Мотиви  към присъда №  260162/07.10.2021 год.  по НОХД № 4539 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 914/2019  год. по описа на 03 РУП Варна срещу подсъдимия Д.Д.С. с ЕГН ********** *** затова, че на 13.02.2018 год. в с.Тополи, обл.Варна се заканил на Д.Н.Д. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

 

До даване ход на разпоредителното заседание пострадалия Д. по реда на чл.76 от НПК е конституиран като частен обвинител в наказателния процес и е встъпил в същия, упражнявайки своите права  чрез повереника си адвокат Г.З., ВАК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия, лично и чрез защитника  си адв. Ю. Г., ВАК  при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по общия ред.

В хода по същество на делото представителят на РП Варна намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подс. С., като намира ,че от събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие се установява фактическата обстановка, идентична с тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимия С. бъде признат за виновен в извършването на престъплението по  чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК  , като му бъде наложено наказание към минималния размер предвиден в закона.

Процесуалния представител на пострадалия – адв. З. също намира, че обвинението повдигнато на С. е доказан, но от името на доверителя си заявява, че не поддържа обвинението и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. С. – адв. Г., ВАК в пледоарията си намира, че подзащитния му следва да бъде оправдан. Посочва, че между подс. С. и племенника му – пострадалие Д. се водят граждански дела за наследствени имоти, отношенията между двамата в тази връзка са се влошили много и като резултат от това С. е бил подложен на психически тормоз , което е довело да влошаване на  здравословното му състояние .

Подсъдимия С.  в личната си защита се придържа към тезата на защитника си, като твърди, че конкретното дело е част от опитите на пострадалия да го принуди да продаде имота си. Отрича да е заплашвал Д..

В последната си дума заявява ,че не е заплашвал никого .

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Д.С. не е осъждан за престъпления от общ характер. 

Живеел заедно със съпругата си З.С. ***. Същия имот, като отделно домакинство обитавал и племенникът му Д.Д. със семейството си. В течение на годините между подсъдимия и пострадалия, негов племенник възникнали имотни спорове, довели до граждански дела, което изключително влошило отношенията помежду им.

На 13.02.2018г. пострадалия Д.Д. имал среща със св.В.А., който трябвало да го вземе с колата си от домът му в с.Тополи. Около 18:00 часа св.А. пристигнал сам с управлявания от него автомобил пред къщата , паркирал пред входната врата, излязъл от автомобила и изчаквал пострадалия. Докато св. Д. прекосявал двора на къщата подсъдимия С. излязъл на стълбището на къщата и изкрещял към Д. , че ще му отрежи главата и ще забие нож в главата му. Д. набрал тел. 112 и провел разговор с оператора, на когото обяснил, че чичо му „ налита на бой”.

Скандала между пострадалия и подс.С. бил чут и от преминаващите по същото време по улицата свидетели П. и Р., които чули и отправените от С.  заплахи към Д., че що го пребие и ще му счупи главата.

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно-медицинска експерти: №11-331/2020г. /л.203-209 от делото/, с оглед установеното по медицински документ здравословно състояние, експертите приемат, че при Д.С. е проведена оперативна интервенция за корекция на клапно заболяване - тежка аортна стеноза. Оперативната интервенция е успешна, стенотичната клапа е заменена с механична, която функционира нормално. Въз основа на това и данните от клиничните прегледи непосредствено преди дехоспиталзацията, говорещи за подобряване в здравословното състояние на пациента в сравнение със здравословното му състояние преди операцията, експертите считат че Д.Д.С. с ЕГН: ********** може да участва в наказателният процес и евентуално да бъде привлечен към на отговорност.

Видно от заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от 09.06.2020г. /л. 185-187 от делото/, подс. Д.С. не страда от психично разстройство. Не са налице амнестични и клинични белези за употреба и зависимост към психоактивни вещества. Интелектуално-паметовото ниво е в рамките на образованието и социалния опит, без симптоми на деменция. Физическото и психичното състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава годни показания. Той може да участва пълноценно в наказателния процес. Случилото се на 13.02.2018г. не е възбудило основателен страх у него.

От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от 01.12.2019г. /л. 180-182 от делото/ е видно, че пострадалият Д.Н.Д. не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към алкохол или наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието той не е бил в "краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко слабоумие. Поради това той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършените деяния и да ръководи постъпките си.

Физическото и психичното състояние на пострадалия му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Поведението на чичото на пострадалия представлява хронична психотравма за него. Случилото се на 12.02.2018г.-13.02.2018г. е възбудило основателен страх у Д.Н.Д..

В хода на съдебното следствие е назначена и Фоноскопска експертиза, която извежда текста от звукозаписа на тел.112 и дава заключението, че не е възможно провеждането на сравнително идентификационно фоноскопно изследване на гласа на подс.С..

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, по - конкретно отчасти от обясненията на подс. С., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите Д.Д., К.П., Ц.Р., В.А., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.1, т.1 от НПК, от показанията на св.З.С., Д.М. и Д.Д., а също и от заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза, съдебно психиатрически експертизи, съдебно фоноскопна експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Анализ на доказателствата:

Относно главният факт, подлежащ на доказване – как се е развил въпросният инцидент на процесната дата и място, заканил ли се е с убийство подсъдимият на св. Д. и какви конкретно действия е извършил , както и относно реакцията на пострадалия, съдът съобрази показанията на свидетелите Д., П., Р. и А..

Според св.Д. докато стоял със св.А. , С. излязъл на стълбището и започнал да крещи, че ще му реже главата и ще му забие нож в главата. Д. твърди, че думите на С. го стреснали и затова набрал тел.112. Оператора  му казал, че ако С. е още на място ще изпрати екип, но не се наложило, тъй като С. вече си бил тръгнал. Твърди, че С. бил видимо пиян, залитал.

От показанията на св. К.П. и Ц.Р. се установява, че на процесната дата минавали край дома на С. и Д. и чули двамата да се карат. И двамата свидетели потвърждават, че С. е заплашвал Д. като му казал, че що го пребие, да му счупи главата. И П. и Р. са категорични, че не са виждали в С. нож, нито да посяга на Д.. Твърдят, че С. махал с ръце, викал и крещял.

Показанията на свидетелите съдът прецени като достоверни в основната им част. Същите се намират в отношение на допълване помежду си и категорично установяват приетите от съда факти относно авторството на деянието, времето и мястото на неговото извършване.

Съдът отчете факта, че Д. се явява пострадал от престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, поради което подложи на внимателен анализ съобщената от него информация и съответствието й с тази, придобита от останалите доказателства по делото. 

Показанията на пострадалия съдът кредитира преди всичко защото се подкрепят от тези на свидетелите А., П. и Р., които непосредствено са възприели действията на подсъдимия.

Съдът даде вяра и на показанията на свид. Д.Д. – полицейски инспектор в 03 РУП Варна, обслужвал до месец септември 2019 год. с.Тополи, обл.Варна. Неговите показания допринасят за изясняване на описаните в обвинителния акт факти, предхождащи инцидента и за отношенията между пострадалия и подсъдимия. Д. също потвърждава, че отношенията между С. и Д. са се влошили след смъртта на майката на С. и възникналите след това имотни спорове. Твърди, че многократно е предупреждавал С. да не отправя заплахи и закани срещу Д., както и че е отправял закани и заплахи и срещу съпругата си – св.С., но тя не желаела да подава официално жалби. Посочва, че по характер С. е сприхав, има склонност да обижда и заплашва. Твърди, че и съседите на С. имат лошо мнение за него.

По отношение показанията на св.З.С.,  съдът намира, че не следва да ги кредитира, тъй като от една страна С. не е свидетел на случилото се, а от друга е съпруга на подсъдимия.

В обясненията си подсъдимият посочва, че е възмутен от поведението на пострадалия Д., негов племенник . Твърди, че Д. иска той да се откаже от имотите си. Отрича да е имало кавга или скарване с Д., да го е заплашвал, както и да е бил употребил алкохол, тъй като имал операция на сърцето и не употребявал алкохол.

Преценявайки двояката природа на обясненията на подсъдимия – като доказателствено средство, но и важен способ за защита, съдът намира основания да ги кредитира в частта им относно семейните взаимоотношения с пострадалия Д.. В останалата им част ги възприема  защитна позиция.

Съдът кредитира и заключенията на изготвените и приети по делото съдебно-медицинска експертиза, фоноскопна експертиза, съдебно-психиатричните  експертизи, доколкото намира, че същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област и са дали пълни, ясни и обосновани отговори на поставените им въпроси.

Съдът не кредитира съдебнопсихиатричната експретиза на в.л. д-р Р. Б. по отношение пострадалия Д., в частта касаеща направения краен извод, че случилото се на 12.02.2018 год. - 13.02.2018 год. е възбудило у Д. основателен страх. 

Съдът има предвид и обсъжда експертизата с оглед установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./.

Заключението е дадено на 01.12.2019 год.  и се базира на въприятията на лице, намиращо се в непрекъснат конфликт с подсъдимия.Съда съобрази и разясненията, които експерта прави в съдебно заседание, а именно, че Д. е свръхценно ангажиран към отношенията си с подс.С., негов чичо и в този смисъл може да преекспонира някой от неговите постъпки. Вещото лице посочва и, че е останала с впечатление, че както подсъдимия, така  и пострадалия преувеличават.

Горното дава основание на състава на съда да приеме, че хроничната психотравма в конкретната ситуация  не представлява “основателен страх” по см. на закона за реализиране на заканата за убийство.

            Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.

От правна страна:

За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му, в исканата от дееца насока.

За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е пряко възприета от него и да е могла да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Според състава на съда в конкретния случай липсват редица елементи както от обективна, така и от субективна страна, за да бъде квалифицирано същото като престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не на последно място от съществено и определящо значение е наличието на възможност заканването да предизвика основателен страх за осъществяването му. Последното е задължителен съставомерен признак на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК.

Престъплението по чл. 144 ал. 3 НК е налице, когато заканата е отправена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено. В този смисъл е Решение № 203/ 17.03.1971 г. по  н. д. № 76/1971 г., II-ро  н. о. на ВС на РБ. При заканата с убийство съдът е длъжен да установи преди всичко наличието на елементите на обективния и състав и щом като тя не е възбудила основателен страх за осъществяване на престъплението, деянието ще бъде несъставомерно - Решение № 206 от 16.04.1976 Г. по н. д. № 173/1976 г., I-во н. о. на ВС.

Според състава на съда възприетите от Д. закани от подс.С. са част от продължително и трайно влошени междуличностни отношения с размяна на провокации и враждебност и не може да бъдат извадени от контекста им. Тук следва отново да се посочи и изложената в съдебно заседание от вещото лице психиатър констатация, че  и двамата преувеличават страховите им изживявания. От друга страна е анализа на записа на тел.112. В него Д. не съобщава, че са му отправени закани за убийство, а говори, че С. „ иска да скача да се бие”. Разговора с оператора преминава спокойно в рамките на пет минути. В нито един момент от тях Д. не изразява притеснение или безпокойство от поведението на подсъдимия, още по-малко уплаха за живота си и основател страх към момента на извършване на деянието от С.. Нещо повече, видно от показанията на А. той продължава ежедневния си ритъм, като е отишъл с него на кафе.

В Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, е посочено, че обстоятелствата, предизвикващи основателен страх на заканата следва да се преценяват, каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Всичко изложено по-горе дава основание на състава на съда да приеме, че  не се доказва, че е имало заканване, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

По тези съображения съдът приема, че поради недоказаност на особения елемент от обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е несъставомерно.

            От субективна страна деянието също не осъществява признаците на визираното престъпление. То следва да е извършено при условията на пряк умисъл – подс. Д.С. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал  настъпването на неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е отправил думите без да придава на същите съдържанието на закана за убийство, без да цели действително застрашаване живота на Д. и същите не са били насочени с цел промяна в поведението на заплашения противно на волята му в искана от дееца насока. Такива факти и обстоятелства не се доказаха. Поведението на подсъдимия  се дължи от една страна на характера му ( сприхав, както го определя св.Д. ), а от друга на провокативното на моменти поведение на пострадалия Д.. Според показанията на св.М. подсъдимия се ядосвал „ защото цял живот е помагал, пък сега се обръщат срещу него“. Свидетелят посочва и следното: “ другото което лично съм чул, че Д.беше дошъл да приказват да продават къщата, те не бяха съгласни … и Д.каза на жена ми: тебе ще те запаля, пък тебе ще те оставя без нищо – на дядото“.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че в изказаните думи ”ще ти отрежа главата”,” ще ти забия нож в главата”,” ще ти вкарам нож в главата” липсва вложен смисъл на закана за убийство, т.е. подсъдимия не е съзнавал същите като действително отправена заплаха към живота на заплашения и не е целял реализирането й.

По горните съображения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна съдът признава подсъдимия Д.Д.С. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1, пр.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдава.

По разноските

Съдът определя деловодните разноски по правилото на чл.190, ал.1 от НПК. В този смисъл съдебните разноски остават за сметка на държавата, а от страните – така, както са ги сторили.

 С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: