Решение по дело №2065/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.С.Х., с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000104/21.07.2023 год. на полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР гр. Бургас,РУ Приморско, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната ЗППАМ, като неправилна и незаконосъобразна.

Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че не е налице нарушение на чл.5 ,ал.3,т.1 от ЗДвП,тъй като В. не е управлявал процесното МПС. Претендира разноски по делото.

Ответникът – полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР Бургас,РУ Приморско ,оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна.

Пловдивският административен съд, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000104/21.07.2023 год. на полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР гр. Бургас,РУ Приморско , е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима. Видно от отбелязването върху заповедта същата е връчена на В. на 21.07.2023г.1,а жалбата е подадена на 27.07.2023г.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по изложените съображения:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН серия GA969706/21.07.2023г.,издаден от Д.П..мл.автоконтрольор към ОДМВР Бургас,РУ Приморско за това,че на 21.07.2023г. около 19:20 часа в гр.Приморско ,на ул.“Станчо Костадинов“,до механа „Кума Лиса“ с посока на движение към ул.“Черно море“ ,Д.С.В. като водач на МПС „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег.№ РВ 1080ТР управлява посоченото МПС ,негова лична собственост и изпробван за употреба на алкохол в 19:46 ч с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPL-0248,светлинната скала на уреда е отчела 1,50 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух.На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0175810 и 7 броя стикери с номер А075937.Установено още при проверката е,че В. не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон на СУМПС от съответната категория.

Прието е,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП /водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред/,както и на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон на СУМПС от съответната категория/.

Нарушителят е подписал акта с отбелязване "нямам възражения". По преписката няма данни такива да са постъпили допълнително в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Последвало е издаването на процесната заповед, въз основа на АУАН серия GA969706/21.07.2023г.,издаден от Д.П.. мл.автоконтрольор към ОДМВР Бургас,РУ Приморско, с която на основание чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка по съставения АУАН, а именно лицето като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред, е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца“.

По делото от страна на административния орган е депозирана пълната административна преписка по повод атакувания акт, включително и доказателства за правомощията му да издава актове от рода на процесните – Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. ,издадена от директора на ОДМВР-Бургас.

Налична е и мотивирана резолюция № 23-4635-М000058/09.08.2023г. на началника на РУ Приморско,ОДМВР-Бургас за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA969706/21.07.2023г.,издаден от Д.П..мл.автоконтрольор към ОДМВР Бургас,РУ Приморско против Д.С.В. за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК и е образувано БП №4535ЗМ-127/2023г. по описа на РУ Приморско.

Във връзка с оспорванията,които са заявени от жалбоподателя ,по делото са разпитани свидетелите Д.П. и Х.Д.,като първият е актосъставителят ,а вторият е полицай в РУ Приморско,който е бил наряд на посочената дата .И двамата свидетели установяват,че лицето Г.Ж. е спрял патрулната полицейска кола и е подал сигнал,че жалбоподателят е управлявал л.а.“Тойота Ланд Круизер“,бил е в нетрезво състояние ,създал е предпоставка за ПТП,впоследствие е възникнало пререкание между Ж. и В.,като полицаите при идването си са заварили жалбоподателят вече извън автомобила му.В колата , на задната седалка ,е било детето на жалбоподателя, а по-късно е дошла и съпругата на В.,която си е взела детето.Двамата явно били скарани.На жалбоподателя е била извършена проверка за алкохол и уредът е отчел наличие на алкохол в кръвта .Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели,които са в синхрон със събраните по делото писмени доказателства.

В съдебно заседание,процесуалният представител на жалбоподателя заявява ,че доверителят му е дал кръвна проба ,резултатите от същата са налице по досъдебното производство и признава,че В. е бил с 1,44 промила алкохол в кръвта.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

На първо място, следва да се посочи, че правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП /в относимата й и действаща и понастоящем редакция, ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, съгласно която разпоредба "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване", се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като " при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 установените стойности са определящи ".

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Съдът намира,че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган ,в кръга на неговите правомощия, за което е представена цитираната по-горе в настоящото решение заповед.

ЗППАМ е издадена и в предписаната от закона форма, като съдържа всички фактически и правни основания за издаването й,не се констатира нарушение на административнопроизводствените правила.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед ,необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е: водач,който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.

Такъв акт е съставен на Д.В..

Съдът констатира ,че АУАН е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.

В този смисъл и съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият служи като основание за издаване на Заповед по реда на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП за налагане на жалбоподателя на принудителната административна мярка "временно лишаване от право да управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца". Следва да се посочи,че жалбоподателят е нямал възражения срещу АУАН.

От същия АУАН, безспорно се установява, че на 21.07.2023г. около 19:20 часа в гр.Приморско ,на ул.“Станчо Костадинов“,до механа „Кума Лиса“ с посока на движение към ул.“Черно море“ ,Д.С.В. като водач на МПС „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег.№ РВ 1080ТР управлява посоченото МПС ,негова лична собственост и изпробван за употреба на алкохол в 19:46 ч с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPL-0248,светлинната скала на уреда отчита 1,50 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух.Наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя се установява/по негови признания/ и от направеното кръвно изследване.

Основните доводи на В. са ,че не е водач,който е управлявал МПС,като това твърдение се опровергава от събраните гласни и писмени доказателства.

Следва да се има предвид,че в §6, т.25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина водач, а именно – „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.“

Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.

В конкретния случай служителите на реда са извършили проверка на жалбоподателя по подаден сигнал от гражданин,че В. е управлявал пиян собствения си лек автомобил и е щял да го блъсне.Действително и двамата свидетели ,които са извършили проверката са заварили жалбоподателя пред автомобила му,но при съставянето на АУАН В. не е оспорил факта,че е управлявал МПС .При така изложеното жалбоподателят не оборва доказателствената сила на АУАН.

За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. (Решение № 6565 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 7994/2016 на Върховния административен съд).

След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката.

Ето защо, съдът намира, че са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП, поради което и намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока материална незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт. В този смисъл, неоснователно е възражението, че фактическият състав на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП не е изпълнен и ЗППАМ следва да бъде отменена.

Всъщност целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

При осъществената от настоящия състав проверка, се установи, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.59 ал.2 от АПК.

Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение, където е описана фактическа обстановка, възприета изцяло от органа при произнасянето му, което е напълно допустимо и в съответствие с разрешението дадено в ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт с който е наложена ПАМ, като при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на закона.

Предвид изложените правни изводи настоящият състав на Административен съд–Пловдив намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.С.Х., с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000104/21.07.2023 год. на полицейски инспектор С.А.О.към ОДМВР гр. Бургас,РУ Приморско.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: