Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна
Варненски
окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при
секретаря Д.Вълчева и прокурора А.Кондов разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ
ВНОХД № 872 по описа на съда за две хиляди и седемнадесета година и установи :
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника на подсъдимите И.М.А.
и К.М.С. срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 4093/ 2014 г. на ВнРС.
С този съдебен акт подсъдимите са били признати
за виновни в това, че 28 05 2014 г. в съучастие под формата на съизвършителство, /А., действащ при условията на опасен
рецидив/ чрез използване на МПС, отнели чужди движими вещи- два телевизора „Фунай“ модел LH – M32BB, телевизор „Фунай“ модел LH – M22BB и телевизор „ Беко“
модел active pro-26910 на обща стойност 1174,40 от владението на Н.С.Н.,
без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, поради което и
на основание чл. 196 ал.1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал.
1 т. 4 във вр. с чл. 20 ал. ІІ и чл. 54 от НК наложил
на А. наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален
строг режим, а на С. – на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 във вр.
с чл. 20 ал. ІІ и чл. 54 от НК , наказание от година лишаване от свобода, което
условно отложил за срок от три години.
Осъдил
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.
Твърди
се, че при провеждане на досъдебното производство и разглеждане на делото пред
първата решаваща инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи безусловната отмяна на атакуваната присъда. Възразява се и срещу нейната
необоснованост, служеща като друго основание за повторното разглеждане на
ревизираното дело.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, като се доразвиват съображенията, изложени в нея. Алтернативно се
настоява- за връщане на делото на прокурора или за отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна.
Такова
е желанието на подсъдимите, изразено при упражняване на предоставеното им право
на последна дума.
Участващият
в заседанието прокурор намира жалбата за неоснователна, а присъдата за
правилна, поради което и предлага да бъде потвърдена.
Настоящия
въззивен състав, след като са запозна със становищата
на страните и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
констатира следното :
Събирайки,
проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил следната фактическа обстановка:
.
Вечерта на 28 05 2014 г. подсъдимите, /които били брат и сестра/ и свидетелите А.
и К. тръгнали с управляван от св.А. ***. По пътя свидетелят спрял автомобила,
за да си вземе кафе. С него излязла и св. К.. Под предлог, че са забравили необходим
им ключ, подсъдимите казали на свидетелите да ги изчакат, докато се върнат да
го вземат. Подс.А. седнал на шофьорското място и
привел автомобила в движение. Отишли до хотелски комплекс „Вемара
клуб“, намиращ се в близост до гр. Бяла.
Подсъдимата
работела в този комплекс и знаела, че в една от вилите му са складирани телевизори.
Двамата със съучастника си се качили на терасата й и през недобре затворена
врата влезли вътре. От втория етаж на вилата изнесли три телевизора „ Фунай“ и един „Беко“. Поставили
ги на задната седалка на автомобила и си тръгнали, като подсъдимият управлявал
автомобила с изключени светлини. Били забелязани от пазача на намиращия се в
близост археологически музей - св. Петров. Той ги спрял и поискал обяснение за
присъствието им там, на което подсъдимият отговорил, че е с момиче, привел
автомобила в движение и се отдалечил. Свидетелят ги последвал със своя
автомобил, изпреварил процесния и намалил скоростта,
за да принуди подсъдимия да спре. Той обаче ударил изпреварилия го автомобил,
променил посоката си на движение и с висока скорост са отправил към град Бяла.
По
пътя за там скрили телевизорите в гората, намираща се в близост до с.Горица и
се върнали при свидетелите А. и К.. На тях казали, че са се отказали да ходят
до Обзор и се прибрали.
Във
връзка с извършената кражба било образувано досъдебно производство.
Телевизорите
били намерени от разследващите полицаи и върнати.
Стойността
им била експертно определена на 1114,40 лв.
Въз
основа на тази фактология първоинстанционният
съдебен състав достигнал до верния правен извод, че подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна състав на престъплението кражба, която, с
оглед начина на извършването, стойността на предмета и съдебното минало на
извършителите, следва да се квалифицира по чл. 196 ал.1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 във вр.
с чл.20 ал. ІІ от НК за А. и по чл. 195
ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК за С..
На
посочената в присъдата дата двамата, в изпълнение на престъпно намерение,
отишли до почивна база в близост до гр.Бяла и отнели от чуждо владение и без
съгласието на владелеца движими вещи на
стойност 1114, 40 лв. За установяване на своя фактическа власт върху отнетите
вещи използвали МПС. За А. кражбата представлява опасен рецидив по смисъла на
чл. 29 ал.1 букви „а“ и „б“ от НК заради предходните му осъждания, подробно
анализирани в проверяваната присъда.
Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното и са искали настъпването на общественоопасните
последици от него.
Възраженията
срещу правилността на присъдата се състоят в оплакване срещу допуснатите
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, необосноваността на
присъдата, непълнотата на нейните мотиви и незаконосъобразността на направените правни
изводи.
За
подсилване на доводите е посочен и цитат от „ТП № 2 от 2012 г.на ОСНК на ВКС.“
Номерът
на Решението и цитатите / с уговорката че са от ТР от 2002 г./ са верни, но неотносими към процесния казус.
Упрекът
към обвинителния акт е неоснователен.
Дори
от обема на обвинителното мнение на разследващия е видно, че едва след
запознаване с доказателствените материали по делото,
прокурорът е изложил своето лично обективно възприятие на поредицата от
причинно следствени събития. Преразказал е, дори с прекомерна
обстоятелственост, но и с достатъчна пълнота, кога, къде, как и от кого той
приема, че е осъществено престъпното деяние.
Въз
основа на собственото си изложение е дал и правната квалификация на
преразказаното деяние. Това, че наративния стил не се нрави на защитата, не
означава, че обстоятелствена част на обвинителния акт липсва. /Въззивният
състав например,намира за неуместна заимстваната „крилата фраза“ „Да, ама НЕ“,
но не е върнал като недопустима жалбата, в която тя се съдържа./
И след като прокурорът е посочил фактите и
обстоятелствата, индивидуализиращи от обективна и субективна страна
престъплението и неговия автор, не може да се приеме, че не е установил начина,
по който деянието е извършено, че подсъдимите не са разбирали в какво се обвиняват
или въз основа на какви доказателствени източници.
Не
се приема за обоснован и упрека срещу непълнотата на мотивите. Макар че е
възпроизвел почти дословно обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е
извършил собствен анализ на доказателствата по делото и направил правилни
изводи досежно фактите и правото.
Посочил
е кои показания кредитира и защо отхвърля защитната версия на подсъдимите.
Вярно е, че показанията на св.Филчева са неправилно игнорирани с аргумента, че
живеела с подс. А., но съдържанието им не внася
колебание в увереността за доказаност на
обвинителната теза. Те пресъздават възприятия на свидетелката, в действителност
съжителстваща със свидетеля по делото Тодор Василев, които възприятия нямат
общо с предмета на доказване и още по малко с главния доказателствен факт.
Налице
са свидетелски показания относно това, че подсъдимите са ползвали автомобила на
св.А.. Видени са на местопроизшествието от св. Петров, който свидетелства и за
това, че на задната седалка е имало вещи, сходни с откраднатите. Подс. А. е избягал от местопрестъплението. Установено е
къде са били укрити процесните телевизори и
свидетелите, които в последствие са ги придобили..Изяснен е начинът, по който
са ги получили и в какво се се състояло със съдействието
на подс. С.. Приложен е и документ, удостоверяващ, че
подс .А. е получил парична сума, пак определена от
свидетел като продажна цена за една от вещите.
Обремененото
съдебно минало на подс.А., като условие за по- тежка
наказуемост на престъплението, е доказано от многолистната
му справка за съдимост.
Това
е резюмираният анализ на подробно изложените от първоинстанционния
съд съображения за взетото решение. Поради това и не може да бъде споделено
оплакването за шаблонност на мотивите му
Липсва
и твърдяното нарушение на материалния закон.
Според
защитата, за да се приеме, че кражба е извършена, следва да се установи чия е
собствеността върху вещите, тъй като тя, собствеността, е елемент от състава на престъплението.
Макар
че престъплението „кражба“ е класифицирано в
глава пета на НК – „престъпления срещу собствеността“, за
съставомерността му е достатъчно, при наличието на останалите материално-правни
предпоставки, деецът да отнеме вещта от чуждо владение. Още през 1971 г. с Постановление № 6 от 26.IV.. по н. д.
№ 3/71 г (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) , Пленумът на ВС е изяснил
този въпрос, приемайки, че „По смисъла на чл. 194 и 251 от Наказателния кодекс
под владеене следва да се разбира както владеенето, така и държането по чл. 68,
ал. 1 и 2 от Закона за собствеността. Поради това е налице кражба и когато
деецът отнеме вещта от държателя й.“
В конкретния
случай е установено, че владелец на вещите е управителят на хотелския комплекс
– св.Н., а те са отнети без неговото съгласие и с намерение за
присвояване. Липсват данни, част от
всяка една от вещите е принадлежала на подсъдимите, за да се теоретизира , дали
неизясняването на въпроса за собствеността би оказало влияние върху съставомерността
на деянието.
С
оглед възприетата защитна теза, оплакване срещу несправедливостта на наложените
наказания не е отправяно, но при цялостната проверка на атакуваната присъда настоящият
състав констатира, че са наложени минималните предвидени за деянията санкции,
при спазване правилата за индивидуализацията им и са в състояние да изпълнят
превенционните си цели.
В
заключение, въззивният състав намира, че не са налице основания за изменение
или отмяна на проверявания съдебен акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК,
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 92/ 15.03. 2017 г. по НОХД № 4093/ 2014 г. на Варненски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.