РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. гр. Хасково, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100548 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с която са предявени против О. С. Ю., при условията на обективно
кумулативно съединяване следните искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК за вземания, произтичащи
от договор за стоков кредит №5010734 от 08.04.2022г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и О. С. Ю., вземанията по който са
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД: иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за сумата от 934,25 лв., представляваща заемна сума (главница), ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2023г. до окончателното плащане; иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 116,62 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода 14.12.2022г. – 14.10.2023г., иск
с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 116,87 лв., представляваща
мораторна лихва (неустойка за забава) за периода 14.12.2022г. – 21.12.2023г.
Ищецът твърди да е правоприемник на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на основание сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 11.07.2023г. за вземането на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД спрямо ответника, произтичащо от договор за стоков
кредит №5010734 от 08.04.2022г. Твърди на основание на договора за стоков
кредит „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да е предоставило на
ответника стоков кредит в размер на 1509,80 лв. за закупуване на електроника
и кредитополучателят да се е задължил да погаси задължението на 18 месечни
вноски, с краен срок за погасяване - 14.10.2023г. Твърди след усвояване на
кредита, кредитополучателят да е погасил част от месечните си вноски
съгласно договора, след което да е преустановил плащанията си, като да е
1
останало непогасено задължение по кредита в размер на 1167,74лв. (хиляда
сто шестдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), от които:
главница- 934,25лв., договорна лихва-116,62лв. и лихва за забава-116,87лв.;
кредитът да е станал изцяло изискуем на 14.10.2023г.; ответникът да е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземане с връчването на
уведомление, изходящо от цедента като до подаване на исковата молба твърди
съобщенията да са се върнали като непотърсени, поради което твърди
уведомлението за цесия е връчено на длъжника с връчване на исковата молба.
Поради това, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, подадено е възражение от длъжника и е получил
указания за подаване на иск, е подал настоящата искова молба. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
С молба уточнение от 10.05.2024г. твърди, че претендира
възнаградителна лихва на осн. чл. 7 от договора. Твърди същата да е във
фиксиран размер, месечният размер на който е включен в погасителния план и
в договора, размерът на годишния лихвен процент е 23%, а на ГПР – 25,59%.
Лихвата за забава е дължима на осн. чл. 13 от договора и в размер на законната
лихва.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор. В първото по
делото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и признава, че
дължи претендираните суми. Ищецът е направил искане съобразно
признанието на ответника да бъде постановено решение при признание на
иска.
Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №20235640102804 на РС-Хасково се
установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. рег. №16810/21.12.2023г. съдът е издал заповед за заповед №1170 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023г. в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против О. С. Ю. за следните суми, произтичащи от
договор за стоков кредит: 934,25 лв., представляваща заемна сума (главница),
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2023г. до окончателното плащане,
116,62 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода
14.12.2022г. – 14.10.2023г., 116,87 лв., представляваща мораторна лихва
(неустойка за забава) за периода 14.12.2022г. – 21.12.2023г., 25 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и 240 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен договор
за стоков кредит №5010734, сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и О. С. Ю., посочено е, че вземанията по договора са
прехвърлени на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на осн. договор за
продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 11.07.2023г. В заповедното
производство длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което,
съдът е указал на ищеца да подаде иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от съобщението.
2
В законоустановения срок ищецът е подал иск за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.
По делото са приети като писмени доказателства: договор за стоков
кредит №5010734, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и О. С. Ю. на 08.04.2022г., от който се установява, че страните са се уговорили
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да предостави на О. С. Ю. сумата
от 1399 лв. като заем за покупка на стоки, а О. С. Ю. се е задължил да върне
сумата съгласно уговорените срокове и условия в договора; Общи условия за
отпускане на потребителски кредит, подписани от страните по договора за
стоков кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; искане за предоставяне на кредит О.
С. Ю.; съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност
на О. С. Ю. относно правата на субекта на данни №5010734; фактура, от която
се установява, че О. С. Ю. е закупил стоки на изплащане в размер на 1399 лв.
чрез финансиране от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД; договор за
продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 11.07.2023г., от който се
установява, че вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по
процесния договор са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД; уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника; пълномощно от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведомява
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, които са предмет на
договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 11.07.2023г.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността съдът да
постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска. Ответникът е признал исковете,
ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на
иска. От приетите по делото доказателства се установява, че „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответника сума в размер на
1399 лв. за покупка на стоки на осн. договор за стоков кредит №5010734,
установява се вземанията да са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и
същият да е уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията с връчване на
исковата молба. Признатото право не противоречи на закона и на добрите
нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Следователно,
налице са предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК при
признание на иска. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. В случая, не е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради това, че като не е платил
вземанията на падеж ответникът е дал повод за завеждане на делото. Освен
това, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което отново е дал
повод за завеждане на исковете. На ищеца следва да се присъдят
3
претендираните разноски в заповедното производство, а именно – 25 лв. за
държавна такса и 240 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
претендираните разноски в исковото производство, а именно - разноски за
държавна такса в размер на 125 лв. Ищецът не претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу О. С. Ю., с ЕГН
**********, че О. С. Ю., с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с ЕИК *********, следните суми, произтичащи от договор за стоков
кредит №5010734 от 08.04.2022г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и О. С. Ю., вземането по който са прехвърлени на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на осн. договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.07.2023г.:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 934,25 лв.,
представляваща заемна сума (главница), ведно със законната лихва, считано
от 21.12.2023г. до окончателното плащане;
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 116,62 лв.,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 14.12.2022г. –
14.10.2023г.;
на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 116,87 лв.,
представляваща мораторна лихва (неустойка за забава) за периода 14.12.2022г.
– 21.12.2023г.,
за които суми е издадена заповед №1170 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023г. по ч.гр.д. №20235640102804 на РС-
Хасково.
ОСЪЖДА О. С. Ю. с ЕГН **********, да плати на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25 лв. за държавна
такса и 240 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство и сумата от 125 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
4
Секретар: В.К.
5