№ 532
гр. Русе, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105068 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. Русе срещу Р. Г. Д., в която се твърди, че ответникът е потребител на
доставяна от ищцовото дружество питейна вода за имот находящ се в гр.
Русе, бл. „****, с абонатен №***. Твърди се, че ответникът има неплатени
суми за доставена питейна вода и такси канал за посочения имот за периода
от 12.03.2019г. до 07.03.2022г. по 27 бр. фактури на обща стойност 235,82 лв.,
както и дължал лихва за забавено плащане в размер на 21,82 лв. За тези суми
ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано гр. дело №*** от 2022г. и срещу ответника издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми и разноските по делото. С оглед дадени
от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането, се моли
в настоящото производство да бъде установено задължението на ответника
към ищцовото дружество за сумите от 235,82лв. главница по издадените
фактури и 21,82 лв. обезщетение за забава за периода от 01.06.2019г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва след това. Претендират се и направените в
1
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответника изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Оспорва се претенцията както по основание, така и по размер. От
представените към молбата доказателства се установявало, че всички
претендирани за заплащани количества вода били начислени служебно, за
което липсвало законово основание както и доказателства, че е извършено
съобразно Общите условия на ищеца. Също така последният имал
възможността да спре подаването и отвеждането на вода, което не е сторил, а
продължил да начислява служебно количества вода, без да е доказано, че тя
действително е била доставена и потребена от абоната.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответникът е абонат на доставяни от ищцовото дружество
услуги за имот с адрес гр. Русе, ******, с абонатен №***. За доставената
питейна вода и такса канал в жилището, ищцовото дружество в периода от
01.05.2019г. до 01.04.2022г. е издало 27 фактури на обща стойност 235,82лв.,
като периода на отчетено потребление е 12.03.2019г. до 07.03.2022г. Всяка от
фактурите е на различна стойност, като видно от отразеното в тях,
установяващо се и от представената от ищеца справка от електронния карнет
за отчитане на водомера в процесния имот, претендираните за заплащане
суми са за начислени „служебно“ количества потребена питейна вода, без
реален отчет на измервателния уред, тъй като същият е извън срока си на
метрологична проверка. За това обстоятелство ищцовото дружество е
изпратило и уведомление до ответника на 11.02.2020г.
Начисленото „служебно“ количество вода по отделните фактури
варира от 1 до 8 куб. метра (в края на периода), а общото количество по тях е
76 куб. метра.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е
издадена срещу ответника заповед за изпълнение №***/07.06.2022г. по ч.гр.д.
№***/2022г. за сумите 235,82лв. за консумирана вода и такса канал за
периода 12.03.2019г. до 07.03.2022г. в имот в гр. Русе, ******, с абонатен
№***, както и лихва за забавено плащане в размер на 21,82лв. за периода
2
31.05.2019г. до 06.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.06.2022г. до окончателното изплащане и 49лв. разноски в
заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника в хипотезата на
чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е
указал на ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск
за вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че
ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с
доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот. Допълнително
основание за този извод дава и обстоятелството, че същият е с постоянен и
настоящ адрес съвпадащ с процесния имот.
За да бъде годно измервателно средство, индивидуалният водомер
(собственост на отделния потребител/клиент) следва да отговаря на
нормативно установени изисквания, да е от тип, одобрен по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено
съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Също така следва да е преминал през периодична проверка, която се
извършва от и за сметка на потребителя, което изрично е предвидено и в чл.
16, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество и която разпоредба е съобразена с
изискването на чл. 38 ЗИ. В конкретния случай няма спор, че индивидуалният
водомер на ответника не е преминал необходимата периодична метрологична
проверка и не представлява годно измервателно средство, което да служи за
измерване на преминалата през него вода, независимо от техническите му
характеристики. Поради това не съществува задължение и на ищцовото
дружество да отчита показанията му. Не е налице и негово задължение да
подмени измервателния уред. Точно обратното – налице е задължение на
ответника като потребител да поддържа в изправност измервателния си уред,
чиито собственик е и да организира и заплаща последващите му
метрологични проверки, евентуално подмяната му. След като той не е
изпълнила това свое задължение, ищцовото дружество следва да му
3
начислява количество вода по реда на чл. 25, ал.8 от ОУ, независимо от
реалното потребление. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на
дружеството в тази хипотеза, правилно при това „служебно“ начисляване на
количества вода се съобразява и показанието на общия водомер на етажната
собственост. Видно от количествата вода по отделните фактури, дори и да се
приеме, че процесният имот е обитаван само от едно лице, то няма основание
за извод, че не са спазени изискванията на ОУ на дружеството, а именно : да
се начислява по 5 куб. метра на обитател за месец, завишавано с по 1 куб.
метра на всяко тримесечие. С оглед на това, исковата претенция не е основана
на „реално потребление“ от потребителя, а на „служебно“ определено такова,
съобразено с предварително определени за това правила. В случая средното
количество начислявана вода за имота на ответника за процесния период е 2,8
куб. метра, което и без специални знания (т.е. без заключение на вещо лице)
би могло да се приеме, че не само не е в нарушение на общите условия на
дружеството, а и е съобразено с показанията на общия водомер на етажната
собственост, т.е. общото количество претендирана за заплащане вода от
всички етажни собственици съответства на реално доставената такава. Дали
количествата вода по процесните фактури реално са потребени от ищеца или
друг обитател на процесното жилище е правноирелевантно за спора, тъй като
не се установява той да е изправна страна в отношенията си с дружеството,
т.е да е осигурил годно измервателно средство, което да бъде отчитано, само
в който случай би дължал заплащане на реално потребеното от него. В случая
е възможно част или цялото количество по процесните фактури да не е
потребено, но след като няма обективна възможност това да бъде установено,
единственият начин за уреждане на отношенията между страните е
прилагането на горепосочените правила от ОУ и „служебно“ начисляване на
количества вода.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че естеството на
ВиК инсталацията в жилищни сгради като тази в която се намира процесния
имот не позволяват прекратяване на водоподаването, каквото възражение е
направил особения представител на ответника.
По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата
следва да бъде изцяло уважен като основателен.
Основно задължение на ответника като потребител и купувач на
доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в
4
предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната
фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е
поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните
фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според
представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 21,82лв.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, 75
лв. за държавна такса и 200лв. за особен представител или общо 675 лв. За
заповедното производство дължимите на дружеството разноски са в размер
на 49 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Г. Д. ЕГН**********, с
постоянен адрес гр. Русе, ******, дължи на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев
сумите: 235,82лв. за консумирана вода и такса канал по партида 416/196 и аб.
№*** за периода 12.03.2019г. до 07.03.2022г., 21,82лв. обезщетение за
забавено плащане за периода 31.05.2019г. до 06.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2022г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
№***/07.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р. Г. Д. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе,
****** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД ,
ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“
№6, представлявано от управителя Илиан Милев сумата от 675лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 49лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6