Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. В., 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
Н. П., като разгледа гр.д. № 161 по
описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл.
50 и чл. 51 СК.
Производството
първоначално е образувано по постъпила искова молба от ищеца Ц.С.С. против С.И.С.
за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Впоследствие, в
проведеното открито съдебно заседание на 10.04.2019 г. страните са заявили
желание за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и са представили
подписано от тях споразумение. С протоколно определение от 10.04.2019 г. съдът,
на осн. чл. 321, ал. 5 ГПК, е преминал към производство за развод по взаимно
съгласие. Молителите желаят прекратяване на сключения между тях на 18.02.1988
г. граждански брак. Те са представили споразумение, с което са уредили
последиците от прекратяване на брака.
В съдебно
заседание молителите поддържат искането за развод по взаимно съгласие и молят
постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след
като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Общински народен съвет
при Община В., гр. В. въз основа на акт за
граждански брак № 43/18.02.1988 г. се установява, че на 18.02.1988 г. Ц.С.С. и С.И.
Д.са сключили граждански брак в гр. В., като съпругата е приела да носи фамилното
име на своя съпруг - С.. От брака си молителите нямат родени непълнолетни деца.
С оглед на
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК
вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за
развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се
намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване.
Между
съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е
представено споразумение, с което съпрузите уреждат личните и имуществените си
отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
поради което следва да бъде утвърдено с решението.
От
изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице законовите
предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на
Ц.С.С. и С.И.С..
При
образуване на делото страните са представили доказателство за внесена държавна
такса в размер на 40,00 лв., като дължимата сума за образуване на
производството е в размер на 25,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода. Като се
приспадне първоначално надвнесената държавна такса в размер на 15,00 лв., всяка
от страните следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 12,50 лв.
окончателна държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Ц.С.С., ЕГН: ********** и С.И.С., ЕГН: **********,
сключили граждански брак на 18.02.1988 г. в гр. В., за което е съставен акт за
граждански брак № 43/18.02.1988г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ц.С.С., ЕГН: ********** и С.И.С.,
ЕГН: ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. От брака
си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
2. Съпрузите
не си дължат издръжка.
3. Семейното жилище, находящо се в гр. В., ж.к.
„***“, ***след развода ще се ползва от Ц.С.С..
4. След
прекратяването на брака съпругата С.И.С. ще носи предбрачното си фамилно име –
Д.
5.
Имуществените отношения страните ще уредят в друго производство.
6. Съдебните
разноски са платени изцяло от съпруга Ц.С.С..
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК Ц.С.С., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. В., сумата в размер на 12,50
лева, представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на
развода.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК С.И.С., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. В., сумата в размер на 12,50
лева, представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на
развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: