№ 14910
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110138448
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 277,70 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на л. а. „Рено
Меган“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 04.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното плащане /съгласно
допусната в о. с. з. на 15.12.2022 г. поправка в обстоятелствената част на доклада по делото,
обективиран в определението от 19.10.2022 г., в частта, с която е отразен размерът на
исковата претенция/.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ – на 04.01.2022 г., в гр. Стара Загора, на кръговото
кръстовище на ...“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него л. а. „Рено Меган“, с рег. № .... Поддържа, че
ответникът З... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на другия участвал в него автобус с рег. № ..., собственост на „..... Сочи, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – Нанчо Нанов, който поради неспазване на
достатъчна дистанция, засича и се удря в движещия се успоредно на него л. а. „Рено Меган“,
с рег. № ... в предна дясна част, вследствие на което му причинява материални щети.
Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол
за ПТП от 04.01.2022 г., като във връзка с него е образувана щета № 470421222200249,
извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 1
596,10 лв., в който размер на 21.02.2022 г., в качеството си на застраховател по застраховка
„Каско Стандарт“, е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта
сервиз, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер
на 25 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования
срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Допълва, че
1
с регресна покана № 02309/12.04.2022 г., получена на 14.04.2022 г., ведно с материалите по
щетата в оригинал, ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 1 621,10 лв.,
като по щета № 470421222200249 ответникът е одобрил сумата от 1 343,40 лв., включваща
сторените ликвидационни разноски от 25 лв. и част от застрахователното обезщетение,
поради което същият е останал задължен за разликата от 277,70 лв., която претендира, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва описания в
протокола за ПТП и схемата към него механизъм на настъпване на процесното ПТП, тъй
като същият не отговаря на действителния такъв. Конкретно посочва, че уврежданията по
детайли външна дръжка на предна дясна врата и заден десен панел не са вследствие на
процесното ПТП от 04.01.2022 г., поради което и сторените разходи за ремонт на същите не
подлежат на обезщетяване. В тази връзка заявява, че в протокола за ПТП се съдържат
добавки с различен химикал, които са положени след подписването му от двамата водачи.
Оспорва претенцията и по размер, тъй като част от разходите за ремонта следва да бъдат
редуцирани. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и не
касаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото от 19.10.2022 г., срещу който те не са възразили. Нещо
повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени
доказателства – застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“ и общи условия
към нея, двустранен констативен протокол за ПТП от 04.01.2022 г. /представен включително
и в оригинал по делото/, материалите по щета № 470421222200249, платежно нареждане от
21.02.2022 г. за сумата от 1 596,10 лв., справка от регистъра на Гаранционния фонд, регресна
покана № 02309/12.04.2022 г. и др., както и извършеното от ответника извънсъдебно
плащане на част от регресното вземане до размера от 1 343,40 лв., включващо сторените
ликвидационни разноски от 25 лв. и част от застрахователното обезщетение, което по
същество представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото
основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
2
размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено
размера на вредите, причинени на застрахования при .... по застраховка „Каско Стандарт“ л.
а. „Рено Меган“, с рег. № ..., респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „Рено Меган“,
с рег. № ..., отразени в описа на застрахователя – ищец, се намират в причинна връзка с
процесното ПТП от 04.01.2022 г. Не до такъв извод обаче експертът е достигнал единствено
по отношение на дръжка предна дясна и панел заден десен, тъй като с оглед вида и
характера им същите не биха били в причинна връзка с него. Това свое становище вещото
лице е потвърдило и по време на изслушването си в открито съдебно заседание на
15.12.2022 г. включително и след запознаване с показанията на разпитания по делегация
пред РС – Стара Загора свидетел Г. Р., който с категоричност е заявил, че управляваният от
него автомобил е бил засегнат в предна дясна част, поради което няма основание да се
приеме, че вследствие на процесното ПТП от 04.01.2022 г. са били засегнати и детайли от
дясната му задна част. В случая, действително от показанията на свидетеля Р. не може да се
изведе извод, че след реализиране на първоначалното съприкосновение между двете
превозни средства, се е получило изместване на увредения автомобил по такъв начин, че да
се реализира и второ съприкосновение, вследствие на което да са били засегнати и детайли
от задната му дясна част, в какъвто смисъл са били изложените от процесуалния
представител на ищеца с молбата му от 12.12.2022 г. доводи. В същото време от страна ....
не са ангажирани други доказателства по делото в подкрепа на твърдението му, че такова
изместване на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ... действително е настъпило. Както се посочи по-
горе, от разпита на свидетеля Р. не се извличат такива фактически изводи, а изводът на съда
относно механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените от него вреди не
следва да почива на предположения. Нещо повече, индиция, че уврежданията по дръжка
предна дясна и панел заден десен не са вследствие на процесното ПТП от 04.01.2022 г. е и
фактът, че видно от представения в оригинал двустранен констативен протокол /л. 118 от
делото/ именно тези детайли са били отразени с химикална паста, която се различава по цвят
от цвета на вече положената такава в останалата част на документа, което поражда съмнение
дали именно тези вреди също са вследствие на него. С оглед на изложеното, съдът приема,
че същите не се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 04.01.2022 г., а това от
своя страна обуславя извод, че следва да бъде възприет посоченият от експерта размер от 1
275,71 лв., на колкото според него се равнява необходимата стойност за възстановяване на
щетите по л. а. „Рено Меган“, с рег. № ..., изчислена по средни пазарни цени към момента на
настъпване на процесното ПТП – 04.01.2022 г. Изчислената именно по този начин стойност
съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
3
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните
пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени,
но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент
от пазара на части, боя, материали и труд. В случая, съдът не би могъл да достигне до
категоричен извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 28.01.2021 г.
увреденият л. а. „Рено Меган“, с рег. № ... е бил в рамките на гаранционна поддръжка, респ.,
че отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз на марката в случай,
че това се твърди. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно
обстоятелствата, обуславящи гаранционната поддръжка на автомобила – години на
експлоатация или изминати километри, като с доклада по делото от 19.10.2022 г. съдът е
указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи размера на
действителните вреди, в т. ч. и основанието за отремонтиран на увредения автомобил в
официален сервиз в случай, че се твърди това, т. е. условията за гаранционната му
поддръжка, но въпреки това той не е предприел действия в тази насока. На основание чл.
411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че посочената от експерта сума от 15 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона, поради което
доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така общият размер на
дълга възлиза на 1 290,71 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът
е платил на ищеца сумата от 1 343,40 лв., с което отговорността му процесната щета следва
да се счита за изцяло ангажирана.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 277,70 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на л. а.
„Рено Меган“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 04.01.2022 г., е неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски в общ размер от 150 лв., от които:
50 лв. – депозит за САТЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представители и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу
З..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 277,70 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“
за вреди на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 04.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на З..., ЕИК
4
..., със седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5