Присъда по дело №3155/2017 на Софийски градски съд

 

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.София, 21.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 21 състав на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                                 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Н. А.

ЧЛЕН-СЪДИЯ: БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

              

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Е.Ф.

                                                                     2.И.И.

3.Ю.С.

 

на секретаря Силва Абаджиева

в присъствието на прокурора Кирил Д.

разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

наказателно дело ОХ № 3155 по описа за 2017 година и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.А.М. - роден на *** ***, живущ ***, ж.к. „****“, бл.******, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2015 година около 18.30 часа в гр.София, ж.к.“******, умишлено умъртвил Т.И.П. c ЕГН: **********, като й нанесъл множество удари в областта на главата и тялото, с което й причинил: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани с характерни морфологични белези, пръснати и наслагващи се по централната и лявата половина на главата и лявата ушна мида; подлежащо счупване на черепния покрив, на места със стъпаловидни морфологични елементи; побитости по външна костна пластинка в теменната област на черепа; контузия на мозъчния паренхим; многофрагментарно счупване на черепната основа; счупване на долна челюст централно и вляво; счупване на лява лакътна и лъчева кост; кръвонасядания около двете орбитални области, по долната повърхност на брадичката, по лява и дясна предмишница и по лявата длан, като причината за смъртта на Т.И.П. е несъвместимата с живота тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния паренхим и проникнали костни фрагменти в дълбочина, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и 4 вр. чл.115 вр. чл.54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

НА ОСНОВАНИЕ чл.40 ал.4 НК постановява по отношение на осъдения Н.А.М. по време на изтърпяване на наказанието да се полагат съответни медицински грижи.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.А.М. (с установена самоличност) да заплати на гражданския ищец Р.М.К. ЕГН: ********** сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 01.04.2015 година до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска над тази сума до пълния предявен размер, поради неговата недоказаност.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.А.М. (с установена самоличност) да заплати на гражданския ищец Р.М.К. ЕГН: ********** сумата от 6 250  /шест хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатска защита.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.А.М. (с установена самоличност) да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 7538.86 лева, както сумата от 8093.55 лева, разноски в съдебната фаза на процеса, по сметка на ВСС.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕН-СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.                                    2.                         3.

                                                        /особено мнение/          /особено мнение/

МОТИВИ по НОХД № 3155/2017 година на СГС, НК, 21 състав

 

В съда е внесен обвинителен акт срещу Н.А.М. за това, че на 01.04.2015 година около 18.30 часа в гр.София, ж.к.“******, умишлено умъртвил Т.И.П. c ЕГН: **********, като й нанесъл множество удари в областта на главата и тялото, с което й причинил: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани с характерни морфологични белези, пръснати и наслагващи се по централната и лявата половина на главата и лявата ушна мида; подлежащо счупване на черепния покрив, на места със стъпаловидни морфологични елементи; побитости по външна костна пластинка в теменната област на черепа; контузия на мозъчния паренхим; многофрагментарно счупване на черепната основа; счупване на долна челюст централно и вляво; счупване на лява лакътна и лъчева кост; кръвонасядания около двете орбитални области, по долната повърхност на брадичката, по лява и дясна предмишница и по лявата длан, като причината за смъртта на Т.И.П. е несъвместимата с живота тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния паренхим и проникнали костни фрагменти в дълбочина, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и 4 вр. чл.115 НК.

Съдебното производство е протекло по общия ред.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано по несъмнен и категоричен начин, в изискуемата от закона степен. Прави анализ на доказателствата и пледира за налагане на наказание доживотен затвор.

Частният обвинител и граждански ищец Р.К., чрез нейния повереник – адвокат П.В., взема становище, че обвинението, в това число авторството и вината, е доказано по несъмнен начин. Прави се допълнителен анализ на доказателствата. Иска се налагане на най-тежкото наказание, каквото в случая се явява наказанието доживотен затвор без замяна.

В правото си на лична дума частният обвинител и граждански ищец Р.К. заявява, че поддържа казаното от нейния повереник и няма какво да добави.

Редовно упълномощеният защитник на подс. М. – адв. П.П., пледира за постановяване на съдебен акт, с който подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение, тъй като не било установено нито от преките доказателства, нито от косвените такива, че същият е автор на престъплението. Прави собствен анализ на доказателствата и излага възражения, по които ще бъде взето изрично становище.

Подс. М. в края на съдебното следствие, поканен от съда, дава обяснения, с които отрича да е извършил убийство. Не се признава за виновен. Заявява категорично, че на инкриминираната дата, 01.04.2015 година, не е бил на местопроизшествието и не е ходил нито до дома на Р.К., нито в района около блока й. Потвърждава, че действително в миналото е отправял заплахи спрямо дъщерята на убитата – Р.К., но не чак в такава степен, каквато се излага и то заради правени му от нея черни магии. Дава обяснения, че на първи срещу втори Април 2015 година, през нощта, си е бил у тях и не се е криел никъде. Потвърждава авторството на бележката, намерена в пощенската кутия към апартамента, в който живее, като заявява, че е писана пет години преди да бъде задържан. Потвърждава и това, че е ходил в апартамента на Р.К. два-три пъти, както и че веднъж е упражнил физическо насилие над нея, като й ударил един шамар. Отрича за нанесени ритници и по-сериозен побой. В прав текст казва, че е чакал Р., тъй като е искал да я набие – „с шамари и шут, но не и да я убива“. В същото време заявява, че не е ходил пред блока да я чака и следи, бил ходил единствено два-три пъти максимум за десет години и то понеже имал друга работа в района, а не да я следи. Никога не е носил със себе си чук или друга подобна вещ. Заявява, че пет години преди инцидента с майка й не е виждал Р.. Потвърждава, че е изпращал заплашителни съобщения по телефона на Р., тъй като и тя му била писала подобни съобщения, че нейните хора ще му счупят краката и ще го убият. Заявява, че в момента не провежда лечение, има нужда от разваляне на магия. Според него има и други хора, на които са им правени магии, не е единственият /визирайки Р.К. и майка й Т.П./, като ги оприличава на „вещици“. „Истинска вещица е Р., може и майка й.“

В правото му на последна дума заявява, че няма какво да каже, не е виновен и моли съда да го оправдае.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.А.М. е роден на *** ***, живущ ***, ж.к. „****“, бл.******, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с негативни характеристични данни, трудово неангажиран, злоупотребяващ с наркотични вещества за един сравнително дълъг период от време, с обременено здравословно /психично/ състояние, ЕГН: **********.

Св.Р.К. е дъщеря на убитата по делото Т.П., 60 годишна към датата на престъплението, юрист по образование. Двете били изключително привързани една към друга и живеели заедно в гр.София, ж.к. ****I А, бл.******.

Подс.Н.М., 31 годишен към датата на престъплението, /по прякор „А.“/ и св.Р.К., 33 годишна към датата на престъплението, се познавали дълги години преди инкриминираната дата. И двамата посещавали 4-та сменна-вечерна гимназия в гр.София, където учели. С времето срещите между двамата зачестили. Много пъти се случвало подс.М. да причаква св.К. на спирката на градския транспорт на „Окръжна болница“, след което да тръгва с нея до квартала и дома, в които живее. Това поведение на подс.М. първоначално смущавало св.К., тъй като същата не искала да бъде узнаван точния й адрес, но с времето, а и с оглед на проявената му упоритост, двамата разменили своите телефони и започнали да се виждат от време на време. Постепенно изградили кръг от общи приятели и познати. Отношенията между подс.М. и св.К. обаче никога не придобили по-близък характер, между тях не е имало по-лични или интимни контакти.

С течение на времето подс.М. се фиксирал в личността на св.К.. Започнал редовно и в продължение на години да ходи пред дома й, да я чака, да иска да я види. Това създавало смут в св.К., която с времето започнала да се безпокои и притеснява от личността и действията на подс.М.. Това му поведение, по причакване пред блока, в който живее тя, нееднократно провокирало страх у нея и молби за помощ към нейни близки и приятели с цел да я придружават. Св.К. нееднократно искала обяснение от подс.М. за действията му, но така и не получавала отговор. След този период на настойчиво стоене пред блока на св.К., последвал друг такъв, в който двамата нямали никакъв контакт един с друг и не се били виждали.

На 01.01.2011 година, без да са се чували или виждали с години, подс.М. изненадващо и без предупреждение се появил на вратата на апартамента на св.К., като позвънил. Св.К. била сама в този момент и тъй като чакала друг човек – св.П.А., веднага, без да погледне през шпионката, отворила вратата на апартамента. Подс.М. влязъл вътре, седнал и започнал да говори, че Р. му е направила магия, че е вещица, че чува гласове в главата си и че тя е виновна за всичките му нещастия. Св.К. се уплашила и се опитала да звънне на момчето, с което имала среща и трябвало да дойде всеки момент. В този момент подс.М. започнал да нанася множество удари с ръце и крака по главата и тялото на Р., която за момент изгубила ориентир. Веднага след това подс.М. избягал надолу по стълбите, като на излизане от блока се разминал със св.А., който, въпреки че не го бил виждал до този момент, успял да го запомни. Качвайки се в апартамента на св.К., св.А. заварил пълен хаос, всичко било разхвърляно, самата К. плачела и имала видими следи от насилие, обяснила му, че „А.“, какъвто бил прякора на подс.М. е бил при нея преди малко и й е нанесъл побой. За подс.М. с прякор „А.“ св.А. знаел задочно още преди това от разкази на св.К., както и че я преследва, тормози и заплашва. За този инцидент в дома й св.К. не подала сигнал в полицията, нито казала на своята майка. Споделила единствено с приятели, в това число със св.А.Н. и св.М.Л..

След нанесения побой през 2011 година подс.М. отново изчезнал от живота на св.К. за период от няколко години. Изведнъж пак започнал да се появява пред блока й, както и да й изпраща заплашителни съобщения по телефона със съдържание, че иска да й избие зъбите, да й блъска главата в бордюра, както и да умре.

Подс.М. възобновил преследването на св.К., като редовно започнал да стои пред блока й в очакване да я види. Често бил забелязван от св.К., от нейни близки и съседи да стои с часове пред блока, както и да носи непрозрачен найлонов плик с очертани контури на вещ, наподобяваща чук с дръжка или нещо подобно. Винаги, когато забелязвала подс.М. около жилището си, св.К. се обаждала на някои от своите близки да дойде и да я съпроводи. Случвало се е инцидентно, на излизане от входа, св.К. да се изправи очи в очи с подс.М., след което веднага да се върне обратно във входа, затваряйки вратата, а подс.М. да тръгва към нея и да блъска по врата, показвайки своята агресия към нея. Имало случаи, в които подс.М. дори успявал да влезе във входа на блока и да се качи до апартамента на св.К., дебнейки пред вратата, което създавало допълнителен смут и напрежение. Тези негови действия и това негово присъствие във входа на блока също са били обект на наблюдение от страна на приятеля на Р. – А.Н., а така също и от нейната съседка – М.Л.. Характерно за подс.М. било, че същият не влизал в директен контакт с Р., ако наоколо имало други хора. Предпазлив и потаен бил и спрямо съседите и близките на Р., когато се разминавал с тях. Опитвал се да се прикрива и дистанцира.

При един от поредните инциденти със св.К., цялата входна врата на апартамента била намазана с лайна, което провокирало подаването на официален сигнал до полицията, в който св.К. разказвала и за отправяните й от страна на подс.М. преди това заплахи, както и за реализирания от същия в годините системен психически и физически тормоз.

Няколко месеца преди извършеното убийство подс.М. започнал почти ежедневно да пребивава в района на блока на Р., като правил силно впечатление на живущите там. Същите го виждали почти всеки ден, като се чудели какво точно прави там. Често го виждали с него да носи плик с вещ, имаща контурите на чук с дръжка. Свидетели на постоянното му присъствие станали, както живущите в блока на Р. – № 511, така и хора от съседния блок - № 510 и квартала – св.Р.К., св.А.Н., св.В.Л., св.М.Л., св.Ф.Т., св.Л.Л., св.Д. Т.. Всички те нееднократно, множество пъти и то в продължение на месеци и дори години, са забелязвали подс.М., който стоял и гледал към блока на Р..

Няколко месеца преди убийството, в края на 2014 година и началото на 2015 година, подс.М. започнал да се държи неадекватно и неестествено дори за неговите близки, в това число неговата майка – св.Д.М.. Същият бил странен, говорил си сам, ставал на моменти агресивен, чупел чинии. При разговор с майка му споделил, че са му направени магии от някакво момиче и затова бил така нервен и разстроен. Отказвал лечение.

На неустановена по делото дата /но очевидно след 27.09.2013 година/ подс.М. взел адресирана до него платежна разписка на куриерска фирма „Спиди“ с № на баркод 60042793486, доставена на датата 27.09.2013 година и върху нея ръкописно написал бележка със следното съдържание: Че си мисли, че всеки момент може да умре и ако това се случи виновни за неговата смърт ще са Р.К. и нейния приятел А.. В бележката написал също, че му е много зле и едва пише, както и че иска това писмо да послужи за доказателство пред полицията и съда. От другата страна на разписката бил посочил пълния адрес на Р.К., както и че тя и А. имат еднаква вина за неговата смърт.

На 01.04.2015 година, сутринта, майката на Р. – Т.П., излязла от апартамента и отишла на работа в центъра на града, където прекарала целия ден. Същата се придвижвала самостоятелно, макар затруднено, поради претърпяна наскоро пътно-транспортна злополука. Св.К. също излязла преди обяд, като отишла при своя приятел – св.А.Н., който живеел в непосредствена близост до тях, през два блока и там останала до вечерта.

Същия този ден подс.М. решил да отиде за пореден път пред блока на св.К. с явното намерение да я види и да й отмъсти за своите беди и това, че е омагьосан. Със себе си бил взел, както обикновено, плика с вещта, имаща контурите на чук с дръжка. Времето било дъждовно и не особено приятно за стоене на открито, поради което подс.М. успял да влезе във входа на св.К. и да се позиционира в близост до етажната площадка на апартамента на св.К., в очакване същата да се появи и да се саморазправи с нея.

Около 18.30 часа, прибирайки се от работа, пред входната врата на апартамента се появила нейната майка – Т.П.. Подс.М. бил запознат с това обстоятелство, че Р. живее с нейната майка, тъй като я познавал отдавна, а и многократно в продължение на години я бил причаквал пред жилището й. Нещо повече, подс.М. таял една и съща неприязън, както към Р., така също и към нейната майка, макар и да не я познавал пряко, считайки че и двете са вещици, които правят магии на хората. Подс.М. считал, че ако се отърве от тях, магията, която му е била направена, ще се развали и ще се оправи, тоест няма да се чувства по начина, по който се чувствал към онзи момент.

Виждайки Т.П., същият я изчакал да отключи апартамента и да влезе вътре, след което я нападнал изненадващо в гръб, удряйки я силно и ожесточено множество пъти с носената от него вещ, с контури на чук с дръжка, в областта на главата. Ударите били изключително брутални и силни, с достатъчно кинетична енергия, наслагващи се и многократни, за да разбият буквално главата на П.. Същата на практика нямала възможност за самозащита, първо поради своята възраст и трудна подвижност, на следващо място поради факта на изненадата и на трето място поради нанесените й силни удари в областта на главата, които реално веднага я привели в безпомощно състояние. Единствената й реакция била да извика силно и да си вдигне лявата ръка, за да се предпази, очевидно неуспешно.

П. се строполила в коридора на апартамента, непосредствено зад входната врата, агонизираща и давеща се в собствената си кръв, а подс.М. продължавал да я налага с всичка сила по главата и тялото с носената от него вещ, с контури на чук с дръжка. Размазвайки реално главата на П. и нанасяйки й множество живото несъвместими травми, подс.М. я оставил да лежи, умирайки, като влязъл навътре в апартамента, за да види дали и Р. не е там. Отворил и проверил намиращия се в нейната стая гардероб, както и други помещения, след което напуснал апартамента, притваряйки входната врата и слизайки бързо по стълбите. Силният вик и последвалото боричкане /тропане/ в този интервал от време били чути от съседка, живуща два етажа над апартамента на П., на 8 етаж – св.Ф.Т.. Същата обаче не реагирала по никакъв начин, тъй като помислила, че си играят деца.

Излизайки от входа, на самата външна врата на блока, подс.М. се разминал със съсед на П. – св.В.Л., който бил информиран за влошените отношения между подс.М. и семейството на св.К.. Подс.М. освен това бил добре познат на този съсед, тъй като същият лично многократно го бил виждал да стои пред блока със съмнително поведение. При самото разминаване направило впечатление на св.Л., че подс.М. с дясната си ръка пъха, криейки, нещо под дрехата на лявата си ръка. Всичко това, съчетано със забързания ход на подс.М., усъмнило св.Л. и същият решил да спре с асансьора на жилищната площадка на 6 етаж, където се намирал апартамента на св.К., за да провери дали всичко е наред. Отваряйки вратата на асансьора, св.Л. видял полуотворената врата на жилището на неговата съседка и надникнал вътре, при което видял лежащата на пода, непосредствено зад вратата, Т.П., с разбита глава и множество кръв до нея. Самата П. към онзи момент не била контактна, но се чувало хъркане и тежко дишане. Св.Л., без да губи, време се качил до 8 етаж, където живеел и уведомил за случилото се своята дъщеря – св.М.Л., като същевременно подал сигнал на спешния телефонен номер 112. Св.М.Л., която също така била добре запозната с взаимоотношенията между подс.М. и техните съседи, веднага слязла до жилището, като уведомила по телефона св.К., която се намирала все още при своя приятел – св.А.Н.. Двамата за броени минути пристигнали на място, като станали свидетели на ужасяващата гледка. Всички изчакали идването на полицията и спешна помощ, след което Т.П. била откарана в болница, където още същата вечер починала.

След пристигането им и докато течал огледа на жилището, св.К. и приятеля й А.Н. влезли и огледали вътрешността на апартамента, при което забелязали, че липсват явни следи от тършуване, нямало и никакви разхвърлени вещи. Единствено забелязали, че вратата на гардероба в стаята на Р. е отворена и по дрехите на закачалките имало кръв, а така също и по вратичката на помещението за тръбите и в банята. При вдигането и транспортирането на Т.П. към болничното заведение била разнесена кръв по целия коридор на апартамента и външната площадка.

Веднага след като излязъл от входа, с бърза крачка и продължавайки да крие средството на престъплението – предмета с контури на чук с дръжка, под дрехите си, от страната на лявата ръка, подс.М. се насочил към блок 510 в същия квартал, където се намирала пицария „Пици фрици“. Там подс.М. бил заснет да преминава от охранителните камери, които уловили, както забързаната му походка и скрит под дрехата на лявата ръка предмет, така също и доволната му и усмихната физиономия, разкриваща неговата удовлетвореност от „свършената работа“.

Изводът за скритата под дрехите на лявата му ръка вещ се прави от наблюдението на неестественото положение на лявата му ръка, при неговото преминаване покрай заведението, където бил заснет, която стояла статично, леко свита в лакътната става и плътно прибрана към тялото му, очевидно придържайки нещо отдолу, под дрехите, за разлика от дясната му ръка, която се вижда на записите как се движи естествено и свободно, отпусната надолу и в страни от торса му.

Обстоятелство, което намира своята подкрепа както в показанията на св.Л., който заявява, че при разминаването им е забелязал пъхването и криенето на нещо под дрехите, така също и в тези на всички останали свидетели, които са го виждали в района на блока, държейки плик или найлонова чанта с контури на чук с дръжка. В тази насока между впрочем са и всички останали обективни доказателства, в това число и самите наранявания на пострадалата, които говорят именно за наличието на подобна вещ, с която е била причинена смъртта.

При извършването на деянието и неговото оттегляне подс.М. бил облечен с тъмен елек, тип грейка без ръкави, отдолу с блуза, тип суичър, с качулка, тъмен панталон със странично разположени джобове в областта на бедрото/коляното и спортни обувки със светла подметка - облекло, което е описано в показанията на св.Л., с когото се разминал на входа, а така също и фиксирано от охранителните камери на посоченото заведение, буквално минути след инцидента.  

Разполагайки с информация за подс.М. и влошените отношения, които имал с дъщерята на нападнатата, полицията веднага, още същата вечер, организирала издирването на лицето. Проверен бил домашния му адрес в гр.София, ж.к. „****“, бл.******, на който не бил намерен никой. Нямало никакви индикации за движение или присъствие в жилището през цялата вечер след нападението – палене на лампи, отваряне на прозорци, дърпане на пердета или други подобни. Пред жилището на подс.М. бил поставен полицейски пост, който наблюдавал апартамента и следял за появата му през цялата нощ.

След деянието подс.М. успял да се отърве от дрехите и обувките, които носел, както и от средството на престъплението. Преоблякъл се с други дрехи и обувки, като през цялата нощ не се прибрал в дома си. Около 2.00-2.20 часа сутринта, на 02.04.2015 година, на практика през нощта, позвънил на звънеца на апартамента на негов приятел – св.Д.Е.,***. Св.Е. се учудил на среднощното посещение и го попитал защо толкова късно му звъни, на което не получил никакъв отговор. Попитал го и дали е вярно, че предния ден са го търсили полицаи, на което подс.М. отрекъл. Подс.М. останал и преспал в дома на св.Е., след което на сутринта, преди обяд, си тръгнал и реално бил установен и задържан от органите на полицията.

Разпитан първоначално, след привличането му като обвиняем, същият заявил, че не се признава за виновен, не е убивал жената, няма нищо общо със случая и други обяснения няма да дава.

С протокол за доброволно предаване от 23.04.2015 година /л.158, том1/ св.В.П., служител в пицария „Пици Фрици“, предал диск със записи от охранителните камери на заведението за датата 01.04.2015 година, като в протокола, а и в показанията на полицейския служител, св.В.С., който ги приел, било отбелязано, че таймерът на записите е с 16 минути напред от реалното време.

След деянието св.К. се чувствала изключително зле, често плачела и се разстройвала, постоянно се страхувала от евентуална поява на подс.М., притеснявала се реално и за живота си, имайки предвид причиненото на нейната майка и отправени към нея заплахи. Депресирала се и не искала да излиза навън, да общува с хора и да води нормален начин на живот. Няколко пъти търсила специализирана помощ от психиатри, които да й помогнат да преодолее състоянието, в което била изпаднала. Смъртта на майка й силно повлияла на целия й начин на живот, тъй като двете били много близки и свързани, включително и във финансово естество, тъй като св.К. изцяло била издържана от нея. Установено било посттравматично стресово състояние, което било лекувано със съответните медикаменти.

В хода на наказателното производство са допуснати, изготвени, изслушани и приети следните експертизи, които съдът кредитира с доверие, поради тяхната обективност и обоснованост, с някои изключения, които изрично ще бъдат коментирани:

Съдебномедицинска експертиза на труп № 253/2015г. – л.2, том 2, която се кредитира напълно от съда, поради нейната научна обоснованост, обективност и прецизност:

Съобразно това заключение на вещите лица, причина за смъртта на Т.П. е несъвместимата с живота тежка черепно-мозъчна травма, с контузия на мозъчния паренхим и проникнали костни фрагменти в дълбочина. Черепно-мозъчната травма се характеризирала с множество разкъсно-контузни рани с характерни морфологични белези, пръснати и наслагващи се по централната и лявата половина на главата и лявата ушна мида, подлежащо счупване на черепния покрив, на места със стъпаловидни морфологични елементи, побитости по външната костна пластинка в теменната област на черепа, контузия на мозъчния паренхим, многофрагментно счупване на черепната основа, счупване на долна челюст централно и в ляво. Отделно от това са констатирани счупвания на лява лакътна и лъчева кост, кръвонасядания около двете орбитални области, по долната повърхност на брадичката, по лява и дясна предмишница и по лявата длан. Дадена била констатация, че установените травматични увреждания по своята тежест, морфология и локализация са получени от твърди тъпи и тъпоръбести предмети или от твърд тъп предмет с различни контактни повърхности по механизма на удари с такива.

Съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л.75, том 3, която също се кредитира напълно от съда, поради нейната обективност и научна обоснованост:

Съобразно това заключение, не се изключва възможността травмите на пострадалата да са били нанесени именно с обратната част на сечиво, чийто вид обаче не може да бъде конкретизиран. Минималният брой на ударите е бил не по-малко от 8, като морфологията на травмите дава основание да се приеме, че същите са били многократни, еднотипни и наслагващи се, поради което не би могло с точност да се определи общия им брой. Дадено е заключение, че по време на изпълнителното деяние, пострадалата П. е била в съзнание и се е движела активно, което се потвърждава от констатираните по ръцете й травми с цел самозащита, което от своя страна е дало възможност на същата психически да осъзнава и емоционално да преживява случващото се с нея, като същевременно изпитва значителни по интензитет предсмъртни мъки и страдания.

Съдебнохимическо изследване № А-229/15г. – л.10, том 2, което се кредитира и съобразно което заключение, в кръвта на убитата не е установено наличието на етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества.

КСППЕ /болницата в Ловеч/ - л.50, том 2, която се кредитира с доверие от съда, поради нейната обективност и научна обоснованост:

Съобразно това заключение, подс.М. страда от смесено личностово разстройство с белези на шизоидна личност и тревожна личност. Посочено било, че заболяването представлява психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. Същото не налагало медикаментозно лечение.

В съдебно заседание е уточнено, че не винаги личностово разстройство носи белезите на болест. Конкретно при освитеделствания личностовите черти, които предопределят поставянето на диагнозата, били емоционална хватност, отчужденост, ограничена способност за изразяване на топли и нежни чувства към другите, слаб интерес към установяване на сексуални контакти, дейностите, които доставяли удоволствие били малко или напълно липсвали. Предпочитала се самотата, често била налице прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване, често била налице липса на чувствителност към общоприети социални норми и правила.

Тревожната личност била с много близки характеристики до шизоидната. При нея често имало епизоди на чувства на напрежение, на опасение. Тези лица били много чувствителни към критика, към отхвърляне, техният социален живот бил твърде ограничен от страха да не получат неодобрение, да бъдат отхвърлени, те сами ограничавали социалните си контакти и ги свеждали до минимум, както било при подс.М.. Контактите му се свеждали до един, двама познати и до роднини. Даже към своите близки често била налице една отчужденост, една дистанцираност.

Според вещите лица, при освидетелствания употребата на наркотичните вещества била един втори план. Често лица с личностови разстройства от смесен тип или специфични такива прибягвали към употреба на психоактивни вещества, за да намалят съществуващия дискомфорт,  да подобрят своята социализация, да подобрят своите умения за контакти, да се впишат в някаква неформална група, така че сред лицата, които употребяват психоактивни вещества, лицата с личностови разстройства вземали един много голям процент. Те били свързани често пъти с употребата на такива активни вещества, които тушират, замазват донякъде тези подобни личностови черти, а в други случаи могли да ги изострят. Характерни били наличието на фантазии у такива лица, самовглъбяване, мъдруване, самонаблюдение, самоизучаване, хипохондрична самовглъбеност, занимаване  с абстрактни теми, те били склонни, по-внушаеми. Всяка личност с по-примитивен психичен строй била склонна към сугестия и автосугестия.

Вещите лица са интерпретирали и обсъждали възможността да се касае за една персистираща налудност, но такива доказателства не били открити и те не го приели. Касаело се за вариант на т.н. магическо мислене, което било изключително разпространено. За личностовото разстройство от емоционалния и стабилния тип са били характерни тези внезапни, гневни изблици на ярост, на гневни ефекти и т.н. При шизоидната не било толкова характерно, те били по-скоро самовглъбени, самонаблюдаващи се, склонни  да фантазират, да интерпретират, да сугестират, но не били изключени, както и при всеки напълно здрав човек, един провокиран изблик на гняв, ярост. Вещите лица не са наблюдавали подс.М. под въздействие на прием на амфетамин. Приемът на амфетамин като цяло възбуждал нервната система и обострял реакциите. По отношение на изблиците на агресия в неговия дом, които е проявявал, се отбелязва, че са били в пика на употребата на амфетамини, метаамфетамини, експертите ги отдават на този прием.

В  рамките на отделението, при няколкото експертни интервюта, подс.М. започвал да се разколебава и да придобива едно критично отношение, което било един също довод противоречащ, че това е налудност. Налудността по своята същност била откъсната от самата действителност, тя не се базирала на реални факти и обстоятелства от социума и съществувала независимо в съзнанието на психично болния човек. Към нея нямало абсолютно никаква критичност, с течение на времето даже увереността се затвърждавала и всяко неблагополучие подсилвало тази убеденост. При подс.М. се наблюдавало точно обратното, с течение на времето той започнал да дискутира възможността дали не е болен от тумор в мозъка, дали  няма друго заболяване, дори се стигнало до там да дискутира дали няма и психично заболяване. Тоест, липсвал основния елемент – неразубедимостта, но тук той бил сугестивен, склонен към едно хипохондрично състояние, което вещите лица били отбелязали, самовглъбяване и самонаблюдение от страх, че може да бъде болен. Страхът от магията преминавал в страх от болест.  Посочва се, че към датата на деликта подс.М. е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си от медицинска гледна точка, както и да участва пълноценно във всички етапи на производството. Не била налице и хипотезата на физиологичен афект, дори и в хипотетичен вариант.

КСППЕ – л.54, том 3, която се кредитира от съда като обективна и обоснована и която установява, че при подс.М. е налице диагноза смесено личностово разстройство, което не е същинско психично заболяване /психоза/, което може да се приравни на „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието/. Личностовото разстройство било трайно състояние, което не налагало медикаментозно лечение, освен при наличието на коморбидност. Вещите лица са дали заключение, че подс.М. може пълноценно да участва в наказателното производство и да разбира свойството и значението на постъпките си.

СПЕ – л.86, том 2 /д-р Е.С./, която съдът не кредитира с доверие и не възприема, поради нейната противоречивост, необоснованост и колебливост.

Съобразно тази експертиза, няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит от страна на подс.М.. Посочва се, че е налице психотично разстройство, без конкретизация, което би могло да доведе до отпадане на базисните психични годности на лицето. В същото време не се изключва и наличието на защитно поведение – симулация на несъществуващо психично разстройство. За обективното диагностициране на лицето се препоръчва изследването му в болницата в Ловеч.

В съдебно заседание вещото лице д-р С. поддържа наличието на психотично разстройство, изключващо вменяемостта на лицето, без обаче да внася някакви съществени разяснения относно това защо приема тази теза. Противоречиво заявява, че още при първоначалното изследване на лицето е била сигурна относно поставената му диагноза, но въпреки това е препоръчала допълнително изследване в стационарни условия, което изследване според нея имало по-екзактен характер. В същото време не възприема становището на тримата експерти от Ловеч и поставена от тях диагноза, без да се аргументира и без научно да обоснове тезата си и защо не приема тяхното заключение.   

С оглед противоречивите експертни заключения, изготвени на досъдебната фаза на процеса, в хода на съдебното следствие съдът допусна изготвянето на нова комплексна петорна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която да определи актуалното здравословно състояние на подс.М., наличието на психично заболяване, както и възможността му за лично участие в процеса, която беше входирана в съда на 25.03.2019 година и приета в ОСЗ на 25.04.2019 година. Съдът кредитира с пълно доверие тази експертиза, като счита, че вещите лица са отговорили обективно, пълно и научно обосновано на всички поставени задачи:

Експертите са категорични, че при освидетелствания се установяват за минало време и понастоящем поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества, както и неуточнено личностово разстройство. Вещите лице опровергават наличието на психотично разстройство към настоящия момент, поради и което приемат, че същият към датата на престъплението и към настоящия момент от медицинска гледна точка е могъл да разбира случващото се и да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание, при изслушването на вещите лица, е уточнено, че спрямо подс.М. е налице представено поведение или казано по друг начин симулация, изразяваща се в множество противоречия в сведенията, давани пред различни специалисти за един и същ период от време, противоречия между болестни оплаквания, както и представяне на болестни състояния, които нямат характеристиките, особеностите на реално преживени психични отклонения. Вещите лица обосновават наличието на личностово разстройство у подс.М. или казано по друг начин, наличието на психопатия. Отхвърлят с категоричност наличието на каквато и да е било болестна зависимост от ПАВ /психоактивни вещества/, поради липсата на каквито и да е било абстинентни прояви, включително и по време на психиатричното изследване в Ловеч. Посочват, че личностовите девиации не могат да бъдат свързани с вещества. Експертите с категоричност аргументират и липсата на психоза /душевна болест/ към датата на престъплението и настоящия момент.

Видео-техническа експертиза № 160-Ф/2015 – л.162, том 2, която се кредитира с доверие, поради нейната обективност и обоснованост и от която се установява, че пред обектива на камерите на заведение „Пици фрици“ за посочения на записите период от 18:46:39 часа до 18:46:46 часа на 04.01.2015 година се вижда мъж със сходни външни признаци на подс.М. и може да се направи предположението, че се касае до едно и също лице.

В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че в експертизата не са посочили като дата на записа 4 Януари 2015 година, а обозначението 04.01.2015, което би могло да означава месец, ден, година /Април първи две хиляди и петнадесета година/ в зависимост от настройките на записващата система. Правят също така отбелязването, че файла е качен на диска на 2015-04-17 /година, месец, ден/, както и че записите обикновено се пазят около месец, след което започват автоматично да се трият и на тяхно място да се записват нови.

С цел уточняване с категоричност идентичността на заснетото лице, посоката му на движение, облеклото и физическите му данни, а така също и датата и часа на изображенията, които са заснети, е допусната, изготвена и приета в хода на съдебното следствие нова видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 18/ИДИ-111 от 28.05.2018 година, входирана в съда на 31.05.2018 година и приета в ОСЗ на 29.10.2018 година, която установява, че върху записаната информация липсват следи от манипулация, таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва. Посочено е, че въпросното лице е заснето в 18:46 часа на 01.04.2015 година /първи Април две хиляди и  петнадесета година/, както и че е със сходни черти на подс.М..

В съдебно заседание вещото лице посочва, че с оглед сравнителните образци, с които е работил и въпреки сходството и съвпадението в 90 % от общите видими признаци, е било невъзможно да бъде установена с категоричност самоличността на заснетото лице.

По отношение на датата, изразява своята категоричност, че се касае именно до първи Април две хиляди и петнадесета година, тъй като с оглед часа на заснемане – 18:40 часа и естествената осветеност, не би могло да става и дума за датата четвърти Януари, поради обстоятелството, че по това време от годината навън вече е тъмно, а в случая се вижда, че е доста светло.

Съдът кредитира тази експертиза с пълно доверие, като намира че е обективна и обоснована, а така също и подкрепена от останалите доказателства по делото. По отношение на датата и часа на записите следва да се вземат в предвид и свидетелските показания на В.С. и В.П., които също така конкретизират, че става дума за първи Април 2015 година около 18:30 часа. В тази насока е и приложения по делото приемо-предавателен протокол, с който реално са били приобщени въпросните записи, където отново е отбелязана датата 01.04.2015 година. Няма и никаква логика да се изисква запис от 4 Януари 2015 година, тъй като повода за изискването на конкретния запис е бил именно нападението над Т.П., което е станало на първи Април 2015 година. Нещо повече, както стана ясно и от показанията на св.П., записите са се пазели на записващото устройство около месец, след което автоматично са се изтривали, поради и което на практика е било невъзможно изземването на записи през месец Април 2015 година за месец Януари 2015 година.

По делото, в хода на съдебното следствие, беше допусната, изготвена и приета допълнителна лицево-идентификационна експертиза № 4-Ф/2019 от 07.01.2019 година, входирана в съда на 08.01.2019 година и приета в ОСЗ на 16.01.2019 година, с използвани нови, доброволно дадени от подс.М. за целите на изследването, сравнителни образци /снимки/. Съобразно заключението на тази експертиза може да се направи категоричния извод, че заснетото на записите лице е било именно подс.М.. Съдът кредитира с пълно доверие тази експертиза, като обективна, научно обоснована и експертно мотивирана. Същата е в допълнение и пояснение на изготвените и приети преди това експертизи, като между тях няма противоречие, а единствено и само допълване.

Биологична експертиза № 148-Б/2015 – 134, том 2, която се кредитира от съда като обективна и обоснована и която установява, че по дрехите и обувките на подс.М., иззети при неговото задържане няма установени следи от кръв или други биологични следи от убитата П., с изключение на намерена следа от кръв на дясната обувка, която обаче при извършено допълнително изследване е установено, че не произхожда от пострадалата П..

Графическа експертиза № 300-Е/2015 – л.153, том 2, която се кредитира от съда като обективна и обоснована и която установява, че ръкописния текст и подпис, изписани на бележка за пощенска пратка 60042793486 на „Спиди“ АД /бележката, намерена в пощенската кутия/ са положени от подс.М..   

СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането № 15/ДНК-393 – л.189, том 2, която се кредитира като обективна и обоснована и която установява, че биологичния материал, иззет от ноктите на дясна и лява ръка на подс.М., произхожда от него самия, както и че биологичния материал, иззет от дясна и лява ръка на Т.П., произхожда от нея самата.

СМЕ № 83/2015 – л.196, том 2, която се кредитира от съда като обективна и обоснована и която установява, че при прегледа на подс.Н.М. непосредствено след неговото задържане, на 02.04.2015 година, в 15.50 часа, се установяват повърхностни наранявания с вид на порезни в областта на възглавничките на пети пръст на лявата ръка и по кожата на втора фаланга на трети пръст на същата ръка, които биха могли да се получат в резултат от действието на предмет с остър режещ ръб, както и ивичести кръвонасядания на китките на двете ръце, които биха могли да се получат при поставянето на белезници.

ДНК експертиза № PG95/DNA/24062015 – л.200, том 2, която се кредитира от съда като обективна и обоснована и която установява, че ДНК профила на кръвта по дясната маратонка на подс.М. не съвпада с ДНК профила на Т.П., а ДНК профила на кръвта по якетата и лявата маратонка на подс.М., произхожда от лице от мъжки пол.

ДНК експертиза № PG40/DNA/01042016 –л.209, том 2, която се кредитира от съда като обективна и обоснована и която установява, че биологичния материал, иззет от дръжките на гардеробите, съвпада с този на Р.К. и А.Н..

По делото в хода на съдебното следствие е допусната, изготвена и приета компютърно-техническа експертиза, входирана на 05.04.2018 година и приета в ОСЗ на 13.04.2018 година, на предадените от св.К. два мобилни телефона, от чието заключение е видно, че на паметта на телефоните няма никаква относима към предмета на делото информация, в това число и каквито и да е било съобщения. Съдът кредитира тази експертиза като компетентна и обективно изготвена.

Допуснати в хода на съдебното следствие са и две съдебнопсихиатрични експертизи на свидетелите Р.К. и А.Н., входирани в съда на 13.05.2019 година и приети в ОСЗ на 21.05.2019 година, с цел установяване на свидетелската годност на лицата. Според вещото лице спрямо освидетелстваните две лица не са налице актуални данни за употреба на ПАВ и същите могат да възприемат правилно фактите и обстоятелствата по делото и да дават достоверни показания за тях. Експертизите се кредитират с доверие като компетентни, обективни и научно обосновани.

По делото са допуснати, изготвени и приети и други експертизи /биологични и дактилоскопни/, които обаче не са свързани и не разкриват престъпната активност на дееца, поради и което няма да бъдат детайлно излагани и анализирани. Така или иначе същите са приети по надлежния за това ред и се кредитират от съда с доверие и компетентност.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства, доказателствени средства и използвани способи за доказване:

Гласни доказателства: обясненията на подс.Н.М., показанията на св.Р.К., св.А.Н., св.В.Л., св.М.Л., св.Ф.Т., св.Л.Л., св.Д. Т., св.Д.М., св.А.М., св.В.М., св.Д.Е., св.Р.Р., св.И.Ц., св. В.С., св.В.П., св.П.А., св.П.Д..

Показанията на свидетели от досъдебното производство, които са прочетени: св.Р.К. – л.66, том 1 от ДП, св.А.Н. – л.68, том 1 от ДП, св.М.Л. – л.79, том 1 от ДП, св.Ф.Т. – л.77, том 1 от ДП, св.Д. Т. – л.34, том1 от ДП, св.Д.Е. – л.72, том 1 от ДП.

Експертизи:

Съдебномедицинска експертиза на труп № 253/2015г. – л.2, том 2; съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л.75, том 3; съдебнохимическо изследване № А-229/15г. – л.10, том 2;  КСППЕ /Ловеч/ - л.50, том 2; СПЕ – л.86, том 2; биологична експертиза № 141-Б/2015 – л.100, том 2; биологична експертиза № 140-Б/2015 – л.109, том 2; биологична експертиза № 139-Б/2015 – л.117, том 2; биологична експертиза № 138-Б/2015 – л.125 том 2; биологична експертиза № 148-Б/2015 – 134, том 2; биологична експертиза № 160-Б/2015 – л.144 том 2; графическа експертиза № 300-Е/2015 – л.153, том. 2; видео-техническа експертиза № 160-Ф/2015 – л.162, том 2; дактилоскопна експертиза № 145-Д/2015 – л.174, том 2; дактилоскопна експертиза № 171-Д/2016 – л.182, том 2; СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането № 15/ДНК-393 – л.189, том 2; СМЕ № 83/2015 – л.196, том 2; ДНК експертиза № PG95/DNA/24062015 – л.200, том 2; ДНК експертиза № PG40/DNA/01042016 –л.209, том 2; КСППЕ – л.54, том 3; биологична експертиза № 160-Б/2017; видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 18/ИДИ-111 от 28.05.2018 година, входирана в съда на 31.05.2018 година и приета в ОСЗ на 29.10.2018 година; допълнителна лицево-идентификационна експертиза № 4-Ф/2019 от 07.01.2019 година, входирана в съда на 08.01.2019 година и приета в ОСЗ на 16.01.2019 година; КСППЕ, входирана в съда на 25.03.2019 година и приета в ОСЗ на 25.04.2019 година, две съдебнопсихиатрични експертизи на свидетелите Р.К. и А.Н., входирани в съда на 13.05.2019 година и приети в ОСЗ на 21.05.2019 година.

Писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие – 01.04.2015, протокол за оглед на местопроизшествие – 02.04.2015, протокол за оглед на труп – 03.04.2015, протокол за оглед на местопроизшествие – 08.10.2015, протокол за претърсване и изземване – 02.04.2015 /апартамент на подс.М./, определение на СГС, с което е одобрено предходното претърсване и изземване, протокол за претърсване и изземване – 02.04.2015 /пощенска кутия/, определение на СГС, с което е одобрено предходното претърсване и изземване, саморъчно написана бележка, намерена в пощенската кутия, протокол за освидетелстване – 02.04.2015, справка за съдимост, заповед за задържане, полицейска преписка № 3382р-709/2014г. на 07 РУ-СДВР, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за доброволно предаване от 01.04.2015 от Р.К., протокол за доброволно предаване от 23.04.2015 от В.П., с който се предава диск със записи от охранителни камери на пицария „Пици Фрици“ за датата 01.04.2015 година, протокол за личен обиск на подс.М., медицински документи.

Всички останали писмени доказателства, които не са изрично посочени, но се намират по делото и са приети като такива.

Всички веществени доказателства, налични и приети по делото, съобразно приложения опис.

Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните доказателства, съпоставяйки ги едно с друго и в тяхната взаимовръзка, съдът приема, че установените по делото факти в преобладаващата им част са безспорни и непротиворечиви, което се отнася и за съответните доказателства, от които се извличат. Налице са известни противоречия в доказателствата, които ще бъдат обсъдени, като ясно и точно ще бъде дефинирана волята на съда относно това кои от тях се кредитират и кои не, както и аргументите за това.

Писмените и веществени доказателства съдът кредитира в цялост, тъй като намира, че същите са обективни, непротиворечиви и достоверни. Събрани и приобщени са по предвидения в закона ред, поради и което се явяват процесуално допустими и законосъобразни. Не се констатираха недостатъци или пропуски по отношение на тях, които да са от естество да ги опорочат или игнорират до степен на негодност за оценка и приемане.

По отношение на приобщените по делото гласни доказателства, съдът намира, че не може да се довери и да приеме в пълнота всички, тъй като са налице основания за компрометиране и дискредитиране на част от тях.

Съдът намира, че за целите на настоящия анализ е необходимо доказателствата и съпътстващите ги събитията да бъдат проследени и обсъдени в тяхната хронологична последователност, като се очертаят условно няколко етапа от развитието на взаимоотношенията.

Първият етап от взаимоотношенията касае познанството между подс.М. и дъщерята на убитата – св.К., като в тази насока следва да се отбележи, че няма никакви противоречия. Доказателствата са еднопосочни и свидетелстват за това, че двамата действително са се познавали и то дълги години преди инцидента, като по-активен е бил именно подс.М.. Същият за един продължителен период от време търсил контакт със св.К., след което се сприятелили, а на края се настроил негативно към нейната личност.

В тази насока са както показанията на св.К. и св.Н., така също и тези на св.А., св.Л., а така също и обясненията на подс.М., който не отрича да е познавал св.К., а задочно и нейната майка. Според обясненията на подс.М., отношенията им се влошили и двамата се настроили негативно един към друг, тъй като Р. му била направила черна магия, от която същият не се чувствал добре.

По делото не се установи с точност датата на тяхното запознаване, но така или иначе това обстоятелство е ирелевантно за предмета на делото. От значение е единствено факта на тяхното познанство и по-точно характера на техните взаимоотношения, които са преминали през различни фази, от дружелюбна и приятелска към нетърпима и враждебна, съпроводена със заплахи, обиди и физическо насилие.

В тази връзка между другото са всички събрани относими и релевантни по делото доказателства – гласни и писмени, които свидетелства за обтегнатите, меко казано, между двамата отношения. Потвърждение на изложеното е и подадената още през 2014 година от св.К. срещу подс.М. жалба в 7 РУП-СДВР, във връзка с която била образувана пр. № 3382р-709/14г. В тази жалба до полицията св.К. посочила, че е била обект на психически и физически тормоз, следене, заплахи и обиди от страна на подс.М.. Преписката приключила с протокол за предупреждение на подс.М., който обаче не изиграл никакъв възпиращ или превантивен ефект върху него.

Същият продължавал да тормози, причаква и заплашва св.К. със саморазправа, като дори отправял заплахи за убийство спрямо нейната личност и това се установява не само от показанията на св.К. и нейното обкръжение, но и от обясненията на подс.М.. Сам той пред съда заявява, че по телефона й е изпращал смс-и, но й тя му била отговаряла по същия начин - че ще му счупят краката нейните хора, ще го убият, като накрая заявява, че „естествено, че и той ще й пише такива работи“.

Тоест, дори от неговите обяснения може да се направи извода, че отношенията им са били крайно изострени, със сериозна степен на агресия и опасност и то не само на думи, но и на действия, имайки предвид нанесения на Р. побой и то в апартамента й, пак изводими и от обясненията на подс.М., а така също и носената постоянно с него вещ, имаща контури на чук с дръжка, представляваща своеобразно хладно оръжие, която очевидно възнамерявал да използва.

Естеството на оправените закани към Р., освен от коментираните гласни доказателства, произтича на следващо място и от намерената в пощенската кутия на подс.М. бележка, написана и оставена лично от него, която трябвало да послужи пред полицията като доказателство, в случай че с него нещо се случи в бъдеще. В тази собственоръчно изписана бележка същият говори именно за смърт, причинена му от Р. и нейния приятел А.Н.. С други думи, в представите и съзнанието на подс.М. несъмнено са протичали подобни мисли за причиняване на смърт, респективно за настъпване на неговата смърт, вследствие на създалата се ситуация и влошени отношения, поради и което може да се приеме, че отправените закани с убийство са имали съвсем сериозен характер и са били възприемани като напълно реални и действителни. Липсата на установени и запаметени заплашителни съобщения от подс.М. на предадените от св.К. телефони, съдът си обяснява с обстоятелството, че същите най-вероятно са били запаметени на паметта на сим картите или по една или друга причина са били изтрити от паметта на телефоните. Така или иначе сведенията за отправени заплахи, в това число и по телефона, от подс.М. към св.К. са налични и се потвърждават и от депозираните обяснения на подсъдимия, както и от други свидетели на събитията, поради и което съдът ги приема за реални.

Тук е може би мястото да се посочи, че съдът кредитира напълно с доверие показанията на св.К., в това число и тези прочетени по реда на чл.281 НПК, като счита, че същите са обективни, достоверни и отразяват адекватно случилото се. Аргументите на съда да приеме тези показания се базират от една страна на техния анализ,  от друга – на тяхната съпоставка с останалите доказателства. На първо място следва да бъде посочено, че същите са изключително подробни и детайлни, логични, последователни и непротиворечиви както сами по себе си, така също и с останалите доказателства по делото.

В името на обективността следва да се отбележи, че в разказа на св.К. са налице известни разминавания и неточности, които обаче не са съществени и не се отразяват на цялостната преценка за тяхната достоверност. Тези неточности и разминавания съдът отдава на значимия период от време, обхващащ развилите се между подс.М. и св.К. взаимоотношения, предхождащ инкриминираната дата, както и на очевидното вълнение, което св.К. изпитваше по време на своя разпит пред съда, излагайки своите възприятия и спомени за събитията. Въпреки това съдът се доверява на св.К., като поставя показанията й в основата на произнесената осъдителна присъда.  

С доверие се възприемат сведенията на св.К. и за влошените с времето отношения между нея и подс.М., както и за упражнявания с години от последният психически и физически тормоз над нея. Тези обстоятелства намират своята подкрепа не само в нейните показания и в показанията на нейния приятел - св.Н., който, бидейки най-близко до нея в този период от време, потвърждава като цяло всичко изнесено от нея, но и във всички останали събрани по делото гласни доказателства на хора, близки и познати до св.К., които по един или друг начин са станали свидетели на изявите на подс.М. /св.А., св. Л., св.Л., св.Т., св.Л., св.Т./. В тази насока са и приложените по делото писмени доказателства и в частност образувана полицейска преписка по инициатива на св.К.. В подкрепа на тази теза са и, както вече стана дума, обясненията на подс.М., който не отрича влошаване и изостряне на взаимоотношенията им.

Допълнителен аргумент на съда да се довери на показанията на св.К. е и обстоятелството, че същите са достатъчно обективни, без изяви на краен субективизъм, пристрастност, предубеденост или тенденциозност. Така например, в своя разказ същата поддържа тезата, че подс.М., поне пред нея, никога не е заплашвал нейната майка, което само по себе си е достатъчно показателно. Поддържа също така твърдението, че в деня на нападението, не е виждала подс.М., както и че никога не е виждала пряко носената от него в торбичка вещ, а само е забелязвала формата и габаритите й. Обективно и достоверно също така поддържа, че подс.М. не е познавал пряко нейната майка, но е знаел, че живее заедно с нея. Потвърждава, че е ходила в миналото, преди нанесения й побой през 2011 година, в дома на подс.М., както и че е пушела марихуана. Тоест, все факти и обстоятелства, които не са в неин интерес и които би могла да манипулира или премълчи, с цел да извлече изгода, което на практика не е сторено и което дава основание на съда да приеме, че същата е честна и обективна в своя разказ. Не се забелязват опити за домонизиране на подс.М. или за вменяване на нетипични изяви от негова страна, напротив всички факти и обстоятелства, които са свързани с неговата личност, са потвърдени по един или друг начин от останалите доказателства, в това число и от самия подсъдим – за причакването и следенето, за отправените заплахи, за направената му магия, за желанието да я пребие, за нанесения побой в дома й, за намазването с фекалии на вратата на апартамента и т.н.

В подкрепа на тезата за влошени между тях отношения са и показанията на неговата майка – св. Д.М., пред която подс.М. се е оплаквал от момиче /св.К./ вследствие направена му с карти магия. С факта на „омагьосването“ му същият си обяснявал всичките несполуки и неблагоприятни изживявания и усещания, които го карали да се чувства дискомфортно и зле.

Напълно се кредитират с доверие показанията и на св.А.Н., приятел на св.К.. Неговите сведения също така са изключително подробни, детайлни, логични, последователни и непротиворечиви, като освен това съдържат и редица неблагоприятни за него самия и Р. факти, като например употребата в миналото на наркотични вещества, което свидетелства за тяхната достоверност и обективност. Показанията му като цяло се препокриват с тези на св.К. и останалите разпитани по делото свидетели – Л., Л., Т., Л., Т., А.. Съществуващите разминавания или неточности не са съществени и са разбираеми, имайки предвид дългия период от време, който обхващат и множеството факти и обстоятелства, които разкриват. Така или иначе съдът се доверява на този свидетел и счита, че показанията му са обективни и достоверни, като цяло и следва да бъдат приети.

Допълнителен аргумент за възприемане показанията на св.К. и св.Н. са изготвените СПЕ /съдебнопсихиатрични експертизи/, съобразно които същите имат необходимата свидетелска годност да възприемат правилно фактите и обстоятелствата и да ги пресъздават след това.

Като обективни и достоверни се оценяват и показанията на свидетелите Л., Л., Т., Л., Т.. Същите са подробни, логични, последователни и непротиворечиви с останалите по делото доказателства. По отношение на свидетелите Л., Т. и Т., съдът намира за необходимо да посочи, че в противоречивите им части, следва да се отдаде приоритет на показанията им, които са били прочетени от досъдебното производство, поради обстоятелството, че същите са били депозирани много по-скоро след деянието и очевидно при по-ясен спомен за случилото се, както и с оглед на подкрепеността им от останалите доказателства.

Следващият етап от развитието на случая обхваща месеците преди инкриминираната дата. Доказателствата по делото сочат, че в този период от време подс.М. започнал да се държи изключително странно и неадекватно, имало моменти, в които бил нервен и агресивен, чупел чинии вкъщи. Това се извлича както от показанията на неговата майка, така и от неговите лични обяснения. Причината, която последният изтъквал, била направена му от Р. магия. В този именно период /края на 2014 година и началото на 2015 година/ подс.М. възобновил следенето и походите до жилището на св.К., с очевидното намерение да й отмъсти, като я издебне и пребие до смърт. Подс.М. вярвал, че ако убие св.К., ще се отърве от направените му магии и ще се почувства добре. Затова същият отказвал конвенционално лечение и посещение при лекари, като заявявал, че има нужда единствено от разваляне на магия. В тази насока са както неговите обяснения, така и показанията, депозирани от неговата майка. За целта подс.М. почти винаги носел със себе си плик или чанта, в които държал вещ, имаща контурите на чук с дръжка. Тази именно вещ подс.М.  възнамерявал да използва при нападението си над Р..

Тези факти, по стоене пред блока на Р., влизането във входа, дебненето пред вратата на апартамента, а така също и носена вещ с контури на чук с дръжка, са установими от почти всички събрани по делото относими гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Контрапункт на тях са единствено обясненията на подс.М., който отрича да е ходил и дебнел св.К., но дори и в тази им част същите са крайно противоречиви, тъй като в същото време същият признава, че е ходил да я чака, за да я набие с шамари и шут. Ето защо съдът приема за доказано по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че месеците преди убийството на П., подс.М. реално е ходил и е причаквал дъщеря й Р., за да й навреди.

Фактът на стоене пред блока и във входа, а така също и пред вратата на апартамента на Р. се установява по разнопосочен начин и то не само от показанията на св.К.. В тази насока са показанията и на св.Н., който лично нееднократно е засичал подс.М., в това число и във входа. Показанията на св.Л., която многобройно също така е виждала подс.М. пред блока, във входа и пред вратата на апартамента на Р., за което е предупреждавала последната. В тази насока са и показанията на свидетелите Л., Т., Л., Т., които са съседи и които също така лично пряко и непосредствено многократно са засичали и виждали подс.М. да стои пред блока, а така също и да носи вещ в плик, имаща контурите на чук с дръжка.  

Тези именно действия на подс.М. и то за един продължителен период от време, от края на 2014 година до 01.04.2015 година, обуславят от една страна сериозността на намеренията му, тъй като проявите му не са били единични или изолирани, а постоянни и трайни, а от друга – неговата предпазливост и планираност. Очевидно е, че подс.М. е бил твърдо решен да си отмъсти на Р., тъй като дори и в зимния период на годината е стоял и чакал с часове пред тях, опитвайки се да се докопа до нея. Очевидна е също така и неговата решимост, тъй като същият с времето е започнал да се приближава все по-близко до жилището на Р.. Първоначално е стоял и обикалял около блока, после е започнал да влиза във входа, а след това и да се качва до етажа, на който живее Р. и да се опитва да гледа през вратата на апартамента. Прави впечатление и нещо друго, че подс.М. не реагирал по никакъв начин, виждайки св.К., когато е била с компания или наоколо е имало други хора, което е още една индиция за неговите намерения. Същият очевидно не просто е искал да я види или да й каже нещо, а е възнамерявал да я нарани, за което е чакал удобен момент.

Следват събитията, разиграли се на инкриминираната дата. И тук доказателствата отново са еднопосочни и непротиворечиви. Не се забелязват груби разминавания, неточности или противоречия в доказателствената маса. На 01.04.2015 година св.К. и нейната майка Т.П. напуснали обитаваното от тях жилище още преди обяд. Това обстоятелство е категорично установено от показанията на св.К. и нейния приятел. За предмета на делото е без значение коя от тях първа е напуснала жилището, както и точния час на излизането им. Така или иначе цял ден в жилището не е имало никой. Същият този ден подс.М. за пореден път отишъл пред блока на Р. с взето решение да й навреди. По делото не е установено кога точно подс.М. е пристигнал, но това и не е толкова важно. Решаващо в случая е, че същият се е намирал във входа на блока, където са живеели Р. и нейната майка. Това обстоятелство е категорично установено и то със свидетел-очевидец /В.Л./, който е видял и буквално се е разминал с подс.М. на входа на блока в часа непосредствено след нападението.

Св.Л. беше категоричен при своя разпит пред съда, че на инкриминираната дата е видял именно подс.М., който около 18.30 часа е излязъл от входа, със забързана крачка, пъхайки и държейки нещо под дрехите си с дясната ръка. Показанията на този свидетел са изключително детайлни и подробни. Същият дава подробно описание дори на дрехите, с които е било облечено лицето. Нещо повече, в случая става дума за лице, което св.Л. добре познава отпреди. Тоест подс.М. не е бил видян за първи път от този свидетел на инкриминираната дата, за да е подозрително или странно неговото възприятие, респективно запомняне. Св.Л. заявява, че е виждал многократно преди това подс.М. да стои пред блока и то със съмнително поведение, което му е правело впечатление. Съдът кредитира тези показания и поради обстоятелството, че същите са изключително логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите обективни доказателства.

Сведенията за присъствието на подс.М. във входа на блока, както и за негово описание, св.Л. е дал непосредствено след инцидента, още на пристигналите на място полицаи, минути след подадения сигнал. Същите показания е депозирал и в качеството му на свидетел на същата дата, 01.04.2015 година, като ги е преповторил без каквито и да е било съществени разминавания или противоречия и в хода на съдебното следствие пред съда. Изключително житейски логично звучат думите му и в частта относно причината, поради която е решил да спре с асансьора на 6 етаж, за да провери дали нещо не се е случило там. Това е така, тъй като на първо място св.Л. е знаел за влошените отношения на подс.М. със съседите им от 6 етаж /св.Р.К. и майка й Т.П./. На следващо място, скоро преди това е имало инцидент с намазване на вратата на апартамента на св.К. с лайна, който е придобил популярност във входа и за който е бил подаден официален сигнал в полицията. На следващо място, самият М., при своето излизане от входа и разминаване със св.Л., е имал съмнително поведение - пъхнал нещо под дрехите си, което допълнително усъмнило свидетеля. Именно поради тези причини, а и с оглед на обстоятелството, че същият реално живее 2 етажа по-нагоре от съседите им /на 8 етаж/ и на практика минава през 6 етаж, го е провокирало да спре и да погледне дали няма нещо необичайно. Поглеждайки към вратата на апартамента и виждайки отвореното й положение, св.Л. надникнал през нея и установил лежащата зад нея, на пода, П., с разбита глава и давеща се в собствената й кръв.

Основание за кредитиране с доверие на тези показания се извлича и от записите на охранителните камери, на които е бил фиксиран именно подс.М.. Тези записи подкрепят в пълна степен изнесеното от св.Л., както досежно присъствието на подс.М. на инкриминираната дата, така и досежно часа, в който това е станало, а така също и относно неговото облекло и забързано придвижване.

Нещо повече, записите от охранителните камери са заснели и установили много добре скритото под дрехите, в областта на лявата му ръка, средство на престъплението, което напълно кореспондира с всички останали доказателства. Както вече беше посочено, положението на лявата му ръка, плътно прилепена и свита до тялото, неминуемо показва, че под дрехите си подс.М. е придържал нещо и това е било именно въпросната вещ, имаща контури на чук с дръжка, описана от свидетелите, която е била виждана да се носи постоянно от подс.М. в пликче или торбичка. С други думи, дори и в това отношение е налице абсолютен синхрон в доказателствената съвкупност, която по един несъмнен и категоричен начин установява факта на използваната вещ, имаща контурите на чук с дръжка, при извършеното убийство.

Достоверността в показанията на св.Л. на следващо място се извлича и от липсата на сведения, за които свидетелят няма съответните възприятия. Така например, същият в нито един момент не твърди да е видял скритата под дрехите на подсъдимия вещ, въпреки че това обстоятелство би имало неимоверно особено съществено значение за изхода на делото. В този смисъл не можи да се приеме, че св.Л. е предубеден или заинтересован по някакъв начин от изхода на делото.

С доверие се кредитират и показанията на св.Д.М., св.А.М. и св.В.М.. Последните двама свидетели не разкриват някакви съществени обстоятелства за предмета на доказване, поради и което техните показания не се налага да бъдат коментирани детайлно.

 Колкото до св.М., майката на подс.М., следва да се отбележи, че нейните показания се оценяват като обективни и достоверни, поради и което следва да се кредитират с доверие. Не се забелязва тенденциозност или пристрастност в тях и същите звучат достатъчно реалистично. От нейните показания се потвърждава факта на злоупотреба с наркотични вещества от нейния син, както и промененото му поведение в периода преди инцидента /края на 2014 и началото на 2015/. Св.М. свидетелства за проявена от подс.М. у тях нервност и агресия, която между впрочем се потвърждава и от приложения по делото протокол за претърсване и изземване, на чийто снимките са фиксирани голяма част от разрушенията и повредите в апартамента, обитаван от подс.М., както и за оплакване от момиче, направило му черна магия, с което били във влошени отношения и дрязги.

По отношение на св.Д.Е., приятел на подс.М., в чийто дом последният е пренощувал в нощта след убийството, съдът подхожда с изключителна внимателност и критичност, тъй като очевидно това е лице, което е в близки приятелски отношения с подс.М.. Неговите показания се кредитират от съда, но частично и в превес на тези, които са били депозирани на досъдебното производство и са били прочетени по реда на чл.281 НПК. Няма как да не направи впечатление на съда явната трансформация в позицията на този свидетел при разпита му пред съда и опита му да омаловажи или пренебрегне определени факти, които са от значение за предмета на делото.

Съдът дава кредит на доверие на прочетените показания, пред тези дадени пред съда, първо поради обстоятелството, че са били депозирани непосредствено след извършването на деянието, на 02.04.2015 година, когато спомените определено са били по-ясни и точни, а освен това и не е имало достатъчно време за изграждане на защитни версии и алибита. На следващо място, поради очевидната отдалеченост във времето /повече от три години/ на втория разпит /този пред съда/ и съществуваща реална възможност за заличаване на определени спомени от съзнанието на лицето, а така също и с оглед предпоставките за изграждането на защитна версия, имайки предвид установените по делото извънсъдебни разговори, водени преди съдебното заседание между св.Е. и подс. М., които е твърде вероятно да са повлияли в известна степен на свидетелската обективност на Е..

Основание за кредитиране показанията на св.Е. от ДП дава и обстоятелството, че същите са много по-логични, детайлни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Така например съдът споделя изнесените първоначално от св. Е. сведения за това, че подс.М. се е появил към 2.00-2.20 часа през нощта, на 02.04.2015 година, като му е позвънил на домофона на апартамента, което го е изненадало, поради късния час и не възприема споделеното в съдебно заседание, че това е било нормално посещение, без изненада от негова страна. Очевидно е, че няма как подобно посещение да се приеме за нормално, особено в такъв интервал от време, късно през нощта и то без предварително обаждане по телефона, а направо чрез позвъняване на домофона. Нещо друго, подс.М. реално не е дал никакъв отговор на питането на св.Е., защо толкова късно му звъни, което само по себе си е било странно, но същевременно е в допълнение на изнесеното по-горе за установена изненада.

 В разпита си пред съда св. Е. няма ясни спомени за случилото се, тъй като не помни с категоричност нито годината, нито часа на посещението. Основание съдът да не кредитира в цялост показанията на св.Е., в това число и от ДП, е и обстоятелството, че същите в определени свои части са вътрешно противоречиви, а така също и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Така например веднъж св.Е. заявява, че е имало случаи, в които подс.М. е оставал да спи у тях, а след това, че не е спал сигурно. Веднъж, че е останал въпросната вечер за около 40-60 минути, а след това, че е останал да спи цялата вечер, като не знае кога си е тръгнал. Нелогично и изолирано остава твърдението, че подс.М. е отишъл в дома на св.Е., за да го пита нещо за компютъра, тъй като първо звучи твърде неестествено и житейски невъзприемливо посред нощ да се ходи в чужд дом за подобно нещо. На следващо място, това не се връзва с последващите действия на подс.М., по оставане и пренощуване в дома на св.Е., ако същият единствено е отишъл да пита нещо за компютъра, нищо не му е пречило след това да се прибере вкъщи. Очевидно е било, че причината за посещението е била съвсем различна, а именно подс.М. да се укрие, тъй като е знаел, че вече е издирван от полицията. В тази насока са дори и показанията на св.Е., който го е попитал защо е бил търсен от полицаи предния ден, на което получил отрицателен отговор от подс.М.. В съдебно заседание тази теза, за полицията, се доразвива от св.Е., който твърди, че подс.М. е бил търсен от полицаи, тъй като е вдигал шум, което не се възприема от съда, тъй като първо представлява необосновано надграждане на дадените вече показания и то без логично обяснение от къде е придобил тази информация, след като самият той към онзи момент не е знаел защо го търсят и второ, тъй като е нелогично след повече от 3 години да си спомни този именно факт, който не му е бил известен тогава. Така или иначе, това което е съществено в случая е, че подс.М. е бил издирван от полицията на 01.04.2015 година и то именно във връзка с нападението над Т.П., същият не е пребивавал в дома си през цялата нощ и е останал да преспи в негов съсед, без да му разясни смислено както посещението си, така и необходимостта от преспиване там.

По отношение на обясненията на подс.М., съдът намира, че същите не биха могли да се кредитират с доверие в тяхната цялост, поради множеството противоречия и несъответствия, както в тях самите, така и съобразно другите събрани доказателства.

Така например, категорично опровергано от доказателствата по делото е твърдението на подс.М., че в деня на престъплението, 01.04.2015 година, не е ходил до дома и в района около блока на св.К.. В тази насока са както показанията на свидетеля-очевидец Л., така и записите от охранителните камери от заведението, намиращо се до блока на пострадалата, в която посока подс.М. се е оттеглил.

Не отговаря на събраните доказателства и другото му твърдение, че в нощта на 01 срещу 02 Април 2015 година не се е укривал, тъй като и от показанията на св.Е. и от тези на св.Ц., става ясно, че същият през цялата нощ не се е прибирал вкъщи и е спал в негов приятел и съсед, без да е налице някаква основателна причина за това. Буди недоумение факта на пренощуване на подс.М. и то в нощта след извършеното убийство в негов съсед, който буквално живее в съседен на неговия блок.

Следващото фрапантно разминаване с обективните факти по делото касае бележката, написана от него и сложена в пощенската му кутия, като твърденията пред съда са, че е писана пет години преди задържането му, а на практика е възможно да е написана едва след датата 27.09.2013 година, от когато датира самата разписка на „Спиди“ за доставка, тъй като бележката е написана на бланка от разписка на куриерската фирма.

В пълно противоречие с всички относими гласни доказателства е и изявлението му, че не е ходил до блока на Р., за да я следи и че за период около 10 години е ходил максимум 3 пъти. Разпитаните по делото свидетели – К., Н., Л., Л., Т., Л., Т., А., са категорични, че подс.М. е бил виждан многократно, ежедневно почти, в продължение на месеци и години, да стои и причаква Р., включително във входа на блока и пред вратата на апартамента й. Самият той заявява, че е „искал да набие Р.…, за това я чаках, да я набия с шамари и шут.“

Противоречие се установява и с изявлението на подс.М., че не е носил със себе си чук или други подобни вещи, тъй като всички почти изброени свидетели, които са го засичали и виждали, говорят за носена от него торбичка или плик, в които ясно са се откроявали контурите на вещ, имаща формата на чук с дръжка. Тоест, макар и въпросната вещ да не е била видяна пряко, поради обстоятелството, че е била сложена в найлонова чанта или плик, то формата на същата е била възприета непротиворечиво и несъмнено, тъй като всички те я оприличават на вещ, имаща контурите на чук с дръжка. В този смисъл съдът възприема, че подс.М. действително е носил със себе си такава вещ, която е й използвал при нападението над Т.П., още повече че и морфологичните следи от причинените телесни увреждания, и дадените експертни заключения от специалистите насочват именно към такава вещ – твърда и тъпа, с ограничена повърхност и ръбове.

Предвид на така изложените противоречия, съдът намира, че обясненията му в посочените части не могат да се кредитират с доверие и представляват негова защитна позиция. Като такава се възприема и изявлението му, че същият не е убивал майката на св.К.. По отношение на другите изнесени от него факти и обстоятелства, извън посочените по-горе, съдът констатира, че отговарят на обективната истина и доказателствена съвкупност, поради и което няма пречка да се възприемат и кредитират с доверие.

Безспорно, една осъдителна присъда каквато е настоящата може да почива на косвени доказателства, след като последните са установени в процеса по надлежния процесуален ред и съставляват такава верига от факти, която по своята същност е непрекъсната и води до единствено възможния извод, който освен всичко друго не е разколебан от други установени по делото факти.

Съдът намира, че в случая доказателствата са в обем и взаимна обусловеност, която дава възможност при съвкупната им преценка за несъмнени и еднопосочни изводи, доказващи по изискуемия от закона категоричен начин съответните елементи от състава на престъплението и авторството на деянието.

По отношение на авторството на деянието следва да бъде посочено, че с оглед събраните доказателства, подс.М. се явява единствено възможното лице, което би могло да извърши конкретното престъпление. И това не е само поради факта на влошените с дъщерята на починалата отношения, но на база цялостния съвкупен анализ на доказателствените материали.

Разбира се, че не може и няма как да бъде пренебрегнат факта на вманиаченото и целенасочено поведение на подс.М. спрямо личността на св.К.. Очевидно е, че подс.М. е имал определено влечение към дъщерята на убитата, макар и това да не е било афиширано пряко пред нея. Това се извлича както от неговото поведение и то в продължение на години, така също и от споделеното пред приятеля му – св.Е., че си има приятелка на име Р.. Така или иначе връзката между двамата не се развила според очакванията му и същите не станали по-близки, което го настроило негативно към нея. Отхвърлен и пренебрегнат, същият започнал да търси начин да си отмъсти на момичето. Епизодично я преследвал, причаквал и тормозил, отправяйки заплахи и обиди. Стигнало се дори до физическо насилие над нея и то именно в дома й, където подс.М. отишъл ненадейно и без покана.

Този негативизъм към Р., а от там и към нейната майка, подс.М. таял, обладан от идеята, че същите са вещици, които правят черни магии и че той именно е омагьосан от тях. Физическият и психически дискомфорт, който изпитвал подс.М., чувството му на нервност, напрежение и болка, си обяснявал именно с направените му магии. Същият искал да се отърве от тях, да ги развали, като вярвал, че това може да стане като пребие, респективно убие, Р. или нейната майка, тъй като и двете били негови въображаеми врагове. Именно с тази цел и окуражен от вярата за справяне със ситуацията, същият в продължение на месеци преди убийството ежедневно почти преследвал, причаквал и дебнел св.К. в района около блока й. Нещо повече, същият придобил смелост и започнал да влиза във входа и да се качва до апартамента на Р., като слухтял и гледал през ключалката и шпионката на вратата. В знак на отмъщение се стигнало до намазване с лайна на входната врата на апартамента.

Очевидно е, че в случая има определена предистория на събитията, влошени и то до крайност отношения, отправени закани и то с убийство. Самият М. дори се страхувал за собствения си живот, имайки предвид написаната от него бележка. В съзнанието му несъмнено циркулирала мисълта, че е застрашен собствения му живот, вследствие направени му от Р. магии, поради и което същият реално искал да нанесе ответен удар. Такива реципрочни и ответни действия между впрочем се забелязват и в други насоки. Така например самият М. заявява в своите обяснения, че след като получавал есемеси и заплахи от Р. за побой и убийство и той бил отвръщал по същия начин.

Мотивите и подбудите на подс.М. за извършване на нападението и убийството напълно съответстват на механизма на причиняване на смъртта на майката на св.К., която е била издебната на стълбищната площадка във входа на блока, при влизане в апартамента. Позиция, на която подс.М. нееднократно е дебнел и причаквал. Самото нападение се характеризира с особена жестокост и агресия, типични при наличието на личен мотив, какъвто несъмнено е имал подс.М.. Нанесени са били множество силни удари с твърд тъп предмет, описаната вещ с контури на чук с дръжка, по главата на пострадалата, до степен на фактическото разбиване на черепа. Тоест, налице са действия многократно надхвърлящи тези, които биха били необходими за сломяване съпротивата на жертвата, респективно за нейното умъртвяване, които напълно съответстват на мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Нещо повече, категорично е изключено наличието на друг някакъв мотив, включително користен, за извършване на престъплението, тъй като от апартамента и вещите на убитата не са установени липси. Неоснователни в тази насока са възраженията на защитата, тъй като реално липса, в това число и на чантата на пострадалата, няма.

Друго едно обстоятелство обаче е емблематично и характерно в случая след извършеното нападение, а именно търсенето на другия главен „виновник“ в апартамента - св.К.. Това обстоятелство се установява по кървавите следи, оставени върху дрехите, при отварянето и претърсването на гардероба, както и на вратичката на помещението за тръбите и в банята. Тези действия на подс.М., след извършеното нападение, разкриват по още един косвен начин авторството на деянието, тъй като показват намеренията, които е имал въпросният извършител. Елиминирайки майката, същият е продължил да издирва в апартамента и нейната дъщеря, която за късмет не е била там. По този именно начин единствено могат да се тълкуват действията на извършителя по навлизане във вътрешността на апартамента и претърсване, тъй като на практика няма отнемане на вещи.

Другите доказателства, уличаващи подс.М. в извършеното убийство, са свързани с оттеглянето му от местопроизшествието. Това обстоятелство е категорично и несъмнено установено. На инкриминираната дата, 01.04.2015 година, около 18.30 часа, същият бил видян да излиза от входа на блока със съмнително поведение. Очевидец на излизането му от входа е станал св.Л., който в този момент се прибирал от разходка със своето куче. Подс.М. буквално излязъл пред него от входа, като в този момент пъхнал, скрил, с дясната си ръка, нещо под дрехите.

Връзката между нападнатата в апартамента жена и подс.М. обаче не се прави единствено и само на база съвпадението във времето между неговото виждане и откриването на Т.П., въпреки че същото е неоспоримо. Св.Л. веднага след разминаването му с подс.М. и влизането му във входа на блока, се качил на асансьора и се придвижил до 6 етаж, където намерил окървавената и умираща негова съседка. Не това обаче е решаващото, от особено значение за изграждането на тази взаимовръзка и обусловеност са други два съществени факта. Първият е свързан с възприятията на друг един съсед, различен от св.Л., а именно св.Ф.Т., живуща два етажа над убитата, на 8 етаж, която в същия този интервал от време, около 18.30 часа, стоейки в своето жилище, е чула и възприела силен вик и тропане, като от боричкане. Тези шумове напълно кореспондират както с времето и мястото на нападението, така и с механизма на убийството, при който било напълно допустимо да се чуят силен вик и тропане. Вторият особено съществен факт е свързан с обстоятелството, че при нейното откриване Т.П. все още е била жива. Същата не е била контактна, но е дишала тежко и е хъркала, давейки се в собствената й кръв. Това показва несъмнено, че травмите са били причинени непосредствено преди откриването й, тъй като с подобни тежки наранявания /буквално разбит и смазан от удари череп/ и остра кръвозагуба практически е било невъзможно отложеното във времето оцеляване. Тоест, смъртният изход е бил въпрос на минути, поради и което спешната медицинска помощ е била оказана в условията на настъпила вече кома.

Тези три групи от факти, установени по едно и също време и място, в интервала около 18.30 часа, във входа на убитата, съвпадащи изцяло с механизма на причиняване на смъртта, профила на убиеца и присъствието на подс.М., създават несъмнени и категорични предпоставки да се приеме, че именно той е извършителят на деянието.

Косвените улики срещу подс.М. не свършват до тук. Както вече беше обсъдено, същият е бил не само видян, но и категорично разпознат от св.Л., който е запомнил освен дрехите, с които е бил облечен и другите детайли от неговото присъствие. Първо, е забелязал пъхането, скриването, с дясната ръка на нещо под дрехите в областта на лявата му ръка и второ, му е направило впечатление, че се отдалечава със забързана походка. Св.Л. е съхранил спомени и за посоката на оттегляне на подс.М., която напълно съвпада с последващото му заснемане от охранителните камери на пицария „Пици фрици“, намираща в съседния блок № 510. На тези именно охранителни камери, подс.М. е фиксиран, като е уловено отново както забързаното му придвижване и облекло, така също и придържания с лявата ръка под дрехите предмет, послужил за убийството на Т.П.. Нещо повече, камерите са заснели ухилената и щастлива физиономия на подс.М., който очевидно е бил доволен от резултата, който е постигнал минути по-рано.

Следващото сериозно косвено доказателство касае укриването и унищожаването на дрехите и обувките, с които е бил облечен и обут по време на извършване на нападението. Това, което е безспорно установено е, че при задържането на лицето и претърсването на неговото жилище, не са намерени носените от него дрехи и обувки. На инкриминираната дата, при неговото оттегляне от местопроизшествието, подс.М. е бил облечен с тъмен елек /тип грейка без ръкави/, блуза с качулка, тъмен панталон със странични джобове и спортни обувки със светли подметки.

При освидетелстването му, непосредствено след задържането, същият е бил облечен с тъмно синьо зимно яке, сива блуза с дълъг ръкав и яка с четири копчета, зелена тениска, два светло кафяви панталона, обути един върху друг, черни маратонки с черни подметки, без чорапи. От апартамента му пък са били намерени и иззети черно-зелено яке и синьо горнище на дъждобран.

С други думи намерените и иззети дрехи и обувки са съвсем различни от тези, с които е бил в деня на убийството, което е показателно и което още веднъж затвърждава тезата, че именно подс.М. е извършил вмененото му убийство. Няма никаква друга причина или логика, която да може да се приложи, за да се обясни изчезването на тези дрехи и обувки и то броени часове, без дори да е изминало цяло денонощие, след деянието. И всичко това на фона на очевидната оскъдност в гардероба и дрехите на подс.М., който не разполагал с много други, дори никакви други дрехи или обувки, с изключение на намерените и иззети.

Поредното косвено уличаващо доказателство се обуславя от факта на неговото физическо укриване, след извършването на деянието. Същият цяла нощ не се прибрал в апартамента си, като отишъл и пренощувал в негов съсед, без по делото да се излага някаква основателна причина за това.

По възраженията на подсъдимия и защитника:

         На първо място следва да се отбележи, че в хода на разследването и при проведените на досъдебната фаза процесуално-следствени действия, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до съществено засягане правата на страните, в това число на подс.М. и неговия защитник. В хода на производството са били извършени с необходимата прецизност и законосъобразност съответните неотложни и последващи действия по разследването.

Не може да се сподели виждането на защитата за допуснати нарушения при огледа на местопроизшествието, имайки предвид точното местоположение на тялото на пострадалата и заобикалящата я фактическа обстановка. Известно е, че пострадалата Т.П. е била намерена да лежи в коридора на апартамента й, зад входната врата, в изключително тежко състояние – без съзнание, единствено дишайки тежко и затруднено. Това естествено е наложило незабавното й транспортиране в болница от пристигналия на място медицински екип, което несъмнено е нарушило в известна степен заварената на място обстановка и е попречило огледа да се извърши при запазена напълно фактическа обстановка. Тези действия обаче не са довели нито до опорочаване на последващия оглед на местопроизшествието, нито до приобщените чрез него следи и веществени доказателства, а още по-малко до неизясняване на съществени за предмета на делото обстоятелства.

Известно е, че при проведените в хода на разследването действия в апартамента на нападението, не са открити каквито и да е било преки или косвени следи, оставени от подс.М., които евентуално да се оспорват, поради и което на още по-голямо основание следва да се приеме липсата на допуснати нарушения в тази насока.

По отношение на местоположението на тялото на П., дрехите с които е била облечена, намиращите се около нея и в апартамента вещи, могат да се приемат съответните гласни доказателства, които са достатъчно информативни, подробни, описателни и еднопосочни и които се подкрепят от наличните по делото писмени и веществени доказателства.

Необосновани се явяват възраженията на защитата и досежно облеклото на пострадалата П., тъй като на практика от тях не са извлечени никакви обвинителни доказателства. Нещо повече, както правилно посочи държавното обвинение, наличието на подобни биологични или други следи от подс.М. в апартамента на св.К. на практика не биха могли да имат някаква особена тежест и значение досежно авторството на престъплението, тъй като същият реално е посещавал и преди този дом и е пребивавал там, поради и което не биха имали някакво съществено значение сами по себе си.

Напълно обясними и логични се явяват намерените от св.К. и нейния приятел – св.Н., биологични и други следи в апартамента на нападението, тъй като първата реално е живеела там, а вторият е ходил често на гости. Тоест, от тези констатации, не могат да се направят каквито и да е било изводи в тяхна вреда или в подкрепа на защитната теза.

По отношение на констатираните впоследствие във вътрешността на коридора на апартамента и на стълбищната площадка зацапвания от кръв, коментирани и анализирани от защитата, следва да бъде отбелязано, че същите са реализирани при вдигането и транспортирането на тялото на П., като не са били налични при първоначалното състояние на местопроизшествието. В тази насока се кредитират показанията на св.К., която е категорична относно това обстоятелство, че петната от кръв във вътрешността на коридора и на стълбищната площадка ги е нямало преди пристигането на медицинския екип. В подкрепа на тези сведения са и показанията на св.Р. и св.Л., които също така не са забелязали кръв по стълбищната площадка. Напълно логично звучат тези показания и се подкрепят от механизма на причиняване на уврежданията и начина на изнасяне на тялото от апартамента. Пострадалата П. е нападната и удряна там, където е била намерена и където е най-голямото количество кръв, по стената и пода. Същата не е имала възможност за придвижване или борба, паднала е мигновено и е останала там до намирането й. Следите от кръв по дължина на коридора и на стълбищната площадка са оставени впоследствие, при нейното преместване, в каквато насока са депозираните гласни доказателства. Това е един от доводите на съда, поради който се приема, че кръвта първоначално не е била така обширно разпръсната, а е била концентрирана около тялото и главата на пострадалата.

Влизането на св.К., а и на св.Н. в апартамента, не е довело до възпрепятстване разкриването на обективната истина или до опорочаване на обвинителните доказателства, тъй като първо същите не се базират на намерени в жилището предмети или следи, оставени от подс.М. и второ, поради обстоятелството, че същите единствено и само са влезли и огледали, без реално да са пипали или премествали каквото и да е било.

Липсата на кръв или други биологични следи по тялото, дрехите и обувките на подс.М. се обясняват първо с тяхното прикриване и заличаване. Ясно беше установено, че дрехите и обувките на подс.М. от деня на инцидента не са налични. Тоест, същият очевидно се е освободил от тях, прикривайки по този начин своята съпричастност и елиминирайки частично възможността да бъде свързан с извършеното нападение. От друга страна, дрехите и обувките, които са намерени, не са били носени при извършването на деянието. По този начин се обяснява липсата на следи по дрехите и обувките на подс.М..

Начинът на причиняване на смъртта, механизмът на нанасяне на ударите и средството на престъплението /използваната вещ, имаща контурите на чук с дръжка/ показват, че травмите не са нанесени с ръце или крака, за да могат да останат по тях евентуално някакви видими следи, които да бъдат установени при извършеното впоследствие освидетелстване на подс.М..

С характера и механизма на травмите се обяснява и липсата на каквито и да е било биологични следи по ръцете и в частност ноктите на пострадалата П., тъй като същата на практика не е имала възможност да се съпротивлява, а още по-малко да влезе в контакт с тялото на дееца. Нещо повече, в случая не е изключено, освен въпросната вещ /средството на престъплението/, деецът да е бил и с ръкавици, като допълнителна гаранция, че няма да остави следи от себе си, тъй като свидетелските показания на К. са именно в насока, че преди инцидента е виждала подс.М. да дебне пред вратата с черни ръкавици. С това би могло да се обясни липсата на каквито и да е било дактилоскопни или други биологични следи от подс.М. в апартамента, включително и от дръжките на отваряния гардероб.

Неоснователни са възраженията на защитата за липсата на чантата на пострадалата П., тъй като същата е била налична, в каквато насока са показанията на св.К. и св.Н.. Нещо повече, от апартамента не са били констатирани каквито и да е било липси, както и следи от разхвърляне, типични при деянията, имащи користна цел.

Неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото са направените възражения и досежно облеклото на пострадалата П., тъй като същите обективно и прецизно са били иззети, описани и изследвани. По тях не са намерени следи от подс.М., както беше споменато, поради и което няма основание за търсене или опровергаване на евентуални процесуални нарушения в тази насока.

Напълно неоснователни и неаргументирани са и възраженията на защитата за причинени увреждания с намерения на мястото черен чадър. Това е така първо поради морфологията на уврежданията и на следващо място поради невъзможността за причиняване на подобни тежки травми с чадър. От тук напълно неоснователна се явява и защитната теза за намиращ се при влизането на П. човек вътре в апартамента. В тази насока са и обективните данни, а именно липсата на следи от насилствено влизане в жилището или по друг някакъв специален начин. Очевидно е било, че жилището е отключено с ключовете на пострадалата П., които се намирали до нея.

Лишено от процесуално значение е и обстоятелството на залепената след деянието във входа снимка на подс.М., която съдът намира, че не се е отразила по никакъв начин на обективността и достоверността на събраните доказателства. Същата несъмнено е имала за цел да предупреди живущите в блока за опасността от съответното лице, в което няма нищо неестествено или провокативно. Така или иначе разпитаните по делото лица са имали изградено мнение и становище за подс.М. много преди това, като и възприятията им обхващат период, предхождащ тази снимка.

Неоснователни са възраженията за липса на установеност на произхода на намерената в коридора и вътрешността на апартамента червеникава течност. Същата е изяснена и несъмнено представлява кръв от пострадалата П.. Съдът намира, че е било в преценката на водещите разследването колко проби и от къде да бъдат иззети. Така или иначе на местопроизшествието липсват следи от подс.М., което би могло да бъде само и единствено в негов интерес, но не и във вреда, за да се обуславят някакви процесуални нарушения в тази насока.

Неоснователни са и възраженията за недоказаност начина, по който подс.М. бил влязъл във входа. Първо съдът счита, че това е ирелевантно за предмета на делото. Второ, ясно е, че във входа живеят множество лица и при влизането на някое от тях, е напълно възможно да се промъкне и някой друг след тях, въпреки заключването, както между другото се е случвало и преди това и то с подс.М., в каквато насока са депозираните показания. На трето място, подс.М. нееднократно е бил виждан и то вътре във входа, което показва, че същият е имал начин да се промъква и озовава там. И четвърто, присъствието му във входа е било несъмнено установено и то към часа на нападението, 18.30 часа, от свидетеля-очевидец Л., който се е разминал с него на входа, при неговото излизане, което автоматично предпоставя, че е бил вътре и е влязъл по някакъв начин.

Противоречията между показанията на св.Н. и св.К. съдът намира за несъществени, в това число и досежно влизането на св.Н. в апартамента след пристигането им на инцидента, тъй като това е без съществено значение за предмета на делото. Биологичните следи вътре в жилището от св.Н. съдът вече обясни с неоспореното му присъствие преди това. Колкото до влизането му в деня на нападението, съдът отдава вяра на показанията на св.К., че и двамата са влезли, още повече, че същият нямаше ясни спомени за това обстоятелство. Така или иначе съдът изключва генерално версията за съпричастност от страна на св.К. или св.Н. към смъртта на Т.П., поради отсъствието на каквито и да е било доказателства в тази насока. Същите дори не са били на местопроизшествието към момента на извършване на престъплението, за разлика от подс.М., който бързо и незабелязано се е опитал да се измъкне от входа на блока, но за негова жалост е бил забелязан и разпознат.

Неоснователни са възраженията на защитата и за оказано насилие над подс.М. в досъдебната фаза, поради обстоятелството, че същият в нито един момент от производството не е депозирал обяснения, с които пряко или косвено да е признал съпричастност към причинената смърт. Нещо повече, от самото му задържане до произнасянето на присъдата, подс.М. твърдеше, че е невинен и не е извършил вмененото му престъпление.

Абсолютно неоснователни и неаргументирани са възраженията на защитата и за датата на видео записите от охранителните камери. Вещите лица по един категоричен и научно обоснован начин доказаха, че се касае именно до датата 01 Април 2015 година, което кореспондира както с датата на записване на файловете, така и със срока на съхранение на самите записи. Обозначението 04.01.2015 година беше обяснено с различния тип настройка, която би могла да се приложи на записващото устройство, означаваща /месец, ден, година/ или /ден, месец, година/. Отделно от това като аргумент беше използвана и естествената осветеност на записите, имайки предвид часа на тяхното заснемане, 18.30 часа, която съответства именно на пролетния сезон, а не зимен такъв, предвид спорните дати: 1 Април 2015 година и 4 Януари 2015 година. Отделно от всички тези мотиви, съдът взе впредвид и наличните по делото гласни и писмени доказателства, които насочват на извода, че правилната дата на записите е именно 01 Април 2015 година, инкриминираната дата. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не е налице разминаване или противоречие между приетите експертни заключения, а единствено допълване.

Няма съмнения и противоречия и в експертизите досежно самоличността на подс.М. на заснетите от охранителните камери кадри. Всички експертизи са единодушни, че се касае до лице сходно с подс.М., а последната, разполагайки с най-прецизни сравнителни образци, дава категоричност относно неговата самоличност. Тоест, в случая е налице по-скоро надграждане на експертизата, отколкото противоречие или несъответствие. Така, че и в тази насока аргументите на защитата са неоснователни.

Неоснователни са възраженията на защитата и за неподкрепеност на показанията на св.Л. относно облеклото на подс.М. със записите от охранителните камери. Очевидно е, че основната, връхната, дреха, която е била тип елек, без ръкави, и останалите тъмни дрехи са били фиксирани и от охранителните камери, като в случая не можем да говорим за светли или коренно различни и несъпоставими такива.

Неоснователни се явяват всички възражения и досежно приобщените по делото веществени доказателства. По отношение на записите от охранителните камери има наличен протокол за доброволно предаване, който също е правно регламентиран. За вещите от апартамента на подс.М., съответния протокол за претърсване и изземване, с налично от съда одобрение. По отношение на освидетелстването пък е било дадено доброволно съгласие, поради и което не е била необходима санкция от съда. В този смисъл спазени са били основните принципи и норми за тяхната законосъобразност.

Няма спор и досежно часа на деянието, а именно около 18.30 часа. Като всички свидетели са обединени от този интервал от време. Необходимо е да бъде посочено, че в случая не става дума за точен час, 18.30 часа, а за период от време около 18.30 часа, което допуска варирането в минути около посочения час. В този смисъл несъществените разминавания във възприятията около така посочения час на разпитаните свидетели не са решаващи и не могат да доведат до тяхното игнориране или невъзприемане. Нещо повече, в случая имаме фиксирано точно време на преминаване от подс.М. и от охранителните камери, които сочат именно часа 18.30, а преминаването му е било броени минути след извършване на деянието, тъй като заведението е в непосредствена близост до блока на убитата. В този смисъл следва да се приеме за меродавен и точен посочения период от време около 18.30 часа, като съществуващите разминавания следва да се отдадат на различните възприятия на свидетелите за времето на събитието. За точния час на записите следва да се има предвид и заявеното от свидетелите С. и П., а така също и обективирано в протокола за доброволно предаване на записите, относно установените 16 минути разлика между таймера на записите и действителното време.

Лишени от доказателствена основа са твърденията на защитника за липса на следене и дебнене от страна на подс.М.. В обратната насока са дори обясненията на подс.М.. Това обстоятелство според съда е категорично установено и то с една относителна голяма давност във времето. Както стана ясно от показанията на св.К., а и на св.Н., подс.М. още от самото начало е причаквал и следял същата. Опровергано се явява становището, че срещите между двамата били случайни, тъй като, ако това беше вярно, същите следваше да приключат със самото им виждане и поздравяване, без да се превръщат в насилствено изпращане на св.К. до квартала и дома й, както редовно е правил подс.М. и то въпреки нежеланието на св.К.. Това обстоятелство така или иначе е било в далечното минало и не е съвсем относимо към предмета на делото, с изключение на това, че разкрива определен подход, поведение, на подс.М. във времето спрямо св.К., който се е повтарял системно и който очевидно се е задълбочил и е придобил по-висока обществена опасност, имайки предвид отправените закани и нанесен побой.

Не това обаче е същественото в случая, по-важното е, че с течение на времето това негово поведение е придобило стряскащи и плашещи св.К. измерения. Подс.М., в последните месеци преди убийството, е бил виждан да стои постоянно пред блока и във входа, а така също и пред апартамента на св.К. на 6 етаж, дебнейки и следейки последната. Това негово поведение е засвидетелствано пред множество живущи там, не само пред св.К.. Постоянното му почти присъствие правело впечатление на всички и хората се чудели какво точно прави там. Стигнало се до разбиване на входната врата на блока, до омазване на вратата на апартамента с лайна, за което дори подс.М. не отрича. Като цяло поведението му било вманиачено и показвало твърда решителност за постигане на набелязаната цел.

Неоснователни и неподкрепени от доказателствената маса са и аргументите на защитата за липса на мотив от страна на подс.М. за извършване на конкретното убийство. Тук е може би мястото да се посочи и подчертае, че подс.М. е имал съвсем реален и трайно установен мотив за пребиването и убиването на св.К., а и на нейната майка. С това именно може да се обясни дълготрайното му и системно дебнене и следене на жилището. Същият вярвал, че двете са вещици, които правят магии и които омагьосват хората, както и него самия, в каквато насока са неговите обяснения, дадени пред съда.

Действително, първоначалната реакция е била насочена спрямо Р., но постепенно мисълта му за увреждане обхванала и нейната майка. Подс.М. считал, че трябва да развали направената му магия, било то чрез врачки или по друг начин, като убие Р. или нейната майка. С тази именно цел би могла да се обясни и носената от него вещ в торбичка, имаща контурите на чук с дръжка.

В тази насока са и отправяните закани за убийство, видно от показанията на св.К. и св.Н.. Мисълта за смъртта присъства неизменно в съзнанието на подс.М. и е обективирана дори и в написаната от него бележка, като евентуални виновници са посочени Р. и приятеля й А.. Очевидно е било, че именно най-близките хора до св.К. – нейния приятел и нейната майка, също така са били в полезрението на подс.М. и редом с нея са били смятани за врагове, застрашаващи здравето и живота му. Ето защо следва да се приеме, че негативизма и агресията на подс.М., макар и не изразени и афиширани явно, са обхващали освен Р., така също и нейната майка и нейния приятел.

Несъстоятелна е и версията на защитата за това, че е възможно подс.М. по един или друг начин да е влязъл във входа, да се е скрил, след което да е отишъл до вратата на апартамента и да е видял лежащата жена, след което да е избягал, без обаче да е автор на нападението. Тази теза освен крайно нелогична и житейски неиздържана, не е подкрепена от каквито и да е било други доказателства, които да насочват към някой друг извършител на деянието извън подс.М..

Не кореспондира по никакъв начин и с последващите действия, реализирани от подс.М. – придържането и прикриването на нещо с лявата ръка под дрехите /средството на престъплението/, освобождаването от дрехите и обувките, с които е бил в деня на инцидента, укриването през цялата вечер след деянието у негов приятел и съсед.

Показателно в случая е и обстоятелството, че в апартамента на нападението не е намерена подобна вещ, описана от вещите лица и отговаряща на морфологията на травмите на пострадалата, поради и което е несъмнено, че същата е била отнесена от извършителя на деянието. Това е и още едно обстоятелство, което в случая издава подс.М. и го уличава в извършването на деянието. И същото съвсем не се установява единствено от записите на охранителните камери, но така също и от показанията на свидетеля-очевидец на оттеглянето на подс.М. от входа, пред когото последният буквално е пъхнал нещо с дясната си ръка под дрехите в областта на лявата си ръка. Тази теза за носена вещ и то с формата на чук с дръжка се излага и от повечето свидетели, които са виждали пряко и непосредствено подс.М. в месеците и дните преди убийството. Тоест, извода за въпросната вещ и то с контури на чук с дръжка от една страна произтича от самия механизъм и морфологията на травмите, които безспорно са причинени от твърд тъп предмет с ограничена повърхност и поне два ръба, какъвто би могъл да бъде и въпросната вещ с контури на чук с дръжка и на следващо място от множеството свидетели-очевидци на тази вещ, която въпреки че през цялото време е била пъхната в плик или найлонова чантичка, е имала ясно очертани контури и то именно на чук с дръжка. Ето защо този извод за използвана при убийството вещ с форма на чук с дръжка следва да се приеме за несъмнено доказан и установен, както и факта на оттеглянето на убиеца с въпросната вещ.

Неоснователно е и основното възражение на защитата за невменяемост на подс.М., поради наличието на психично заболяване. Вещите лица, с изключение на д-р С., са категорични, че при подс.М. е налице основно личностово разстройство, което не би могло да го лиши от възможност да разбира и осъзнава характера на извършеното и да контролира постъпките си. В този смисъл същият се явява годен наказателноправен субект, имащ всички необходими законови предпоставки за търсене на отговорност.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът прие, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и 4 вр. л.115 НК, за което е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт в съда.

От обективна страна за това, че на 01.04.2015 година около 18.30 часа в гр.София, ж.к.“******, умишлено умъртвил Т.И.П. c ЕГН: **********, като й нанесъл множество удари в областта на главата и тялото, с което й причинил: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани с характерни морфологични белези, пръснати и наслагващи се по централната и лявата половина на главата и лявата ушна мида; подлежащо счупване на черепния покрив, на места със стъпаловидни морфологични елементи; побитости по външна костна пластинка в теменната област на черепа; контузия на мозъчния паренхим; многофрагментарно счупване на черепната основа; счупване на долна челюст централно и вляво; счупване на лява лакътна и лъчева кост; кръвонасядания около двете орбитални области, по долната повърхност на брадичката, по лява и дясна предмишница и по лявата длан, като причината за смъртта на Т.И.П. е несъвместимата с живота тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния паренхим и проникнали костни фрагменти в дълбочина, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.

Предвид липсата на изменение на обвинението и въпреки приетото от съда досежно средството на извършване на деянието, а именно вещ, имаща контурите и формата на чук с дръжка, съдът осъжда дееца съобразно повдигнатото му обвинение, включително относно неговия механизъм.

Убийството е най-тежкото престъпление против личността, защото засяга най-ценното благо на човека – неговия живот.

Изпълнителното деяние на убийството се изразява в умъртвяване на друго лице, тоест във въздействие върху човешкия организъм до степен да се причини биологична смърт, спиране дейността на главния мозък.

В конкретния случай подс.М. несъмнено е въздействал по такъв начин спрямо Т.П., че да причини нейната смърт, удряйки я многократно и силно с твърд тъп предмет в областта на главата.

Налице са също така и квалифицираните състави на убийството по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и 4 НК, а именно: причиняване на смърт по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

По време на упражненото физическо насилие спрямо жертвата подсъдимият й е причинил множество – най-малко 8 на брой наранявания само в областта на главата, като броя им на практика е значително по-голям, имайки предвид обстоятелството, че част от ударите са били наслагващи се, тоест, нанесени в една и съща област на черепа, без възможност за конкретизация. Отделно следва да бъдат взети впредвид и нараняванията, които са били причинени по тялото, ръцете, челюстта на пострадалата, в опита й за самоотбрана. Убитата Т.П. е била жестоко налагана и то със значителна сила от подсъдимия в продължение на определен период от време, през който същата се е отбранявала, изпитвайки изключително силни болки при буквалното разбиване на черепа й, била е в съзнание и е възприемала тежкото си състояние, усещала е изтичането на кръвта си от раните, осъзнавала е неописуемите болки и ужаса от настъпването на скорошната неизбежна смърт, но не е могла да си помогне и да отблъсне нападението на подсъдимия. Тези несъмнени констатации за състоянието на пострадалата по време на упражненото спрямо нея насилие, за получените от нея наранявания, техния характер и последователност на причиняване мотивират настоящия съд да характеризира деянието на подсъдимия като убийство, извършено по особено мъчителен начин за убитата начин. В тази насока са и експертните заключения, които установяват реалните предсмъртни болки и страдания на жертвата.

Въз основа на безпротиворечивите по делото доказателства и в пълно съответствие с материалната норма на закона, съдът счита, че подсъдимият е извършил убийството и с особена жестокост. Това качеството на извършителя се разкрива несъмнено от неговите обективни действия и безмилостното му отношение към жертвата. Подсъдимият нанесъл множество силни удари – над 8, с вещ, наподобяваща чук с дръжка, предимно в областта на главата, размазвайки на практика черепа и причинявайки множество други наранявания по лицето, със счупване на челюстта, тялото и ръцете, по които също имало фрактури, разкриващи особената жестокост и мъст, с която били нанасяни ударите. Подсъдимият удрял пострадалата, възрастна и трудно подвижна жена, с голямо настървение и неописуема ярост, като продължил да прави това въпреки прекратената съпротива, охканията и стенанията на жертвата, които разкривали изпитването на ужасни болки и нечовешки страдания, въпреки потеклата кръв от нараняванията. 

От субективна страна подс.М. е действал с пряк умисъл. Същият добре е осъзнавал, че нанасяйки множество силни удари с вещ, подобна на чук в главата на жената, е възможно да й причини смърт, като именно такава е била преследваната от него цел. Същият добре е разбирал свойството и значението на извършеното от него, а именно, че осъществява действия, увреждащи живота на жената, предвиждал е последиците, които са можели да настъпят от тези действия, а именно смъртта на жената, като същевременно е искал и преследвал този престъпен резултат – умъртвяването на жената Т.П., който и реално бил постигнат. От изготвените експертни заключения също може да се изведе извод за субективната страна на деянието, а именно, че подс.М. е бил в състояние да осъзнава извършеното и да контролира действията си. Тоест, не може да става и дума за невменяемо поведение по смисъла на закона.

По вида и размера на наказанието:

При тези факти и доказателства, имайки предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че справедливото и съответстващо на личността на подс.М. наказание е наказанието „лишаване от свобода“. Съдът счита, че с оглед личността на дееца, факта, че не е осъждан, младата му възраст и особеното психическо състояние, което на практика го е подбудило към извършване на престъплението, наказанията доживотния затвор без замяна и доживотния затвор биха се явили неоправдано строги и несправедливи.

Съдът дължи определяне на наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, вземайки предвид обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

За настоящото престъпление санкцията предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Отегчаващи отговорността обстоятелства в случая са: негативните характеристични данни за лицето, същият не учи и не е трудово ангажиран, бездейства за продължителен период от време, проявява агресия, като за един значителен период от време е злоупотребявал с наркотични вещества, отделно от това са налице данни за реализиран спрямо дъщерята на убитата системен физически и психически тормоз, със следене и грубо нарушаване на личната й неприкосновеност, както и с отправянето на закани с убийство, което обстоятелство допълнително завишава обществената опасност на дееца; наличието на два квалифициращи признака – смърт, причинена по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост; проявена престъпна упоритост, имайки предвид месеците наред, през които подс.М. е стоял около блока, във входа и пред апартамента на почерненото семейство, с цел да им навреди, което присъствие е създавало за един продължителен период от време страх и силно притеснение у св.К. и нейната майка – убитата Т.П..

Смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало; особеното психическо състояние и установено личностово разстройство, съчетано с магическо мислене и вярата, че е омагьосан, което в една значителна степен го е мотивирало и подбудило към извършване на престъплението.

Имайки предвид гореизложеното, целите на наказанието предвидени в чл.36 ал.1 НК, а така също и обществената опасност на деянието и дееца, съдът намира, че на подс.М. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години. Съдът счита, че това наказание би било справедливо и би съдействало в максимална степен за поправянето и превъзпитанието на дееца, както и за отнемането на възможността да върши нови престъпления за един сравнително дълъг период от време. Ще бъде постигната и генералната цел, като се покаже на останалите членове на обществото, че подобно деяние се наказва с необходимата строгост. Съдът намира, че налагането на по-леко наказание от една страна няма да бъде справедливо, а от друга няма да съответства на личната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС съдът определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, тъй като последното се явява умишлено и над пет години.

По отношение на предявения срещу подс.М. граждански иск, съдът намира, че до сумата от 200 000 лева същият е основателен и доказан, както и по отношение на претендираните законни лихви от датата на престъплението. Установиха се всички елементи на деликта – деяние, престъпен резултат - причинена смърт, причинно-следствена връзка и вина. Доказаха се и претърпените за гражданската ищца от смъртта на майка й неимуществени вреди – болки и страдания, които продължават и до настоящия момент. Същата е силно уплашена от убийството на майка й, постоянно е в стрес и напрежение. Продължава да страда и скърби по загубата на най-близкия й човек в живота. Съдът оценява по справедливост размера на обезщетението, като счита, че сумата от 200 000 лева би репарирала претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди. За размера над тази сума съдът счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

С оглед осъждането на подс.М. и на основание чл.189 ал.3 НПК съдът счита, че в негова тежест следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително от частния обвинител и граждански ищец, поради и което същият беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на МВР сумата от 7 538.86 лева, в полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 8 093.55 лева и в полза на ЧО и ГИ Р.К. сумата от 6 250 лева. По отношение на претендираните допълнително разноски в размер на 3 000 лева, съдът намира, че същите не се дължат, тъй като не са били реализирани на практика. Към датата на произнасяне на присъдата, договорът за правна защита и съдействие, намиращ се на л.37 от първата част на съдебното заседание, е бил без уговорено и платено възнаграждение, като едва впоследствие, след произнесената присъда, е бил дописан, което личи и от самата бланка на договора, където целия текст на документа е под индиго и само частта за уговорено и платено възнаграждение, е изписана с химикал, което е в потвърждение на казаното по-горе.

По изложените съображения съдът, при мнозинство на състава, постанови своята присъда.

Двама от членовете на съдебния състав, съдебен заседател И.И. и съдебен заседател Ю.С., подписаха осъдителната присъда с особени мнения и становища за оправдаване на подс.М., които са депозирани писмено към настоящата присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕН-СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                          2.                         3.

                                                        /особено мнение/          /особено мнение/