Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206/25.10.2019г.
гр.Девня
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
районен съд, втори състав, в публично заседание на 02.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета
Станева, като разгледа докладваното от съдията Василев гр.д. № 1176 по описа за
2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 6112/14.11.2017
г. от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление***срещу Ж.Р.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 847,15 лева, формирана, както
следва: 365,51 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит №***, сключен с ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
22.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, договорна
възнаградителна лихва за периода 15.02.2014 – 16.02.2015г в размер на 114,01
лв, .лихва за забава за периода
15.02.2014 – 30.05.2017г в размер на 121,84 лв, такси за периода 15.02.2014 –
16.02.2015г в размер на 245,79 лв, което
вземане, прехвърлено с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ищеца по делото по
ч. гр. д. № 705 по описа на ДРС за 2017 година е издадена Заповед №
458/20.07.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 21.12.2013 г. между ***като заемодател и Ж.Р.Ж.
като заемател е сключен договор за потребителски кредит №***, в изпълнение на
който заемодателя предоставя на заемателя сумата от 400 лева, а кредитополучателя се задължава да я върне
ведно с уговорените лихви и такси на 60
месечни погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, на
фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 144, 69 лв и такси в общ
размер на 292,25лв. Таксите са изчислени за използване на услугата „ Кредит у
дома“ съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представлява домашно
посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието и
администриране на кредита. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено чрез
полагането на подпис върху договора, че е получил заеманата сума по посочената
в договора банкова сметка. *** заема и изпаднал в забава, считано от
14.03.2014г. – деня, следващ падежа на първата неплатена вноска по договора.
Падежът на цялото задължение по кредита е настъпил на 16.02.2015 г., с което е
станало изискуемо целия неизплатен остатък от задълженията по договора. С
Договор от 21.03.2016 година кредиторът ***прехвърля изискуемото си вземане на
заявителя ***, ЕИК: ***,като и след извършената цесия няма последвало
изпълнение. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорените
му задължения, доверителят му, в качеството на цесионер по Договора за паричен
заем е предявил претенцията си по съдебен ред по реда на чл.410 т.1 ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 705/2017 година на РС Девня е издадена заповед за
изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същия подава възражение.
С
оглед на изложеното се моли за уважаване на исковете.
Назначеният
на ответника особен представител по реда на чл. 47 ГПК излага, че исковете са допустими, но
неоснователни. Твърди, че липсват доказателства договореният потребителски
кредит да е бил действително предоставен на ответника. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетия по делото Договор за потребителски кредит от 21.02.2013 г. се
установява, че кредиторът - ***е
предоставил на длъжника- ответник в настоящото производство потребителски
кредит в размер на 400 лв. Договорена била такса за оценка на досие в размер на
20 лв.; фиксирана лихва в общ размер на 144,69 лв., както и такса за
администриране на кредита в размер на 73,32 лв и такса за услуга „Домашно
посещение“ в размер на 199,20 лв. Така общият размер на дължимата сума по
договора била в размер на 837,21 лв., като срокът на договора бил 60 седмични
плащания, всяко в размер на 13,06 лв. / без последното плащане/ От приложените
по делото Договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към договор за
цесия /, се установява, че на 21.03.2016 г. ***/в качеството на цедент/ и ***
/в качеството на цесионер/, са сключили договор, с който цедентът прехвърля
възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в
Приложение № 1 към договора, съдържащо списък на
длъжниците и прехвърлените вземания, от които е видно, че вземането на цедента
по процесния договор за кредит, е включено в предмета на договора за цесия от
21.03.2016 г. Към исковата молба е приложено Уведомление до ответника за
извършеното прехвърляне на вземания от ***на ищеца - ***от 28.07.2016 г., както
и Пълномощно от цедента***, с което упълномощава ***да уведомява длъжниците за
сключения Договор за цесия.
От
приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата ССчЕ се
установява, че съгласно чл.27 от договора
с подписването му кредитополучателят
удостоверява получаването на сумата по главницата.
От проверените документи при ***са установени плащания по процесния договор в
общ размер на 111,90 лв, като последното плащане е извършено на 14.02.2014г.
След датата на цесията от страна на ищеца е начислена законна лихва върху неплатената главница, която следва да е
в размер на 43, 64 лв и по този начин
общото задължение към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК в
съда е в размер на 768,95 лв,, като поотделни компоненти сумите са : главница
360,25 лв, договорна възнаградителна лихва за период 22.02.2014г. – 14.02.2015г.
111,80 лв, такса за оценка на досие за период 22.02.2014г. – 14.02.2015г. 17,34
лв , такса за услуга кредит у дома за период
22.02.2014г. – 14.02.2015г. 172,49 лв, административна такса за период
22.02.2014г. – 14.02.2015г. 63,43 лв и
лихва за забава за период 21.03.2016г. – 30.05.2017г. 43,64 лв.В допълнителната
ССЕ съдебният експерт
е посочил с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност от
назначения на съда особен представител по реда на чл.47 ГПК размерът на
дължимата съгласно клаузите на договора
договона лихва за периода от три години
преди датата на входиране заявлението по чл.410 ГПК – от 19.07.2014г. до
19.07.2017г. в размер на 43,16 лв , размерът на дължимото съгласно договора
обещетение за забава от 21.03.2016г. до 19.07.2017г. в размер на 48,64 лв и размерът на дължимите съгласно клаузите на договора такси за
периода от три години преди датата на
входиране заявлението по чл.410 ГПК – от 19.07.2014г. до 19.07.2017г. в размер
на 1043 лв за такса за оценка на досие ,
в размер на 102,92 лв за такса услуга кредит у дома и в размер на 37,65 лв за
административна такса.
Съдът не приема изводите на вещото лице относно размера
на дълга по процесния договор, тъй като в материалите по ч. гр. д. №705/2017г. на РС Девня – л.13, се
съдържа платежно за платена по сметка на ищеца ***, посочена в заявлението за
издаване заповед за изпълнение сума от 200 лева от ответника по делото на
26.09.2017г. Други
доказателства за други облигационни отношения между страните и други платени суми по
процесния договор след датата на входиране заявлението за издаване заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК не са представени от нито една от страните до датата на приключване на устните състезания по
делото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Исковете
с правно основание чл. 422 ГПК са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 705/ 2017 г. на ДРС.
Съдът намира, че ищецът се легитимира надлежно
като цесионер и е налице интересът му да установи придобития дълг по отношение
на оспорващия ответник. Съдът констатира редовна цесия, доколкото процесния
договор за прехвърляне на вземания съдържа всички необходими реквизити и
отговаря на законовите изисквания. В представения списък с вземания,
съставляващ Приложение №1 към Договора за цедиране на вземания от 21.03.2016г.
са посочени № на договора и име и ЕГН на длъжника, които изцяло съответстват на
данните за кредита, посочени от заявителя в заповедното производство. Относно
представеното с исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането от първоначалния кредитор на ищцовото дружество адресирано до
длъжника не са представени доказателства то да е изпращано преди завеждане на
делото. Съобразно съдебната практика обаче цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление, действащ чрез пълномощника си,
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. - в този смисъл
са Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г., II т. отд.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т. отд. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г., I т. отд. За казусът препис от
исковата молба и приложенията към нея в това число уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, са надлежно връчени на особения представител на
ответника. Водейки се от разпоредбите на ГПК, съдът стигна до извода, че
особеният представител е процесуален представител на ответника в образуваното
срещу него гражданско производство, който има право свободно да упражнява и да
изпълнява всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение на
тези, за които се изисква изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 ГПК, като
действието по формалното получаване на книжата по делото, в частност на
уведомлението за прехвърляне на вземанията, не представлява действие, за което законодателят
предвижда изрично овластяване Предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник чрез назначения
му от съда особен представител в хода на производството съгласно разпоредбата
на 235, ал.3 ГПК, съдът приема, че по отношение на последния е настъпил
прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за кредит е ищецът.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че между ***и ответника е
сключен договор за паричен заем /
потребителски паричен кредит / за сумата
от 400 лв., която е следвало да бъде заплатена на 60 месечни вноски. Постигането
на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение
за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по
делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от разпоредбата на чл. 27
на подписания
договор, според който ответникът е декларирал, че с подписването на договора е
получил сумата по кредит. Самият договор има характер на разписка за предаване
на средствата, поради което и други доказателства не са необходими.
Следователно с подписване на договора длъжникът удостоверил получаването на
заемната сума в пълен размер. Ответникът е преустановил
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска, настъпила на 01.03.2014
г., вследствие на което изпадал в забава. Крайният срок за изпълнение на
договора е настъпил на 14.02.2015
г., с което е станал
изискуем целият неизплатен остатък от главницата, остатъчното възнаграждение за
договорна лихва и начислената лихва за забава от датата на договора за цесия.
Относно претенциите за неплатени възнаграждения за услуги “ Администриране на
кредита “ , „Кредит у дома“ , и „Оценка
на досие”, с обща цена от 245, 79 лв основателността
на тези претенции е предпоставена от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца на основанието, от което произтича всяко едно от
претендираните вземания /наличие на валиден договор /клауза от договор//,
размера на всяка от претенциите, както и настъпването на предпоставките за
плащане на всяка от претенциите. Относно последната предпоставка - наличието на
предпоставките за плащане на всяка от претенциите – че кредиторът е направил
оценка на досие и че е извършил конкретни фактически действия да събира
седмичните вноски чрез посещение на представител на дружеството в дома на
длъжника, от ищеца не са представени никакви доказателства, поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Допълнително съдът намира, че клаузите, които предвиждат заплащането на горните
такси са нищожни, като имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които
разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите и противоречат на
разпоредбата на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С
оглед така изложеното и предвид представеното платежно на л. 13 от материалите по заповедното
производство –л. 13 от материалите по ч.гр. д. №705/2017г. на РС
Девня, за
платена сума в размера на 200 лв. по сметка на ищеца налагат преизчисление на
задълженията на ответника. Съгласно Приложение №1 от
приетото
по делото експертно заключение общият размер на сумите, платени за такси по
процесния договор е 39, 26 лв . С така
платените суми от ответника общо в размер на 239, 26 лв за такси по кредита и
по платежно от 26.09.2017г. са погасени претендираната лихва за забава от
21.03.2016г. до 30.05.2017г. в размер на 43,64 лв. и претендираната договорна
лихва от 111,80 лева за период от 22.02.2014г. до 14.02.2015г. , както и част
от дължимата главница в размер на 83,82 лв. Или дължимата сума за главница е в
размер от 276,43 лева, до който размер иска следва да бъде уважен, а за
остатъка до претендирания
размер от 360,25 лева, както и за предявените искове за договорна
възнаградителна лихва от 22.02.2014г. до 14.02.2015г. от 111,80 лв, лихва
за забава за периода от 21.03.2016г. до 30.05.2017г. от 43,64 лв , такси за периода от
15.02.2014г. до 16.02.2015г. в размер от 245,79 лв да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението съдът следва да се произнесе и
по възражението за изтекла погасителна давност, направено от назначения на
ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК. Съгласно общите правила, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Относно началния
момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ,
съгласно която с изтичане срока на кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, същото става
изискуемо след изтичане на уговорения срок. Процесното вземане произтича от
Договор за кредит, разновидност на Договора за заем, а за вземания, произтичащи
от Договор за заем се прилага общата петгодишна давност, договореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. За казуса безспорно се
установява, че крайният срок на договора е 14.02.2015 г., а заявлението на
ищеца за издаване на процесната заповед за изпълнение е депозирано в РС Сливен
на 21.06.2017 г., т. е. предвидения в закона давностен срок не е изтекъл и
възражението на ответната страна е неоснователно.
Предвид
изхода на производството разноските в исковото и в заповедното производство,
направени от заявителя – ищец следва да се присъдят по съразмерност. Изчислени
съобразно уважените вземания, разноските в полза на ищеца - заявител възлизат
на сумата от 327,90 лева.
Мотивиран
от така изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.Р.Ж., ЕГН **********, с адрес:
***, ДЪЛЖИ на „*** ***“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление***, сумата 276,43 лева / двеста седемдесет и шест лева и 43 стотинки /- главница по
договор за потребителски кредит №***, сключен с ***на 21.12.2013г.,
вземането по който е цедирано, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.06.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума
по ч. гр. д. № 705 по описа на ДРС за 2017 година е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на осн. чл. 422 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер от 365,51 лева / триста шестдесет и пет лева главница и 51 стотинки/ главница по договор
за потребителски кредит №***, сключен с ***на 21.12.2013г.,
вземането по който е цедирано, договорна възнаградителна лихва за периода
15.02.2014 – 16.02.2015г в размер на 114,01 лева /
сто и четиринадесет лева и 01 стотинки /, .лихва за забава за периода 15.02.2014г.
– 30.05.2017г в размер на 121,84 лева /
сто двадесет и един лева и 84 стотинки /, такси за периода 15.02.2014г.
– 16.02.2015г в размер на 245,79 лева /
двеста четиридесет и пет лева и 79 стотинки /.
ОСЪЖДА
Ж.Р.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „*** ***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление***, сумата в размер на 327,90 лева /
триста двадесет и седем лева и 90
стотинки /, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство и в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................