№ 368
гр. Русе, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200961 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Мабора“ ЕООД, чрез процесуален представител, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 38-0007937/22.04.2024г. на Главен
Инспектор при РД ”АА” гр. Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Дружеството - редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата; постъпило е писмено становище от управителя, с което се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз на Общността № 24332 за превоз на товари.
Била извършена проверка на дейността му, като превозвач от св. Н. Х., главен инспектор
при ОО „АА“ гр. Русе, която установила, че дружеството е закъсняло с подаване на
застрахователна полица във връзка с доказване на финансовата си стабилност, тъй като
представената застрахователна полица № 0700-700-2023-00019 била с край на застраховката
08.02.2024г. Тя уведомила по неясно какъв начин представител на дружеството за това
закъснение. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св. Н. Х., а въз основа на
него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено
административно наказание за нарушение по чл. 6 ал. 7 т. 3 б. “б“ пр. 1 вр. чл. 105 ал. 1 от
ЗАПр „глоба“ в размер на 200 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на
това и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното
прозиводство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно от
това е приложен неправилно материалният закон, като неправилността се изразява в това, че
1
в случая е следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление не са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите не съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление не е ясно изобщо коя е
датата на нарушението – първия ден след изтичане на посочената застрахователна полица –
09.02.2024 г. или 12.02.2024 г., която изрично е посочена като дата на нарушението. Това
нарушение винаги е съществено нарушение на процесуалните правила с оглед
невъзможността на наказаното лице да разбере кога точно е извършило нарушение, тъй като
засяга по радикален начин един от най-съществените компоненти на правото на защита.
Това нарушение по никакъв начин не може да бъде санирано с оглед изявлението на
актосъставителката, че се дължи на „…грешно поглеждане на календара от моя страна“,
показанията и в с. з. от 27.06.2024 г. Допуснатото нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5
от ЗАНН, доколкото е посочено напълно произволна дата на констатиране на нарушението
– 12.02.2024 г. и то при положение, че валидността на застраховката е изтекла на 09.02.2024
г. и не става обективно ясно коя дата е приета като такава на извършване на нарушението.
Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са императивни и вменява на
актосъставителя, а впоследствие и на АНО задължение за посочване на точната дата и място
на извършване на нарушението. Същото е от значение за проверката по спазване на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и чл. 81 ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН.
Санкционен акт, който не съдържа указания досежно датата на извършване на
нарушението, не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в
производството, не позволява на съда и на страните да формират категорични изводи
относно фактическата и правна страна на нарушението и ограничава правото на защита на
наказаното лице. По този начин е налице противоречие между приетите за установени факти
и действително реализираното противоправно поведение с последица нарушаване на
правото на защита на наказаното лице.
Налице са обаче предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо
нарушение, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за предходни
нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Отделно от
това в хода на проверката не са били открити никакви други нарушения от страна на
дружеството в качеството му на превозвач. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че
извършеното от дружеството нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и целите на наказанието по
отношение на този жалбоподател биха били постигнати като същият бъде предупреден, че
при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на материалните
предпоставки за това, административнонаказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение на материалния закон, поради и което същото следва да бъде
отменено.
Доколкото, обаче, е налице и първото отменително основание – съществено нарушение
на процесуалните правила, съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 28 вр.
чл. 63 ал. 4 изр. 2 от ЗАНН, т.е. да предупреждава нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0007937/22.04.2024г. на Главен
инспектор при РД ”АА” гр. Русе, с което на „Мабора“ ЕООД му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 6 ал. 7 т. 3 б.
“б“ пр. 1 вр. чл. 105 ал. 1 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3