Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.07.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14217 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14217/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Р.“ ЕООД *** срещу решение №185702 от 27.08.2020 г постановено по
гр.д.№41739/16 г на СРС , 47-ми състав , с което
е прието за установено по искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК на Д.Б.А.
ЕГН ********** , Ж.Б.Й. ЕГН ********** , А.Ю.Й. ЕГН ********** , М.Б.М. ЕГН **********
и А.К.М. *** срещу въззивника , че последният не е собственик /притежател/ на право на
строеж за построяване на следните обекти находящи се в гр.София ул.Акад.Г. ***
в УПИ III-113
кв.19 по плана на гр.София м.Манастирски ливади-изток , идентификатор
№68134.1006.917 ; и подробно описани
като помещения и съседи в решението на СРС : апартамент №4-1 на ет.4 със застроена
площ от 90,94 кв.м., заедно с припадащите му се 3,12 % от общите части на
сградата и 2,71 % от правото на строеж при построяване на обекта ; подземен
гараж №18 в сутерена на сградата със
застроена площ от 16,57 кв.м., заедно с 3,09 % от общите части на сградата и 0,40
% от правото на строеж при построяване на обекта; и подземен гараж №19 в сутерена на сградата със застроена площ от
12,63 кв.м., заедно с 2,35 % от общите части на сградата и 0,30 % от правото на
строеж при построяване на обекта ; тъй като правата на строеж са погасени поради неупражняване в 5 годишен давностен срок
/ чл.67 ЗС/ .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като не е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.67 ЗС за упражняване на правото на
строеж . В случая са били налице пречки от обективен характер доказани със СТЕ
на вещото лице М., които са попречили да се реализира правото на строеж –
административни проблеми , наличие на подпочвени води , липса на дренажна
система , необходимост от проектиране с пълна хидроизолация , изготвяне на хирогеоложки доклад и др .
Недовършените СМР се дължат на неправомерно поведение на ищците и на липсата на
съдействие от тяхна страна . Изслушаните двама свидетели установяват , че повишаване
на нивото на подпочвените води е непреодолимо и това е причината за спиране на
строителството. Столична община не е отводнила района и са се наложили
допълнително проектиране и допълнителни дейности , които са задължение на
собствениците на имота . Освен това въззивникът е добросъвестен владелец на
правото на строеж и го е придобил по давност.
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в
който оспорват въззивната жалба . Срокът за упражняване на правото на строеж по
чл.67 ЗС е започнал да тече на 13.03.2008 г , когато е влезло
в сила разрешението за строеж .Причина да не се завърши строежа не са обективни
пречки или вина на собствениците , а поведението на строителя . Според
изслушаните СТЕ наличието на подпочвени води е преодолим фактор ,още повече ,
че тези води не са агресивни към бетон и желязо. С погасяване правото на строеж
по отношение на строителя „С.Е.***“ ООД се погасява и правото на строеж по
отношение на ответника като негов правоприемник . Въззивникът не е възразил
срещу доклада на СРС .
Въззивната жалба е
допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.09.2020 г и е обжалвано в срок на 12.10.2020 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива
пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел следното от фактическа и правна
страна . На 13.02.2008 г ищците
/респ.техен наследодател/ учредили с нотариален акт №33 нотар.дело
№27 от 13.02.2008 г на нотариус А.И.право на строеж върху процесния имот на „С.Е.***“
ООД , включително и за процесните обекти .Уговорили срок за изпълнение на
грубия строеж на сградата /с акт 14/ 18 месеца от издаване на разрешението за
строеж . Според чл.9а от нотариалния акт приобретателят-строител
е поел задължение да осигури издаването на разрешение за строеж не по-късно
от 1 месец от учредяване на правото на строеж на база на утвърдени от
компетентните органи документи , а след още 30 дни да се издаде протокол за
строителна линия . Издадени са разрешение за строеж №69 от 11.02.2008 г ,
влязло в сила на 13.03.2008 г
и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
от 27.03.2008 г. Със споразумение от 11.11.2009 г между страните по нотариалния
акт срокът за приключване на строителството бил удължен с една година .
С влязло в сила на 04.05.2016 г решение
по гр.д.№9932/13 г на СГС , I-18 състав е развален нотариалният акт за учредяване право
на строеж между ищците /респ.техен наследодател/ и строителя „С.Е.***“ ООД .
Преди образуване на делото за
разваляне на нотариалния акт „С.Е.***“ ООД на 10.04.2009 г продало с нотариален
акт процесните права на строеж на Л.Т.и „Р.“ ООД . На 15.12.2010 г Л.Т.и „Р.“
ООД продали процесните права на строеж на ответника „Р.“
ЕООД .
Издадено е удостоверение от 25.03.2013
г на СО р-н „Триадица“ , според което не е приключил грубия строеж на 5
етажната сграда –не са изпълнени ограждащи стени и покрив на 5 етажната сграда .
Издадено е удостоверение от 12.07.2016
г на СО р-н „Триадица“ , според което не е приключил грубия строеж на 5
етажната сграда – частично са изпълнени ограждащи стени и покрив на високото
тяло . Не са изпълнени подземен гараж , извън високото тяло и ниско тяло .
Според СРС предвид
издаване на разрешение за строеж строителят респ.ответникът са имали всички
необходими предпоставки да упражнят правото на строеж . Безспорно в рамките на
5 години считано от даване на строителна линия , а именно до 27.03.2013 г правото
на строеж не е реализирано – не е бил завършен грубия строеж .
Според СРС не се
били налице неотстраними обективни пречки да се завърши грубия строеж . Според
вещото инж.М. още в инвестиционния строеж е предвидено наличие на подпочвени
води , както и може да се реши проблема с подпочвените води при отводняване и
качествено фундиране . Според вещото лице-хидроинженер М. сградата е изградена в голяма степен ,
като е можело да се извърши по-голям обем предварително проучване и да се
допълнят съществуващите проекти , както и да се работи по-качествено .
Според СРС от
заключенията на изслушаните СТЕ не може да се заключи , че наличието на
подпочвени води е фактор водещ до невъзможност за реализиране на строителството
до фаза груб строеж . Подпочвените води не са агресивни към бетон и желязо. Реализирането
на разширението на бул.Тодор Каблешков с подземната инфраструктура ще доведе до
намаляване на подпочвените води . Наличието на подпочвени води може да доведе
до необходимост от допълнителни дейности след въвеждане на сградата в
експлоатация , за да се избегне напр.влага в сутеренните нива .
Според СРС
правата на ответника са погасени , защото той е приборетател
и е обвързан от общия 5 годишен срок по чл.67 ЗС за упражняване на правото на
строеж .
Според СРС ответникът
не е придобил процесните права на строеж по давност . По делото не е доказано
процесните обекти да са завършени , за да бъдат годен обект на владение .
Разпитаните свидетели не доказват , че ответникът е предприел действия по запазване
и завършване на обектите , съответно за владение върху правото на строеж .
Решението на СРС е правилно като мотивите му се споделят и от настоящия съд
, при следните
уточнения . Според т.2 от Тълкувателно
решение №1 от 04.05.2012 г по тълк.дело №1/11 г на
ОСГК на ВКС собствениците на УПИ не могат да се позовават на давностния срок по чл.67 ЗС ако недобросъвестно са създали
пречки за упражняване на правото на строеж . В случая няма данни за създаване
на такива пречки , като за имота са били одобрени проекти и са издадени
разрешение за строеж и строителна линия , както и е започнало строителството .
Според мотивите на визираната точка от
тълкувателното решение на ВКС ако собствениците на земята не са поели задължение да извършат някакви фактически или правни
действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да
бъдат извършени от суперфициаря . Именно такъв е и процесният случай като според чл.9а от нотариалния акт
приобретателят-строител /първоначалният суперфициар/
е поел задължение да осигури издаването
на разрешение за строеж не по-късно от 1 месец от учредяване на правото на
строеж на база на утвърдени от компетентните органи документи , а след още 30
дни да се издаде протокол за строителна линия . В случая всички задължения по изготвяне на надлежен проект
/вкл.предпроектни проучвания/ и надлежно строителство
са на суперфициарите
и техните правоприемници , включително и на ответника , а не на ищците , които
не са отказали „съдействие“ .
Недоумение будят опитите на ответника да твърди , че в случая
строителството е било „обективно невъзможно“ поради наличие на подпочвени води .
Още при изготвяне на проекта е било ясно и
е предвидено , че може да се появят подпочвени води , а какви ще бъдат
те е било възможно да се установи чрез предпроекти
проучвания и геоложки и хидрогеоложки изследвания . Според изслушаните пред СРС
няколко СТЕ , проблемите с подпочвените води в случая не са „нерешими“ , а
опират до надлежно фундиране – полагане на надеждни основи чрез ползване
на качествени материали и квалифицирани специалисти . За всичко това са
отговорни суперфициарите , вкл.ответникът като техен
приобретател .
Според изслушаната пред настоящия съд
СТЕ на вещото лице арх.Г. , за да бъде отводнена процесната
сграда строежът трябва да се извърши/довърши
съгласно одобрения проект . При изготвянето на проекта е съобразено
наличието на подпочвени води и е придвидено
построяването на канал и шахти , но на място не е реализирана инсталацията с
помпите за изпомпване на подпочвените води .
В България и по света се извършва
строителство не само при наличие на подпочвени води , но и под реки , езера , под морета и океани т.е. за „обективна
невъзможност“ да се строи поради подпочвени води е абсурдно дори да се
разсъждава в 21 век . Въззивникът сам е опровергава в твърденията си , защото
на място според СТЕ сградата е била почти изградена и няма данни да се е
разрушила , нито са събрани доказателства за постоянно и неотстранимо
наводняване на подземните нива на същата . Действително според допълнителната
СТЕ на вещото лице инж.М. ако се построи от СО обща отводнителна система на
района това може да намали нивото на подпочвените води и случаите на влага /конденз/ или периодично наводняване в подземните етажи в
района , но това е въпрос извън настоящия спор . В много ФУНКЦИОНИРАЩИ
сгради има проблем с периодично „повдигане“ на подпочвените води при
продължителни валежи , но това не е спряло строителството в подобни райони и вкл.в
м.Манастирски ливади , нито е попречило сградите да бъдат изградени , приети и
въведени в експлоатация.
Като цяло твърденията на ответника за
„обективна невъзможност“ и „административни трудности“ не намират и няма как да
намерят подкрепа в изслушаните СТЕ , защото са абсурдни и ангажирани само за
нуждите на процеса . Правно
несъстоятелно е да се доказва „невъзможност за строителство“ със свидетели , а
и такова доказване не е проведено . Св.К. установява , че е имало трудности с
подпочвените води , но не и какви са били причините за това . Възможно е
„трудностите“ да са причинени от некачествена работа при полагане на основите ,
за което носят отговорност суперфициарите , а не
ищците .
С влязло
в сила решение е развален договорът за учредяване на право на строеж на
първоначалния суперфициар „С.Е.***“ ООД по вина на последния .
Действително това решение няма СПН спрямо ответника , но на основание чл.297 ГПК решението трябва да се зачете като правно значим факт .
С писмо на стр.144 от делото пред СРС „С.Е.***“
ООД признава , че причина за забавата му е липса
на финансови средства , а не някаква друга причина . Тези факт се
потвърждава и от показанията на св.Е. Г. .
Правилно СРС е приел и че правата на строеж не са придобити и по
давност . За придобиване по давност би могло да се разсъждава само за периода
след като съответните права вече са били погасени т.е. след 13.02.2013 г /5
години след учредяване на правата на строеж / . Преди тази дата ответниците са
били притежатели на правото на строеж и няма
как да конкурират това си налично право с ново придобиване по давност на същото
право /собствено право не може да се придобие втори път в същия период ,
включително и по давност/ . Очевидно до датата на предявяване на иска
/25.07.2016 г / не съществува възможност ответникът да е придобил правата на
строеж . Отделно , първоинстанционният съд правилно е констатирал , че липсват
данни за владение от страна на ответника . Според св.Г. строителството на място
е преустановено още 2009 г . Св.К. не установява ответникът да е владял имота ,
още повече за някакъв определен период – явно , спокойно и несмущавано.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноски на въззиваемите страни от 100 лева
депозит за СТЕ . Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на адв.К. за оказана безплатна правна помощ пред СГС , защото
според договора между адв.Х.и ищците правната помощ е
платена , възнаграждението е присъдено от СРС и не е представено ново
пълномощно пред СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №185702 от 27.08.2020 г постановено по
гр.д.№41739/16 г на СРС , 47-ми състав .
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД ***
да заплати на Д.Б.А.
ЕГН ********** , Ж.Б.Й. ЕГН ********** , А.Ю.Й. ЕГН ********** , М.Б.М. ЕГН **********
и А.К.М. *** общо сумата от 100 лева разноски пред СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.