минимална дължима от възложителя на изпълнителя
месечна сума в размер на 15 000 лв. с вкл. ДДС е породила действие със
сключването на договора, поради което липсват правни аргументи, същата да не се
взема предвид при изчисляване стойността на поръчката, доколкото може да се
приеме, че съглашението е загубило действие едва с подписването на анекса, повече
от 2 години по-късно – на 30.01.2012 г. Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от
ЗОП изрично забранява, изборът на
метод за определяне на стойността на договора за обществена поръчка да се
използва с цел заобикаляне прилагането на закона.
Следователно може да се направи извод, че възложителят
„МБАЛ - Велинград“ ЕООД е бил длъжен да проведе процедура за възлагане на
обществена поръчка, тъй като са били налице основанията, предвидени в закона –
чл. 8, ал. 1 от ЗОП 2004 г. (отм.).
Не
е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗОП 2004 г. в редакцията към
момента на сключване на договора, тъй като видно от същата разпоредба, тя е
относима за обекти по чл. 3, ал. 2, а не по ал. 1, какъвто е случая.
Нормите на
закона са императивни и противоречието със същите има за последица нищожност на
сключения договор, включително и когато не е била проведена процедура за
възлагане за обект на обществена поръчка – в този смисъл са Решение № 183 от 2.11.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 209/2011 г., II т. о. и Решение № 19 от 23.02.2009 г. на ВКС по т. д. №
474/2008 г., I т. о., Решение № 40 от 30.05.2013 г. по т. д. № 1158/2015
г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по чл. 290 ГПК.
Възражението
за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателно.
Останалите възражение за нищожност на договора не следва да бъдат разгледани.
При това положение, предявеният
главен иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, основан на
договорна връзка между страните, подлежи на отхвърляне. Доколкото
не съществува главното вземане по иска, не съществува и акцесорното за
неустойка. Акцесорния иск по чл. 92 от ЗЗД
също подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Доколкото
главните искове се отхвърлят, на
разглеждане се поставят предявените
при условие на евентуалност иск за неоснователно обогатяване на ответника от
това, че е ползвал процесната медицинска апаратура без правно основание и претендираната
мораторна лихва за забава, за посочения период.
Между
страните не е спорно, че процесната медицинска апаратура е собственост на
ищеца. Прието е за безспорно между страните, че услугите,
обективирани в процесните 40 бр. фактури са извършени от специалисти на МБАЛ –
Велинград, т. е. не се спори, че през релевантния период вещите са били в държане
на ответника. Съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК съдебна
практика (например решение № 55 от
3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5712/2013 г., III г. о., решение № 409
от 20.06.12 г. на ВКС по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., решение № 55 от
28.02.12 г. на ВКС по гр. д. № 652/11 г. и решение № 204 от 5.09.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1158/10 на II т. о.) лицето, което държи без правно основание чужда
вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за
ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на
извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика
може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава
добиви от вещта е ирелевантно. Изводът се извежда от приетото в Постановление №
1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не
само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото
на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може
да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не
доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на
иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има основание за това. По
този начин собственикът е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за
него е налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал чужда вещ,
която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята
си.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че предпоставките
по чл. 59 от ЗЗД са налице – ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,
държейки в свое владение чуждите вещи, без да има правно основание за това,
като си е спестил разходите за наемането им.
Обезщетението
следва да се изчисли в размер на средния пазарен наем, който изразява ползата,
от която ищецът е бил лишен за процесния период (така и Решение № 293 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 119/2015 г., IV г. о.,
Решение № 25 от 30.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 2389/2016 г., IV г. о., Решение № 218 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 7310/2014 г., I г. о. и др.).
Следователно, принципно е основателна претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в
размер на следващия се пазарен наем за процесната медицинска апаратура, за претендирания
период от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., възлизащ на сумата от 84 825
лева, съгласно неоспореното заключение на вещото лице.
По възражението на ответника за прихващане
с платени по нищожния договор суми, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Доколкото
съдът прие евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД за основателен, възниква вътрешното
процесуално условие за разглеждане и на насрещното възражение от ответника за прихващане
на изплатените от него за периода от 10.12.2009 г. до 21.10.2013 г. по силата
на нищожния договор суми.
Принципът
е, че материалноправно изявление за прихващане се извършва с ликвидно вземане.
Изключението е в разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, съгласно която
може да се направи прихващане с неликвидно вземане при условие, че предявеното
пред съд вземане (вземането на ищеца) бъде уважено, т. е. това е случаят, в
който материалноправното изявление за прихващане се упражнява в
процеса посредством възражение. В този случай по силата на съдебното решение
настъпва и материалноправният ефект на компенсацията, защото вземането става
ликвидно по силата на това решение. Налице са и предпоставките
за основателност на възражението – две действителни задължения, насрещност –
едновременно качество на кредитор и длъжник един спрямо друг, еднородност на
престациите (парични суми).
По възражението на ищеца за погасено по
давност вземане на ответника, представляващо платените по нищожния договор
суми:
Когато
договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. Основанието не е налице при самото
извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че давностният
срок започва да тече от деня на получаването й. Вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване се погасяват с изтичането на 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД (така
изрично т. 7 от ППВС № 1/79 г., както и по-актуална съдебна практика Решение № 172 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 80/2010 г., IV г. о.).
Възражението
на ищеца за тригодишна погасителна давност, по съображение за периодични
плащания, е неоснователно. Това вземане не е периодично,
както е при наемните правоотношения (договорът е приет за нищожен), а касае плащания по
недействителен
договор.
Възражението
за прихващане от ответника е за сумата от 501 482.70 лева (видно от
определението за приемането му в откритото съдебно заседание от 21.04.2017 г.)
и касае платени на ищеца суми за периода от 10.12.2009 г. до 21.10.2013 г.
Според СИЕ
платените от ответника на ищеца суми по договора за периода от 10.12.2009 г. до
21.10.2013 г. са на обща стойност 496 852.51 лева с ДДС.
Давността за
вземането се прекъсва с предявяването от ответника на възражението за
прихващане – чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Възражението е релевирано на 21.02.2017 г. с
подаване на допълнителния отговор на допълнителната искова молба, т. е.
вземанията за сумите, които са платени от ответника в полза на ищеца без
основание, за периода от 21.02.2012 г. до 21.10.2013 г. не са погасени по
давност, а за тези от 10.12.2009 г. до 21.02.2012 г. са погасени по давност. С
оглед посочените в приетата по делото СИЕ, плащанията в полза на ищеца,
представляващи вземания на ответника, които не са погасени по давност, са в
размер на общо на 198 545.51 лева (496 852.51 лв. – 298 307 лв.
(за периода 21.02.2012 г.-21.10.2013 г.)).
Съгласно чл.
103, ал. 2 от ЗЗД съдебното прихващане се допуска и след като вземането е
погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
Предявената давност не погасява вземането на кредитора, но тя има правен ефект,
че то не може да бъде реализирано по съдебен или принудителен ред. По
изключение - съгласно чл.
103, ал. 2 от ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и
това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност
(така Решение № 113 от 9.07.2013 г. на
ВКС гр. д. № 1274/2013 г., II г. о.). Следователно, възражението за
прихващане е допустимо и относно погасената част от вземането на ответника.
С оглед
изложеното, доколкото са налице предпоставките за съдебно прихващане,
възражението на ответника за прихващане се явява
основателно. Уважаването му до размера на исковата претенция (292 262
лв.)
води до извод за отхвърляне на евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД,
като погасен чрез прихващане. За разликата над 292 262 лева до
501 482.70 лева възражението е неоснователно, като
произнасянето на съда по този въпрос следва да залегне в диспозитива на
решението (Решение № 3 от 27.04.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 3999/2015 г., II г. о.).
Доколкото не
съществува главното вземане по иска по чл. 59 от ЗЗД, не съществува и акцесорното за мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. Акцесорния иск също подлежи на
отхвърляне, като неоснователен.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. При това положение, дължимата сума, която следва да
се присъди в полза на ответника е в размер от 550 лева (за депозити по
експертизи). Няма представено доказателство за изплатен адвокатски
хонорар – фактурата не е доказателство за плащане, поради което същият не подлежи на присъждане в полза
на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, за
осъждане на „МБАЛ - Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, за заплащане на сумата от
292 262 (двеста деветдесет и две хиляди двеста шестдесет и два) лева, представляваща
вземане за наемна цена от ползването на медицинска техника: спирален компютър томограф /скенер/ и рентгенов
апарат за графично-скопични изследвания, съгласно Договор от 29.05.2009
г. за съвместна дейност, формирана след прихващане на задължението на ищеца към
ответника в размер на 4 620 лева по издадени 20 фактури за период от
21.01.2015 г. до 30.09.2016 г. със задължението на ответника към ищеца в размер
на 296 882 лева по издадени 40 фактури, за период от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 14.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 103 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 8 255 (осем
хиляди двеста петдесет и пет) лева, представляваща неустойка за забава в размер
на 0.2 % на месец, върху неплатените суми по всяка една фактура, за периода от
31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените евентуални искове от „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, ЕИК
*********, за осъждане на „МБАЛ - Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, за заплащане
на сумата от 292 262 (двеста деветдесет и две хиляди двеста шестдесет и
два) лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника
за сметка на ищеца от ползването на спирален
компютър томограф /скенер/ и рентгенов апарат за графично-скопични изследвания,
за период от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 59 ЗЗД, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „МБАЛ -
Велинград“ ЕООД за заплатени в полза на ищеца
без основание суми, както и за заплащане на сумата
от 8 255 (осем хиляди двеста петдесет и пет) лева, като мораторна лихва за
забава върху главницата, за периода от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане, предявено от „МБАЛ -
Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 49, ЕИК *********, срещу „ВЕЛИ
МЕДИКУС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 49, ЕИК *********, по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК, за разликата над 292 262
(двеста деветдесет и две хиляди двеста шестдесет и два) лева до пълния предявен размер от 501 482.70 лева (петстотин и една
хиляди четиристотин осемдесет и два лева и 70 ст.).
ОСЪЖДА „ВЕЛИ МЕДИКУС“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, да
заплати на
„МБАЛ - Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
бул. „Съединение“ № 49, ЕИК *********, сумата от 550 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски (депозити)
за настоящата инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: