№ 1284
гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220101078 по описа за 2024 година
взе предвид:
Ищецът Д. К. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си
адвокат Г. твърди, че на 05.12.2023 г., в 6:45 ч. в гр. Пазарджик на ул. „****** е настъпило
ПТП между управлявания от него автомобил Мицубиши Аутландър с рег. № РА****КТ и
товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РА****КТ с ремарке с рег. № РА******ЕЕ. За
настъпилото ПТП от органите на МВР бил съставен Протокол за ПТП № 1806371/05.12.2023
г. Причина за настъпилото ПТП били извършени от водача на товарния автомобил Мерцедес
Актрос неправилни маневри – изпреварване и престрояване. В резултат от ПТП била
повредена предната дясна джанта на автомобила на ищеца, като същата била деформирана.
Щетите по автомобила били в приблизителен размер на 2 400 лв. Пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ – ЗК „Лев Инс“ АД била заведена щета № 1205-5000-
23-000219, но бил постановен отказ за плащане на вредите. Поради това моли да бъде
осъден ответникът ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 800 лв., частично от 2 400 лв. Претендира разноските по
делото.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от увреденото лице против
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинени от ПТП имуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „Лев инс“ АД чрез пълномощника си
юрисконсулт Г. признава съществуването на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. №
1
РА****КТ, завеждането на щета от ищеца и отказа да бъде изплатено застрахователно
обезщетение. По същество намира иска за неоснователен, като твърди, че застрахователно
обезщетение се дължи само при условие, че категорично и безспорно са установени
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди. Оспорва
представения от ищеца протокол за ПТП, тъй като не притежава материална
доказателствена сила относно отразените в него факти, а съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК –
само за непосредствено възприетите от длъжностното лице факти относно
местоположението на МПС на пътя и едно спрямо други, участниците, характера и вида на
щетите, следите по пътя и пътната маркировка. След запознаване със събраните по
преписката документи, сред които видеозапис от видеорегистратор, счита, че в случая има
основателно съмнение относно достоверността на изложената в протокола за ПТП и от
самия ищец фактическа обстановка. Твърди, че с поведението си ищецът е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило поради виновните действия на
водача на товарен автомобил Мерцедес Актрос, като счита, че вина за настъпване на ПТП
има единствено ищецът, който не е спазил посочените разпоредби на ЗДвП и се е поставил
да невъзможност да предотврати транспортния инцидент. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на ищеца поради неспазване на правилата за движение
по пътищата. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и наличието на
причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва размера на претендираните вреди като
завишен в сравнение със средните пазарни цени, необходими за възстановяване на щетата.
Евентуално счита, че размерът на щетите следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ
по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане.
В хода на делото ищецът е направил искане за присъждане на лихви за забава върху
претендираната главница, считано от 03.01.2024 г., като се е обосновал с това, че на тази дата
изтича 15-дневният срок по чл. 497 от КЗ - на 06.12.2023 г. е подадено заявление за щета и
застрахователят не е изискал допълнителни документи. Срещу това искане насрещната
страна е възразила, че с исковата молба не са претендирани никакви лихви, още повече - от
датата на представянето на доказателства за щета пред застрахователя.
По делото не са спорни от фактическа страна наличието на застраховка "гражданска
отговорност на автомобилистите" за товарния автомобил в дружеството ответник,
подаването на заявление от ищеца за изплащане на обезщетение на 06.12.2023 г. и отказът то
да бъде изплатено. Спорен е механизмът на настъпването на ПТП и относно него от
събраните по делото доказателства се установява следното:
На посочената в исковата молба дата 05.12.2023 г., приблизително в посочения час - 6,45,
ищецът Д. С. управлявал лек автомобил "Мицубиши Аутлендър" по улица "****** в гр.
Пазарджик. Зад него се движел товарен автомобил "Мерцедес Актрос" с ремарке,
управляван от свидетеля Д. Д.. Този участък на улицата се състоял от по две ленти за
движение във всяка посока, но дясната лента по посока на движението за тези два
2
автомобила била заета в по-голямата си част от паркирани автомобили, затова и двата се
движели в лявата лента. В продължение на известно разстояние преди това те се били
движили по този начин един зад друг, при което водачът на товарния автомобил останал с
впечатление, че в предходен за ПТП момент ищецът, след като го изпреварил, рязко намалил
пред него скоростта и така го принудил също да намали, а по-късно отново я увеличил, за да
му попречи да го изпревари, което го подразнило. След като Д. повторно взел решение да
изпревари лекия автомобил, той се изтеглил наляво, в лентата за насрещно движение,
изравнил се с лекия автомобил на ищеца, подминал го с част от камиона и започнал да се
връща в своята лента. Междувременно С. намалил скоростта, за да улесни изпреварването.
При връщането на камиона надясно към собствената му лента ремаркето, което в този
момент не било подминало лекия автомобил, а било разположено успоредно на него,
принудило последния да се премести леко надясно към паркираните в дясната лента други
автомобили и го притиснало с предната си част към един от тях. Така лекият автомобил
претърпял удари и повреди и от лявата, и от дясната си страна в резултат от контакта
съответно с ремаркето и с паркирания автомобил. Тези повреди засягали врати, броня,
мигачи, носач, джанта, стабилизатор и пр. и ремонтът им е оценен от изслушаното по делото
вещо лице на стойност 3713,33 лв. при ремонт с алтернативни части и 6275,14 лв. с
оригинални части. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че макар за тази марка
автомобили често да се налага да се търсят задължително оригинални части, в случая
повредените части, с изключение на джантата, могат да се заменят и с алтернативни, без
това да влияе на качеството на ремонта или на срока на експлоатация. Обяснява също, че за
стари автомобили, какъвто е този - произведен преди 20 години, - обичайно ремонтите се
извършват с алтернативни части.
Заключението на вещото лице, включително и след като се е запознало с възпроизведения в
съдебно заседание видеозапис на произшествието, е, че то се дължи на преждевременното
престрояване на водача на товарния автомобил Д. вдясно - още преди да е приключил
маневрата изпреварване. При това положение, според заключението, водачът на лекия
автомобил не е имал техническо време да приведе автомобила в режим на спиране.
Видно от всички доказателства по делото обаче, дори ищецът да беше реагирал със спиране
на автомобила, в положението, в което са се намирали двата движещи се автомобила и
паркираните автомобили един спрямо друг, той вероятно отново би се оказал притиснат
между ремаркето и някой от паркираните автомобили.
Всички събрани доказателства - заключение на вещо лице, видеозапис, протокол за ПТП и
показания на свидетелите Г. А. и Д. Д. - са еднопосочни и установяват една и съща
фактическа обстановка. А., който в момента на ПТП се е движел зад двамата участници в
него, е възприел преждевременното престрояване на товарния автомобил, отклоняването
вдясно при движението и на двата автомобила пред него, като лекият автомобил с това
движение вдясно се опитал да избегне сблъсъка с ремаркето, и категоричното му
впечатление е, че лекият автомобил "нямаше къде да избяга, защото вече го беше заклинил.
Удря го и го заклинва в същия момент". Свидетелят разказва още, че не можел да повярва
3
"защо оня така караше" и дал телефонния си номер (визитка) на водача на лекия автомобил
за в случай, че се наложи да бъде свидетел при спор. Д. разказва как бил подразнен от
предходни неправилни според него действия на С. и на въпроси на пълномощника на
ответника отговаря: "Не съм го ударил нарочно (...). Исках да го натисна. Това означава да го
накарам да спре...".
Протоколът за ПТП сам по себе си наистина няма обвързваща доказателствена сила в частта
за механизма, както сочи в отговора ответното дружество, доколкото длъжностното лице не
е възприело лично произшествието, но наред с останалите доказателства по делото изводите
на съставителя за механизма на ПТП и констатациите му за положението на двата
автомобила след произшествието, посетено от служителя на място, представляват на общо
основание доказателство, подкрепящо и доизясняващо фактическите изводи по делото.
Схемата в протокола, на която ударът е изобразен с основната част на товарния автомобил,
вместо с предната част на ремаркето, не представлява съществено противоречие с
останалите данни по делото.
Не се установява да са извършени от ищеца при ПТП нарушенията, твърдяни в отговора, на
чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, които според ответното дружество
представляват съпричиняване на произшествието - нито скоростта на ищеца е била
несъобразена с пътните условия или с очакванията за обичайно поведение на пътя на
останалите участници в движението, нито той е губил контрол над автомобила си, нито е
предприемал маневри, ако не се счита за такава принудителното отклоняване вдясно след
навлизането на ремаркето в неговата лента за движение успоредно с него. Произшествието е
причинено изцяло от несъобразените с правилата действия на водача Д. Д., който е следвало
най-малкото да се погрижи да придвижи камиона и ремаркето с цялата им дължина пред
лекия автомобил, преди да се престрои обратно. Дори С. преди това да е ставал причина Д.
да намалява скоростта или да прекъсва изпреварването, за което се е подготвил (за което
няма данни извън показанията на самия Д.), това няма пряка връзка с последвалото
произшествие и също не би представлявало по никакъв начин съпричиняване, независимо
дали е доказано като факт.
Искът следователно е основателен издяло и следва да бъде уважен с присъждане на
разноските на ищеца. Сумата за допълнително възнаграждение на вещото лице, която
ищецът не заплати, макар да беше задължен от съда, следва също с оглед изхода на делото
да се възложи на ответника.
Колкото до претендираната от ищеца лихва - с исковата молба наистина такава не е
претендирана. В хода на делото е допустимо да се направи искане единствено за лихви,
изтекли след предявяването на иска (чл. 214, ал. 2 от ГПК), т.е. за законната лихва за времето
след предявяването. Всяко друго искане, в това число за лихва, се счита за отделен иск и е
недопустимо да се предявява в хода на делото допълнително. Искът е предявен на
13.03.2024 г. и за времето преди тази дата искането е недопустимо, независимо по какъв
начин следва да се претендира и присъди (с посочване на точния размер на изтеклата лихва,
или само на периода), но следва да се присъди за времето след предяването на иска,
4
доколкото за този период ГПК не поставя ограничение за момента на искането.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. "Симеоновско шосе"
№ 67А, да заплати на ищеца Д. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
"Г.С.Раковски" № 9, ет. 12, ап. 58, сумата 800 лв., частично от 2400 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - повреди по лек автомобил с рег. № РА****КТ, негова
собственост, в резултат от ПТП, настъпило на 05.12.2023 г. в гр. Пазарджик по вина на
водача на товарен автомобил "Мерцедес Актрос" с рег. № РА****КТ и ремарке с рег. №
РА******ЕЕ, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2024 г. до изплащане на сумата,
като прекратява производството за законната лихва за периода от 03.01.2024 г. до 12.03.2024
г.
Осъжда ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Д. К. С. сумата 584,50 лв., представляваща разноски
по делото.
Осъжда ЗК "Лев Инс" АД да заплати на П. В. К., вещо лице по делото, допълнително
възнаграждение в размер 171,76 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5