РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330107486 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Рива Кредит” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5, представлявано от управителя М. М., е предявил
против Б. Р. Ч., ЕГН: **********, от гр. П*******, ул. „**********” № ****, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело №
********* г. на ******, **** ***. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № ********** г., парични суми, както следва: сумата от 479, 40 лева-
главница по договор за потребителски кредит № *********** г., сумата от 123, 05 лева-
договорна лихва за периода ********* г.- ********** г., сумата от 3, 68 лева- лихва за
забава за периода ******* г.- ********** г. и сумата от 30 лева- разноски за уведомяването
за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата и
възнаградителната лихва от подаване на заявлението в съда- ******** г. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодните разноски.
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ************* г., по който ответникът получил в заем сумата от
550 лева, за срок на погасяване- до ********** г., на 24 равни месечни вноски, всяка от по
30, 75 лева, съгласно погасителен план, при ГПР- 34, 43 % и ГЛП- 30 %, при договорна
лихва от 188 лева. Кредитополучателят заплатил изцяло първите четири вноски по договора
и частично петата- общо 128, 23 лева, след което преустановил плащанията. Към ******** г.
имало падежирали 14 вноски за периода ******** г.- ****** г. на обща стойност 425, 27
1
лева (главница- 310, 02 лева и възнаградителна лихва- 115, 25 лева). Поради забавата в
плащанията, на основание чл. 15.1. и чл. 15.2. настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, за което длъжникът бил уведомен чрез ЧСИ посредством залепване на
уведомление на регистрирания му адрес. Към датата на предсрочната изискуемост-
********** г. имало падежирали 16 вноски за периода ********** г.- *********** г. на
обща стойност 425, 27 лева (главница- 363, 72 лева и възнаградителна лихва- 123, 05 лева).
Наред с това длъжникът дължал още сумата от 3, 68 лева- мораторна лихва за периода
********** г.- *********** г. и сумата от 30 лева- разноски за уведомяването за
предсрочната изискуемост. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок,
за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая
частно гр. дело № *********** г. на *****, **** ***. с-в, се издала заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и
настоящият иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и
разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си
поддържа отговора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител в
производството оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че същият не бил подписан
от ответника, а в случай на обратното- че лицето не било получавало в заем съответната
сума. Прави се възражение за недействителност на кредита на основание чл. 22 от ЗПК, като
се твърди, че клаузите в него имали неравноправен характер и за тях съдът следял служебно.
Ответникът не бил информиран за параметрите на договора предварително и бил поставен в
неблагоприятно положение. Акцесорните задължения за лихви също били недължими,
поради недействителността на кредита. По заема имало извършени плащания, като, ако
въобще се дължало нещо по кредита, то било само главница и следвало да се съобразят вече
платените суми от общо 128, 23 лева. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание
страната чрез назначения й особен представител поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № ******* г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № ******** г. на *****, *** ***. с-в, е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 479, 40 лева- главница по договор за
потребителски кредит № ************ г., сумата от 123, 05 лева- договорна лихва за
периода ********** г.- ********* г., сумата от 3, 68 лева- лихва за забава за периода
********** г.- ********** г. и сумата от 30 лева- разноски за уведомяването за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва от
подаване на заявлението в съда- ********** г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските по делото в общ размер на 25 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал
възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си в месечния срок от връчване на съобщението.
2
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за потребителски кредит № ************ г., сключен между страните, на
ответника е бил отпуснат кредит в размер на 550 лева, при следните условия: краен падеж-
********* г., на 24 погасителни вноски, всяка от по 30, 75 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент- 30 % и ГПР- 34, 43 %, и обща стойност на плащанията от 738 лева. Към
договора са представени погасителен план, разписка за получената главница и общи условия
на кредита, ведно със справка за задълженията по заема.
Представено е още уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, връчено от
ЧСИ чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по
който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок,
при съответни условия на заема. Между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
На първо място, не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в
договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая
лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия
договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана)
възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или
пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията
(начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се
направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран годишен размер от 30 %, поради което е налице нарушение на горната
императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме,
3
че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД.
На второ място, договорът е недействителен и поради неспазване на изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за коректно посочване на общата дължима сума. Същото е въведено,
за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 34, 43 %, а пък годишната лихва е 30 %, като
така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото основание.
Предвид констатираната от съда нищожност на договора на посочените няколко
основания не е необходимо излагане на повече съображения по същество, защото
законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. В този смисъл претенцията на
ищеца спрямо ответника за неплатената главница по кредита в размер на 479, 40 лева,
установена от писмените доказателства, следва да се уважи. Ищецът сам признава, че
ответникът е погасил част от задълженията си, като поради неточно изпълнение, останалите
вноски до края са предсрочно изискуеми, а към момента на настоящото производство вече и
целият кредит е окончателно падежирал. Длъжникът не ангажира доказателства за
заплащане на суми в повече, отколкото е посочено в исковата молба и доколкото в негова
тежест е да докаже изпълнение, следва да се приеме, че той дължи именно твърдяното от
ищеца.
В случая е без значение обстоятелството, че в настоящото производство главницата
се претендира на договорно основание, като това обстоятелство не следва да води до
отхвърляне на иска за главница. Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на
заетата сума, дори и в хода на делото да се установи, че договорът за кредит е
недействителен. Това е така, защото съответният законов текст цели да уреди отношенията
между страните по потребителския кредит при установяване на неговата недействителност.
Тя следва да намери приложение и в хипотеза като настоящата- предявен иск по чл. 422 от
ГПК, доколкото въпросът за недействителността на договора обичайно възниква и се
разглежда именно в подобно производство на предявен иск от кредитор срещу длъжник,
основан на сключения между тях договор. Противното би означавало кредиторът да бъде
принуден да води повторен процес, в който по правилата за неоснователно обогатяване да
4
претендира връщане на тази дадена в заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед
процесуална икономия, се явява и безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този
евентуален бъдещ иск на кредитора. В случая няма да е налице недопустимо произнасяне на
решаващия състав за връщане на заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се
промени основанието на претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците
от един недействителен потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в
производството по чл. 422 от ГПК.
Така за сумата от главницата от 479, 40 лева искът следва да се уважи, като
недължими остават възнаградителната лихва, тази за забавата и разноските по
уведомяването за изискуемостта на кредита, за което е била ангажирана помощ от ЧСИ.
Както вече по- горе беше посочено, в хипотезата на недействителен потребителски договор
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви, такси или други
разноски. В този смисъл искът следва да се уважи частично- само до размера на главницата
от 479, 40 лева, като се отхвърли изцяло за претендираните суми за двете лихви- договорна
от 123, 05 лева и за забава от 3, 68 лева, както и за разноските от 30 лева.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично
съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част
на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в
заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса, също следва да
присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната сума.
Изчислени съобразно уваженото вземане за главница, разноските в полза на ищеца- заявител
следва да възлизат на сумата от 18, 84 лева, като разликата до пълния им присъден в
заповедното производство размер от 25 лева, остава за сметка на страната. Длъжникът
принципно също има право на разноски в заповедното производство, но не представя
доказателства за направени такива.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи
разноски по съразмерност. Ответникът не представя доказателства за направени разноски,
доколкото е представляван от назначен му в процеса особен представител, на когото се
дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото, в размер на внесения за него
депозит, което ще му бъде изплатено с РКО. Ищецът пък е внесъл държавна такса в размер
на 175 лева и е заплатил депозит за особен представител в размер на 300 лева, както и
адвокатско възнаграждение на пълномощника си също в размер на 300 лева, като по
съразмерност му се дължи сумата от 584, 05 лева, която следва да се възложи в тежест на
ответника.
Следва да се издаде РКО на особения представител за внесената сума, като не са
5
налице предпоставките за намаляването й наполовина, съобразно искането на ищеца.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Рива Кредит” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5,
представлявано от управителя М. М., че Б. Р. Ч., ЕГН: **********, от гр. П********, ул.
„******” № *****, ДЪЛЖИ присъдената по частно гр. дело № ***** г. на *****, *** ***. с-
в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г.,
сума от 479, 40 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки)-
главница по договор за потребителски кредит № ********** г., ведно със законната лихва
върху главницата и възнаградителната лихва от подаване на заявлението в съда- ******* г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за
установено, че дължи още и следните суми по договора: сумата от 123, 05 лева- договорна
лихва за периода ********* г.- ******* г., сумата от 3, 68 лева- лихва за забава за периода
*********** г.- ************* г. и сумата от 30 лева- разноски за уведомяването за
предсрочна изискуемост,
ОСЪЖДА Б. Р. Ч., ЕГН: **********, от гр. П***********, ул. „******” № ***, да
заплати на „Рива Кредит” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5, представлявано от управителя М. М., направените
разноски по заповедното производство в размер на 18, 84 лева (осемнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки) лева, изчислени по съразмерност, както и направените по
настоящото дело разноски в размер на 584, 05 лева (петстотин осемдесет и четири лева и пет
стотинки), изчислени също по съразмерност.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител адв. А. П. РКО за внесеното
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6