Р Е Ш Е Н И Е
№ 260090 27.11.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 3249 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Й. *** против
решение № 278/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Твърди се
неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с
материалния закон, в нарушение на съдо-производствените правила и
необоснованост, без да се излагат конкретни оплаквания.
Претендира
се отмЯ.та му и постановяването на ново, с което предявените от жалбоподателя
искове бъдат уважени, а предявените насрещни искове бъдат отхвърлени, както и
присъждането на направените разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
насрещната страна Н.Н.С. ***, действащ чрез адв.П.Г., с който жалбата е
оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а при постановяването му първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на материалния закон, спазил е съдо-производствените
правила, а решението е обосновано.
Претендира се потвърждаването на обжалвания
съдебен акт и присъждането на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба на Д.М.Й.
*** против решение № 278/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 309/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд е била разгледана в производството по
в.гр.д.№ 1367/2020 г. по описа на СтОС.
В срока за постановяване на решението си, въззивният съд е намерил, че е
налице хипотезата на чл.247 от ГПК за допусната от районния съд очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в липса на отразяване в диспозитива на
първоинстанционното решение на изводите на съда касателно неоснователността на
предявените от Д.М.Й. срещу Н.Н.С. искове по чл.59 от ЗЗД за присъждане на
обезщетения за неоснователно обогатяване.
С определение № 734/28.07.2020 г., съдът е отменил протоколните
определения за приключване на съдебното дирене и даване на ход на устните
състезания, прекратил е производството по в.гр.д.№1367/2020 г. по описа на СтОС
и е върнал делото на Старозагорския районен съд за поправка по реда на чл.247
от ГПК на очевидна фактическа грешка в решение № 278/25.02.2020 г. постановено по гр.д. № 309/2018 г.
С решение № 951/05.08.2020 г. Старозагорският районен съд е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 278/25.02.2020 г. по гр.д.№
308/2018 г., като е допълнил диспозитива на решението в частта, с която
отхвърля предявените от Д.М.Й. срещу Н.Н.С. искове за по чл.59 от ЗЗД за
присъждане на обезщетения за неоснователно обогатяване.
В срока за обжалване на решение № 951/05.08.2020 г. е постъпила въззивна жалба от Д.М.Й.,
чрез пълномощника му адв.В.Ц. против решение № 951/05.08.2020 г. постановено по
гр.д. № 309/2018 г. по описа на Районен съд – С.З..
Въззивникът сочи, че не е доволен
от постановеният съдебен акт, включително в частта, в която първоначално
постановения диспозитив по предявената от него искова молба е допълнен с произнасяне
по иска му по чл.59 от ЗЗД.
Претендира отмЯ. на постановеното решение, като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от него искове. Излага
подробни съображения.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Н.Н.С.,
чрез адв.П.Г., в който изразява становище, че подадената въззивна жалба е
неоснованователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Заявява, че поддържа изложеното в подадения
писмен отговор с вх.№ 15242/23.06.2020 г.
Претендира присъждане на разноските пред
въззивната инстанция, както и тези направени по новообразуваното въззивно дело.
В откритото съдебно заседание въззивникът се
представлява от пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбите си и
пледира за отмЯ. на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с
което предявените от Д.М.Й. искове бъдат уважени, а предявените от
Н.Н.С. насрещни искове бъдат
отхвърлени, а на страната бъдат присъдени сторените по делото разноски за
платена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият също се представлява от пълномощника си-адвокат,
чрез когото оспорва въззивните жалби и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на разноските пред въззивната истанция.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Д.М.Й. *** срещу Н.Н.С. ***, с която са били предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.
Ищецът е
изложил твърдения, че по силата на наследство и давностно владение от своя дядо
Й. М. ***, е собственик на сграда с идентификатор № 68850.520.277.3 по КККР на
гр.С.З., с площ от 21 кв.м. и предназначение: хангар, гараж, депо и на сграда с
идентификатор № 68850.520.277.6 по КККР на гр.С.З., с площ от 31 кв.м. и
предназначение: постройка за допълващо застрояване, построени в поземлен имот с
идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З., находящ с в гр.С.З., ул.“*****.
Двете сгради били построени в имота от дядото на ищеца през 70-те години
и той ги бил владял до своята смърт на 16.06.2011 година, а след това ищецът
продължил да ги владее до 20.07.2015 година.
Посочил е, че освен тези сгради в имота е разположена още една жилищна
сграда с идентификатор №
68850.520.277.8 по КККР на гр.С.З., а самия поземлен имот е ограден с масивна
ограда, като единствения вход към него и към построените в него сгради е
входната врата на гаража, който е разположен по имотната регулация към улицата.
Твърди, че
½ идеална част от поземления имот и построената в него двуетажна жилищна
сграда с идентификатор № 68850.520.277.8 и със
застроена площ от 62 кв.м. са собственост на ответника Н.Н.С., който ги е придобил на публична продан с
влязло в сила постановление за възлагане от 29.04.2014 г. по изп.д.№
20148710400020 на ЧСИ Я. Г..
Твърди, че Н.Н.С. бил
въведен във владение на закупения от него имот от съдебния изпълнител на
20.07.2015 г., като след този момент той сменил ключа за входната врата на
гаража и установил фактическа власт върху притежаваните от ищеца сгради,
започнал да ги ползва за свои лични нужди и изхвърлил намиращите се в тях лични
вещи на ищеца.
За доброволно решаване
на спора ищецът изпратил на ответника нотариална покана, с която го поканил да
му предаде владението върху имотите и да му заплати обезщетение за лишаването
му от ползването им, но отговор на поканата не последвал.
Към момента на
предявяване на иска ищецът твърди, че е бил лишен от държането и ползването на
притежаваните от него сгради, като с действията си ответника му пречи да
упражнява правото си на собственост.
Претендира осъждането
на Н.Н.С. да му предаде владението върху двете сгради, осъждането му да заплати
на ищеца сумата от 4 500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването
му от ползваните на сградите за периода от 20.07.2015 г. до датата на
предявяване на иска, както и осъждането на ответника да му заплаща обезщетение
от 150,00 лв. месечно за лишаването от ползването на двете сгради за периода от
предявяване на иска до предаване на владението им, ведно със законната лихва за
забава.
След уточняване на
исковата молба ищецът е заявил че от претендираното обезщетение от
4 500,00 лв., сумата от 3 000,00 лв. е за лишаване от ползването на
сграда с идентификатор № 68850.520.277.6 по КККР на гр.С.З., с
площ от 31 кв.м. и предназначение: постройка за допълващо застрояване, а сумата
от 1 500,00 лв. е за лишаването от ползването на сграда с идентификатор №
68850.520.277.3 по КККР на гр.С.З., с площ от 21 кв.м. и предназначение: хангар,
гараж, депо, както и че от претендираното обезщетение от по 150,00 лв. месечно
сумата от 100,00 лв. е за лишаване
от ползването на сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, а 50,00
лв. – за сграда с идентификатор № 68850.520.277.3.
С отговора
на исковата молба ответникът Н.Н.С.
е оспорил предявените искове като неоснователни.
Изложил е доводи, че
на 25.09.1962 г. дядото на Д.М.Й. –Й. М. П. и В.В.М.са закупили при равни квоти
празно дворно място от 308 кв.м., което представлява поземлен имот с идентификатор №
68850.520.277 по КККР на гр.С.З., находящ с в гр.С.З., ул.“*****, а с
нотариален акт за учредяване на право на строеж от 09.10.1963 г. В.В.М.отстъпил на Й. М. П. право на строеж да
построи върху 154 кв.м. жилищна постройка-източен близнак, върху петно
определено от ГОНС.
Досежно двете процесни сгради липсвало отстъпено право на строеж,
липсвали строителни книжа, и по силата на приращението били собствени на
двамата съсобственици на поземления имот.
Освен това сграда с
идентификатор № 68850.520.277.3 нямала четири стени и не можела да представлява
сграда по смисъла на ЗУТ, а сграда с идентификатор № 68850.520.277.6 била саморазрушаваща се и за нея
важали правилата на чл.195 от ЗУТ.
Искът за
собственост е оспорен като неоснователен, т.к. ищецът не се легитимирал като
собственик, като в тази връзка е оспорен констативния нотариален акт, издаден
по обстоятелствена проверка, а освен това ответникът не държал и не ползвал по
никакъв начин процесните сгради, в които ищецът държал свои лични вещи.
Исковете по чл.59 от ЗЗД са оспорени като неосноветелни, т.к. ответникът не е ползвал двете сгради, като
твърди, че самият той е възпрепятстван да ползва закупените от него на
публичната продан жилищна сграда и ½ идеална част от дворното място.
В срока за отговор на
исковата молба Н.Н.С. е предявил срещу Д.М.Й. насрещни искове по чл.59 от ЗЗД,
с които е заявил претенция за заплащане на обезщетение в размер на
2 000,00 лв. за лишаването му от ползването на ½ ид.част от
поземления имот и двуетажната жилищна сграда поради недопускането му да
преминава през единствения вход за имота, за периода от датата на въвода във
владение - 20.07.2015 г. до датата на предявяване на насрещния иск, ведно с
лихвата за забава; претенция за заплащане на обезщетение в размер на
1 000,00 лв. за лишаването му от ползването на 21 кв.м. земя, върху които
се намира сграда с идентификатор № 68850.520.277.3,
за периода от датата на съставяне на констативния нотариален акт – 22.08.2017
г. до датата на предявяване на насрещния иск, ведно
с лихвата за забава;
претенция за заплащане на обезщетение в размер на 1 500,00 лв. за лишаване
от ползването на 31 кв.м. земя, върху
които се намира
сграда с идентификатор №
68850.520.277.6, за периода от датата на съставяне на констативния нотариален
акт – 22.08.2017 г. до датата на предявяване на насрещния иск, ведно
с лихвата за забава, както и обезщетение в размер на 100,00 лв. месечно
занапред за преминаването от Д.М.Й. през дворното място на Н.Н.С. за ползването
на постройката от 31 кв.м., разположена във вътрешнвата част на дворното място
и изграденото остъклено предверие към нея, считано от датата на предявяване на
насрещния иск до деня на преустановяване на действието, ведно със законната
лихва за забава.
С обжалваното решение №
278/25.02.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил
като неоснователни предявените от Д.М.Й.
срещу Н.Н.С. главни искове; уважил е в
пълен размер предявения от Н.Н.С. срещу Д.М.Й.
насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползването върху на ½ ид.част от поземления имот и двуетажната жилищна
сграда поради недопускането му да преминава през единствения вход за имота, за
периода от датата на въвода във владение - 20.07.2015 г. до датата на
предявяване на насрещния иск – 22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава,
считано от 22.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата; уважил е частично
до размера на 217,00 лв. предявения от Н.Н.С.
срещу Д.М.Й. насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
лишаването му от ползването на 21 кв.м. земя, върху които се намира сграда с идентификатор № 68850.520.277.3, за периода от
датата на съставяне на констативния нотариален акт – 22.08.2017 г. до датата на предявяване на насрещния иск
-22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава считано от 22.06.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата, а е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 1 000,00 лв.; уважил е частично до размера на 320,00
лв. предявения от Н.Н.С. срещу Д.М.Й.
насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаването му от
ползването на 31 кв.м. земя, върху които се намира сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, за периода от датата на
съставяне на констативния нотариален акт – 22.08.2017 г. до датата на предявяване на насрещния иск
-22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава считано от 22.06.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата, а е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 1 500,00 лв.; отхвърлил е като неоснователен предявения
от Н.Н.С. срещу Д.М.Й. насрещен иск по
чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 100,00 лв. месечно
занапред за преминаването от Д.М.Й. през дворното място на Н.Н.С. за ползването
на постройката от 31 кв.м., разположена във вътрешната част на дворното място и
изграденото остъклено предверие към нея, считано от датата на предявяване на
насрещния иск до деня на преустановяване на действието, ведно със законната
лихва за забава.
Съдът е приел, че по
отношение на двете процесни сгради следва да намери приложение разпоредбата на
чл.92 от ЗС, т.к. са били построени без учредено право на строеж и не
представляват търпими строежи, а т.к. не могат да се ползват самостоятелно и не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост, те са били
придобити от Н.Н.С. на публичната
продан.
Предвид това е приел,
че ищеца не се легитимира като собственик на процесните сгради и иска по чл.108
от ЗС следва да бъде отхвърлен, а предвид неговата неоснователност исковете по
чл.59 от ЗЗД също са неоснователни.
Досежно предявените
насрещни искове е приел, че доколкото в двете процесни сгради се съхраняват
вещи на Д.М.Й., и предвид опитите му да ги узакони, включително като се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост, то той препятства Н.Н.С.
да ползва имота, който е придобил на публичната продан.
В диспозитива на постановеното
решение първоинстанционният съд не е обективирал изрична воля за отхвърляне на
предявените от Д.М.Й. главни искове
по чл.59 от ЗЗД.
В срока за обжалване на решение № 278/25.02.2020 г. Д.М.Й. е подал въззивна жалба, която е била
образувана и разгледана в производството по в.гр.д.№ 1367/2020 г.
В срока за постановяване на решението си, въззивният съд е намерил, че е
налице хипотезата на чл.247 от ГПК за допусната от районния съд очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в липса на отразяване в диспозитива на първоинстанционното
решение на изводите на съда касателно неоснователността на предявените от Д.М.Й.
срещу Н.Н.С. искове по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неоснователно обогатяване.
С определение № 734/28.07.2020 г., въззивният съд е отменил протоколните
определения за приключване на съдебното дирене и даване на ход на устните
състезания, прекратил е производството по в.гр.д.№1367/2020 г. по описа на СтОС
и е върнал делото на Старозагорския районен съд за поправка по реда на чл.247
от ГПК на очевидна фактическа грешка в решение №278/25.02.2020 г. постановено
по гр.д. № 309/2018 г.
След отстраняване на очевидната фактическа грешка
делото е следвало да бъде върнато на Старозагорския окръжен съд за произнасяне
по въззивната жалба на Д.М.Й. против решение № 278/25.02.2020 г.
Първоинстанционният съд е постановил решение №
951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 278/25.02.2020 г., като е допълнил диспозитива на съдебното
си решение.
В срока за въззивно обжалване на решение № 951/05.08.2020 г. е била подадена жалба от Д.М.Й., с която е обжалвано решението за поправка на очевидна
фактическа грешка.
След администриране на втората въззивна жалба, делото е изпратено по
компетентност на Старозагорския окръжен съд, където е образувано под нов номер,
а именно № 3249/2020 г. по описа на СтОС.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на основание
чл.272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на обжалваното решение.
От събраните от Старозагорски районен съд
доказателства се установява, че на 25.09.1962 година Й. М. П. и В.В.М.са
придобили по силата на продажба празно дворно място от 308 кв.м. в гр.С.З.,
което по действащите КККР на града представлява поземлен
имот с идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З., находящ с в гр.С.З.,
ул.“*****.
На 09.10.1963 година В.В.М.е учредил на Й. М. П.
безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху 154 кв.м. от дворното място за
построяване на жилищна постройка по петно, определено от ГОНС.
Няма спор, че правото на строеж е било реализирано, а
понастоящем в поземлен имот с идентификатор №
68850.520.277 по КККР на гр.С.З., който е с площ от 327 кв.м. са построени две
жилищни сгради – близнак, съответно с идентификатор № 68850.520.277.7 и с
идентификатор № 68850.520.277.8.
От кадастралната скица се установява, че в
поземления имот са построени също така сграда с идентификатор №
68850.520.277.3, с площ от 21 кв.м. и предназначение: хангар, гараж, депо; сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, с
площ от 31 кв.м. и предназначение: постройка за допълващо застрояване, както и
сграда с идентификатор № 68850.520.277.4.
Видно от удостоверението за наследници от 21.04.2017
г. на Община С.З., Д.М.Й. е единствения наследник по закон на Й. М. П., починал
на 16.06.2011 г.
С постановление за възлагане от 29.04.2014 г., влязло
в сила на 09.06.2014 г., в собственост на Н.Н.С. е бил възложен следния
недвижим имот: ½ идеална част от поземлен имот
с идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З., с площ от 327 кв.м.,
находящ се в гр.С.З., ул.“*****-13, ведно с построената в него двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 68850.520.277.8, с площ от 60
кв.м.
С решение № 190/29.04.2015 г. по в.гр.д.№
1024/2015 г. на СтОС е отменен отказ на съдебния изпълнител да въведе купувача
във владение на имота, а с протокол за принудително отнемане на недвижим имот
от 20.07.2015 г. Н.Н.С. е бил въведен във
владение на имота.
В протокола е отразено, че достъпа до имота се
осъществява през сграда с идентификатор № №
68850.520.277.3, и т.к. ключ не е бил предоставен от длъжника Д.М., с помощта
на ключар е била отворена вратата и сменен патрона.
Движимите вещи на длъжника са били
отстранени от жилищната сграда и оставени на съхранение в сграда с идентификатор № №
68850.520.277.3 и сграда с идентификатор № №
68850.520.277.6, посочени като собствени на длъжника Д.М. и другия собственик
на поземления имот.
На 05.06.2015 г. е бил сключен договор за
покупко-продажба, по силата на който С.С.Т.и
И.Ж.Т.са закупили от С.В.В.½
идеална част от поземлен имот с идентификатор №
68850.520.277 по КККР на гр.С.З., с площ от 327 кв.м., находящ се в гр.С.З.,
ул.“*****-13, ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 68850.520.277.8, с площ от 56 кв.м., и сграда с
идентификатор № № 68850.520.277.4, с площ от 24
кв.м., и предназначение: гараж, хангар, депо.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство, на 22.08.2017 г. Д.М.Й. е бил
признат от нотариуса за собственик на процесните сграда с идентификатор №
68850.520.277.3, с площ от 21 кв.м. и предназначение: хангар, гараж, депо; сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, с
площ от 31 кв.м. и предназначение: постройка за допълващо застрояване.
С нотариална покана от 21.09.2017 г.,
връчена на Н.Н.С. на 02.10.2017 г., Д.М.Й. го е поканил да закупи притежаваните
от него процесните сграда с идентификатор № 68850.520.277.3, с площ от 21 кв.м.
и предназначение: хангар, гараж, депо;
сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, с площ от 31 кв.м. и
предназначение: постройка за допълващо застрояване, построени в поземлен имот с
идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З., както и да му осигури достъп
до сградите и да му заплати обезщетение за лишаването му от тяхното ползване ,
считано от 20.07.2015 година до момента на осигуряването на достъп, в размер на
3 900,00 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 20.09.2017 г., и по 150,00 лв.
за в бъдеще.
С решение № 261/09.11.2016 г. по адм.д.№ 231/2016 г.
по описа на СтАС е била отменена заповед № 10-00-508/01.04.2016 г. на кмета на
Община С.З., с която е било наредено премахване на незаконен строеж - сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, с площ от 31
кв.м. и предназначение: постройка за допълващо застрояване, построена в
поземлен имот с идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З..
С решение № 244/25.10.2016 г. по адм.д.№ 214/2016 г.
по описа на СтАС е била отменена заповед № 10-00-507/01.04.2016 г. на кмета на
Община С.З., с която е било наредено премахване на незаконен строеж - сграда с идентификатор № 68850.520.277.3, с площ от 21
кв.м. и предназначение: гараж, депо, хангар, построена в поземлен имот с
идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З..
От неоспореното от страните и прието от
съда заключение на СТЕ се установява, че сграда
с идентификатор № 68850.520.277.3. е разположена в югоизточния край на дворното
място, и е със светла височина 2,27 м. и няма вид на самостоятелна сграда, а
представлява обособена закрита площ със застроена площ от 21 кв.м., образувана
от: изток: съществуващ масивен зид с дебелина 0,30 м. на източната регулационна
граница на ПИ с идентификатор № 68850.520.277 (част от масивна ограда на
източната граница на имота); запад: част от фасадния източен зид на масивна
жилищна сграда с идентификатор № 68850. 520.277.8 с монтиран прозорец с размери
1,15/0,90 м на стая от приземен етаж и метално остъкление с размери 1,75/1,90 м
и метална врата 0,95/1,90 м., представляваща вход към вътрешен двор (част от ПИ
с идентификатор № 68850.520.277); север: част от фасадния южен зид на масивна
жилищна сграда с идентификатор № 68850. 520.277.8 с монтирана дървена врата с
размери 0,95/2,15 м. вход към приземния етаж и метално остъкление с размери
1,85/2,00 м., водещо към двора с три стъпала (ПИ с идентификатор №
68850.520.277); юг: метална входна врата с размери 0,90 / 2,05 м. и двойна
метална гаражна врата с размери 2,25 / 2,05 м. - това е входа към дворното
място (ПИ с идентификатор № 68850.520.277). Тази обособена закрита площ е
покрита със стоманобетонна плоча (използваем покрив - тераса с достъп от
жилищната сграда с идентификатор № 68850.520.277.8). Плътните стени и тавана са
измазани и боядисани с гладка варова мазилка, а подът е циментова настилка. Има
следи от течове по тавана. Има изпълнена ел.инсталация (2 бр.ел.крушки и
ел.ключ), която не е самостоятелна, свързана е с основната ел.инсталация на
жилищната сграда и към момента на огледа не функционира. Сградата с
идентификатор 68850.520.277.3 по КККР на града няма собствен електромер.
Сграда с идентификатор 68850.520.277.3 по КККР на града
не е застрашена от срутване, няма нужда от укрепване. Има нужда от нова
хидроизолация на покрива, ново боядисване по стени и таван, ремонт на металното
остъкление с размери 1,85/2,00 м. водещо към двора.
Сграда с идентификатор 68850.520.277.6 по кадастралните
карти и кадастралните регистри на гр.С.З., с адрес: гр.С.З., ул.„****,
разположена в североизточния ъгъл на дворното място е самостоятелна сграда с
полумасивна конструкция със застроена площ от 31 кв.м. и се състои от две стаи
(размери 3,32/3,20 м. и 2,95/3,20 м.) с изложение юг със светла височина 2,20 м.
- тухлени ограждащи и преградна стени, покрив дървена конструкция покрита с
керемиди. Стаите са с каратаван от камъш, измазан и боядисан с варова мазилка,
стените са с тапети и варова мазилка, подът е с настилка от паркет, дограмата е
дървена с блажна боя - прозорци и врати (0,85/1,95 м.). В едната стая част от
каратавана липсва, а външно на покрива се забелязва пропадане и разместване на
керемидите. Пред стаите на юг има преддверие, което изпълнява ролята на кухня
със застроена площ от 10 кв.м. и светла височина 2,33 м. обособено като навес
покрит от стоманобетонна плоча. В него има изпълнена лята мивка и клозет (с
размери 0,77/1,02 м.), с ограждащи метални стени от винкел и ламарина с височина
1,80 м. - липсва входна врата на клозета. Помещението на изток е с стена от
метално остъкление, на запад е с плътен тухлен зид - измазан, на юг - част от
фасаден тухлен зид на жилищната сграда с идентификатор № 68850.520.277.8 -
измазан. Недостатъците в тези помещения са: има следи от течове по таваните,
има мухъл, паднала мазилка на места, скъсани тапети, захабена подова настилка
от паркет. Има изпълнена ВиК и ел.инсталации в сградата, които не са
самостоятелни, свързани са с основната ВиК и ел.инсталации на жилищната сграда
и към момента на огледа не функционират. Сградата с идентификатор № 68850.520.277.6
по КККР на града няма собствен водомер и електромер и в сегашния си вид е
необитаема. Покривът на сграда с идентификатор № 68850.520.277.6 по КККР на
града е застрашен от самосрутване. Има нужда от основен ремонт на покрива,
както и на тавана в едната стая, ново боядисване по стени и тавани, полагане на
нови тапети, ремонт на подовата настилка от паркет, монтиране на входна врата
на тоалетната.Не е възможно ответникът Н.Н.С. да ползва имота си - сграда с
идентификатор № 68850.520.277.8. със застроена площ 60,00 кв.м., при
съществуването на сграда с идентификатор № 68850.520.277.3.,с предназначение: хангар, депо, гараж, тъй като
достъпът до жилищната сграда с идентификатор № 68850.520.277.8 и ПИ с
идентификатор № 68850.520.277 е през входна врата на сградата с идентификатор №
68850.520.277.3 (гараж), собственост на ищеца Д.М.Й.. Гараж може да има само
при наличие на един единствен собственик на жилищната сграда с идентификатор № 68850.520.277.8
и сграда (гараж) с идентификатор № 68850.520.277.3.
Сграда с идентификатор 68850,520.277.6 (лятна кухня) и
сграда с идентификатор 68850.520.277.3 (гараж) са построени след 1963 г. и
преди 1984 г. и при построяването им не са били спазени техническите и
санитарните изисквания при построяването на сгради, съгласно действалите в
периода Закони
и Наредби към тях: Закон за планово изграждане на населените места (обн.ДВ.
бр.227 от 01.10.1949г., отм.ДВ.бр.29 от 10.04.1973 г.), ППИНМ (Правилник за
планово изграждане на населените места - обн.ДВ бр.51 от 1950 г., отм.ДВ.бр.29
от 10.04.1973 г.) Строителни правила и норми за изграждане на населени места
(обн.ДВ.бр.75 от 18.09. 1959г., отм.ДВ.бр.69 от 02.09. 1977г.), ЗТСУ
(обн.ДВ.бр.29 от 10 Април 1973г„ отм.ДВ. бр.1 от 02.01.2001г.), Наредба № 5 за
правила и норми по ТСУ (обн.ДВ.бр.69 от 02.09. 1977г., отм.ДВ.бр.48 от
26.05.1995г.), както и на действащите Закон за устройство на територията,
Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
По кадастралния и регулационния план на гр.С.З., одобрен
със заповед от 27.06.1961 г., в урегулирания поземлен имот, представляващ
сега ПИ с идентификатор № 68850.520.277
има нанесена една двуетажна масивна сграда /сега сграда с идентификатор № 68850.520.277.7
и сграда с идентификатор № 68850.520.277.8/ и навес в североизточния край на
имота /сега сграда с идентификатор № 68850.520.277.6/.
При одобряването на кадастралния и регулационния план на
гр.С.З., одобрен със заповед от 08.07.1982 г. това заснемане е било запазено.
По кадастралния и регулационния план на гр.С.З., одобрен със
заповед от 13.04.1988 г., в урегулирания поземлен имот, представляващ сега ПИ с идентификатор № 68850.520.277 имало
нанесена една двуетажна масивна сграда /сега сграда с идентификатор № 68850.520.277.7
и сграда с идентификатор № 68850.520.277.8/, едноетажна полумасивна жилищна
сграда в североизточния край на имота /сега сграда с идентификатор № 68850.520.277.6/
и навес в югозападния край на сградата/навес покрит от стоманобетонна
плоча-кухня сега/, едноетажна масивна сграда /гараж/ в югоизточния край на
имота /сега сграда с идентификатор № 68850.520.277.3/. Този план е действащ и към настоящия момент.
По застроителен план, одобрен със заповед от 13.04.1988
г., в урегулирания поземлен имот, представляващ сега ПИ с идентификатор № 68850.520.277 има нанесена
една двуетажна масивна сграда /сега сграда с идентификатор № 68850.520.277.7 и
сграда с идентификатор № 68850.520.277.8/.Този план е действащ и към настоящия
момент.
Сграда с идентификатор № 68850.520.277.3, собственост на
ищеца Д.М.Й., с предназначение: хангар, депо, гараж, не може да се ползва
самостоятелно тъй като в ПИ с идентификатор № 68850.520.277 има повече от един
собственик, а единствения достъп до двуетажната жилищна сграда с идентификатор №
68850.520.277.8, собственост на ответника Н.Н.С. е през тази сграда.
Сграда с идентификатор 68850.520.277.6, собственост на
ищеца Д.М.Й., с предназначение: постройка на допълващото застрояване, не може
да се ползва самостоятелно за живеене тъй като в ПИ с идентификатор № 68850.520.277
има повече от един собственик и сградата не отговаря на техническите и
санитарни изисквания за жилищна сграда (лятна кухня).
От неоспореното от страните заключение на СИЕ се
установява, че средния пазарен наем за периода 20.07.2015 г. – 11.01.2018 г. за
сграда с идентификатор № 68850.520.277.3 е
1 459,00 лв.; за сграда с идентификатор № 68850.520.277.6 е 2 917,00
лв. Средния пазарен наем за периода от 20.07.2014 г. до 22.06.2018 г. за
½ идеална част от поземления имот с построената в него двуетажна жилищна
сграда с идентификатор № 68850.520.277.8 е в размер на 9 651,00 лв.; за 21
кв.м. земя за периода от 22.08.2017 г. до 22.06.2018 г. е 217,00 лв., а за 31
кв.м. земя за периода от 22.08.2017 г. до 22.06.2018 г. е 320,00 лв.
От събраните свидетелски показания се
установява, че бащата на свидетеля С.В.и дядото на Д.Й. за закупили
дворното място и са строили заедно две къщи близнак. В къщата, построена от
дядото на Д.Й., той живял до смъртта си, а след това в нея продължил да живее внука
му. В двора освен къщата имало построен гараж, който после го направили на две
стаи.
Свидетеля
Г.М.У.сочи, че преди три години искал да ползва гаража на Д.Й., намиращ се в
къщата му до фабрика „Н.“, но се установило, че няма достъп до мястото, тъй
като вратата била заключена.
Свидетеля
К.Б.В.сочи, че през 2014 година или 2015 година е ходил на оглед на имота на Д.Й.
в кв.“***“. В имота се влизало през гаража, където имало натрупани вещи. Оттам
влезли в двора, като в дъното му имало друга постройка от две или три
помещения. След известно време отново се ходили на място, но не успели да
влязат,т.к. Д.Й. не успял да отвори с ключа си.
От показанията на свидетеля Д.Г.Д.се установява, че
същият е живял в голямата жилищна сграда, а в двора имало две сгради - гараж и
две стаи с остъкление. Имало тоалетна до двете стаи вътре в остъклението.
Когато дошъл съдия-изпълнител свидетелят трябвало да се изнесе от жилищната сграда
и изнесъл и багажа на Д.Й. и на дядо му. Тогава свидетелят се нанесъл във
вътрешните стаи, на които собственик бил Д.Й.. Н.С. ходил на няколко пъти с баща си и след като
дошъл съдия-изпълнител, били сменени бравите и бил поставен СОТ. Впоследствие
свидетелят се изнесъл от имота. Когато сменили бравите, не дали ключове на Д.Й..
Гаражът не можел да се ползва за живеене, а само за гараж. Изнесеният багаж от
къщата свидетелят го бил оставил в гаража. В гаража се влизало през двойна
врата за вкарване на кола и до нея - единична за влизане на хора. Н.С. спрял
тока и водата на цялата къща. Двете отделни помещения - гаражът и
допълнителната постройка, нямали отделни ток и вода, а били свързани с къщата.
От показанията на свидетеля М.Л.М.се установява, че в
качеството си на адвокат е консултирал Н.Н.С. във връзка с процесния имот.
Двамата ходили до имота, но не успели да влязат, т.к. вратата на гаража била
заключена.
От показанията на свидетеля Н. С.С. - баща на ответника,
се установява, че синът му е закупил процесния имот на публична продан от
съдебен изпълнител. Преди търга двамата със сина си отишли да огледат имота,
който им бил показан от Д.Й.. В имота се влизало през малка вратичка в
покритото помещение, свързано с къщата, а до него имало и голяма гаражна врата,
като при огледа свидетелят не разбрал, че това е отделно помещение, с отделен
собственик. При въвода в имота вещите на Д.Й. били изнесени в гаража, като били
сменени ключовете на вратата на гаража и на жилищната сграда, на която бил
поставен и СОТ. Прехвърлили партидите за ток и вода, като къщата и
допълнителните постройки били с общи електромер и водомер. Към момента на
въвода в допълнителните постройки живеел свидетеля Д.Д., но той скоро след това
се изнесъл. Т.к. не било ясно допълнителните сгради на кого били собствени, Н.С.
предприел действия по премахването им, но заради проблемите с установяването на
собствеността на тези постройки спрял да ходи в имота и не го ползвал.
Въз основа
на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба против решение № 278/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№
309/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд е редовна и е
допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
С оглед на липсата на
изложени в жалбата на Д.М.Й. конкретни оплаквания срещу обжалваното решение, в
рамките на правомощията си въззивният съд следва да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта му, а относно неговата правилност единствено с
оглед неправилно приложение на императивна материалноправна норма.
Не следва да се
обсъждат наведените във въззивната жалба срещу решение № 951/05.08.2020 г.
оплаквания за неправилност на решение №
278/25.02.2020 г., т.к. решението за поправка на очевидна фактическа грешка
подлежи на самостоятелно обжалване по реда, по който подлежи на обжалване
поправеното решение.
Недопустимо
е обаче с жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка да
се обжалва поправеното решение, ако това не е сторено в предвидения срок за
обжалването му.
По
аргумент от по силното основание следва да се приеме, че е недопустимо когато
поправеното решение е било обжалвано с т.нар. „бланкетна“ жалба, без посочване
на конкретни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон или необоснованост, то да може да
бъде обжалвано наново посредством жалба срещу решението за поправка на очевидна
фактическа грешка, в която страната да изложи конкретни оплаквания срещу
правилността на поправеното първоначално решение.
Настоящият
въззивен състав намира, че обжалваното с „бланкетна“ жалба от Д.М.Й. решение №
278/25.02.2020 г. е валидно, но е частично недопустимо по следните съображения:
Първоинстанционното
решение е недопустимо в частите му, в които съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Й. срещу Н.Н.С. иск по чл.59 от ЗЗД, с който се
претендира присъждане на обезщетение от 150,00 лв. месечно за лишаването от ползването на двете сгради за
периода от предявяване на иска до предаване на владението им, ведно със
законната лихва за забава, от които месечно сумата от 100,00 лв. е за лишаване от ползването на сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, а 50,00 лв. – за сграда с
идентификатор № 68850.520.277.3 и е отхвърлил предявения от Н.Н.С. срещу Д.М.Й. насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 100,00
лв. месечно занапред за преминаването от Д.М.Й. през дворното място на Н.Н.С.
за ползването на постройката от 31 кв.м., разположена във вътрешната част на
дворното място и изграденото остъклено предверие към нея, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до деня на преустановяване на действието, ведно
със законната лихва за забава.
Посредством иска по
чл.59 от ЗЗД се цели защита на накърнено имуществено право на ищеца, изразяващо
се в неговото обедняване, настъпило за сметка на обогатяването на ответника.
За да е налице
неоснователно обогатяване, то следва разместването в имуществените сфери на
страните вече да е настъпило, а не да се касае за едно бъдещо предполагаемо
събитие.
В случая с посочените
по-горе искове всяка от страните претендира присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване за бъдеще време, т.е. правопораждащите правото на
обезщетение факти все още не са настъпили, а и не е сигурно дали ще настъпят.
Ето защо в тази му
част решение № 278/25.02.2020 г. следва да се
обезсили, а производството по делото, касаещо тези искове на страните, да се
прекрати.
Обжалваното
първоинстанционно решение № 278/25.02.2020 г. е
недопустимо и в частта му, в която е уважен частично предявения от Н.Н.С.
срещу Д.М.Й. до размера от 217,00 лв. насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаването
му от ползването на 21 кв.м. земя, върху които се намира сграда с идентификатор № 68850.520.277.3, за периода от датата на
съставяне на констативния нотариален акт – 22.08.2017 г. до датата на предявяване на насрещния иск
-22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава считано от 22.06.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата, а е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 1 000,00 лв.; и в която е уважен частично до размера на
320,00 лв. предявения от Н.Н.С. срещу Д.М.Й.
насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаването му от
ползването на 31 кв.м. земя, върху които се намира сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, за периода от датата на
съставяне на констативния нотариален акт – 22.08.2017 г. до датата на предявяване на насрещния иск
-22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава считано от 22.06.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата, а е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 1 500,00 лв.
Интерес от искова
защита е налице, когато между насрещните страни има
правен спор - при неоснователното отричане на субективно материално право,
което съществува и неоснователно претендиране на субективно материално право,
което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото/тяхното
възникване, съдържание или съществуване/.
Чрез исковото производство се цели установяване на действителното
правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо и според вида на
нарушението и търсената защита.
Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез
избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и
противната страна правен спор и то в най-пълна степен.
Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на
негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие.
Не е налице правен интерес от иска ако ищеца разполага с друг по-ефективен способ за защита, а
наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
В конкретния случай правният спор между страните произтича от
оспорваното от страна на Н.Н.С.
право на собственост на Д.М.Й. върху
двете процесни постройки - сграда с идентификатор №
68850.520.277.3 и сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, основано на
отричане на правопораждащите го факти – наличие на учредено право на строеж и
статут на самостоятелни обекти на правото на собственост.
Обезщетенията
Н.Н.С. претендира поради
осъществявано посредством държането на сградите без основание в чужд имот
неоснователно пречене от страна на Д.М.Й.
ищеца да си ползва дворното място.
В случая според
въззивния съд правният интерес на Н.Н.С.
обуславя необходимостта от предявяване на негаторен иск по чл.109 от ЗС или иск
за собственост, с който спорът между страните да бъде разрешен със сила на пресъдено
нещо, а въпросът за евентуално дължимо обезщетение се предпоставя от
разрешаването на въпроса има ли право Д.М.Й.
да държи сграда с идентификатор № 68850.520.277.3 и
сграда с идентификатор № 68850.520.277.6 в чуждия поземлен имот и на какво
основание.
Ето защо решение
№ 278/25.02.2020 г. следва да се обезсили и в тази му част, а производството по
делото, касаещо тези насрещни искове, да се прекрати.
В останалата му част решение № 278/25.02.2020 г. се преценява за допустимо, а по
същество за правилно.
Не е
налице допуснато нарушение от първоинстанционния съд при прилагането на
императивна материалноправна норма, относима към правния спор между страните.
С
предявения главен иск по чл.108 от ЗС въззивникът Й. претендира защита на право
на собственост върху построените в собствения на Н.Н.С. поземлен имот сграда с идентификатор № 68850.520.277.3 и сграда с
идентификатор № 68850.520.277.6,
на основание наследство и давностно владение.
Съгласно разрешението
дадено в ТР № 4/2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването на
придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само
при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС,
като може да бъде направено от владелеца, или от наследниците му.
Ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС
срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност,
то в наследството му се включва владението върху имота, както и правото на
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност щом са продължили владението.
Тъй като действието на
придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при
наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното
основание е осъществено от наследодателя.
Именно такава е
хипотезата и в конкретния случай, т.к. с титул за собственост Д.М.Й. се е
снабдил през 2017 година, когато в производство по обстоятелствена проверка е
бил признат за собственик на двете процесни сгради.
Тъй като обаче
владението е било осъществявано от неговия дядо, и е било продължено от
въззивника, то следва да се приеме, че по силата на придобивната давност
правото на собственост върху двете сгради е било придобито още приживе от Й. М. П..
Сграда с
идентификатор № 68850.520.277.3 и сграда с идентификатор № 68850.520.277.6
обаче не представляват сгради със самостоятелно предназначение.
От
събраните по делото доказателства е установено, че двете сгради по кадастралния
и регулационен план на гр.С.З.,
представляват съответно навес и гараж, а съгласно заключението на СТЕ не
могат да се ползват самостоятелно от жилищната сграда с идентификатор №
68850.520.277.8, построена в поземления имот.
Съгласно указанията
по приложенията на закона, дадени с ТР№ 5/2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГК
на ВКС сгради, представляващи допълващо застрояване -
спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки,
огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и
предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната
продан, не представляват самостоятелен обект на правото на собственост.
Такива постройки
трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект - земя или
сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към
която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е
приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС
/респ. чл.
98 ЗС/ и при публичната продан на имота.
В случая Н.Н.С. е придобил на публична продан ½
ид. част от поземления имот, в който са построени сграда с идентификатор № 68850.520.277.3 и
сграда с идентификатор № 68850.520.277.6, ведно с жилищната сграда, за чието
обслужване са били предназначени двете второстепенни сгради, поради което макар
и същите да не са били описани и оценени от съдебния изпълнител, спрямо тях да не
е била проведена публична продан и да не фигурират в постановлението за
възлагане, то предвид, че не са самостоятелни обекти на правото на собственост,
те са били придобити от Н.Н.С. на публичната продан по силата на
приращението по чл.92 от ЗС.
С оглед на
това към настоящия момент Д.М.Й. вече не се легитимира като собственик на сграда с идентификатор № 68850.520.277.3 и сграда с
идентификатор № 68850.520.277.6, поради което и искът му за осъждането на Н.Н.С. да му предаде владението върху тях е
неоснователен, а предвид него е неоснователен е и искът на Д.М.Й. за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за
лишаването му от ползването на двете сгради.
Насрещният иск на Н.Н.С. срещу Д.М.Й.
за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползването на закупения на
публичната продан имот е основателен до предявения размер, предвид събраните
доказателства.
По изложените
съображения обжалваното първоинстанционно решение в тези му части следва да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба против решение № 951/05.08.2020 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 278/25.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд
е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
С оглед на липсата на
изложени в жалбата конкретни оплаквания срещу решението за поправка на очевидна фактическа
грешка, в рамките на правомощията си въззивният съд следва да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта му, а относно неговата правилност
единствено с оглед неправилно приложение на императивна материалноправна норма.
Не следва да се
обсъждат наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решение № 278/25.02.2020 г., т.к. решението за поправка на
очевидна фактическа грешка подлежи на самостоятелно обжалване по реда, по който
подлежи на обжалване поправеното решение.
Решение № 951/05.08.2020 г. е валидно, т.к. е
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата компетентност,
допустимо е, а по същество е правилно, т.к. с него е била отстранена очевидна
фактическа грешка в решение № 278/25.02.2020 г.,
касаеща отразяване в диспозитива на решението на волята на съда
относно отхвърлянето на предявените от Д.М.Й. срещу Н.Н.С. искове за по чл.59
от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неоснователно обогатяване.
Ето защо решение №
951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 278/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 309/2018
г. по описа на Старозагорски районен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за настоящата съдебна инстанции, които с оглед на представените
доказателства за платени адвокатски възнаграждения в производствата по в.гр.д.№
1367/2020 г. и по в.гр.д.№ 3249/2020 г. по описа на СтОС, следва да бъдат в
размер на 2 250,00 лв.
Възражението за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения е неоснователно, т.к.
същите са съобразени с разпоредбите на НМРАВ и действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.270, ал. 3 от ГПК и чл.271, ал.1, предл.І – во
Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 278/25.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, поправено с решение № 951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, в частта му, в която е бил
отхвърлен като неоснователен предявения от Д.М.Й., ЕГН – **********, с адрес *** срещу Н.Н.С., ЕГН – **********, с
адрес: *** иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаването от
ползването на сграда с
идентификатор № 68850.520.277.3 и сграда с идентификатор № 68850.520.277.6,
построени в ПИ с идентификатор № 68850.520.277 по КККР на гр.С.З. за периода от
предявяване на иска до предаване на владението на имотите в размер на 150,00
лв. месечно, от които 100,00 лв. месечно обезщетение за лишаването от
ползването на сграда с идентификатор № 68850.520.277.6 и 50,00 лв. месечно
обезщетение за лишаването от ползването на сграда с идентификатор №
68850.520.277.3, платимо до 30-то число на всеки месец, ведно със законната
лихва върху всяка дължима сума, считано от датата на нейната изискуемост до
окончателно плащане, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 278/25.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, поправено с решение № 951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, в частта му, в която е бил
отхвърлен като неоснователен предявения от Н.Н.С., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу Д.М.Й., ЕГН – **********, с
адрес *** насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 100,00 лв. месечно занапред за
преминаването от Д.М.Й. през дворното място на Н.Н.С. за ползването на
постройката от 31 кв.м., разположена във вътрешнвата част на дворното място и
изграденото остъклено предверие към нея, считано от датата на предявяване на
насрещния иск до деня на преустановяване на действието, ведно със законната
лихва за забава и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 278/25.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, поправено с решение № 951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, в частта му, в която е бил уважен
частично предявения от Н.Н.С., ЕГН – **********, с адрес: ***
срещу Д.М.Й., ЕГН – **********, с адрес *** насрещен иск по чл.59 от ЗЗД до размера на сумата от 217,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на 21
кв.м. земя, върху които се намира сграда с
идентификатор № 68850.520.277.3, за периода от датата на съставяне на
констативния нотариален акт – 22.08.2017 г. до датата на
предявяване на насрещния иск - 22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава считано
от 22.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, и в частта му, в която е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1 000,00 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 278/25.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, поправено с решение № 951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, в частта му, в която е бил уважен
частично предявения от Н.Н.С., ЕГН – **********, с адрес: ***
срещу Д.М.Й., ЕГН – **********, с адрес *** насрещен иск по чл.59 от ЗЗД до размера на сумата от 320,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на 31
кв.м. земя, върху които се намира сграда с
идентификатор № 68850.520.277.6, за периода от датата на съставяне на
констативния нотариален акт – 22.08.2017 г. до датата на
предявяване на насрещния иск - 22.06.2018 г., ведно с лихвата за забава считано
от 22.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, и в частта му, в която е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1 500,00 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 278/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд, поправено с решение
№ 951/05.08.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, в останалата му
част.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 951/05.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 278/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 309/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.М.Й., ЕГН – **********, с адрес *** да заплати на Н.Н.С., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 2 250,00
лв. / две хиляди двеста и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред
въззивната съдебна инстанция.
Решението в частта му, касаеща произнасянето по главния
иск по чл.108 от ЗС, подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата му част решението не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.