Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 06.10.2016 г.
Плевенският районен съд, ІІІ – ти наказателен състав в публично заседание
на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Б.М.,
като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД № 1786/2016 година по описа на
Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 194847-F208236 от 26.05.2016 година на Директора на Офис (дирекция) за обслужване –
Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на Г.А.Г., с ЕГН ********** *** на
основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ са
наложени две административни наказания – глоби в размер на 250,00 лева за
извършени две нарушения по чл. 50, ал. 1,
т. 1 от ЗДДФЛ.
Недоволен от така наложените
административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява. В жалбата си моли съда да постанови решение, с което да бъде намален размера на
наложената санкция.
Ответната страна – ТД на нАП –
Плевен се представлява от юрк. ***,
която моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Акт за установяване на
административно нарушение № F208236 е съставен на 08.04.2016 г. от Д.С.М. на
длъжност инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП – Плевен, против Г.А.Г. ***
за това, че на 29.01.2016 г. в офис Плевен при ТД на НАП – В. Търново след
проверка в информационната система на НАП е установено, че лицето не е подало
годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. в законоустановения
срок до 30.04.2014 г. и за 2014 г. в законоустановения срок до 30.04.2015 г.
Лицето е получило държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските
райони и държавния бюджет през 2013 г. в размер на 925.55 лева и през 2014 г. в
размер на 717.81 лв., които е следвало да декларира.
Към датата на съставяне на
АУАН в офис Плевен на 08.04.2016 г. годишни данъчни деклараци по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 и 2014 г. не са подадени.
АУАН е съставен по реда на чл.
40, ал. 2 от НПК, след като с покана изх. № 1474-220/29.01.2016 год. жалбоподателят
е бил поканен да се яви в офиса на
НАП-Плевен за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 06.02.2016 г.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно постановление и се
подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Д.С.М., Т.Б.Б. и В.В.Ц., чиито показания съдът
приема с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на
посочените свидетели се установява, че жалбоподателят
не е подадал годишни данъчни декларации по реда на ЗДДФЛ за получени доходи
през 2013 г. и 2014 г. в законоустановения срок, както следва: за 2013 г. - до
30.04.2014 г. и за 2014 г. до 30.04.2015
г. Заявяват, че АУАН е изготвен в отсъствие на нарушителя на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
В подкрепа на
горната фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства и доказателствени
средства. Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна,
досежно размера на наложената санкция.
Съдът
констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за
отмяна на наказателното постановление само на това основание.
От събраните
по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на двете административни
нарушения по чл. 50, ал. 1, т. 1 , вр.
чл. 53 от ЗДДФЛ е осъществен виновно от жалбоподателя. В тази насока
фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на
нарушителя и виновното извършване на нарушенията. Жалбоподателят не отрича
извършването на нарушението.
Съгласно чл. 50,
ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация
по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък
върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по
чл.28.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ указва, че годишната
данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода.
Безспорно за Г.А.Г.
като лице придобило извънтрудови доходи през 2013 г. и 2014 г. като такова
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ е възникнало задължението по чл. 50, ал. 1 от
Закона, да подаде годишни данъчни декларации за облагаемия си доход за 2013 г.
и 2014 г. С оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, срокът за подаване на
тези декларации е бил до тридесети април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода, т.е. за 2013 г. - до 30.04.2014 г. и за 2014 г. –
30.04.2015 г. В настоящия случай се установи по несъмнен начин и не се оспорва
от страна на жалбоподателя, че годишните данъчни декларации за дохода през 2013
г. и 2014 г., не са били подадени от него в законоустановения срок.
По този начин,
от обективна страна бил осъществен състава на нарушенията по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид това,
Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно
била ангажирана административнонаказателната отговорност жалбоподателя Г.А.Г.
за тези нарушения.
При
така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда счита, че е осъществен както от
обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение
на чл. 50, ал. 1 , т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;
По
делото е безспорно установено, че
жалбоподателят не е спазил законоустановените срокове за подаване на декларациите
по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. и за 2014 г.
В чл.
80, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено,
за лице, което не
подаде в срок данъчна декларация по този закон,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
При определяне
обаче размера на наказанието за това нарушение, административнонаказващият
орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид
административно нарушение.
Това означава,
всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,
с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване
на нарушението.
В конкретния
случай административнонаказващият орган наложил наказанията “Глоба” в средния
размер, предвиден в санкционната норма на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да са
изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер.
При така определените
наказания, по мнение на Съда, наказващият орган не отчел смекчаващите
отговорността обстоятелства - липсата на други вредни последици, извън
съставомерните, в това число и ощетяване на фиска, както и с оглед отразеното в
обжалваното НП и при липса на данни в административнонаказателната преписка за
предходни нарушения, следва де се приеме, че нарушенията извършени от Г.А.Г. са
първи до настоящия момент.
Следва да се
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство относително продължителния
срок на забавата от страна на жалбоподателя,
Предвид
изложеното, размерът на наказанията “Глоба” се явява необосновано завишен и
следва да бъде намален на 50.00 лв.
Поради това и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 194847-F208236
от 26.05.2016 година на Директора на
Офис (дирекция) за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на
Г.А.Г., с ЕГН ********** *** на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ са наложени две административни
наказания – глоби, всяка от които в размер на 250,00 лева, за извършени две
нарушения по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, В
ЧАСТТА ДОСДЕЖНО РАЗМЕРА на глобите, като ги НАМАЛЯВА от 250,00 лв. на 50,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: