РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. В., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 81549/24.11.2022г. на Потребителна
кооперация „С.К.", ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление в гр.****,
представлявана от председателя ВЛ.М.М., срещу Решение № 3235 от 28.10.2022г.,
постановено по гр.дело № 2123/2022г. на ВРС,49състав, с което е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО,че въззивникът дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „****, следните суми: сумата в размер на 891,57
лв., представляваща главница по фактури, издадени за периода от 01.08.2020 г. до 30.06.2021
г. за обекти на ответника, заведен в системата под абонатни № **** и № **** и клиентски
№ ****, находящи се в обл. В., гр****, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 73,88лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените
фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 12.11.2021г.,
за които суми е образувано ч.гр.д. № 17090/2021г.по описа на Районен съд - гр. В. и е
издадена Заповед за изпълнение № 6802/01.12.2021г., на осн.чл.422 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, както и постановено при нарушаване на
процесуалните правила. Въззивникът намира за неправилен извода на районния съд, че
става въпрос за прекъсната ел. енергия, а за непотребяване на такава. Излага се, че по делото
са останали недоказани твърденията на ищеца за предоставена на ответника мощност от 125
и 6 киловата съответно за единия и другия обект. Отправено е искане да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да се
1
отхвърли, както и да се присъдят направените в производството съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата претендира уважаването й. Претендира присъждане на разноски.
Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди, че след като не се оспорва
от ответника, че е потребител на енергийни услуги, същия дължи заплащане на извършената
от ищеца в качеството му на краен снабдител енергийна услуга “достъп до
разпределителната мрежа“, в посочената във фактурите за обектите мощност.Излага се, че
същото не е обвързано с потребяването или не на ел. енергия, а е необходимо единствено
обект да е електроснабден.Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски. В евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника.
В съдебно заседание по същество,въззиваемия,чрез процесуалните си представители
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ****, бул. ****, против Потребителна
кооперация „С.К.", ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление в гр****, ****,
представлявана от председателя ВЛ.М.М., с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,сумите
посочени в Заповед за изпълнение № 6802/01.12.2021г. по ч.гр.д. № 17090/2021 г.по описа
на Районен съд - гр. В..
В исковата молба ищеца твърди, че страните са в договорни отношения по повод
договор за доставка на ел.енергия за небитов абонат, които са регламентирани от ОУ ДПЕЕ
на „Енерго - Про Продажби"АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ.Твърди, че като изправна
страна по договора ищеца е предоставял на абоната - Потребителна кооперация "С.К."
услуга достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност в размер на 125 квт за
аб. № **** и в размер на 6 квт за обект с аб. № ****, като цената на която се фактурира от
крайния снабдител, след което последният се разплаща с оператора на разпределителната
мрежа. Излага , че обектите са с предназначение за небитови нужди, доколкото
представляват фуражен цех и стопанска постройка и са свързани за процесния период към
електроразпределителната мрежа, като ищецът надлежно е издал фактури за предоставената
без прекъсване от разпределителното предприятие услуга по достъп. Дължимата от
ответника мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" е изчислена чрез
прилагане на опредЕ. от КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020г. цена при размер на
предоставената мощност за всеки от обектите на ответника, посочена по-горе. по
предоставени от "Електроразпределение Север" АД данни. Излага, че дължимостта на
мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" за разлика от останалите
мрежови услуги /достъп ВН. пренос ВН и пренос НН/ не е поставена в зависимост от
2
потребление на енергия в обекта на абоната, т.е. дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само
с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата.
Доколкото капацитета от електроразпределителната мрежа е резервиран /ангажиран/ от
ответното дружество, то дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното
предприятие за експлоатацията и обслужването на мрежата, а липсата на потребление на
електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане
на задължението на потребителя да заплаща опредЕ.та цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, а освобождаването от такова задължение може да е
следствие само от прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа,
каквото в настоящия случай не е осъществявано за процесния период.Твърди се, че
ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесиите обекти към 01.10.2020 г., като не е налице и сключен типов
договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.)
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Потребителна кооперация „С.К.", чрез
процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който иска се оспорва като
неоснователен. Оспорва да е потребявал ел.енергия и да е получавал достъп до
ел.разпределителната мрежа през процесния период и на процесната стойност.Оспорва
предоставянето на сочената мощност за двата обекта.Твърди, че ищецът едностранно и
неоснователно е променил условията на доставка и достъп до електроразпределителната
мрежа, като е въвел самоволно неравноправна клауза в отношенията между страните, а
договор в този смисъл не е подписван от ответника.Претендира се отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на ВОС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.17090/2021г. по описа на ВРС , съда е уважил
заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззиваемия
Заповед за изпълнение № 6802/01.12.2021г., за сумите от заявлението – процесното вземане.
3
Съобщението до длъжника е връчено редовно и в дадения от съда срок, „Енерго-
Про продажби” АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства – 12 броя фактури с титуляр на
партидата е „Потребителна кооперация С.К.", издадени за периода от 01.08.2020 г. -
20.06.2021 г., извлечения за фактури и плащания за клиентски № ****, справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца за клиентски № ****, извлечение от сметки
към 12.11.2021 г., констативен протокол № 1160596/25.02.2016 г., изисканото и приложено
ч.гр.д. №17090/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.
От същите се установява, че в периода от 01.08.2020 г. до 20.06.2021 г. ищцовото
дружество е издало следните фактури: Фактура № ****. за предоставени мрежови услуги за
периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. на стойност 99.94 лева, с падеж 20.11.2020 г.
Фактура № ****. за предоставени мрежови услуги за периода от 31.10.2020 г. до 30.11.2020
г. на стойност 96.97 лева. с падеж 21.12.2020 г. Фактура № **** за предоставени мрежови
услуги за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020 г. на стойност 99.90 лева. с падеж 18.01.2021
г. Фактура № **** г. за предоставени мрежови услуги за периода от 31.12.2020 г. до
31.01.2021 г. на стойност 99.89 лева. с падеж 22.02.2021 г. Фактура № ****. за предоставени
мрежови услуги за периода от 30.01.2021г. до 28.02.2021 г. на стойност 90.37 лева, с падеж
22.03.2021г., Фактура № **** г.. за предоставени мрежови услуги за периода от 27.02.2021 г.
до 3!.03.202! г. на стойност 100.19 лева. с падеж 22.04.2021 г. Фактура № **** г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 01.04.2021 г. до 28.04.2021 г. на стойност 86.23
лева. с падеж 12.05.2021 г. Фактура № **** г.. за предоставени мрежови услуги за периода
от 31.03.2021 г. до 29.04.2021 г. на стойност 4.44 лева, с падеж 20.05.2021 г. Фактура № ****
г.. за предоставени мрежови услуги за периода от 30.04.2021 г. до 31.05.2021 г. на стойност
4.73 лева, с падеж 21.06.2021 г. Фактура № **** г.. за предоставени мрежови услуги за
периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. на стойност 4.44 лева,с падеж 19.07.2021 г.,
остойностяващи цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност.
От заключенията на вещото лице по приетите в първоинстанционното производство
СТхЕ-зи , които съда кредитира се установява, че обекта на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Същият е с клиентски №****. За първия обект е
предоставена мощност 125 киловата, а за вторият - 6 киловата. За първия обект, този с
предоставена мощност 125 Kw, за измерване на ел.енергията са се ползвали токови
трансформатори 200/5 А, с коефициент на трансформация 40. За втория обект не е било
необходимо да се монтират такива, т.к. предоставената мощност е само 6 Kw и измерването
на енергията става само с директен електромер.
При изчисленията на процесиите счетоводни документи са приложени правилните
цени, определени от КЕВР за процесния период Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. За периода
м. август 2020г. -м. септември 2020г. по ф-ри № ******** и № ******. се включват
дължимата сума за потребената електрическа енергия по опредЕ. от КЕВР цена и дължими
мрежови услуги, както и акциз, и дължим ДДС. За периода м. октомври 2020г. -м. юни
2021г. по фактурите са включени мрежови услуги и влючена такса мощност. За издадените
фактури за периода месец октомври 2020г. - месец юни 2021 г. не са начислявани дължими
суми за потребена енергия, за мрежови услуги -достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, акциз
поради липса на потребена ел. енергия в обектите за периода. Начислявана е сума само за
достъп до електроразпределителната мрежа. Задължението на ответника по клиентски
№**** е в общ размер на 891,57лв., а размера на мораторната лихва до 12.11.2021 г. върху
главните задължения, считано от датата на падежа е общо 73,88 лв. Мощността е опредЕ.
още в началото, преди 10 - 15 години т.е., това е стар обект и тази мощност се е запазила
през последните годините, т.к. никой не е поискал намаляването й. Възможно е да се сменят
4
предпазителите, които ограничават тока, който може да бъде консумиран, но това не касае
мощността, която е предоставена. Може предпазителите да са сменени с по - слаби, но ако са
сложени по - силни, пак ще могат да си ползват мощността, защото е дадена по - голямата
мощност. Изтъква, че е възможно предоставената мощност да е по - голяма от колкото те
имат нужда, т.к. често в практиката точно това се случва, заявена е една по - голяма
мощност, а се ползва много по - малка и тогава присъединителните предпазители са по -
малки, но това не означава че предоставената мощност също е по-ниска, просто не се ползва
предоставения капацитет.
От заключението на приетата пред настоящата инстанция СТхЕ, оспорена от
страните,която съда кредитира се установява, че на абонат Потребителна кооперация „С.К."
с абонатен № **** е предоставяна услуга достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност в размер на 125 kW и до обект с абонатен № **** в размер на 6 kW,
цената на която се фактурира от крайния снабдител, след което последния се разплаща с
оператора на разпределителната мрежа.
При посещението на място вещото лице е установило, че обект с абонатен № ****,
представлява административна сграда, която към настоящия момент е необитаема, не е
открит електромер, електромерното табло вътре до входа на сградата и всички предпазители
и електромери са свалени. Има само един индукционен електромер. На шината, където е
записан абонатния номер **** има само стърчащи изолирани проводници. Няма
предпазители, което означава, че обекта не е електрозахранен. Вещото лице не е установило
токови трансформатори.
Мощността, която е опредЕ. от 125 kW се получава от И.Т.Т, които са 200А и
захранващото трифазно напрежение 380 V - 200 х 0,658 = 131,6 ~ 125 кВтч.Тази мощност е
опредЕ., когато административната сграда е била действаща.Сградата не е действаща повече
от 10 години.
Обект с абонатен № **** не е могло да бъде установен къде точно се намира, тъй
като няма посочен точен адрес -**** 9120 № 155. Липсва улица.При този обект мощността е
опредЕ. като 6 kW,който вероятно е бил административен офис.
ОпредЕ.та мощност се получава от входящите проводници и захранващото
напрежение, което е 220 V за монофазно захранване. Няма монтирани токови
трансформатори.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена и потребена ел.енергия и
цена на мрежови услуга „достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност от
5
125 кВт за аб. № **** и в размер на 6 кВт за обект с аб. № ****15 и с административен адрес
обл. В., гр**** .
Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период.
Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за
продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при
общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.
В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството -
ищец „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия
по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен
клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН Б. Мрежи" АД/“ЕРП Север“АД / и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН Б. Продажби" АД /актуално наименование
„Енерго-Про Продажби“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за
определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН Б. Продажби" АД
/актуално наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ е лицето, явяващо се потребител по
смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или
носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия- ответника –
въззивник.
Ответника не оспорва собствеността си на имота, представляващ обект на
потребление находящ се в гр.****, обл. В., както и, че същия е електроснабден / макар и да
твърди,че не ползва ел.енергия и други мрежови услуги/ и заведен с клиентски № **** и
абонатни № **** и № **** .
Обстоятелството, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа се
установява и от приетия по делото КП № **** от който е видно, че на посочената дата е
извършена проверка във връзка с оспорване от абоната на количество начислена енергия на
СТИ монтирано на обект с абонатен № **** и клиентски № ****/процесния/. КП е съставен
в присъствието и подписан от абоната - представляващия „Потребителна кооперация С.К." -
Вл. М.,без възражения.
Възраженията на въззивника за недължимост на начислените суми поради липсата
на потребление , както и поради липсата на доказателства за параметрите на резервираната,
6
респективно предоставена мощност,са неоснователни със следните аргументи.
Настоящия съдебен състав счита за правилни мотивите на първоинстанционния съд
касателно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет
доставка и продажба на ел.енергия – до 30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от
2018г., в сила от 01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“
АД, а след 30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на доказателства, а и твърдения, за
сключен от страна на ответното дружество за процесния обект договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител –
титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по
силата на пар. 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.).
Наличието на облигационна връзка между страните, предполага заявена от клиента в
искането за проучване на условията за присъединяване мощност съгласно чл.33 и сл. от
Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, по аргумент от чл.59 и сл. от
Техническите изисквания за присъединяване на обекти на операторите на
електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа вр. чл. 116 ал.7 от Закона за
енергетиката. По делото не се твърди от ответника , а и не са представени доказателства, че
е заявено от него преустановяване на присъединяването и на снабдяването с ел.енергия или
промяна на договорените електрически мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба №
6/09.06.2004г. и ЗЕ.
В заключение, към дата на съставяне на процесните фактури праметрите на
договорената/резервирана мощност не е променяна и е доколкото ответника я е ползвал и
преди процесния период / аргумент от КП/ то към процесния период същата е 125 кВт за
обект с абонатен № **** и 6 кВт за обект с абонатен № **** .
Както вече беше посочено, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил
пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника имот – обект на
потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал
правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност.
Следователно на осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ потребителната кооперация, в
качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на
„Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал ел.енергия или не. Ето
защо ирелевантно за спора е , установеното от вещото лице инж.Б. ,че сградата на посочения
адрес на потребление не се използва към монета и не е била използвана и преди десет
години, респективно към дата на издаване на процесните фактури. Съгласно чл. 29 ПТЕЕ
(ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по
утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиенти и производители, присъединени към
електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги
по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия
преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две самостоятелни хипотези, при които
се дължи заплащане на мрежови услуги: потребена електроенергия или предоставена до
обекта мощност. Последното означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с
електрическа енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си
за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това следва и от
характера на самата услуга. Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е
7
изрично предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на цената на
фактурираното от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия. Това е така, доколкото този достъп се явява необходимо условие за
реалното потребление на ел. енергия. Обратното обаче не е вярно. Услугата "достъп до
електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в задължението на съответния
оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите
срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4
и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този смисъл е независима от реалното потребление на ел.
енергия. За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за гарантиране
на нейното нормално, сигурно и ефективно функциониране, независимо от количествата
потребена ел. енергия, мрежовите оператори извършват постоянни разходи по поддръжката
на тази мрежа, така че във всеки един момент същата да разполага с необходимата си
пропускателна способност и съответно ползвателят да може да разполага с необходимата му
предоставена мощност. Възмездяването именно на тези разходи е нормативно
регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от
05.05.2020г.) и както вече бе посочено по-горе, същите се дължат независимо от реалното
потребление на ел. енергия.
По отношение на размера на задължението съдът приема същия за доказан от ищеца.
От една страна, оспорването на СТхЕ с твърдението, че при изготвянето му са
ползвани само счетоводните записвания в ищцовото дружество и не са налице подписани
фактури от ответника, не е достатъчно, за да се приеме, че не е възникнало задължение за
ответника.
От друга страна,при наличие на доказателства за основателност на иска, вкл. и за
размера на резервираната мощност на двата обекта, съдът не може да го отхвърли по
съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно
разпоредбата на чл.162 от ГПК, да определи размера по своя преценка или като вземе
заключението на вещо лице, така и Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5023/2014 г., III ГО, Решение № 133 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5247/2013 г., III ГО,
ГК, Решение по гр. д. № 652/2011 г., IV ГО, ВКС; Решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д.
№ 342/2009 г. на III ГО, ВКС; Решение по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III ВКС.
В тази връзка съда кредита заключението на изготвената по делото СТхЕ от вещото
лице инж.Н.В, от което се установява, че при фактурирането са приложени правилните цени,
определени от КЕВР за процесния период Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. и общият
размер на дължимата сума за предоставена ел.енергия и на услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" възлиза на 891.57 лева, а размера на мораторна лихва за
периода от дата на падежа на всяко вземане до 12.11.2021г, при липса на твърдения за
заплащането й е 73.88 лева.
По изложените съображения, ответникът – въззивник дължи заплащането на
начислените по процесните суми фактури суми за потребена ел.енергия и мрежова услуга
„достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност“ в размера съгласно
Заповед за изпълнение № 6802/01.12.2021г. по ч.гр.д. № 17090/2021 г.по описа на Районен
съд - гр. В..
Достигайки до същите изводи, първоинстаннциония съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
8
С оглед изхода на делото, направеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 480.00 лева с ДДС, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3235 от 28.10.2022г., постановено по гр.дело
№ 2123/2022г. на ВРС,49състав.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „С.К.", ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление в гр.****, представлявана от председателя ВЛ.М.М. ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго -
Про Продажби" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. ****, ****
сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет/лева, представляваща направените пред
въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9