ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 31.05.2019 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на тридесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр.
дело № 968 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът
след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск
намира за установено следното:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – гр. София, представител Райна
Тодорова срещу П.М.Н. ***,
с посочено правно основание чл. 422 от ГПК.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответника Н. не е връчено копие от ИМ и
доказателствата. По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на същата е назначен особен
представител. Представен е писмен отговор в законовия срок от особения
представител адв. Р.Г. от ЛАК, с който се оспорва
исковата претенция.
На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проект
за доклад по делото:
Обстоятелства, от които
произхождат претендираните права и възражения:
Твърди се, че на 16.10.2007
г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД/, в качеството на кредитор и П.Н. – кредитополучател, бил
подписан Договор за потребителски кредит № FL307712/16.10.2007 г.
По силата на този договор на ответника бил
предоставен потребителски кредит в размер на 7 000 лева. Кредитът е отпуснат за
текущи нужди.
За усвоения кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати на
банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски
кредити за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на
6,20 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за
потребителски кредити е в размер на 8,25 процента.
С процесния
договор е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви е 18.03.2016 г., като кредитополучателят се е задължил да
погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
посочени като брой и размер в погасителния план, включващи лихва и главница.
Твърди
се, че след усвояване на кредита, ответницата не е изпълнила задължението си за
плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което
е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе договор за кредит в размер
на 6489,17 лева, от които: 4180,04 лева - дължима главница и 2309,13 лева -
договорна лихва.
На
18.01.2016 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД, задължението на П.Н. било цедирано.
В изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на 16.04.2018 г. на посочения в
договора за кредит адрес на ответницата било изпратено писмено съобщение, с
което й е съобщено за извършената цесия.
Със
същата пратка на Н. е изпратено и писмено известие, с което й е предоставен
15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по
горепосочения договор за кредит.
Видно
от приложено към настоящата искова молба известие за доставяне на пощенски
оператор „МиБМ Експрес" ООД с № 7100015275967 е,
че изпратените писма са получени на 23.04.2018г. лично от П.М.Н..
Ищцовото дружество твърди, че в рамките на предоставения
срок за доброволно изпълнение, а и след това до настоящия момент, длъжникът не
е предприел действия по изпълнение на непогасените си парични задължения.
Срокът
за доброволно изпълнение е изтекъл на 08.05.2018 г.
В ТРС е подадено на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По повод на горното заявление е
образувано ч. г. д. 543/2018 г. по описа на PC Троян, по което е издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Предвид на изложеното за ищеца се е породил правния интерес от
предявяването на настоящия положителен установителен
иск.
Назначения особен представител оспорва предявения иск. Направени са доказателствени искания. Правна квалификация на претендираните права – чл. 422 от ГПК.
Разпределение
на доказателствената тежест – установителен иск за
съществуване на вземане, който има за цел да установи със сила на пресъдено нещо вземане, което е било предмет на заповедното
производство. Заповедта за изпълнение на парично вземане и решението по иска по
чл. 422 от ГПК съставляват две кумулативно дадени основания за издаването на изп. лист. Предметът на доказване по настоящия иск са правоотношения, възникнали от
неизпълнение на задължения по договор за кредит. Твърди се, че ответника е
неизправна страна по посочения договор, като е преустановил погасяване на уговорените месечни вноски по
получения кредит. Следва ищеца да докаже основанието и размера на претендираното вземане.
Предвид изложеното съдът счита, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и
от настоящето определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 968/2018 г. по
описа на ТРС за открито съдебно заседание на 26.06.2019 г. от 10.00 часа, за
която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от
настоящето определение и доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Да се изиска ч. гр. дело № 543/2018 г.
на ТРС.
Допуска за сметка на бюджета на съда, съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице Николина Русева, която да отговори на поставените
въпроси в отговора на исковата молба, единствено по т. 2. /пороци в процесния договор и противоречията му със закона са въпроси
от правно естество, които се разглеждат от съда/
Определението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: