Решение по дело №2075/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Раздел ІІІ, Глава ХХ от АПК. Образувано е по протест на прокурор от ОП Б. срещу т.3 от Раздел I-Административни услуги, от Приложение № 4 – Тарифа на цени на услуги и права по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, предоставени от Община Б., от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Б. (Наредбата), приета с решение на Общински съвет Б., взето по протокол № 21/20.12.2016г., т.2, в сила от 01.01.2017г. Оспорената разпоредба е със следното съдържание : „за признаване и изпълнение на съдебно решение или на друг акт на чуждестранен съд или друг орган се дължи цена за услугата от 100.00 лв (сто лева)“. Твърди се незаконосъобразност на оспорената разпоредба като приета в противоречие с разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗГР, според която актовете за гражданското състояние – за раждане, за сключване на граждански брак и за смърт, се издават безплатно, вкл. и тогава когато събитията са настъпили в чужбина. Допълнителен аргумент се извличал и от разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ, според която съставянето на актове за гражданско състояние не се таксувало. Тъй като оспорената разпоредба противоречала на норми от нормативни актове от по – висока степен, се явявала незаконосъобразна и се иска от съда нейната отмяна. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Оспорването е обявено по реда на чл.188 вр. чл.181 ал.1 и ал.2 чрез обявление в бр.4 от 13.01.2023г. на ДВ, чрез поставяне на информационното табло в АдмС Б. и чрез публикуване на интернет страницата на ВАС.

В срока по чл.189, ал.2 от АПК не са встъпили и не са се присъединили заинтересовани страни на страната на оспорващия или на страната на ответника.

В открито съдебно заседание оспорващият прокурор не се явява.

Ответникът по оспорването се представлява по пълномощие от юрисконсулт Г.Т., която оспорва протеста, като възразява, че не е налице противоречие на оспорената разпоредба с тази на чл.110, ал.2 от ЗМДТ, тъй като признаването и изпълнението на съдебно решение или на друг акт на чуждестранен съд или друг орган било административна услуга, която подлежала на облагане по реда на чл.6, ал.1, б.“е“ от ЗМДТ.

Участващият в производството на основание чл.192 от АПК прокурор от Окръжна прокуратура Б. намира протеста за основателен.

Административен съд Б., ХV-ти касационен състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, след проверка на оспорения нормативен административен акт в протестираната му част, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорването е конкретна разпоредба от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Б., която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, които имат действия за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Оспорване пред съд на подзаконов нормативен акт е регламентирано в Дял трети, Глава Х, Раздел ІІІ от АПК. Наредбата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.185 от АПК, като правото на жалба/протест може да се упражи безсрочно. Активно легитимирани да подадат жалба са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правото да оспори подзаконов нормативен акт е признато и на прокурора, който на основание чл.186 ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, като законът изхожда от разбирането, общественият интерес винаги е нарушен от незаконен нормативен акт.

Според разпоредбата на чл.187, ал.2 от АПК, подзаконов нормативен акт по отношение на конкретен текст е допустимо да се оспори еднократно. Оспорената разпоредба не е отменена или изменена след подаване на протеста. Не са налице данни за наличие на друго съдебно оспорване на същите текстове на Наредбата, включително и за влязло в сила съдебно решение с действие по отношение на всички.

Според на чл.191 от АПК, АдмС Б. делото е местно и родово компетентен да се произнесе по протеста.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Наредбата е приета с решение на Общински съвет Б., взето по протокол № 21/20.12.2016г., т.2, в сила от 01.01.2017г. Оттогава досега са последвали многобройни изменения, но не в оспорената част. Производството по приемането  инициирано на Кмета на Община Б.. Проектът на нормативния акт (л.28-111, том І) и мотивите (л.112-123, том І), в които е обоснована необходимостта от приемане на наредбата, са публикувани на 03.11.2016г. на официалните сайтове на Община Б. и на Общински съвет Б., като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по него, с указания къде и как следва да бъдат депозирани същите (л.124-125, том І). Спазени са изискванията на чл.26 от ЗНА. Предварителна оценка за въздействие не е била изготвена, тъй като съставителят на проекта е преценил, че не е била необходимост от такава – чл.20, ал.4 от ЗНА.

Съобразно чл.28 от ЗНА, с докладна записка рег.№ 08-00-5550/05.12.2016г. Кметът на Община Б. внесъл за разглеждане в Общински съвет Б. проекта за Наредба (л.13-л.38 от том 1), ведно с приложенията към нея от №1 до №10, както и мотивите за необходимостта от приемането .

В периода от 07.12.2016г. до 09.12.2016г. докладната записка и проектът за наредба са обсъждани в постоянните комисии при Общински съвет Б.. Всяка от комисиите на свое заседание е разгледала проекта, дадени са становища или конкретни предложения, както всяка от комисията е гласувала решение за подкрепа на докладната записка и проекта (л.132-л.135, том І).

Постъпилите са предложения по проекта (л.127-131, том І).

С решение, взето по протокол № 21 / 20.12.2016г., на ХХІ-то заседание на Общинския съвет, т.2 (л.142-147 от том І), е приета Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Б. (л.136 от том І – л.245 от том ІІ). Решението е прието с 32 гласа „за”, 6 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”.

В §3 от ПЗР на Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл.9 от ЗМДТ.

Според §4 от ПЗР, Наредбата влиза в сила на 01.01.2017г.

Наредбата е публикувана на 01.01.2017г. на официалната интернет страница на Община Б. (л.246 от том 2).

Въз основа на изложените факти съдът направи следните правни изводи :

В производството по оспорване на подзаконов административен акт съдът извършва проверка за неговата законосъобразност на основанията, посочени в чл146, т.1 – 5 от АПК, а съобразно спецификата на производството се дължи и проверка за съответствието на материалноправните разпоредби с нормативни разпоредби от по-висок ранг. Съобразно задължението по чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на акта на всички основание по чл.146 от АПК, вкл. да обяви неговата нищожност, дори и да липсва искане за това.

Предмет на съдебната проверка е точно определена разпоредба от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Б. е приета с приета с решение на Общински съвет Б., взето по протокол № 21/20.12.2016г., т.2, в сила от 01.01.2017г. Наредбата е издадена на основание чл.9 от ЗМДТ, според която общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Общинският съвет е колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗМСМА и е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Правомощията са общинския съвет са очертани в чл.21, ал.1 от ЗМСМА, в изпълнение на които общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения – ал.2.

Наредбата представлява подзаконов нормативен по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен обхват попадат в сферата на местно самоуправление, тъй като не са регулирани от нормативен акт от по-висока степен, а по тези въпроси е налице делегиране на компетентност на общинските съвети по силата на чл.9 от ЗМДТ.

Наредбата е приета от колективен орган на местно самоуправление, който е заседавал в законен състав при наличие на кворум и е взел решение с необходимото мнозинство, поради което съдът приема, че оспореният акт е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.8 от ЗНА. Спазена е изискуемата от закона специална писмена форма. Съобразени са изискванията на чл.75, ал.3 и ал.4 от АПК, като е посочен видът на акта, който се приема, органът, който го е приел, главният му предмет, посочено е и правното основание за приемане. Спазена е структурата, формата и обозначение на съдържанието, съгласно изискванията на ЗНА. Съдът не установи да са допуснати нарушения на процедурата по чл.26 и чл.28 от ЗНА.

С оглед по – горе изложеното съдът прие, че нормативният акт е издаден от компетентен орган и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице основанията за отмяна на наредбата по реда чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Според чл.75, ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.

Наредбата е приета въз основа на законовата делегация на чл.9 от ЗМДТ и не може да противоречи както на тези законови норми, така и на нормативни актове от същата или по-висока степен.

С т.3 от Раздел I-Административни услуги, от Приложение № 4 – Тарифа на цени на услуги и права по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, предоставени от Община Б. от Наредбата се определя такса в размер на 100.00 лева за признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган.

Съгласно чл.60, ал.1 от Конституцията на Р България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Следователно видът и размерът на данъците и таксите е допустимо до се определя само от закон, което изключва възможността да се определят от нормативен акт от по – ниска степен.

Видовете местни такси, които могат да се събират от общините, са посочени изчерпателно в чл.6, ал.1 от ЗМДТ, в т.ч. и за административни услуги. По начина, по който е формулирана оспорената такса, може да се отнесе именно към чл.6, ал.1, т.“е“ от ЗМДТ, където се предвижда плащане на такси за извършване на административни услуги.

Признаването и изпълнението на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи обаче не представлява административна услуга.

Производството по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави – членки на Европейския съюз, е уредено в Глава 57, Раздел II от ГПК. Според чл.621 от ГПК, съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. За съдебните решения, попадащи в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, е предвидено пряко признаване от компетентните органи по регистрацията. Съдебно решение, постановено в друга държава- членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.).

Според чл.3, ал.1 от КМЧП, признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове, съобразно неговите разпоредби, се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от КМЧП изрично сочи, че признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.

Следователно административният орган, пред когото се представя чуждестранно съдебно решение и други актове по КМЧП във връзка с друго висящо производство, следва да зачете правните му последици, ако са налице предпоставките по чл.117 от КМПЧ. Признаването и изпълнението на чуждестранно съдебно решение или друг акт не е самостоятелно производство, нито е отделна административна услуга. То е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация. В ЗМДТ няма предвидена отделна по вид такса за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения или друг вид акт на чуждестранен съд или друг орган, следователно оспорената разпоредба, въвеждаща събиране на такса за този вид услуги, които не са административни, се явява в противоречие на норми от по- висока степен и следва да бъде отменена.

Искането на ОП Б. за присъждане на направените по делото е неоснователно, тъй като не са направени такива. За обявлението в ДВ не е събрана такса, предвид решение № 11573/14.12.2022г., постановено по административно дело № 6334/2022г. на ВАС, 5-чл. състав, обн., ДВ, бр.104 от 30.12.2022г.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Б., ХV-ти състав, на осн. чл.193, ал.1 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпоредбата на т.3 от Раздел I-Административни услуги, от Приложение № 4 – Тарифа на цени на услуги и права по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, предоставени от Община Б., от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Б., приета с решение на Общински съвет Б., взето по протокол № 21/20.12.2016г., т.2, в сила от 01.01.2017г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба или касационен протест чрез Административен съд Б. в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението, след влизане в сила, да се изпрати на Общински съвет Б. за обнародване по начин, по който е обнародвана Наредбата.

	Председател:
	Членове: