РЕШЕНИЕ
№ 2330
гр. Бургас, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120107904 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на М. С. С., с ЕГН: **********,
от гр. Ч., в качеството му на наследник на П.Г.Ж., бивш жител на гр. Ч.,
против Решение за обезщетяване със земя № 1450-0/10.01.2023 г. на Общинска
служба по земеделие гр. С., с което наследниците на П.Г.Ж. са обезщетени със
земя, чрез предоставяне в собственост на 2,060 дка земеделска земя на обща
стойност 906 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на гр.С.,
ЕКАТТЕ 67800, общ.С., а именно: 2,060 дка на обща стойност 906 лева,
поземлен имот от ОПФ № 67800.15.157 по плана за обезщетяване,
представляващ ПАСИЩЕ/МЕРА, пета категория, м-ст „С.“, при граници
(съседи): 67800.15.87, 67800.15.88, 67800.15.21, 67800.15.24, 67800.15.69,
67800.15.71, 67800.15.152, 67800.15.158, 67800.15.156, 67800.15.72. Иска се да
бъде прогласена неговата нищожност, евентуално да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
В жалбата са изложени доводи, че липсва на правно основание за
постановяване на обжалваното решение, тъй като издадените преди него
решения по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ не са влезли
в сила, тъй като не са съобщавани на наследниците на П.Г.Ж.. Счита, че
обжалваното решение на ОСЗ-С. е незаконосъобразно поради несъответствие
на стойността на признатото и стойността на полученото обезщетение.
Отбелязва се, че имотът, който е бил отчужден от наследодателя П.Г.Ж. и е
признат за възстановяване, но не е бил възстановен се е намирал в местност
1
"***" землището на с.Ч. с площ от 2,800 дка, а с обжалваното решение се
определя имот с площ от 2,060 дка в землището на гр.С., ЕКАТТЕ 67800,
общ.С., м-ст "С.", което е на десетки километри от реално притежавания от
наследодателя имот.
По делото са конституирани като заинтересовани страни останалите
наследници на П.Г.Ж.: К. П. С., Д. С. Я., Н. А. и Н. П. К., които се
присъединяват към жалбата.
Ответникът по жалбата Общинска служба по Земеделие - гр. С. не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното Решение № 1450-О от 10.01.2023 г. на Общинска служба
по земеделие – гр. С., издадено по преписка № 2783 от 06.01.2000 г., е
постановено
на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ обезщетяване на наследниците на П.Г.Ж.
със земя, чрез предоставяне в собственост на 2,060 дка земеделска земя на
обща стойност 906 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на гр.С.,
ЕКАТТЕ 67800, общ.С., а именно: 2,060 дка на обща стойност 906 лева,
поземлен имот от ОПФ № 67800.15.157 по плана за обезщетяване,
представляващ ПАСИЩЕ/МЕРА, пета категория, м-ст „С.“, при граници
(съседи): 67800.15.87, 67800.15.88, 67800.15.21, 67800.15.24, 67800.15.69,
67800.15.71, 67800.15.152, 67800.15.158, 67800.15.156, 67800.15.72.
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административни актове, които следва да отговарят на условията за
законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта
на закона. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда
на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателят
М. С. С. се легитимира като наследник на П.Г.Ж., бивш жител на гр. Ч.,
починал на 25.02.1960 г., което обуславя правния интерес от подаване на
настоящата жалба. Не се установява, а и не се твърди обжалваното решение да
е било връчено на жалбоподателя, поради което по отношение на него не е
започнал да тече срокът за обжалването му. Следователно жалбата е
допустима – подадена е против подлежащ на обжалване административен акт,
от лице с правен интерес и в законовия преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на
2
административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че същото е
постановено въз основа на решения № 2783 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8
ППЗС за определяне правото на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19,
ал. 17 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за
обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по
преписка № 2783 от 06.01.2000 г. Не е изрично отбелязано дали посочените
решения са влезли в сила. Приложен е по делото заверен препис от влязло в
сила Решение № 1105 от 05.06.2024 г. по гр. д. № 899/2024 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е постановено следното: ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия – гр. С. № 2783 от 14.03.2000 г.
за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б,
10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч., постановено по преписка за
обезщетяване по заявление вх. № 2783 от 06.01.2000 г. на наследниците на
П.Г.Ж. на основание влязло в сила решение на поземлена комисия по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 2783 от 17.03.1998 г.; ВРЪЩА преписката на Общинска
служба "Земеделие" – гр. С. за произнасяне по заявление вх. № 2783 от
06.01.2000 г. на наследниците на П.Г.Ж. съобразно мотивната част на
настоящото решение; ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска
служба по земеделие и гори – гр. С. № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на
обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на
собствениците по реда на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, постановено на
основание решение на Поземлена комисия – гр. С. № 2783 от 14.03.2000 г.;
ВРЪЩА преписката на Общинска служба "Земеделие" – гр. С. с указание за
постановяване на Решение по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ при спазване на
изискванията му за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото
решение.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С
последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това
3
влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата
стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с
решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото
обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на
основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната
земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата
обезщетителна процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл.
27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. При липсата на
такива липсва правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1
от ЗСПЗЗ, съдът следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ вече са породили правните си
последици и са стабилни актове.
Административните актове, които противоречат на законите или на
други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и
практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в
зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт се приема за особено съществен порок за валидното
действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за
което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202
от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС, Решение №
1813 от 03.11.2017 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в процесния случай
оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен
предвид установения тежък процесуален порок при издаването му – липсата
на влезли в сила решения по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да
бъде уважавано, тъй като по делото не са представени доказателства за
действителното извършване на разноски – в представения договор за правна
защита и съдействие не са договорени размер на адвокатско възнаграждение и
начина на плащането му, а само е отбелязано „по допълнително договаряне“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 1450-0/10.01.2023 г., издадено
от Общинска служба по земеделие гр. С. по преписка № 2783 от 06.01.2000 г.,
за обезщетяване на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ на наследниците на П.Г.Ж.
със земя, чрез предоставяне в собственост на 2,060 дка земеделска земя на
4
обща стойност 906 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на гр.С.,
ЕКАТТЕ 67800, общ.С., а именно: 2,060 дка на обща стойност 906 лева,
поземлен имот от ОПФ № 67800.15.157 по плана за обезщетяване,
представляващ ПАСИЩЕ/МЕРА, пета категория, м-ст „С.“, при граници
(съседи): 67800.15.87, 67800.15.88, 67800.15.21, 67800.15.24, 67800.15.69,
67800.15.71, 67800.15.152, 67800.15.158, 67800.15.156, 67800.15.72.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5