Р Е Ш Е Н И Е №
260005
гр. Варна, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд,
Гражданско отделение, в съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 277 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивна жалба от ищеца и
насрещна въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело, насочени
срещу различни части на решение № 196/27.02.2020г., постановено по т.д. № 345
по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както следва:
1.Въззивна жалба от Й.Н.П. от гр. Варна, подадена чрез адв. Ж. Т.,
против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него против
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, иск за заплащане на
сумата, представляваща разликата над присъдения размер от 35 000 лева до размера
от 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в
гр. Варна на ул. „Първи май“ в района на кв. Аспарухово, с управлявания от
Жаклин Жан Жерар лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг. № В 2543 PC,
пътнотранспортно произшествие, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Счита се, че
решението в тази му част противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй
като присъденото обезщетение е в занижен размер. Сочи се, че не са били
отчетени всички специфични за случая обстоятелства, които имат значение при
определяне размера на обезщетението. В тази връзка въз основа на направен
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни
заключения, се поддържа, че отчитайки и икономическата конюнктура и съответните
нива на застрахователното покритие към релевантния за обезщетението момент,
справедливото обезщетение следва да е в размер 60 000 лв. Претендира се отмяна
на решението в обжалваната му част и присъждане на сума в размер на още 25 000
лв., ведно със законната лихва от 31.01.19г. до окончателното ѝ
изплащане, както и направените за двете инстанции разноски съобразно уважената
част.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез юр.к. Р. И..
Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира потвърждаване на
решението в обжалваната му от насрещната страна част. Счита се, че съдът е
обсъдил всички доказателства, относими към определянето на обезщетението за
неимуществени вреди и така е определил неговия размер. Въпреки това присъденото
обезщетение се намира за завишено с оглед законовите критерии за справедливост.
Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а на страната да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и
направените други разноски.
2. Насрещна въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, подадена чрез юр.к. Р. И., против решението в частта му,
с която дружеството е осъдено да заплати на Й.Н.П. сумата над 25 000 лв. до
присъдените 35 000 лв. като обезщетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди от процесното ПТП, както и в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати ДТ и разноски в полза на съда. Счита се, че решението е
неправилно в обжалваната му част, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, тъй като е завишено по размер. Поддържа се,
че обезщетение в размер на 25 000 лв. се явява достатъчно да репарира
претърпените от ищеца болки и страдания, имайки предвид комплексната оценка на
събраните от първоинстанционния съд доказателства относно вида на получената
травма, проведеното лечение и възстановителния процес, както и съдебната
практика при определяне на обезщетения за неимуществени вреди при аналогични
събития, настъпили през 2018г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
му част и отхвърляне на претенцията за сумата от 10 000 лв., представляваща
разликата над дължимото обезщетение от 25 000 лв. до присъденото такова от 35
000 лв. Претендира се присъждането и на разноските за двете инстанции, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора.
В предвидения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
Й. Н. П..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта на присъдено
обезщетение от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 31.01.19г. до
окончателното ѝ изплащане, както и в отхвърлителната част на иска за
присъждане на обезщетение за разликата над 60 000 лв. до претендиран размер от
80 000лв.
В с.з. пред настоящата инстанция процесуалните представители на страните
не се явяват. С писмени изявления същите заявяват, че поддържат становищата
изразени в жалбите си и отговора. С молбата от 27.07.20г. представителят на
въззивника /ищец в исковото производство/ сочи и банкова сметка ***, по която
ответното дружество може да извърши плащане на присъдени от съда суми като
обезщетения по делото. С молба от 31.07.20г. представителят на застрахователя е
заявил, че на 19.06.20г. е направено плащане по сметка на ищеца на сумата от
28 513.89 лв. като застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
съгласно необжалваната част от първоинстанционното решение. Представя и
доказателства за това твърдение.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
са допустими и въззивният съд дължи произнасяне по същите.
С оглед
релевираните от ищеца твърдения и отправеното до съда искане за осъждане на
застрахователя на делинквента да заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.11.18г., правната квалификация на
иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищецът е предявил застрахователната си
претенцията по чл. 380, ал. 1от КЗ на 23.01.2019г. /л. 12-13 от
първоинстанционното дело/, като 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е
изтекъл на 23.04.2019г. Макар и исковата молба да е подадена на 01.03.19г., то
към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция е
отпаднала пречката за развитие на съдебното производство и предявеният иск се
явява допустим. Произнасянето по този иск с обжалваното решение, налага извода и
за неговата допустимост.
Предметът
на спора пред въззивната инстанция е съсредоточен върху размера на присъденото
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Липсва очертан чрез въззивната и
насрещната въззивна жалба спор относно наличието на елементите от фактическия
състав на деликта и относно обусловената от последния отговорност на застрахователя,
ангажирана въз основа на валидно застрахователно правоотношение. Фактите,
относими към горните обстоятелства и установени от доказателствения материал по
делото са следните:
С
отговора на исковата молба ответното дружество не оспорва факта, че към момента
на настъпване на процесното ПТП на 04.11.18г. е било налично и валидно
застрахователно правоотношение, с което е застрахована гражданската отговорност
на водача на л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг. № В 2543 PC –
застрахователна полица № BG/06/117003052236, с начална дата на покритие
18.11.2017г. и крайна дата - 17.11.2018г.
Пред
въззивната инстанция не се оспорва и механизма на настъпването на процесното
ПТП и причинените вследствие на същото травматични увреждания на ищеца. Те се
установяват и от събраните пред първата инстанция писмени доказателства (констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2658 от 04.11.2018 г. на дежурен полицай Д.
Д.) и гласни доказателства (разпитаната като свидетел Ж. Ж., която е била водач
на автомобила към настъпването на ПТП, чиито показания съдът преценява с оглед
на нейната заинтересованост в своя полза), както и от заключението по
назначената от съда САТЕ, а именно: на 04.11.18г. около 20:30 часа в гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. „Първи май“ на около 100м. преди светофара в посока кв.
„Галата“ водачът на процесния автомобил Ж. Ж. Ж. изгубила контрол върху МПС,
вследствие на което настъпил сблъсък в дърво вдясно по посока на движението,
като пострадали от произшествието са водачът и неговите спътници, между които и
ищецът Й.Н.П.. Загубата на контрола над лекия автомобил от водача е вследствие
на несъобразена скорост, което е причинило загуба на устойчивостта на
автомобилните колела спрямо пътното платно. Реакцията на водача за аварийна
маневра и овладяване на автомобила е закъсняла след изместването на центъра на
тежестта вдясно от пътното платно под давление на създалите се вече центробежни
сили. От удара в дървото е получена силна деформация в лява странична част на автомобила
и повреда в окачването му. Вследствие на произшествието ищецът получил описаната
в медицинските документи многофрагментна фрактура в дисталната част на
диафизата на дясна раменна кост, с дислокация на фрагментите, водеща до
невъзможност за активни движения на дясна мишница, поради счупена раменна кост.
Според експерта, изготвил САТЕ, тези травматични увреждания са настъпили,
въпреки че към момента на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Конкретните
травматични увреждания получени от ищеца вследствие на застрахователното
събитие се установяват от писмените доказателства /епикриза, ведно с
медицинските документи, съставляващи история на заболяването, издадени от МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, и амбулаторен лист № 843/22.11.19г./, както и от заключението
на изслушаната пред първоинстанционния съд СМЕ: ищецът е претърпял закрито,
многофрагментно, извънставно счупване в долната част на тялото на дясната
раменна кост с разместване на фрагментите. Счупването на раменната кост се
явява единственото нараняване на пострадалия, получено при инцидента, като в условията
на хоспитализация чрез съответните прегледи и изследвания целенасочено са
търсени и изключени травми в другите области от тялото - глава, шия, гръден
кош, корем и долни крайници. Ищецът е бил хоспитализиран в клиниката по
ортопедия и травматология на посоченото лечебно заведение за период от 04.11.18г.
до 12.11.2018г. На 06.11.2018г е била извършена оперативна интервенция -
открито наместване на фрагментите с метална фиксация на същите чрез метална
конструкция, състояща се от заключваща плака и винтове. Крайникът допълнително
е бил имобилизиран чрез гипсова превръзка за тридесет дни. Едновременно с
оперативното лечение е назначено и консервативно, включващо антибиотици,
антитромботични и допълнителни подпомагащи зарастването терапевтични средства,
както и рехабилитационни курсове. Според вещото лице прогнозите за
възстановяване зависят от редица фактори, както от страна на индивидуалните
особености на организма, така и от възможностите на провежданото лечение и
рехабилитация. Оперативното лечение с прилагане на остеосинтеза подпомага
наместването и правилното зарастване на отделните костни фрагменти, но заедно с
това удължава процеса на пълно възстановяване, предвид налагащите се повторни
интервенции за отстраняване на синтезните средства. Според вещото лице получената
травма е обусловила трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за
срок от 3-4 месеца, като това е периодът за възстановяване на основната функция
на крайника, което е съпроводено с нарушения в сетивността на пръстите и болков
синдром, особено изразен в първите няколко седмици и в началните етапи от
рехабилитацията. При условие, че пациентът си служи основно с дясната ръка,
през възстановителния период са били непълноценни всички негови обичайни
действия в ежедневието - хранене, писане, хигиенни мероприятия, обличане и др.
Възможностите за постепенно физическо натоварване се появяват след петия-шестия
месец. Обездвижването на крайника в засегнатата зона води и до атрофия на
най-мощната група мускули на горния крайник, което във възстановителния период
изисква ежедневни усилия за възвръщане на нормалния мускулен тонус. Експертът е
установил, че понастоящем движенията в крайника са възстановени с леко намалена
възможност за пълно отвеждане и завъртане в областта на лакътната става, както
и усещане за придърпване и стягане в мястото на имплантираните метални
елементи, чието отстранява предстои. В заключение експертът сочи, че настоящото
здравословно състояние не предполага развитието на някакви усложнения във
връзка с травмата. Възстановителният период може да се счита за напълно
завършен след отстраняването на металните елементи от костта. Това налага нова
оперативна интервенция със свързаните с нея и анестезията обичайни рискове,
както и втори етап на режим на движения и рехабилитация.
Заключението на
СМЕ е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 09.12.19г. и пред
въззивната инстанция не са представени нови доказателства във връзка с
усложняване на състоянието на ищеца.
Относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на неговия баща, които съдът преценява с оглед неговата
заинтересованост в полза на сина му. Според свидетеля непосредствено след ПТП и
вследствие на получените травми, синът му е бил много уплашен („бял като
платно“) и изпитвал силна болка в
дясната ръка, която му висяла надолу и я придържал с лявата си ръка. Почти не
говорел нищо, само казал, че изпитвал много силна болка. Нямал е други травми –
нито по главата, нито по тялото, нямал и една драскотина. Травмата наложила
оперативно лечение, по повод на което семейството било предупредено, че
операцията е сложна и изисква поставянето на множество планки и пирони. Й.
изпитвал страх, тъй като негов приятел починал при операция. Операцията
действително продължила около 4 часа. На другата сутрин родителите отново били
при сина си и го заварили да плаче като малко дете. Баща му сочи, че не го е
виждал да плаче или да е бил уплашен, но в случая се „пречупил“. Ищецът не
можел да лежи нормално - бил в полуседнало положение, както преди така и след
операцията в продължение на седмици - с подложка на възглавници, вдясно на
гърба. Скачал от леглото и плачел на сън. След оперативната намеса повече от
месец изкарал в това състояние. Първоначално по негово желание за него се
грижела баба му по майчина линия - тя го обличала и събличала, а до тоалетна
заедно го водили с баща му. След това започнала да полага грижи за него и
другата му баба в продължение на няколко седмици, докато майка му и баща му
били на работа. Вследствие на травматичните увреждания имало опасност ищецът да
прекъсне училище, но бил постигнат компромис да посещава учебните занятия, без
да пише. Вследствие на преживяното Й.П. се променил, станал по-разсеян,
започнал да забравя, да сънува кошмари, да се буди и да скача от леглото. Освен
това според свидетеля синът му след катастрофата не иска да се качва в кола да
шофира някой друг, освен баща му. Ищецът изживял много голям стрес и болка при
самото раздвижване на ръката с физиотерапия и масажи, провеждани два-три пъти в
седмицата. Свидетелят сочи, че сина му продължава
да изпитва болка в наранения крайник и то не само при промяна на времето, а
почти ежедневно.
Пред
първоинстанционния съд е изслушано заключението и на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза. Според експерта данните от изследването не показват наличие на
психологичен проблем или психично разстройство преди претърпяното ПТП. Веднага
след същото обаче ищецът е бил в състояние на остър стрес, като след
претърпяната хирургична интервенция е изпитвал предимно тревожна симптоматика,
която не е довела до такава тежест, че да наложи фармакологична терапия. По
данни на самия ищец, предоставени на експерта при освидетелстването му, същият
е възстановил комуникацията си с приятелската среда веднага, започнал е да
посещава училище, което изключва такава тежест на психологичната симптоматика,
че да наложи специализирани интервенции. При освидетелстването ищецът е заявил,
че е отишъл до болницата с кола и всеки ден шофира. Към момента на проведеното
от експерта изследване /27.11.19г./ няма данни за наличие на характеристики,
свързани с актуални белези на психологична травма, емоционалният диапазон е в
рамките на позитивния, няма данни за нарушения на функционирането. В с.з.
експертът е допълнил, че ищецът е преминал през един период на адаптация, през
който е очаквано да има раздразнителност, тревожност, депресивност, да не знае
какво ще се случи, но това са част от „нормалните“ реакции при адаптацията,
които в случая не са продължили много дълъг период и не са довели до нарушение
на функционирането, респ. не са довели до психична болест. В такава ситуация е
нормално родителите, които виждат детето им да страда, да оценяват състоянието
му като по-тежко, отколкото то е в реалност.
От
анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че телесното
увреждане, получено от ищеца при процесното ПТП, му е причинило интензивни
болки и силна уплаха – същият не е можел да движи ръката си и е бил уплашен от
неизвестността на състоянието си. При получаване на информацията за
необходимостта от операция, е изпитал допълнителен страх, имайки предвид
леталния изход на свой приятел при такова лечение. Налице е било състояние на
остър първоначален стрес с тревожна симптоматика, както и претърпени физически
болки, които с времето постепенно са отшумявали. Болничният престой е продължил
8 дни, а гипсовата имобилизация на ръката – 30 дни. За окончателното
раздвижване на крайника са били необходими около 5-6 месеца, вкл. и чрез
рехабилитационна дейност. Преживян е от ищеца и дискомфорт във връзка с
хигиенното му обслужване, тъй като наранената ръка е тази, с която същият
преимуществено си служи – бил е подпомаган от своите близки. Това го е възпрепятствало
и да участва пълноценно в учебния процес, тъй като по същото време е бил ученик
и се е налагало само да слуша в часовете без да записва. Понастоящем движенията в крайника са възстановени с леко
намалена възможност за пълно отвеждане и завъртане в областта на лакътната
става, както и усещане за придърпване и стягане в мястото на имплантираните
метални елементи, чието отстранява предстои. Здравословно състояние на ищеца не
предполага развитието на някакви усложнения във връзка с травмата в ръката.
Същевременно
ищецът много бързо след инцидента е възстановил комуникацията си с приятелската
среда, започнал е да посещава училище, както и по-късно да шофира ежедневно
автомобил. Това и според посоченото по-горе, изключва значителна тежест на
психологичната симптоматика, емоционалният диапазон е в рамките на позитивния,
няма данни за нарушения на функционирането, макар и да е имало в началото
вегетативни прояви като нарушение на съня, разсеяност.
С оглед на всичко изложено по-горе, изхождайки от възрастта на ищеца,
който към датата на инцидента е бил на 17 г. и 7 месеца, вида и интензитета на
претърпените болки и страдания за период от общо около 5-6 месеца, прогнозата
за пълното възстановяване на функцията на крайника след премахване на металните
остеосинтезни елементи, сравнително краткия адаптационен период от преживения
стрес, след който няма данни за нарушение на функционирането на личността,
икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредите, както и
съдебната практика по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни
травми, но при отчитане конкретиката на настоящия случай /виж напр. Решение
№ 239 от 3.10.2019 г. на ВтАС по в. т. д. №
412/2018г., Решение № 224 от 14.08.2019 г. на ВтАС по т. д. № 162/2019г.,
Решение № 85 от 5.04.2019 г. на ВнАС по в. т. д. №
32/2019г., Решение № 300 от 1.02.2019 г. на САС по в. гр. д. № 2855/2018г./,
съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на
ищеца, е в размер на 25 000 лв.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и относно извода
на съда за липсата на съпричиняване на вредите /който изцяло се подкрепя от
изложеното на вещите лица по САТЕ и СМЕ, че ищецът е бил с предпазен колан в
момента на настъпване на ПТП/, както и относно момента на изпадане в забава на
застрахователя относно изплащането на обезщетението /от момента на предявяване
на претенцията на 23.01.19г., но присъдено от момента, от който ищецът е
поискал – от 31.01.19г./.
С оглед на горното
първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта му, с която е
отхвърлен иска за горницата над сумата от 35 000 лв. до претендирания в
настоящото производство размер от 60 000 лв. и да се отмени в частта му, с
която е присъдено обезщетение за горницата над дължимия размер от 25 000
лв. до присъдения размер от 35 000 лв., а предявеният за тази част от
сумата иск – да се отхвърли.
По
разноските.
1. За
първоинстанционното производство.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи в полза на
първоинстанционния съд сумата от 1000 лв., представляваща дължимата ДТ върху
уважената част от предявения иск /в размер на 25 000 лв./, както и сумата
от 235.13 лв. – платените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на
вещите лица, или общо 1235.13 лв. Първоинстанционното
решение следва да се отмени за разликата
над дължимата сума от 1235.13 лв. до
присъдената сума от общо 1729.80 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.
38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. ответното дружество дължи заплащането на
възнаграждение в полза на осъществилия безплатно адвокатска помощ на ищеца адв.
Ж. Т., съразмерно на уважената част от иска. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение при материален интерес от 80 000 лв., определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, е 2930лв., а съразмерно на уважената
част от иска /от 25 000 лв./, следва да се присъди сума от 915.63 лв.
Първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над
дължимата сума от 915.63 лв. като
адвокатско възнаграждение до присъдената сума от 1580 лв.
В полза на ответното дружество се
дължат разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, които за първата инстанция
възлизат на общо 350 лв. според представения от ответното дружество списък на
разноските. От тази сума съразмерно на отхвърлената част от иска се дължи
присъждането на сума от 240.63лв. С първоинстанционното решение е присъдена
сумата от 196.88лв., поради което с настоящото решение следва да се присъди
сума в размер на още 43.75 лв.
2. За въззивното
производство.
Обжалваемият интерес пред настоящата инстанция възлиза на 35 000
лв. /разликата над 25 000 лв. до 60 000 лв./. Въззивната жалба на
ищеца е изцяло неоснователна, а насрещната въззивна жалба на ответника е изцяло
основателна. Поради това на процесуалния представител на ищеца, осъществил
безплатно адвокатска помощ, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
В полза на застрахователното дружество следва да се присъди сумата от
400 лв., от които 200 лв. заплатена ДТ по насрещната въззивна жалба и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/27.02.2020г., постановено по т.д. № 345 по описа за
2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен иска на Й.Н.П., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Вл.
Варненчик“, бл. 308, вх. 5, ет. 5, ап. 92 против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, за заплащане на разликата над сумата от 35 000 лв. до сумата от 60 000 лв.
като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна
на ул. „Първи май“ в района на кв. „Аспарухово“, с управлявания от Ж. Ж.Ж. лек
автомобил с марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг.№ В 2543 PC, пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от 31.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение № 196/27.02.2020г., постановено по т.д. № 345 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с
която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Й.Н.П.,
ЕГН **********, разликата над дължимата
сума от 25 000 лева до присъдената сума от 35 000 лв. като обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул. „Първи
май“ в района на кв. „Аспарухово“, с управлявания от Ж. Ж. Ж. лек автомобил с
марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг.№ В 2543 PC пътнотранспортно произшествие,
ведно със законна лихва от датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответника - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Н.П., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик“,
бл. 308, вх. 5, ет. 5, ап. 92 против
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“, №
89Б, иск за заплащане на сума от
10 000 лв. като разлика над дължимата сума от 25 000 лева до сумата от 35 000 лв., като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул.
„Първи май“ в района на кв. „Аспарухово“, с управлявания от Ж. Ж. Ж. лек
автомобил с марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг.№ В 2543 PC пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от датата на постановения отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от ответника - 31.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение № 196/27.02.2020г., постановено по т.д. № 345 по описа за
2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати:
-
в полза на бюджета
на Варненския окръжен съд на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК - разликата
над дължимата сума от 1235.13 лв. до
присъдената сума от общо 1729.80 лв.;
-
на адв. Ж.В.Т.,
вписана в АК – Кюстендил с личен № **********, разликата над дължимата сума от
915.63 лв. като адвокатско възнаграждение до присъдената сума от 1580 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на още 43.75
/четиридесет и три лева и седемдесет и пет ст./ лв., представляваща
дължимата част до пълния размер на сторените от ответника съдебно-деловодни
разноски пред първата инстанция, както и сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляващи разноски за въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: