Решение по дело №8644/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265768
Дата: 16 септември 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20201100508644
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

                Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

             гр. София, 16.09.2021 г.

 

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                              ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                Мл. съдия : Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8644/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 135351/29.06.2020 г. по гр. д. № 57962/2019 г. по описа на СРС, 126 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.П.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 783, 22 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., в имот с аб. № 157372 и сумата от 18, 56 лв. - възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода м. 09.2016 г. – м. 04.2018 г., заедно със законната лихва от 27.05.2019 г. (подаване на заявлението) до погасяване на задълженията, като изцяло са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - за сумата от 181, 69 лв. - обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. - 15.05.2019 г. и за сумата 2, 19 лв., лихва за забава върху задължението за услугата дялово разпределение за периода 30.10.2017 г. - 15.05.2019 г. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

Решението са оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД в частта, в която исковете за установяване на задължения за лихви за забава са отхвърлени с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон в тази част. Поддържа, че законосъобразно съдът е приел, че ответникът е потребител на ТЕ в периода. Излага съображения, че в процесният период са се прилагали ОУ на дружеството в сила от 14.03.2014 г. и тези в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, които не са заплатени в срока по чл. 32, ал. 2 ОУ – 2014 г. Твърди, че купувачът изпада в забава в 30 - дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за отоплителния сезон на интернет страницата, за което са съставени съответните констативни протоколи за датата на публикуване. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ - 2016 г. купувачите заплащат месечните си задължения в 45 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят и от този момент изпадат в забава. Поддържа, че неоснователно са отхвърлени исковете за заплащане на лихви за забава върху главните задължения. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете за установяване на задължения за лихви за забава да се уважат изцяло. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът Б.П.К. оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК с доводи, че правилно СРС е отхвърлил исковете за установяване на задължения за лихви за забава върху главните вземания. Обосновано съдът е приел, че за част от периода, до м. 06.2016 г., са действали ОУ от 2014 г., според които падежът на задълженията е свързан с публикуването на фактурите в интернет. Въпреки предоставената възможност и указаната от СРС доказателствена тежест в доклада по делото, ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на общата фактура на интернет страницата на  дружеството. Довод, че са издадени констативни протоколи се прави за първи път пред въззивния съд и е преклудиран. За периода след м. 07.2016 г. правилно е прието, че са приложими ОУ на дружеството от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ – 2016 г. клиентите  заплащат задълженията по фактурите за потребена ТЕ в 45 – дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Според ответника основателно СРС е направил извод, че нормата на чл. 33, ал. 4 ОУ - 2016 г. е неприложима, защото изчисляването на реално дължимите суми, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общата фактура за 2017 г. и 2018 г. е настъпило след изтичане на предвидения 45 - дневен срок за плащане. Тъй като обезщетението за забава може да се начислява само върху реално дължими суми, а не върху прогнозни сметки, правилно е прието, че ответникът не е изпаднал в забава преди издаването на изравнителните сметки и общата фактура. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част. Претендира разноски.

Недоволен от решението в уважителната част, в която са уважени исковете са установяване на задължения за главниците за доставена ТЕ и дялово разпределение, е останал и ответника Б.П.К., който го обжалва с доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено в тази част. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. По делото не са представени категорични доказателства, че страните са обвързани в облигационна връзка в периода, както и че ответникът е собственик или ползвател на имота в процесния период. Това обстоятелство не се установява от представения пред СРС нотариален акт, поради отдалечеността във времето, нито от представена молба - декларация за откриване на партида, който има само счетоводно значение и е с дата преди исковия период. Поддържа, че ответникът не е ползвал имота и за него реално не е изразходвана ТЕ за битови нужди, нито топла вода. Излага доводи, че за част от периода топлата вода е начислявана на база брой потребители (за един потребител), което не отразява реалния разход на топла вода. За периода 2016 г. - 2018 г. потреблението на топла вода е нулево, което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Ответникът е обжалвал изравнителните сметки, като е представил доказателства, че имота не се обитава в процесния период. Определената норма за потребление на топла вода е нищожна. Излага съображения, че не се представени и доказателства за определяне на отопляемия обем на имота. Според ответника, реалното потребление на ТЕ в имота не може да се установи единствено от заключението на приетата пред СРС СТЕ, което е изготвено само на база документи, издадени от ищеца и фирмата за дялово разпределение, които са частни документи, съдържащи изгодни за издателите им факти. Поддържа още, че неправилно съдът е признал и задължения за услугата дялово разпределение, тъй като кредитор по това задължение е ФДР, а не ищеца - доставчик. Според ответника по делото няма доказателства ищецът да се е суброгирал в правата на ФДР, поради което заплащането на тази услуга не се дължи на ищеца. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски за производството, съгласно списък.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Производството се развива след подадено по реда и в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника Б.П.К..

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.

В случая договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответника на собственик на процесния имот, което се установява от приетия пред СРС нот. акт № 82, т. V, рег. № 7507, дело № 694 от 03.11.2003 г. Освен това ответникът е подал и заявление – декларация за откриване партида на имота на негово име, което обстоятелство свидетелства за изразена воля от негова страна за сключване на договор за доставка на ТЕ за имота. Тези обстоятелства не се опровергават в хода на процеса.

На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Т.с.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода. Въззивният съд намира, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета пред СРС, която настоящият съд кредитира.

Вземайки предвид заключението и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за БГВ са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Във връзка с доводите на ответника във виззавната жалба, съдът констатира, че от заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че за отоплителен сезон 2015 – 2016 г. е начислена сума за БГВ на база 1 потребител, а за следващите сезони 2016 г. - 2018 г. е начислена по реален отчет – при отчитане на нулево потребление. ТЕ за отопление на имота не е начислявана, като на потребителя се начисляват само ТЕ за сградна инсталация, която е определена от ФДР, съгласно Методиката по Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

В заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия, начислена за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г. е в размер 783, 22 лв.

Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение и като съобрази възраженията в жалбата на ответника, настоящият състав намира следното :

Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата дялово разпределение на топлинната енергия е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

В случая ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Нелбо“ ЕАД за извършване на услугата дялово  разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се намира процесния имот. 

Съгласно ОУ на ищеца, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика  както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец. Въззивният съд споделя извода, че по делото е установено извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР, за което се дължат суми, установени по размер от приетите пред СРС доказателства.  

По отношение претенциите за установяване на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по въззивната жалба на ищеца, съдът намира следното :

По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца.

За периода след м. 06.2016 г. относно забавата на длъжника ще намери приложение нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в посочения срок.

Следователно, съгласно ОУ от 2016 г. изпадането в забава вече не е обусловено от изпращане на покана до длъжника, а отново има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за които се отнасят съответните месечни задължения.

Съдът не споделя извода, че лихви за забава не се дължат от потребителя, защото изчисляването на реално дължимите суми, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общата фактура за 2017 г. и 2018 г. е настъпило след изтичане на предвидения 45 - дневен срок за плащане. Съгласно чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г. доставчикът следва да издава ежемесечно фактури за дължимите суми за ТЕ. Обстоятелството, че доставчикът издава обща фактура за дължимите суми, с дата извън процесния период, не влияе на дължимостта на сумите за доставената до имота ТЕ за съответните месеци и на настъпване на изискуемостта на вземането, съгласно цитираните по - горе норми на ОУ на дружеството.

В заключение въззивният състав намира, че по делото се установява задължение за лихва за забава само върху главница за доставена ТЕ за периода м. 07.2016 г. - м. 04.2018 г., която съдът определя на база СТЕ в размер на 671, 19 лв. и само за периода на забава от 15.09.2016 г. до 15.05.2019 г. На основание чл. 162 ГПК съдът определя лихвата за забава в размер на 181, 43 лв., чрез интернет програма calculator.bg. За тази сума и по жалбата на ищеца, решението на СРС следва да се отмени, а исковете за установяване на вземания за лихви за забава следва да се уважат.  

По отношение лихвите за забава върху сумите за услугата дялово разпределение в жалбата на ищеца не се излагат никакви конкретни съображения. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че доколкото не е опреден срок за изпълнение на това задължението, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В производството не са ангажирани доказателства, че ответникът е поставен в забава плащането на задълженията за предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което въззивният съд споделя изводите на СРС, че претенциите за установяване на задължения за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тези суми за неоснователни.

В заключение и по изложените до момента съображения, в по - голямата част решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства и следва да се потвърди.

Решението следва да се отмени по жалбата на ищеца само в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на задължения за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ до размер от 181, 43 лв. и за периода от 15.09.2016 г. до 15.05.2019 г. и вместо това исковете да се уважат.

По разноските пред СРС :

Предвид частичната промяна в изхода от спора, (исковете почти изцяло ще бъдат уважени), в полза на ищеца следва да се присъдят още 183 лв. разноски за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС :       

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ищеца. Въззивният съд намира, че в негова полза следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на общо 74 лв., за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част от жалбата.

Ответникът също има право на разноски по тази жалба в частта, в която решението, с което исковете са отхвърлени, ще бъде потвърдено. Тези разноски са в размер на 4 лв. от претендираното адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 135351/29.06.2020 г. по гр. д. № 57962/2019 г. по описа на СРС, 126 с - в, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска за признаване за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.П.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 181, 43 лв. обезщетение за забава върху задължението за главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 15.05.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.П.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 181, 43 лв., представляваща  обезщетение за забава за периода 15.09.2016 г. - 15.05.2019 г. върху задължението за доставена ТЕ.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135351/29.06.2020 г. по гр. д. № 57962/2019 г. по описа на СРС, 126 с - в, в частите, в които е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.П.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 783, 22 лв. - цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г. в имот с аб. № 157372 и 18, 56 лв. - възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода м. 09.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. (подаване на заявлението) до погасяване на задълженията, като са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата над 181, 43 лв. до размер от 181, 69 лв. - обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за пълния период и за сумата 2, 19 лв., лихва за забава върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 30.10.2017 г. - 15.05.2019 г. и ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

 

ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ж. к. *******, чрез адв. Х., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, разноски както следва : за СРС сумата от 183 лв. за исковото и заповедното производства, а за СГС - сумата от 74 лв. от платените разноски за юрисконултско възнаграждение и държавна такса.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** Б, да заплати на Б.П.К., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ж. к. *******, чрез адв. Х., разноски за СГС в размер на 4 лв. от платеното адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                   

 

 

 

 

          2.