Производството е
по реда на Глава XXVIII, чл. 375 и сл. от НПК.
Делото е преразпределено на настоящия съдия докладчик
съгласно Заповед № РД 13-22/12.04.2021 г., на председателя на РС-Дупница.
Образувано е по внесен обвинителен акт на РП-Кюстендил,
Т.О.-Дупница, срещу обвиняемия В.Е.С. –
**години, роден на *** ***, ***гражданство, ***, ***образование, ***, неосъждан, с ЕГН **********.
В хода на разпоредителното съдебно заседание по делото
съдът е приел, че същото поради характеристиките си и чистото съдебно минало на
обвиняемия подлежи на разглеждане по реда на Глава XXVIII, чл. 375 и сл. от НПК за освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, на обвиняемия В.С.. Обвинението е
за това, че на 04.11.2020 г., около 16:00 часа в гр. Дупница, обл. Кюстендил,
на кръстовището на ул. „***“ и „***“ е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (крещял
обиди по отношение на Д.С. Н.а, като я наричал „***“ и нанасял удари с ритници
по шофьорската врата на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. номер ********) – престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна. Пледира С. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, по реда
на чл. 78а, ал.1 от НК.
Обвиняемият по свое желание в съдебно заседание
възстановява на пострадалата произтеклите от деянието му несъставомерни
имуществени вреди. Признава частично вината си в дадените от него обяснения,
като отрича да е отправял цитираните в обвинителния акт спрямо нея обиди. Лично
и чрез зашитника си адв. Н. пледират за недоказаност на обвинението относно
отправените обиди. Твърди се, че деянието на С. не е съставомерно като
хулиганство от обективна и субективна страна. Сочи се провокация в поведението
на пострадалата. Алтернативно се излагат множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и се моли за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на минимално по размер наказание.
В последната си дума обвиняемият В.С. отправя искане за
налагане на административно наказание в предвидения от закона минимум.
След като
извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият В.Е.С. е на **години, роден на *** ***. Същият е ***гражданство,
***, ***образование, ***, неосъждан, с
ЕГН **********. Обвиняемият е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, по реда
на чл. 78а, ал.1 от НК по АНД 1427/2015 г., по описа на РС-Дупница. Глобата е
била заплатена от обвиняемия по банков път на 25.04.2016 г., поради което е
реабилитиран.
На 04.11.2020 г., около 16:00 часа пострадалата Д. Н.а
управлявала лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № КН4117ВР , в гр. Дупница по
ул. „Пиротска“, като се включила в
движението по ул. „Орлинска“ преди обвиняемия С., който управлявал МПС тип АТВ
по същата улица. По този начин свидетелката му отнела предимството, което
ядосало С. и той предприел изпреварване и изравнявайки се с автомобилът й
ударил същия с крак, като продължил движението си към кръстовището на ул. „***“
и ул. „***“, пред магазин „Лидъл“, където спрял на червен светофар. Зад него
спряла с автомобила си и пострадалата, която извадила телефонът си и заснела
регистрационния номер на АТВ-то, тъй като възнамерявала да подаде жалба.
Обвиняемият забелязал това слязъл и се отправил към автомобила на свидетелката,
която заключила вратите. С. започнал да дърпа дръжката на шофьорската врата на
автомобила и да крещи силно спрямо нея „Стига си ме снимала ***. Ти ли ще ме
снимаш?!“, като отправил и други обидни думи. Като не успял да отвори вратата
обвиняемия започнал да нанася удари с крак по шофьорската врата на автомобила.
Със св. Н.а пътувал и нейния едногодишен син, който бил изплашен от случващото.
Действията на обвиняемия били възприети от множество минувачи, сред които св. П.М.,
както и св. С.С.и нейния 6-годишен син, който също се изплашил, докато наблюдавали
случващото се от паркинга на магазин“Лидъл“. Случващото се било заснето от инсталирано
видеонаблюдение. След това на зелен светофар обвиняемия се качил отново на
АТВ-то си, продължил пътя си и отишъл в намиращия се наблизо офис на куриерска
фирма „Спиди“.
Веднага след като обвиняемият потеглил св. Н.а подала на
тел. 112 сигнал до РУ-Дупница за случилото се. Дежурният ОДЧ разпоредил на
свидетелите С.и Й. да установят извършителя. Те го открили и пред тях
обвиняемия разказал за случилото се между него и св. Н.а, като бил задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
В хода на ДП от вещото лице Янко Янков е била изготвена
техническа експертиза на видеозапис от камери разположени в близост до
кръстовището. От същата се установяват в кадри случилите се събития в тяхната
хронология на инкриминираните дата, час и място.
От изготвената в хода на ДП от вещото лице Т. оценителна
експертиза се установява, че материалните щети нанесени на автомобила на
пострадалата са в размер на 120,00 лева.
По
доказателствата:
Така изложеното от фактическа страна се установява безпротиворечиво
от всички събрани в хода на съдебното и на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 283 НПК гласни и писмени доказателства. Конкретно от
самопризнанията на обвиняемия се установява времето мястото и нанесените от
него удари по автомобила в района на кръстовището на магазин „Лидъл“. Отделно
от това тези обстоятелства, както и останалите факти, които обвиняемият отрича,
се разкриват и в показанията на свидетелите-очевидци: Н.а, С.и М.. В подкрепа
на изложеното от тях, макар и косвено свидетелстват и полицейските служители –
свидетелите С.и Й., които са установили, разговаряли и след това задържали по
реда на ЗМВР В.С.. Важна и относима информация се съдържа и в приложените
множество писмени доказателства като: протокол за оглед, справка за съдимост,
платежно нареждане от 25.04.2016 г., техническа експертиза на видеозапис и
оценителна експертиза, справка за характеристични данни, писма и отговори от
„Спиди“, справка собственост на МПС и др. Данните от горепосочените
доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради
което и не се налага по-подробното им детайлно обсъждане и съпоставяне. Същите
допринасят в съвкупност за изясняване в цялост и с категоричност на фактите и
обстоятелствата описващи действията на обвиняемия.
Внимание и по-детайлен анализ заслужават единствено
обясненията на обвиняемия, в които същият отрича изобщо да е отправял обидни
реплики спрямо пострадалата Н.а, като оспорва да я е нарекъл „***“. Съдът в тази насока отчита ясно и критично
двойствената правна природа на обясненията му като годно гласно доказателствено
средство и основно средство за защита в процеса. В тази им част неговите
показания противоречат изцяло на останалия доказателствен материал възприет в
съвкупност и по-конкретно на заявеното от свидетелите очевидци С.и М.. Свидетелката
С., която според съда е абсолютно незаинтересована от изхода на делото и е била
искрено възмутена от случилото се на процесната дата е изложила при разпита си
категорично, че е чула обвиняемия да крещи силно думите „Стига си ме снимала, *** ти
ли мене ще ме снимаш“, след което същият започнал да рита шофьорската врата
на автомобила управляван от пострадалата. Частично в подкрепа на казаното от тази
свидетелка и св. М. споделя, че чул удари погледнал и възприел ритане на
вратата на процесния джип от страна на водача на АТВ-то, който бил с каска,
който крещял силно през цялото време неотчетливо според свидетеля. Същият добросъвестно
споделя, че бил шокиран от голямата ярост проявена от обвиняемия. Доколкото
няма данни за каквато и да е заинтересованост на тези свидетели и доколкото
хронологията на инцидента изложена от тях съвпада в установеното от кадрите
заснети в анализираните от техническата експертиза видеозаписи, съдът ги приема
с доверие и не се доверява в тази част на заявеното в противна насока от
обвиняемия С.. Той описва в обясненията си себе си като едва ли не като
абсолютно вербално спокоен и уравновесен в ситуацията по повод отправените от
него въпроси към пострадалата защо го снима. Нещо повече твърди, че същата му
показала среден пръст през прозореца на вратата, което категорично не се
споменава в разказа на нито един от другите свидетели. Според съда по този
начин обвиняемият прави опит да изгради една недостоверна и непоследователна
защитна версия, която е и житейски нелогична с оглед останалите потвърдени от
него фактически действия по дърпане на вратата и неколкократно ритане на
автомобила. Според съда логично и нормално е когато един млад мъж е ядосан и
прибегне до описаните и безспорно установени включително от обясненията му
физически агресивни действия да изкрещи и репликите възприети лично и непосредствено от
св. С.и възприети като неотчетливи крясъци от страна на св. М..
От правна
страна:
При горната доказателствена съвкупност, съобразно
направения подробен анализ е безспорно, явно и несъмнено доказано, че на
инкриминираната дата и място, обвиняемият с поведението си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство, по смисъла
на чл. 325, ал. 1 НК, тъй като на инкриминираните време и място В.С. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно: на 04.11.2020 г., около 16:00 часа в гр.
Дупница, обл. Кюстендил, на кръстовището на ул. „***“ и „***“ е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото (крещял обиди по отношение на Д.С. Н.а, като я
наричал „***“ и нанасял удари с ритници по шофьорската врата на лек автомобил
„Тойота Рав 4“ с рег. номер ********).
Обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се осъществява с грубо незачитане на
установения в държавата правопорядък и демонстрация на явно неуважение към
обществото, личността и нейните охранявани права. В настоящия случай това е
проявеното явно и грубо неуважение спрямо личността на непознатата за
обвиняемия към онзи момент пострадала Д. Н.а и управлявания от нея автомобил. Основните
признаци на деянието, чрез които се осъществява престъплението хулиганство, са
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Престъплението е реализирано, когато и двата
признака са осъществени, както е в случая с оглед мястото на извършването им и
съдържанието на вербалните и физически действия осъществени от обвиняемия.
В този смисъл Решение № 120
от 19.01.2021 г. по н. д. № 534 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение; Решение № 147 от 13.07.2016 г. по н. д. № 508 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение; Решение № 338 от 25.02.2016 г.
по н. д. № 1184 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Съобразно
възраженията на защитата за несъставомерност на деянието следва да се посочи
следното. За да се осъществи съставът на
престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че, деецът: а) е
извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) че действията са
умишлени; в) че те нарушават грубо обществения ред и г) че изразяват явно
неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието
грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да
е насочен към явно неуважение на обществото. Изцяло в този смисъл виж Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н.
д. № 413/72 г., I н. о.. Наред с
това следва да се посочи и извода направен в задължителната съдебна практика-Постановление
№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, според което под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,
като обвиняемият е съзнавал обществената опасност на поведението си и на
последиците от него и е целял пряко настъпването им. Прекият умисъл проявен в
случая предпоставя съзнание на дееца, че чрез своето поведение извършва
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, каквото ясно съзнание обвиняемият като пълнолетен гражданин е имал.
В текства на чл. 325, ал.1 от НК няма предвиден и допълнителен, задължителен
съставомерен субективне признак на деянието – цел на извършване на деянието,
каквато сочи неправилно и необосновано защитника в пледоарията си.
По
наказанието:
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, с оглед настъпилата за него реабилитация
след заплащане на 25.04.2016 г., на глобата наложена му по този ред, по АНД
1427/2015 г., на РС-Дупница. В същото време за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както
и обществено порицание и от деянието не са причинени съставомерни и подлежащи
на възстановяване имуществени вреди, т.е. налице са предпоставките по чл. 78а,
ал.1 НК. Липсват пречки по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради изложеното и
предложението на РП-Кюстендил за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ се явява
основателно и обосновано.
При определяне размера на административното наказание,
което следва да се наложи, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – изцяло
доброволно възстановените от обвиняемия несъставомерни имуществени вреди на
пострадалата Н.а, оказано съдействие за изясняване на случая и проявената критичност
към извършеното, липсата на данни за други правонарушения или противообществени
прояви, младата му възраст /**години към
датата на деянието/ и обстоятелството, че е ***, а от друга като отегчаващи
вината обстоятелства - обстоятелството, че свидетели да деянието са станали
множество лица, сред които и деца. Така посочените, значително повече на брой,
смекчаващи вината обстоятелства мотивираха съда да наложи на обвиняемия наказание
„глоба“ в минимален размер от 1000.00
лв., на основание чл. 78а, ал.1 НК. Според съда административно наказание в
такъв размер би постигнало изцяло целите на наказанието, а именно индивидуална
и генерална превенция.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът приема, че следва
да осъди обвиняемия В.Е.С., с ЕГН **********, да заплати по сметка и в полза на
ОДМВР-Кюстендил, сумата в размер на 227,00
лева – разноски за оценителна и техническа експертизи изготвени в хода на
ДП.
С
оглед на изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: